Въпрос: Ако Творецът е създал всичко вече съвършено, защо ние трябва да поправяме нещо?

Отговор: Но ние не се намираме в онова състояние, което е създал Той! Ние се намираме извън него, зад многочислени „завеси” – скривания. Тези скривания действат само oтносно нас – ние усещаме скриването.

А Творецът е създал само едно състояние, което се нарича свят на Безкрайността. Но за да почувстваме, че се намираме в тази Безкрайност, трябва да натрупаме опит от всевъзможни усещания.

Да допуснем, че искат да ме нагостят с някакво екзотично блюдо – но за да мога да оценя вкуса му трябва да имам желание за това: трябва да си представя какво е това и как се яде. Иначе нищо няма да разбера – като селянина от примера, разказан в книгата Зоар, който целият си живот е живял на село, отглеждайки зърно и докато не попаднал в града, даже и не подозирал колко много вкусни неща могат да се изпекат от него. Той познавал само тези груби зърна!

По същия начин ние, намирайки се в света на Безкрайността го усещаме само както магаре преживящо грубо зърно. Освен това просто „зърно” и „вода” – нищо не ни е нужно! Ние не усещаме в света на Безкрайността онези угощения, които ни е приготвил Твореца. Как да поискаме светлината, която запълва тази Безкрайност, да я почувстваме в цялата дълбочина, в пълната яснота, във всички прояви? Ние нямаме такава потребност и сами трябва да я създадем вътре в себе си.

За да можем да се запасим с такова желание и вместо суровото зърно да почувстваме най-вкусната торта, в същото това състояние, в същата светлина, вместо минималната светлина „нефеш де-нефеш”, да почувстваме Безкрайността – трябва да развием желание. А желанието се развива за сметка на скриването, когато малко ми приоткриват светлината и после я крият, приоткриват и крият. Това се нарича „флирт”, игра.

И тази игра е много сериозна, защото скриването развива желанието. Така светлината си играе с нас, ту приоткривайки се, ту скривайки се. Затова ние така се отдалечаваме от света на Безкрайността и се отделяме от него чрез множество скривания, докато не попаднем в този свят, където действа пълно скриване. И оттук започват да ни пробуждат чрез всякакви страдания, давайки ни да разберем, че си заслужава да работим и да придобием желание.

Всичко, което ни е необходимо – е само желание! В мига, когато вече го имам – ще получа дългоочакваната „торта”. Щом то израстне още повече – ще ми дадат още по-голямо угощение. Всеки път от мен се изисква само да увеличавам желанието  – а висшата светлина вече свети с цялата си сила. С желанието си аз се откривам за връзка с Него и му позволявам да влезе в мен.

Творецът е създал цялото това състояние от самото начало, но от цялата Безкрайност ти сега усещаш само минималната светлина нефеш – защото нямаш собствено желание, за да поискаш именно това и да страдаш от отсъствието му.

И това желание трябва да бъде изключително, не приличащо на собственото ти желание. Ти го получаваш силово, чрез преодоляване, съпротивлявайки се на природата си. Когато ти така поискаш светлина – това ще бъде истинско желание. Тоест трябва да пожелаеш отдаване!

Сега това ни се струва като нещо напълно несериозно: какво отдаване, каква любов. Но това са само познати думи, които, всъщност, означават нов вид желание, което не притежаваме.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 04.05.2011

[42186]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят ние се намираме на животинско стъпало и затова можем да вземем от природата само, колкото е необходимо за живота на тялото. Въпреки това ние изпомпваме нейните ресурси заради нуждите на човешкото ниво.

За разлика от животинското ниво, „човекът в мен“ изисква добавки: пари, уважение и знания. Тези желания не трябва да се удовлетворяват чрез насилие над природата.

Аз вземам от нея няколко килограма метал, наречен „злато“ и с това удовлетворявам своята суета и властолюбие. Каква е връзката между метала и липсата на власт? Защо използвам ресурси от едно ниво за нуждите на друго? Това е съвсем неправилно.

