Кукла, която сама оживява
Въпрос: Защо сме подложени на толкова дълъг, заплетен и неясен процес, който противоречи на нашата логика и здрав разум?
Отговор: Работата е там, че накрая към създанията, сътворени от Твореца ние трябва да добавим нашите собствени желания, нашата нужда да Го усетим, да получим Висша светлина и духовно напълване. Трябва да дойда с нетърпение, глад и със свое собствено желание.
И за да получа свое собствено желание, аз трябва да започна от обратната страна, от това да не искам нищо от това! Само достигайки до това желание от неговата обратна страна, мога да кажа, че то е мое. В противен случай, не е.
Да предположим, че искам нещо в момента. От къде идва това желание? Ако ровя надълбоко в него, ще разбера, че то действително не е мое, а по-скоро произтича от някакви вътрешни причини: гени, хормони, информация, натрупана в паметта ми, обкръжението и нуждите на моето тяло и характер. Това означава, че съм бил пробуден отвътре, а това изобщо не е мое желание, а е призив на моя характер. И като роб на природния инстинкт, започвам да работя, за да получа това, което искам.
Това, което искам в момента, е храна, секс, семейство, богатство, власт, слава и знание. Но дали наистина ги желая? Не! Бил съм роден така или съм повлиян от обкръжението във всеки миг чрез насаждане на тези видове желания в мен. Но не съм „Себе си”.
Така че, изглежда съм кукла на конци и дори не го забелязвам. Мисля си, че съм господар на живота си и като герой се боря да достигна това, което искам. Но се оказва, че това изобщо не е, което искам. Кой в действителност съм Аз, ако действам като робот? Плача, стремя се и се трудя, а излиза, че напълвам желанията на някой друг и дори не знам, че съм роб. Напълно съм зависим от „конците”, чрез които ме движат и контролират всеки момент.
Ако имахме възможност да видим себе си отстрани, щяхме да видим това: Ние сме кукли на конци, които нямат нищо свое, нито лични желания, нито възможност да ги напълнят. Не определяме сами нашата цел и очевидно дори не сме хора, а по-скоро някакви парцалени кукли, свързани с конци, които ни движат нагоре-надолу.
Въпреки това, когато усетя желание в себе си, не го ли усещам аз? Това също е голям въпрос, тъй като усещането възниква в материала, който ми е даден. Някакви вътрешни смущения възникват в куклата на конци, някакви електрически импулси преминават през нея и тя започва да реагира и да действа.
Ако проверяваме себе си в такава дълбочина, ще видим, че няма творение тук! Това е, когато започваме да разбираме каква е била целта на Твореца: как да сътвори основно, начално желание, което да не идва от Него. Как да направи кукла, която въпреки че е пластмасова, да получи живот и да започне да мисли и желае сама? Освен това, как да направи нейните желания, мисли и действия лично нейни? В противен случай, цялото творение е просто играчка, пълна измислица.
Ние дори не осъзнаваме, до колко е трудно да бъдем създадени, така че да можем да построим в себе си нещо самостоятелно, нещо, което може да бъде наречено „човек” (Адам), което означава „подобно” (Доме) на Твореца, самостоятелно и независимо в своя избор, действия и желания, а не просто „самолетче”.
Затова е предназначено да преминем през странни и необикновени състояния, докато не получим наше собствено желание. И само когато този момент е достигнат, ние ще бъдем наречени „хора”, „Исраел”. Тези, които все още са контролирани Отгоре, се считат за „народите на света”. Но тези, които вече са се развили и имат свое собствено желание, което ги приближава към Твореца, се считат за Исраел (Яшар Ел, „право към Твореца”).
Така че, целта на създанията е да получат такова желание и да го използват, и това е, към което Висшата светлина ни води. Тя може да ни донесе само информацията колко необходима е тази цел, докато наша работа е да получим това желание. Тук ние не можем да получим нищо наготово, тъй като то няма да бъде наша собствена заслуга.
Следователно, Творецът ни пробужда веднъж с наслада, а друг път със страдание, използвайки тези две конкретни юзди да ни води към създаване на нещо ново в нас.
От урока по статия на Баал а-Сулам „Въведение в Птиха „, 06.05.2011
[42446]
Днес човечеството се опитва да се обедини. Хората инстинктивно разбират, че да са заедно е по-добре, отколкото да бъдат сами. Различни страни се опитват отново и отново да сключват съгласия, да влизат в съюз, който да ги направи по-силни и по-успешни. Но успяват ли да го направят? Накрая виждаме, че това води до конфликти и дори войни.