Съгласно висшата програма се намираме в процес на развитие, който трябва да завърши с пълно освобождаване. И преди всичко, трябва да разкрием, че се намираме „в изгнание” от нещо.

Но какво е то, откъде съм изгонен и от какво съм разделен днес? И тук ще науча, че съществува някаква висша реалност – истинска, постоянна, вечна, съвършена, а аз съм отделен от нея и се намирам в някаква лъжлива реалност! Живеем във въображаем свят, както наричат кабалистите нашия свят. Той ми се представя така, както халюцинира човек, който е загубил съзнание.

Трябва да използвам тези въображаеми картини толкова, доколкото съм способен и доколкото ми дават, за да се издигна. Сякаш свише ми казват: „Това е достатъчно, във всичко останало ще ти помогнем отвън. Но намирайки се в безсъзнателно състояние, си длъжен сам да направиш някакво усилие, за да излезеш от него”.

Виждали ли сте как довеждат човека в съзнание? Разтърсват го и го събуждат, не му дават да  потъне вътре в себе си, принуждават го да отвори очи, да започне да гледа, да реагира. Колкото повече работят върху теб и те пробуждат, толкова по-добре това ти помага да стигнеш до чувството, да събудиш в себе си вътрешните сили. И тогава започваш да възприемаш заобикалящите те, а не потъваш в себе си.

Има такива мигове, когато само от теб зависи къде в крайна сметка ще се окажеш – в съзнание или в безсъзнание. И за нас е необходимо да се пробудим и да пробудим света.

Няма съмнение, че ако съществува програма за развитие, която ни вози като във влак, то сме длъжни да пропътуваме от началната точка до крайната, до пълното освобождаване. Но в самия край на този път има участък, в който трябва сами да участваме в своето движение към целта.

И тук също нямаме избор – ако не искаш да участваш, ще те принудят. Не може без изобщо да участваш в програмата, да стигнеш до нейния край. Няма да почувстваш тази крайна точка, ако до този момент не си участвал в движението към нея.

Участието ти е необходимо за теб самия – за да те развие, да те научи на нещо. Само тогава ще можеш да почувстваш какво означава пълно освобождаване.

А без това няма да успееш нищо да почувстваш. Ние и сега се намираме в света на Безкрайността – но нима го усещаме? Усещаме напълно противоположното – заради неразвитостта на възприятието.

Затова, нашето развитие, започвайки от този момент и до окончателното освобождаване, трябва да премине с нашето активно участие. И всичко това също е заложено в замисъла на творението и в програмата на неговото развитие.

Просто настъпи моментът! Както детето, което расте, и колкото по-голямо става, толкова по-голямо участие трябва да взема в своя живот. Трябва да се научи какво е необходимо да прави самото то – дори и да е само това, да събира своите играчки. Докато не порасне и не стане възрастен, който може сам да се обслужва и да служи на другите хора.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44156]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

Изобщо съществуват само две заповеди:

–          Човек към Твореца,

–          човек към човека.

Но и двете са предназначени да доведат човек към крайната цел – сливане с Твореца. И практическото изпълнение и на двете е едно. Защото извършвайки нещо безответно заради Твореца, без каквато и да е изгода за себе си, човек не чувства дали изхожда в своите действия от любов към другаря или от любов към Твореца.

Баал аСулам.  Дарованието на Тора. п. 13.

[44195]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)“, 27.05.2011

[44159]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да „не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия“ и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да отделим геноцида над еврейския народ, като едно отделно явление?

Отговор: Това не е просто историческо, а природно явление. То е вкоренено в самата природа.

Унищожаването на другите народи по време на втората световна война е било свързано в частност с плановете на Германия за прочистване на териториите и е имало за цел да реши проблема с доставката на земеделската продукция. Всичко е било разчетено още предварително.

Но корена на “еврейския проблем“ се е усещал инстинктивно, още от незапомнени времена и до днес. Народът на Израел е особен народ, пазещ методиката за поправяне на света. И затова, когато друг народ иска да утвърди своята система – да допуснем нацизмът, – и да установи своя порядък в света, то този народ подсъзнателно чувства, че в света съществуват пазители на друга методика, която противоречи на неговата собствена.

“Аз утвърждавам, че обединение е възможно , само ако нашият немски народ се обедини и подчини светът на своя порядък и своята сила. Цялото Земно кълбо трябва да бъде наше. Но съществува един друг народ, който заявява, че владее методиката. Той няма нито реалната сила, нито държава, нито армия – нищо освен идея. И тази идея живее у евреите в продължение на хиляди години, тя е заложена в природата и аз не мога нищо да сторя с това. А между другото, днешното мое решение  е диаметрално противополжно на тяхното решение“.

Тук става въпрос за идеологично противопоставяне: “Аз трябва не само да подтисна евреите, а да ги изтрия от лицето на земята. Само тяхното пълно изтребване ще стане доказателство за моята правота, която самата природа, Висшата сила, Творецът ще потвърди.  А ако ги оставя живи, то дори на себе си няма да успея да докажа, че съм прав в своето решение за народното и световно единство“.

Немците са искали да обединят народа, да утвърдят правилния от тяхна гледна точка порядък и в такъв случай, за тях не съществува друг по-омразен враг от евреите, притежаващи друга методика за обединение на света. Това се разкрива на идеолозите поради самата им природа. Това е вкоренено в общото желание на света.

