Преди четенето на Книгата „Зоар” ние трябва да се настроим така, че да имаме полза от четенето. Зоар разказва за поправянето на душите, т.е. за поправка на връзките между нас – и затова, четейки го трябва да се стараем описаното там състояние да бъде усетено в нас. Това означава, че ние желаем да разкрием за какво се разказва в „Зоар”.

Разкриването, това не е разбиране от разума. Как изобщо мога да разбера онова, което никога не съм виждал?… Мога да видя само при условие, че в мен се формират нови модели от усещания, понеже виждането е усещане в нашите желания, в съдовете на нашето възприятие. А усещанията могат да възникнат само съгласно моето особено вътрешно състояние, когато то ще съответствува на описаното в „Зоар”.

Да се постигне това може само в случай, че аз се издигна на нивото на отдаващия, както изисква това „Зоар”. Как е възможно това? Ако аз се съединя с обкръжението, относно което мога да изразя мярката на своето отдаване. Затова още преди да сме отворили Книгата „Зоар”, ние трябва да се стремим да се съединим в едно цяло – в такова състояние, на такова ниво, с такава сила, които ще бъдат подходящи за разкриването на „Зоар” и връзката между нас.

В зависимост от това, как всеки отменя себе си и се съединяваме заедно във взаимно отдаване и поръчителство – в такова количество ние можем да достигнем състояние в което да усетим за какво ни говори „Зоар”, дори в минимална степен. И всичко това зависи само от силата на обединението между нас, което задължително трябва да бъде на висотата на първа духовна степен. Тогава ние ще усетим за какво се разказва в „Зоар”.

Затова говори Баал а-Сулам в „Предисловие на Учението за Десетте Сфирот”, п. 155: стремящият се да познае изучаваното, притегля върху себе си светлината възвръщаща го към източника. Всъщност, цялата работа е да се стремим да бъдем в това състояние, и да го усетим. От нас се иска желание да усетим потребност от разкриването.

От урока от Книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43858]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI”, Рим, урок №1

Въпрос: Откъде в такъв малък човек като мен, може да има разум, разбиране, възприятие, за да съм свързан с всички части на природата, на всички нива, от различни страни, с милиардите нишки, излизащи от мен към всички нейни най-дребни детайли? Не съм способен за това!

Отговор: Вярно е. Но това не се изисква от нас. От нас се изисква само да пожелаем да се включим в тази система на природата. Възможно е, някои да мислят, че науката кабала е много трудна, че трябва да разкрием всички закони на природата, да ги осъществяваме. И ако всеки трябва да учи, то къде ще учи цялото човечество, защото мнозинството от хората в света, са все още по-малко развити, не желаят и не са способни да учат.

Работата е в това, че не е необходимо нищо да се учи! Тези закони действат. Трябва само да се уподобим на тях в своето желание, да разкрием истинската система от закони – законите за добрата взаимна връзка.

Затова, щом човек започне да си задава въпроса, как може правилно да се впише във всеобхватната природа, той разкрива науката кабала. Понякога, това се случва след много търсения в най-различни посоки, след криволичения по пътя. Разбира се, не само в този кръгооборот, но и в много свои минали животи, той вече се е намирал в съмнения и търсения – как да се развива и какво да прави.

В крайна сметка, открива науката кабала и намира мястото, където може да я реализира. Защото за тази цел, не трябва много да учи – важното е да намерим онази сила, която да  моделира от нас, като от безформено тесто правилната форма. Тоест не ние сами трябва да си придадем правилната форма, а да дадем възможност на тази обща сила на природата да я извае от нас.

Цялата сфера на природата е съвършена и пълна със светлина, и в нея има само едно празно място, което трябва да допълним със себе си. Необходимо е само да се поставим под въздействието на тези външни сили на сферата, за да ни придадат те правилната форма.

Всъщност, в това се състои цялата същност на науката кабала: дай на реалността, на света да направи от теб форма, подходяща за света – не само за този свят, а за всички сили, действащи в реалността, дори още да не са разкрити за нас.

Ако им позволиш да направят всичко, като напълно се анулираш – това означава, че си станал зародиш, отменяйки себе си като капката семе вътре в майката. И тъй като майчиният организъм не чувства тази капка като чужда, той я развива.

Обикновено, нашият организъм е много чувствителен към чуждото тяло и иска да го изхвърли, а към зародиша – не е, тъй като това чуждо тяло анулира себе си, желаейки да е свързано с майката и да получава от нея всичко, сякаш самото то не съществува. За сметка на това, възрастният организъм може да го развива, придавайки му правилната форма.

Така и ние. Ако влезем в обкръжение, в група, която ни управлява, развива ни и получим от нея системата от ценности, важността на целта – да се съединим помежду си, тогава групата ни развива, придава ни именно тази форма, като обезпечава точно онова напълване и развитие, които са необходими, за да запълним празното място. В това се и състои цялото решение.

