Пристъпвайки към четене на Книгата “Зоар”, трябва да разберем преди всичко, че „Зоар“ не се разбира с ума. А ако някой иска да я разбере с разума си, той ще се обърква на всяка една дума, доколкото нито една дума в “Зоар” не ни говори за нещо, което ни е познато.

Всичко това са намеци за духовни състояния и свойства. Ако човек се намира в същото това духовно състояние, в същият този свят – на него му се разкрива за какво говори тя. И тогава той знае за какви духовни свойства и определения става дума, той усеща, разпознава в себе си този вътрешен свят – духовния. Защото духовния свят се разкрива вътре в човека, а не се намира някъде извън него, както и цялата реалност, човек възприема само вътре в себе си.

А този, който все още не се намира в духовно усещане – той просто чете непонятен текст. Тогава защо изобщо четем Зоар? – За да присъединим към това стремежа за достигане на свойствата, в който стремеж ще разберем и разпознаем всички тези духовни състояния и свойства, за които се говори в “Зоар”, ще пребиваваме в тях. Всичко, което чета сега е като непонятен разказ – искам да усетя в себе си, да живея в него.

Длъжни сме да развием в себе си този стремеж. Единственото, което не ни достига, за да видим духовното е стремеж, желание към него и нищо повече от това. Затова сега, когато четем „Зоар”, трябва заедно, доколкото е възможно да се стремим да разкрием този скрит свят.

Дори и да нямаме особена потребност от това, тъй като не ни е известно за какво става дума, до доколкото четем този текст заедно, то от това скрито състояние възбуждаме върху себе си светене, наречено „светлината, възвръщаща към източника“, „обкръжаващата светлина“ и тя ни въздейства.

Тя не ни разкрива скритият свят, а пробужда в нас потребност, желание, свойства на възприятие, нови органи на усещане – и тогава ни се разкрива. Светлината действа така, че създава в нас способност да усетим скритото. Затова се стремим към обкръжаващата светлина, за да ни направи способни да усетим скрития свят.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42345]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

В памет на деня на жертвите, паднали във войната за Израел, и жертвите на терора

Получили сме тази земя, когато сме излезли от Вавилон. Едиствено тук се намира нашият духовен корен по отношение на материалния свят. Както казва Баал а-Сулам, тук ние сме задължени да дадем на човечеството пример за това, какво означава да бъдеш народ, поправен в съотвествтвие с Висшата сила, с Природата. Само в такава форма всички народи и целият свят имат право на съществуване. В противен случай ще започне масово унищожение.

Трябва да се постараем всички войни на държавата Изарел да не отидат напразно. Нужно е да дадем вярно продължение на онова, което сме получили благодарение на падналите жертви. Не трябва просто да вървим към поредната война, която няма край. Напротив, в чест на тези, които са отдали всичко заради нас, трябва да разберем как ще живеем по-нататък, как да сложим край на войните и убийствата.

Това зависи от нас. Така че, хайде вместо разговори, да направим това, което ни е възложено. А на нас е възложено не само да се готвим за възможна война, но и да напредваме към вярното примерение, към мир. Само когато се обединим един с друг, ще донесем мира между нас на всички останали.

От урока по вестника „Народ“, 08.05.2011

[42503]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник „Народ“:«Затова задължително условие за всеки народ e крепката вътрешна сплотеност, когато всички негови съставни части са свързани една с друга с инстинктивна любов. И не само всеки индивид ще обуславя своето лично щастие чрез щастието на народа, а своя личен упадък с неговият упадък – но ще бъде готов да отдаде всичко от себе си за благото на народа в момент на необходимост. В противен случай неговото право на съществуване като един от народите на света е загубено завинаги.»

Всеки човек е длъжен да изпълни своя дълг към народа си и да бъде добър гражданин. Ние трябва да бъдем взаимосвързани, подобно на органите на едно тяло. Този пример е понятен на всички, той се отнася както към страната в частност, така и към света като цяло. Картината е ясна.

Днес страните и народите са свързани в обща икономика, общи мисли и желания. Явление, зародило се на едно място, се прилага и на други места. Става ясно, че ние сме свързани един с друг не само в семейството, не само в своя град или в своята страна, но и в целия свят.

А щом е така, желателно е тази връзка да е добра. Това означава едно общество да е здраво. Както и обратното, болното общество е болна в тази степен, в която неговите части не са съгласувани в общата работа.

Така е и в организма –  проблемите не се ограничават с някоя самостоятелна част, а се обострят според това, доколко тя не отдава на другите. Нито един орган от нашето тяло не работи за себе си. Белите дробове, сърцето, черният дроб, бъбреците, жлъчката – всички те действат единствено в полза на тялото. На самите бели дробове въздух не им е нужен, а на сърцето не му е нужна кръв, която постоянно да изтласква. Всяка част работи изключително за благото на цялото – в това се заключава нейния живот.

Тялото може да съществува само благодарение на общата работа, а над него, над материалното, «животинско» битие, съществува съзнанието, усещането за живот. С други думи, над живота на тялото ние постигаме нивото Човек. Ние хората сме не просто животни, а обединили се в дружно общество. И затова имаме добавка от общата хармония.

