Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Ако човек запълни по-голямо наслаждение, той сякаш се разтваря в него – намира се в неговата пълната власт, като робот е готов да изпълни всичко, което изисква от него това наслаждание. И не може да се съпротивлява.

Всеки човек има някакъв праг на търпимост, т.е. предел, до който  може да устои на наслажданието или да издържи на страданията. И ако наслажденията или страданията превишават този праг, те мога напълно да го заробят.

Защото човек може да им се противопостави само в много, много тесен диапазон на чувствителност и то само тогава, когато може някак да се защити от тях. И каква е тази защита? Той разбира, че не си струва да се поддава на изкушението, както от добрата, така и от лошата страна.

А иначе, наслажданията или страданията напълно властват над него, защото човекът е създаден от материл, основата на който е желанието да се наслаждава. И затова е напълно очевидно, че те могат с лекота да направят с нас каквото си поискат.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 19.11.2010

[27390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: По време на учене изпитвам много силна болка, предизвикана от травма. Как да се концентрирам върху намерението, а не върху болката?

Отговор: Ние разбираме, че се намраме в определен процес. С развитието на този процес, в зависимост от силите си, привличаме светлината, която връща към Източника. Въздействието на светлината определя всичко в нас.

Всъщност, то зависи от общата система. В нея действат души, удостоили се вече с разкриване. А също така, в тази система има и души, които спят дълбок сън и такива, които са на път да се пробудят.

Нашето място е по средата – между спящите и онези, които вече работят активно в общата система, помагайки със всички сили на останалите.

С помощта на съветите, които ни дават кабалистите, ние се стараем да разберем, как да се събудим – как в миминални срокове да преминам от сън съм разкриване, към реално действие.

На нас са ни предоставили възможност – дали са ни група, учител, първоизточници. Поддържат ни души, които се намират в духовния свят и се стремят да ни помогнат, както големите помагат на малките. Работата е в нашите старания.

Сега трябва точно да си изясним какво зависи от нас, как да не разсейваме оскъдните си сили и да не сбъркаме. Защото, ако човек не знае как да направи това, по-добре е да седи и нищо да не прави. А ако прави, тогава да е точно онова, което се изисква.

Светът и така е пълен с глупости и излишества. Ако прибавим към тях и своята част, направо ще се погребем под безполезни действия, ще свърнем от пътя далеч встрани.

Най-мощното средство за напредък е светлината. Нейното действие, идващо като резултат от всяко наше усилие, завършва поредната крачка към поправянето. И затова, във всяко състояние, ние трябва да виждаме преди всичко действието на светлината.

Осъзнавайки и приемайки факта, че причина за всичко е светлината, ние трябва да сме благодарни за това и да признаваме своето състояние като оптимално за напредъка.

Всъщност, всяко състояние е правилно, ако разбирам, че е дошло свише. Това е достатъчно, защото аз вече имам връзка с причината, благодарение на което мога да се пробудя за собствено действие.

То се състои в това, да благодаря за ставащото, включвайки позитива и негатива и да се постарая от текущото състоние да постигна единство и разкриване на Твореца, свойството отдаване.

Ако човек вече не спи дълбоко и може осъзнато да свърже състоянието си със светлината, с Твореца, с групата, тогава каквито и да са текущите състояния – това, разбира се е добре.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Вместо да получавам свръхсили, ден след ден аз се чувствам все по-слаб. Как да стана духовен „супермен”, който се издига над егото си?

Отговор: Преди всичко, трябва да се изхожда от фактите. А от тях не трябва да се страхуваме, защото всичко това ни се поднася от Творецът – като процес, от който трябва на нещо да се научим.

Висшата светлина, въздействайки на нашите вътрешни решимот, създава в тях картини, които се представят пред нас. Тя взема информационните данни (решимот), проектира ги върху нашия вътрешен екран и ние усещаме определено състояние.

Всички тези състояния трябва да се случат с нас по пътя. Така че, в какво е проблемът? В това, че аз се чувствам ту зле, ту добре и нямам абсолютно никаква власт над себе си? Преди всичко, над мен властва светлината.

Сега ми обясняват, как светлината ми въздейства. А кой съм аз? Аз само наблюдавам тази работа. И затова, тя се нарича работа на Твореца. А ние я наблюдаваме отстрани. Изучавай чрез нея какво става.

Това не е много приятно, защото Той работи върху мен? Ако наблюдавах мой приятел, който ту плаче, ту се радва, ту спи, ту хвърчи нанякъде – това би било нормално, защото щях да наблюдавам действието на светлината върху някой друг. А върху себе си, не се радвам много да го наблюдавам.

От една страна, това е вярно. От друга, ако започнеш да се отъждествяваш с тези действия, с Твореца, ако искаш да Го оправдаеш, няма да има значение, какво идва при теб. Ти се отъждествяваш с работещия върху теб, а себе си възприемаш като материал за неговата работа.

Може ли да се откъснеш от този материал? „Това всъщност не съм аз. Ако се движа, правя това или онова, мисля и желая – всичко това не съм аз. Аз се отъждествявам с Твореца, който прави с този материал каквото пожелае”. Тогава вече, виждам себе си отстрани.

Сега възниква въпрос: „Мога ли да помоля Твореца да извършва други целенасочени действия?” Възможно е да се получи – хайде да опитаме.

