Въпрос: Как да свържа всичко написано в Книгата „Зоар” със себе си и с обкръжението? Как мога чрез обкръжението да се отнасям към този текст?

Отговор: Всичко, което чета в „Зоар”, трябва да се разкрие във връзката между нас. В цялата реалност няма нищо освен състоянието, наречено „една душа“. Тази душа е напълнена със свойството за отдаване, висшата светлина, светлината на любовта.

А ние се намираме в объркано, мъгливо, неясно състояние, зад всички скрития – светове и трябва да разкрием единствено съществуващото, съвършеното състояние. А всички останали състояния само се бленуват в нашето безсъзнателно състояние, където не осъзнаваме духовното. Сякаш са ме зашеметили с удар по главата, загубил съм съзнание и сега постепенно идвам на себе си със своите собствени усилия.

Кабалистите ме обучават, с помощта на какви усилия мога да се върна в осъзнаването на духовното. В това се и заключава цялата наука кабала – разкриването на единственото, съществуващо състояние.

Затова „Зоар” ни разказва за състоянията в нашия духовен път – по-поправени, отколкото тези, в които пребиваваме. Разказва ми за стъпалата, по които ще се разкрие цялото съвършенство, защото авторите на „Зоар” са преминали всички 125 стъпала, от нашия свят до света на Безкрайността, и от височината на всички тези стъпала са написали това произведение, в което са ни разкрили единението между нас.

Ние четем – и в степента нашия стремеж към това високо състояние на нас ни свети оттам светлината, и така ние се поправяме, приближаваме се към него. Затова по време на четенето на Книгата „Зоар” от човек се изисква само да се стреми към това високо състояние, да го цени.

И така, ако ние заедно се стремим да разкрием това духовно състояние, за което разказва  „Зоар”, макар разбира се, да не го разбираме, защото нямаме никаква връзка с духовното, но тъй като желаем да разкрием – пробуждаме обкръжаващата светлина, която ни поправя и която ни приближава към разкриването.

От урок по Книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43205]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Глава „Мишпатим“, п.511: Творецът казал: „Народ на светостта ще бъдете за Мен” – и затова Исраел се удостоили да се наричат „братя” на Твореца, както е казано: „Заради братята и Моите близки”.

Четейки „Зоар”, ние се стараем да тълкуваме всичко като ставащо вътре в един човек, който се старае да се съедини с обкръжението и да намери свойството отдаване в своята връзка с него.

Само при условие че желае чрез обкръжението да разкрие свойството отдаване, насочено от него към другите, това ще се осъществи и ще се нарича образ на Твореца, който човекът разкрива.

Тогава този човек се нарича „Исраел”, а разкрилото му се свойство отдаване, излизащо от него към другите, се нарича „Творец” – образът, който се изгражда между него и ближните („Творец”/„Бо-ре” означава „Иди и Виж”).

От урока по  книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какви поправяния са направили за нас кабалистите от миналите поколения?

Отговор: В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, п.11, Баал а-Сулам пише: „Мъдреците на Талмуда са облекчили за нас пътя на Тора повече, отколкото мъдреците на Мишна, тъй като… са ни предоставили ново средство, вместо описания в Мишна аскетизъм – „светлината, заключена в Тора”, в която има сила, достатъчна да върне човека към Източника”.

Защо Мъдреците на Талмуда са заменили пътя на аскетизма („изяж само къшей хляб със сол, пийни напръстник вода, спи на земята, живей оскъден живот и полагай усилия в Тора”) само със заниманията с Тора? Защото те са поправили мрежата от връзки между тях и в същата обща система от души, вече се намират души, които действат вътре в нея, а ние можем да се възползваме от тяхната помощ.

След разбиването, в общата система от души се намират разбитите души. И макар на рисунката да ги изобразяваме като разпръснати по сферата, всъщност там съществува точна йерархия – онази, която е била в света Некудим преди разбиването. Според тази йерархия, душите се разбиват и падат долу – всяка душа, съгласно нивото на своя авиют/дебелина на желанието, тоест душите с по-голям авиют падат по-ниско.

В цялата тази мрежа има особени души – хиляди кабалисти, свързани помежду си с особена връзка. Това е като скелет на духовната система.