Така и в социума: ако всички бяхме обединени по друг начин между себе си – нашето общество би било поправено, а над него бихме постигнали висшата степен, Твореца.

От урока по вестника „Народ“, 08.05.2011

[42520]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Намираме се в края на периода на четирите изгнания – на прага на последното, пълно избавление. Ние трябва да намерим всички хора, в света, с точка в сърцето и да ги обезпечим с всичко необходимо за учене и максимален напредък, в рамките на нашите групи и съвместна дейност.

А освен това, трябва да излезем във външния свят и да разпространим науката Кабала, за тези които нямат точка в сърцето. В света, сега, цари голямо желание, което се проявява в различни форми. Хората си задават въпроса за смисъла на живота – вярно, не в духовен, а в материален аспект. Но това не е малко, а напълно достатъчно, защото вече можем да обясним, че истинското напълване ще дойде само с духовен подем.

За нас, духовният подем означава постигане на по-висока степен – точката в сърцето ни влече натам. А за тях, духовният подем се изразява в материален план, като: любов, взаимно участие, всеобщо обединение, отдаване, отстъпки – в името на по-спокоен живот, в този свят. Така човечеството, като цяло, си представя духовния живот. Съобразно тези желания, ние трябва да се обръщаме към него.

Постепенно, обаче, благодарение на обединение с нас, в една обща система, хората ще доловят дълбоката цел на поправянето. В допълнение, при новите взаимоотношения ще действа светлината, даваща разбиране и усещане. В резултат на това, целият свят ще се присъедини към хората с точка в сърцето, в състояние да отстъпи, да се откаже от себе си и се повдигне заедно със съсъдите на Израел.

От урока на тема „Важността на разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42087]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всеобщата, глобална зависимост е научен факт. Потвърждават я многобройни изследвания. При това ние сме свързани не само чрез маршрутите за доставка на едни или други стоки.

Ние сме свързани вътрешно, между всички нас се разпростира вътрешна мрежа. Независимо дали го искам или не, щом живея на Земята, аз съм неразривно свързан с другите – точка.

Преди не е било така. Някъде са си живели индийци, някъде – африканци, някъде – китайци, и всички са били разделени. Днес всички са взаимно свързани и взаимно зависими.

А освен това, нашата мрежа започва да се очертава и в своето духовно проявление. Тя като че ли изплува отвътре и ни показва, до каква степен сме „обвързани“. Даже и да прекъснем линиите за международни превози, този процес няма да се върне обратно.

В бъдеще, ние наистина ще се откажем от излишното, като оставим само необходимия материален минимум. Тъй като няма друг изход, иначе ще разрушим земното кълбо и всички природни богатства.

Ще ни се наложи да направим компромис, и тогава ще се изясни, че ние като че ли не сме нужни един на друг: всеки ще изразходва малко количество, и световната промишленост ще намали значително оборотите.

Но заедно с това, както и преди, ще ни се разкрива все по-ясно всеобщата мрежа: ние сме свързани чрез желанията и мислите, и дори моята насъщна порция за потребление, намалена на 20% от днешната, също зависи от всички останали. Нямаме друг изход.

От урока по материали от вестник „Народ“, 08.05.2011

[42517]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Световен конгрес”Wе!”, Ню Джърси, урок №8

Науката кабала – това е физиката на общия свят. Какво, сам по себе си, представлява този общ свят – ние не знаем. Постигаме от него едва мъничка област, която можем да възприемем чрез органите на чувствата на нашето физическо тяло, така както и всички животни.

Само че за разлика от животните, имаме по-развит ум, повече желания, и затова малко по-добре от обикновените животни се вписваме в този свят, като се стараем, колкото се може повече да го използваме.

Но нашето чувствено възприятие, с помощта на петте органа за усещане – зрение, слух, вкус, обоняние и осезание – е много по-слабо развито, отколкото при животните. Те доста по-добре от нас усещат природата.

Само нашият разум и нашето его са по-развити, и затова повече от животните, с по-голяма жестокост и рафинираност, можем да използваме този свят, който те също възприемат. Но във всеки случай ние възприемаме само малка част от реалността.

Науката кабала ни обяснява цялата действителност, схващането за истинската реалност. Както казва науката кабала, главната разлика между ограниченото възприемане на нашата мъничка действителност и способността да се възприеме по-широката реалност, като че ли ще излетят от тясната клетка на нашия затворен микрокосмос в огромния и прекрасен външен свят, се заключава в това да не поставяме себе си в зависимост от множеството случайности, сили и действия, а да достигнем възприемането на една единствена сила.

Щом като цялото това огромно количество сили, действия, случайности, мисли, цялата обкръжаваща ни обърканост, започнем да насочваме към една единна сила, все повече и повече, това означава, че се издигаме по стълбата на световете, докато не достигнем света на Безкрайността, където действително има само една сила, в която се съединяват всички мисли, желания, възприятия, ситуации, действия – абсолютно всичко, което по-рано е било за нас така празно. Тогава ние постигаме, че „няма никой освен Него” – тази единствена сила, Твореца.

От 8-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[42437]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→