Справка по темата: Юлиус Щрайхер, идеолог на расизма, осъден от Нюрнбенгският трибунал за антисемистка пропаганда и призиви към геноцид, по време на делото, станал и силно извикал: «Purimfest!» (еврейския празник Пурим —триумф над враговете на  юдеите). Уикипедия

[42034]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Главната цел, възложена на нас (духовната) работа (над себе си) – е да достигнем целта, заради която светът е създаден – (да дадем на Твореца възможност) да наслади творенията. А затова ние трябва да подготвим себе си за придобиване на желания за отдаване (желания с намерение за отдаване), което се и явява поправянето, за да бъде съвършен подаръкът на Твореца, за да не чувстваме ние срам по време на получаването на наслажденията.

И като средство за това – ни е дадена Тора и заповедите, за да придобием тези желания, както е казано от мъдреците (Кидушин 30): Казал Творец: “Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора – попдправката за него (за неговото поправяне)“, с помощта на което то губи всички искри на любов към себе си, и ще се удостои, така че всички негови желания да бъдат насочени само към това, да достави наслаждение на Твореца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. „Каква е тежестта на злословието и против кого е то“.

[42249]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За пребиваващият в егоизъм, няма разлика между любовта към Твореца и тази към ближния, защото всичко, излизащо от пределите на егоистичните интереси, се усеща нереално. Затова любовта към ближния, като цел е най-близка и достижима, тъй като е застрахована от грешки и има възможност да бъде контролирана.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.15

Човек усеща себе си самостоятелно съществуващ. А всъщност – това е илюзия, тъй като всичко съществуващо е единствоно Твореца. И затова, който залъгва или огорчава другаря, лъже и огорчава Твореца, тъй като освен човека съществува единствено Твореца. А ако човек привиква да говори истината, това го сближава с Твореца.

Баал аСулам. Шамати, статия 67, Отдели се от злото

[44141]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

И двата етапа на поправяне на егоизма – поправянето относително другаря и относително Твореца, преследват една цел – извършване на действия заради Твореца. Защото за човек няма никаква разлика дали отдава на Твореца или на другаря, тъй като всичко, което става извън неговите интереси се оценява от тях като нереално.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

Указанието да поправи отношението към ближния до “Възлюби ближния както самия себе си“, се явява крайната цел на всички действия. В изпълнението на това указание е невъзможно да се обърка, защото е ясно, че само напълването потребностите на другаря, което човек поставя над напълването на собствените потребности, се явява мярата за неговото отдаване.

И затова не  поставя като цел “Възлюби Твореца с цялото си сърце и душа“, тъй като всъщност това е напълно еквивалентно със “Възлюби ближния като самия себе си“. И ако в отношението към Твореца може и да се обърка, то другаря се усеща явно и собственото отношение към него той може правилно да оцени.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

[43933]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

От всяко състояние е необходимо да извадим само едно желание – за поправяне. Намираме се в процес на развитие на егоизма и висшата светлина, всеки път пробужда в нас все по-голямо желание за наслаждение, което усещаме като все по-голям недостиг от напълване.

И ако не го поправим, тогава този процес продължава. Егото се развива все по-силно и ние чувстваме, че все повече и повече не ни достига, за да бъдем щастливи!

И както съществуват 4-ри степени на развитие на желанието – неживо, растително, животинско, човешко, така съществуват и 4-ри степени на осъзнаване на това желание. Тоест, може да се случи така, че много силно да страдам, но да не знам от какво. Мога да страдам съвсем малко, но вече точно да знам защо – тоест да разбирам причината за своите страдания!

Накрая, стигаме до такова състояние, когато напълно ясно виждаме своята неразривна, органична връзка с висшата светлина, с Твореца, който осветява нашето егоистично желание. И с тази светлина, Той пробужда егото във всеки от нас, съгласно собствените му, определени за него условия.

Светлината поражда в нас усещане за недостиг, страдание. То расте и количествено, и качествено. Количеството е просто броя на нашите житейски проблеми, усещането на злото. А неговото осъзнаване е вече нещо друго. Усещането на злото е чувството, че ми е зле. А неговото осъзнаване  е, когато знам от какво ми е зле. И причината е, че има някаква цел, имай някой, който организира за мен всичко това, който ме управлява и преднамерено пробужда в мен усещането за страдание, за да мога със собствени сили да стигна до осъзнаването на своето зло.

Така, Той ме довежда в групата. И тук, не просто усещам някакви безцелни неуспехи, а се уча да превръщам лошото усещане в целенасочено. Тоест от всички преживявания, свързани с недостиг на пари, власт, почит, знания и всичко останало, трябва да премина към грижата за съединението в групата, и само в зависимост от него да съдя за своето състояние – дали е лошо или добро.

Трябва да се издигна над всички други оценки и измервания. Не е важно как усещам себе си в своя личен живот – достатъчно е да имам най-необходимото. А всички останали тревоги, ще пренеса върху връзката ми с обкръжението – защото там е съсредоточен целият ми живот, цялата ми свобода и моята реализация.

Затова, именно по моята връзка и отношение с обкръжението, оценявам: в добро или лошо състояние се намирам, разбирам ли, че в него е целият ми живот и само по отношение на него осъзнавам своето зло. Тоест вече започвам сам да насочвам своето усещане за злото там, където искам да го почувствам, и по отношение на какво.

От урок по статия на Рабаш, 10.05.2011

[42744]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→