Четейки техните ръкописи, ние привличаме светене от мрежата от връзки, която са изградили помежду си. Това светене ни поправя – вместо пътя на страданията и лишенията, по който са вървели хората в миналото, които не са пробуждали светлината, а  са се подлагали на страдания, за да им помогнат да разбият своето его.

За нас, такъв път е невъзможен – ние сме слаби и не сме способни да се борим пряко със своето его. Можем да направим това, пробуждайки мрежата от връзки, която вече съществува. Сякаш се намираме в ръцете на същите онези кабалисти от миналото – като бебе в ръцете на грижлива майка – и те се грижат за нас.

Ние се съединяваме чрез техните ръкописи – особено чрез книгата „Зоар”, чрез текстовете на Ари и Баал а-Сулам – и получаваме оттам светлината, виждането и грижата на тези велики души.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква молитва е необходима, за да преминем от сянката на егоизма към ”свята сянка”- към екрана на своите желания?

Отговор: По-правилно е да се пита: защо трябва да се страхуваме? Нали още не знаем какво е това ”молитва”. Засега са ни по-известни: страх, предпазливост, трепет, безпокойство, имам всичко, което ми е необходимо, за да се предпазя.

Молитвата е усещане в сърцето. А сърцето усеща или страх, както е казано в самата Първа заповед, или след като правилно се научи да възприема този страх, да почувства любов.

Това са преди всичко две заповеди: страх и любов. Страхът ни довежда до молитва, молба, а любовта – към благодарност.

Затова е нужно да се изясни в какво състояние се намираш ти. Ако чувстваш, че на теб не ти достига пълнота – значи ти се намираш в страх (страхуваш се). И защо трябва да се страхуваш, да се опасяваш да загубиш или да избягаш от каквото и да е състояние, от каквато и да е беда? Попитай се!

Ако ти се страхуваш, че с теб може да се случи нещо лошо, то е необходимо да си изясниш, че ”Няма никой освен Него”. Ако се страхуваш да загубиш това, което притежаваш сега, то си изясни, как да работиш на принципа: ”Ако аз не си помогна – то кой още?” И тези разяснения се наричат молитва.

Не бива да оставяме тези разяснения, а трябва да се занимаваме с тях, колкото е възможно повече. Главното е, максимално да  изясним всяко състояние, и не е страшно, ако в следващия миг ти отново се объркаш, не намираш себе си и всички фактори, които ти влияят: аз, обкръжение, учене. Връщай се и си изяснявай това отново и отново. Така ще си разясниш все повече подробности, докато не достигнеш целта на творението. И в това се заключава нашата работа.

И според тези изяснения, ти по всяко време ще се развиваш по 4-те стадия АВАЯ на всяка нова степен. Главното е, да не излизаш от тези вътрешни разяснения:

– какъв съм аз, кой ме ръководи;

– как трябва да се отнасям към силите, които ме движат;

– как трябва да се свързваме между нас и да се търсим един друг;

– как да станем партньори и да не се оставяме един друг, без да обръщаме внимание на всички скритости и проблеми;

– как да се издигна над тях, да ги оправдая и имено чрез тях да премина към разбиране и любов.

От урок по статия от книга „Шамати“, 16.05.2011

[43187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: „Зоар” разказва за нашата обща душа или за разделената душа?

Отговор: „Зоар” разказва за душата на един човек. Това е така, защото няма нищо друго в цялата реалност освен един човек, една душа, една творение, Малхут – няма значение как го наричате.

И ако ни изглежда, че съществуват много хора, много желания, които са отделени и чужди, всичко това произлиза от липсата на правилно възприятие на действителността.

От урок по книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43088]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В продължение на цялата история кабалистите са предавали науката кабала от едно поколение на друго. Но от друга страна, те са създали особено скриване на тази наука, за да бъдат сигурни, че тя няма да се разпространи по целия свят. Защо?

Отговор: Кабалистите разкриват своите постижения в скриване. Затова е написано: „Разкриване на една мяра, скриване на две.” Говори се за разкриване на необходимото желание в човек, в което той ще почувства висшия свят.