Желанията, сввързани с храната, секса и семейството, трябва да се удовлетворяват в съответствие с природните начала. С това ти не разрушаваш природата, тъй като действаш на животинско ниво. Ако на зайците в гората не им стига храна, тяхното количество се намалява. По този начин и ти се намираш в равновесие с природата, слят с нея. Но вместо това, ти изкуствено се поставяш над природата, експлоатирайки нейните нива, за да задействаш човешкото стъпало.

Истинското поправяне на човешко стъпало трябва да бъде различно: ти използваш природата за необходимите си потребности, а всички останали усилия обръщаш към връзката между хората. Така ти поправяш своите стремежи към пари, почести и знания.

В противен случай, ти разрушаваш животинското и растително ниво – което и наблюдаваме днес.

Ако в отношенията си с природата ние не използвахме своите желания за богатство, почести и знания, щяхме да бъдем по-малобройни на Земята – да допуснем – 1 милиард. Нашият живот щеше да е по-прост, и нямаше да експлоатираме своите човешки желания, а щяхме да ги поправяме. В резултат на което, бихме съществували в равновесие и хармония с природата на неживо, растително и животинско ниво, а също и на човешкото стъпало.

При това човешкото стъпало би ни подарило усещане за вътрешната същност на природата, висшата сила, която е скрита в нея. Поправили желанията за пари, почести и знания, бихме проникнали във вътрешността на природата и бихме проявили нейната дълбока същност – вечност и съвършенство.

От урока по статията „Мир в света“, 01.05.2011

[41904]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Материята предшества пространството. Съгласно теорията на Айнщайн тя се характеризира с максимална скорост на светлината, обща относителност, т.е. преплитане на категориите пространство и време, а също така и тяхната гъвкавост.

В резултат на своите изследвания и измерения човек открива, че всичко се свежда до него, в него или произтича от него. Как кабала обяснява това?

Отговор: Отначало се е развивал нашият свят, а след това в него е започнал да се развива човека. Той е преминал през пет стадия на развитие на егоизма, който е нараствал досега само количествено. В хода на историята човек е възприемал света в категориите време, движение и пространство, които са „стълбове“ в усещането на неговите желания.

Но веднага, след като егоизма достигне последния стадий на развитие, човек чувства, че е длъжен с всички свои части да се присъедини към интегралната система. В преддверието на това започват нарушения в неговото усещане за света. Защото става дума за преход към съвършено друго възприемане на света и реалността.

По-рано човек е гледал на света чрез своето „Аз“, а на следващата степен ще го възприема чрез другите, или заедно с всички. Нашето желание става все по-зависимо от другите. Този процес продължава вече няколкостотин години, започва от средновековието, от времето на Ари. Затова той се нарича „Месия, син на Йосеф“ – след него целият свят е започнал да се съединява в затворена система. С това са свързани и откриването на нови континенти, техническото развитие, Промишлената революция и т.н.

Нашите желания все по-здраво се спояват едно с друго и ние започваме да усещаме света в единението между нас, още съвсем неосъзнато. Затова времето, движението и пространството губят своите предишни ясни очертания – сега всичко зависи от степента на съединение.

Като следствие, науката открива въздействието на наблюдателя над експеримента. Оказва се, че е невъзможно да се определи нещо, което да е независимо от човека. Няма свят, обективно съществуващ извън човешките усещания.

Ние вече сме обединени от своите желания, подобно на Айнщайн, подсъзнателно се досещаме за съществуването на друг свят, който се възприема не само от мен лично, но и във връзката с другите хора.

В крайна сметка пространството, времето и движението приемат относителна форма. И всичко това, само поради факта, че светът става интегрален.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42291]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Издигайки се над егоизма, аз чувствам, че се отделям от своя властител – Фараона. И това веднага ми позволява да се почувствам в нещо самостоятелен.