От 1-вия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако по време на четенето на книгата „Зоар”, не мога да се съсредоточа върху самия текст, обхващат ме много странични мисли, които изобщо не са свързани с него – картини от вчерашни събития?

Отговор: Преди човек да пристъпи към учене, трябва да се постарае да му придаде по-голяма значимост, в сравнение с всичко, което става отвън. Всичко, което се е случило вчера, днес и ще бъде утре – нищо не струва в сравнение с ученето, защото сега, аз се свързвам с висшата сила, която организира за мен целият ми живот и се нуждая от това дори егоистично, в материален план.

Ето защо, сега си струва да се съсредоточа върху четенето на „Зоар” и да бъда във връзка с висшата сила, защото завися от нея. Ето, такъв е обичайният, външният подход, но все пак…

А когато, по време на учене идват всевъзможни чужди мисли – това вече са пречки, свързани с нашето непоправено его. Те са пречките по пътя, с които трябва да работя.

Но самият разказ на „Зоар”, не ме вълнува. Преди всичко, трябва да се настроя така, че всичко написано в него да се случи вътре в мен. И дори ако не разбирам нито дума – това не е важно, трябва да се старая да ги разпозная в себе си. Важното е, че ги усещам като външни образи, а трябва да ги разпозная вътрешно. А какво точно – това не е важно. Главното е да премина от външното съзерцаване към вътрешното, да поправя грешния начин, по който ги виждам..

От урок по книгата „Зоар”, 24.05.2011

[43864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява срамът, за който е казано, че е нещо като творение?

Отговор: Срамът е това, което отличава човека от маймуната. В неговият корен лежи усещането за различие между отдаващия и получаващия.

По-нататък всичко зависи само от причината, от ситуацията, в която чувствам себе си като отдаващ или получаващ и съгласно това усещам съвършенство или срам. Срамът е противоположност на съвършенството.

Забравете всичко, с което сте свързвали тази дума „срам“ в този свят – то е съвсем друго. Срамът е усещането за разрив между отдаващия и получаващия в духовното. Истинският срам е духовно чувство, а материалният срам винаги може да бъде някак си заглушен, да го скрием.

Истинският срам идва само при условие, че усещам Твореца като даващ, любящ, а себе си – обвиняващ, ругаещ Го, желаещ да открадна от Него, накратко – всичко на обратно! И в тази степен, в която разкривам едното против другото – аз усещам срам и това ме задължава незабавно да се скрия, да скрия егоизма си и да започна да го поправям.

Тоест срамът е чувство, което е необикновено полезно за поправянето! Затова то се разкрива при условие, че човек е готов да поправи себе си. А иначе, няма за какво. Срамът няма смисъл за котарака, изял чуждата сметана и е нелепо да призоваваме за неговата съвест. Той няма да почувства никакъв срам. Той може да почувства само, ако са го набили за това и следващият път ще го е страх пак да го направи.

Тоест той ще се ръководи не от срама, а от страха от страдание. Срамът идва като резултат от развитието, когато усещаш степента, която е над теб – колко тя е по-съвършена от теб и с каква любов се отнася към теб, а ти към нея – на обратно! И нищо не можеш да направиш със себе си!

За да почувства такъв разрив, човек трябва да притежава някаква вътрешна интелигентност, а не просто материален ум и емоции. Всичко зависи от това, доколко той цени свойството отдаване и съвсем не по отношение на себе си. Тъй като той може да се чувства като младенец, който не се стеснява да получава от майка си.

И само когато се издига над нивото на младенец при майка си, и иска да почувства себе си независим, ако не му достига тази свобода – тогава усеща срам. Роб, който не се стреми към свобода не усеща срам, защото той принадлежи на господаря си. Но този, който иска да се развие като свободен човек – незабавно започва да чувства срам и благодарение на това постига свободата.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 24.05.2011

[43871]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Мишпатим“, п.561: …на казаното: „И ще изпратя Аз пред тебе ангела„, не веднага е възразил Моисей.

А когато е отговорил: „Ако Ти сам не дойдеш с нас, по-добре не ни изкарвай оттук” то чул в отговор: „Аз самия ще дойда, за да те успокоя“.

Човек трябва да търси в себе си всички тези свойства, описани в Зоар: кой е Моисей, кой е ангела, кой е Твореца, какво представляват сами по себе си всички тези неживи обекти, растения, животни, хора, как съществуват те и как живеят вътре в човека.

Трябва да се стараем да изнамерим в себе си, да приложим усилие, за да преминем от външната картина, която ни се представя – към вътрешно съзерцание: къде в мен се намират всички тези свойства, сили и желания. Тези усилия са важни.

По този начин аз поправям егоистичното си зрение, заради което на мен ми се струва, че има нещо, което се случва извън мен, а не вътре. Точно тогава се обръщам към своите вътрешни свойства и „оживявам“ Тора в себе си, като искам да я разпозная в нейното истинско място.

Затова сме задължени постоянно да се стараем правилно да тълкуваме написаното в Зоар, като наши свойства.

От урока по книгата Зоар, 24.05.2011

[43855]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→