Нашата природа е желание и само в присъствието на това желание ние усещаме света. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече то усеща. Всички обекти в нашия свят се различават един от друг само по големина на желанието. Желанието на стъпало 1 е неживо, на стъпало 2 – растително, 3 – животинско и 4 – човешко. Ако желанието възнамерява да наслади себе си, тогава то се намира в нашия свят. Ако възнамерява да даде наслаждение на някой друг, тогава то се намира във висшия свят.

Известно е, че наслаждението може да бъде усетено в степента, в която човек има желание за него. Казано иначе, светлината може да бъде получена само когато има съсъд.

Скриване на две означава, че учителят кабалист трябва да създаде скриване в ученика – желанието за една мяра, необходимостта за разкриване и скриването на още една мяра, така че това желание за разкриване да бъде заради отдаване. В този случай ученикът ще се удостои с разкриване вътре в това поправено желание.

От урок по книгата „Зоар”, 09.05.2011

[42590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

В нашата работа, както  и във всичко останало, има четири стадия АВАЯ. Отначало човек иска да използва Твореца егоистично, дори без да знае  какво е това, и по всякакъв начин и групата.

Затова му се иска съвсем малко да отдава. Такова желание му дава висшата светлина, която му въздейства постоянно и го води през четирите стадия на развитие, по стъпалата на разбирането и усещанията.

И макар той все още да не разкрива своето състояние по отношение на светлината, неговите усещания вече започват да се изменят. Така достига до състояние, че започва да иска поправяне. Разбира се, то все още е егоистично и той иска на него самият да му е добре, мисли си че сам ще спечели нещо от това, че ще постигне отдаването. Тоест за сега всичко е все още „Аз, аз, аз“. Но сянката, която скрива Творецът от него, вече е започнала да се изменя – по дебелина или по качество.

По-рано му се е струвало, че тази сянка просто е скривала Твореца. Но сега вижда, че е било като игра на дете, на което дават да направи нещо само, за да може  то да порасне. И тогава започва да обича това скриване.

Това съвсем не означава, че той иска да остане в него, но е готов да го използва правилно. Той вижда в това скриване проявата на любов, с която се отнася към него светлината, Творецът, природата. Така увеличава своето съзнателно участие в групата и започва внимателно да се отнася към всеки един миг.

Започва да вижда, че цялата тази система „диша“: ту се отдалечава, ту се приближава, в зависимост от отношението на висшата светлина – по-малко или по-голямо скриване. Той встъпва с нея във взаимни действия, работи с тези прикрития, с висшите светлини, с желанията, като че ли сякаш „случайни“ събития, които му се случват. Той започва да свързва всичко към един корен – към „Няма никой освен Него“.

Сянката, която е скривала светлината и му се е струвала като сянка на нечистата сила, се превръща в свята сянка. А самият той иска да работи над нея.

Тази сянка става за него необходима и се превръща в анти-егоистичен екран, под който той удържа егоистичното си желание. Сега сам управлява тази сянка и я използва само за отдаване.

В това също има четири стадия (пълна АВАЯ): отдаване заради отдаването, а след това получаване заради получаването. Но вече на всички предишни преминати етапи, той се е учил от висшата светлина, която ще му разкрие кой е той, неговото отношение към светлината – като девет сфирот на пряката светлина (от Твореца към него), за да може  да разкрие девет сфирот на обратната светлина (от себе си към Твореца).

Тоест той се учи при тези скривания, как трябва да скрие себе си, своето грубо, егоистично желание и да го превърне в светло, в отдаващо! Така човек постепенно приема върху себе си цялото скриване, превръщайки го в скриване на егоистичните желания в екран и отразена светлина, в отдаващо намерение. Цялата дебелина на желанието, което е било скрито, той превръща в сила на отдаване, сила на любов към ближния.

И благодарение на това, започва да усеща, че тук няма никакъв ближен! Изведнъж по чудесен начин открива, започва да вижда в излизащото от него, в отразената светлина, че този, който му се е струвал чужд, друг, ненавистен, се оказва любим и най-близък.

Човек натрупва всички тези изменения от степените на прикритие (световете), през които преминава и строи от тях новите си отношения на любов и отдаване. Така нечистата сянка на егоистичните желания се превръща в свята сянка. А всички тези скривания се превръщат в разкриване на любовта.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 16.05.2011

[43191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→