За да се откъсна от този, който ме управлява е необходимо голяма работа в групата и в учението, желание да привлека светлината. Тогава, аз сам ще видя, че всичките ми желания, мисли и стремежи, всичко, което имам в мен – не е мое.

Това е като твърд диск, с вече инсталирана операционна система, който са поставили в мен. По друг начин, просто не мога да действам – нито днес, нито утре, нито вдругиден.

Но, човек не живее сам за себе си, а в обкръжение. Работата и учението в обкръжение ми носят светлина, възвръщаща към Източника и тогава чувствам, че съм противоположен на обкръжението. Досега, аз не съм се замислял за това и съм искал просто да използвам живота в своя полза. Но, светлината притежава друго свойство – отдаване и поради това, аз откривам, че използвам другите, заради получаване.

В това и се състои действието на светлината: да ми покаже, че съм противоположен на нея и целият съм устремен само за използването на ближните. Или им причинвам вреда, за да се почувствам по-горе, или получавам от тях напълване, което също е добре за мен. А ако е и това, и другото: да ги унизя и да изстискам от тях максимума – тогава е още по-добре.

Благодарение на светлината, аз не просто виждам своя егоизъм, но и разкривам неговото зло. Хората от улицата ще кажат: „Да, ние сме такива. Какво да се направи?” Така, целият свят открива, че от егоизма започва кризата, от това, че хората и цели страни не желаят да се съобразяват с другите: „Но, няма какво да се прави. Ще играем по-нататък.”

Само светлината ни разкрива злото на нашата природа. Оказва се, че тя е противоположна на светлината и освен нея, няма нищо повече. Ние получаваме нещо като насочване: може не само да се терзаем и да се потапяме в депресията, виждайки злото в себе си, в света и в Твореца – има и друг път. Разкрива ми се особена сила, която свети, управлява ме, проявява зло и тя ще ми помогне да се изменя.

Настъпва решаващ момент: аз се обръщам към тази сила, вече съзнавайки, че тя преднамерено ми е разкрила злото, преднамерено формира злото в мен, за да изпитвам необходимост от нея, да я поискам, да пожелая връзката с нея.

Така, аз започвам да оправдавам всичко лошо в света. Оказва се, че тези неща се разкриват в мен в такъв вид, само затова да установя връзка с Корена, с това, което е направило всичко това: създал е мен и целият свят наоколо. И действително, Той си признава: „Аз съм създал злото начало. Всичко, което виждаш като лошо – това е Моя работа. Искаш да промениш ситуацията – помоли”. Повече нищо и не трябва.

Това е много, много сложен момент. Защото да се обърнеш с молба, с искане за поправяне – това е вече етап от връзка. Може, разбира се да се каже, че всичко идва свише, да се прехвърли цялото зло върху Твореца, върху природата. Но да реша, за себе си, че това зло е преминало в добро, да се поблагодари за него, като за добро, това вече е съвсем друга работа.

Аз благодаря на Твореца за злото, което Той ми изпраща и чрез което мога да се обърна към Него. Той ще се отнесе по-особено към мен: бодва ме няколко пъти, за да вдигна към Него очи, да заговоря с Него. Сега съм длъжен да се издигна над страданията и да установя с Него контакт, който за мен ще е по-важен от страданията. „Не е важно, дори Ти да изпращаш още нови беди – само да не ме изпуснеш, аз няма да пусна Теб.” Това вече е развитие по направлението във връзката с Него.

Тогава човекът и разкрива своята независимост. Той се приповдига над своя егоизъм, благодарение на светлината, но тази светлина идва по негово искане и затова, също се записва на неговата сметка. Сякаш, човекът сам я произвежда, привлича и я използва. Той получава от светлината сили и пристъпва към самостоятелно поправяне, отмервайки своите желания и възможности и така изгражда себе си.

Това е и независимостта: ние ставаме „свободен народ на своята земя”. „Земя”, в кабала, означава „желание”: аз съм свободен в своето желание и правя с него това, което смятам за необходимо.

От урок по статията „Свобода на волята”, 06.05.2011

[42379]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→