Какви действия? За какво? Какво ще чуе Той? Какво ще поиска да изпълни? Защото аз не искам да си пожелая нещо просто ей така. Ако вече съм стигнал до състояние, при което заедно с Него действам против тялото си, както Мойсей с Твореца против Фараона, то нека го помоля за нещо, което си струва. Тогава вече, човек започва целия този процес.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.11.2010

[27650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От получени писма с впечатления от конгреса:

Обиколката из северен Израел – най-кабалистичните места, където някога са живели велики кабалисти. Приказна земя – маслиновите гори сигурно са били точно такива по времето, когато тук е идвал Раби Шимон със своите другари.

Такава пронизваща реалност, сякаш целият живот преди това е бил декор – по този начин, тук всички чувстваме отпечатъка на вечността.

[Покажи като слайд-шоу]

Гробниците на раби Акива и Рамхал в Тверия на високата планина. Лекият бял камък на гроба, който никак не се асоциира със смъртта – тъй като кабалист и смърт са несъвместими неща. Напротив – всичко тук излъчва жива енергия, а долу лежи езерото Кенерет, символ на Бина в материалния свят – цяло море от светлината Хасадим.

Пещерата Идра Раба, където е била написана книгата «Зоар». Вътре цари тайнствена, кадифена тъмнина, в която блещукат свещи. Толкова много хора влязоха вътре, но стените, като че ли се отместиха. Изведнъж, в тишината, някакъв глас започва да чете „Ейн од милвадо”( «Няма никой, освен Него») и всяка дума се отразява от стените и се усилва така, че изведнъж започваш да вярваш, че действително „Няма никой, освен Него”.

Последната спирка е в Амука – всички автобуси и групата Галил-Голан, дошла специално, се събират заедно на трапеза. Отгоре на планината има верига от мъже, които извикват поред някакви проникващи право в сърцето думи, на всевъзможни езици и дори не се разбира кой вика първи, и кой на кого превежда – иврит, английски, френски, немски, италиански, руски… Вавилонската кула от времената на Гмар Тикун. Срещу тях долу се е строила същата верига – като двата полюса на магнит, свързани с невидими нишки.

А редом с тези места е гробницата на праведника Йонатан бен Узиел. Казват, че неговата душа включвала в себе си толкова много души и неговата молитва била толкова силна, че птиците, които прелитали над главата му – изгаряли. Йонатан обещал, че молитва за бърза и щастлива женитба, издигната на неговия гроб, непременно ще се сбъдне и ще бъде чута от Твореца.

И действително – ние се чувствахме толкова щастливи и се усещахме като едно семейство! Липсваше ни само Той, и ако Йонатан е спазил обещанието и е предал на Твореца – то разбира се, Той ни е чул…

[27643]

Filed under: Без категория, Конгреси и събития - No Comments→

„Точката в съцето”, която няма нито форма, нито посока, е като моя „стволова” духовна клетка, от която мога свободно за изградя себе си.

Това е краят на въжето, хвърлено ми от крайното състояние, до което трябва да стигна. Основавайки се на нея, аз вече развивам около нея всичко останало, според моя свободен избор.

Цялата реалност се разделя на мен и външен свят. И ако знам, как правилно да използвам външния свят, мога да се променя и така да реализирам свободния си избор. Свободата е само в това да променя себе си, а не света! Защото светът е отпечатък на моите свойства.

Аз само трябва да знам как да поправя своите свойства – как да променя съчетанието от тези първични природни свойства в мен. Затова са ми дали „кли” (инструмент), лост, „подемен кран”, с който да преобърна и повдигна себе си! И тогава, цялата реалност се променя. Аз ще видя, че всичко се е променило – все едно съм се родил в нов свят.

Така че, какво всъщност променям – отношението си към реалността или самата реалност? Аз променям реалността! Защото реалността е това, което се намира вътре в моите усещания …

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Ако не получаваме от обкръжението желание за отдаване, със свои сили няма да можем да разкрием духовния свят. Защото духовното наслаждение е безкрайно по-голямо от материалното.

Дори най-малкото наслаждение, което получаваме, издигайки се на първото от 125-те стъпала, е вече в милиарди пъти по-голямо, отколкото всички наслаждения на нашия свят.

Мъничката искра от висшата светлина, прокраднала се в нашия свят, е породила цялата Вселена в резултат на „Големия взрив”.

Това е била само една малка искра! А ние се каним да разкрием цялата висша светлина НАРАНХАЙ напълно! Ясно е, че за тази цел са необходими неограничени получаващи съсъди.

Затова, ние не можем да получим тази светлина вътре в нас, защото просто ще се взривим! Необходимо е да построим външни келим – всеки извън себе си. Затова, само чрез взаимното включване един в друг, само чрез съединението, ние сме способни да постигнем големите външни желания.

Ние и сега се къпем във висшата светлина, но не сме способни да я почувстваме. Тя няма къде да влезе – в нас няма нищо, освен една малка искра.

Баал аСулам пише в писмо № 8 за силата на разкриващата се висша светлина така: „В часа на постигане, се усеща висшата светлина, която се разкрива и се основава именно на всички обратни превръщания.

И в часа на придобиване на съвършенството, на човек му се струва, че всички преминати от него страдания са имали ценност – защото са ни дали да оценим вкуса и сладостта на светлината, на единението с Твореца.

И всички негови органи и жили ще му кажат и ще засвидетелстват, че всеки от живеещите в света би се съгласил по седем пъти на ден да отсича ръцете и нозете си, за да може за един кратък миг, веднъж в живота си, да постигне този вкус на сливането”.

Тоест ние трябва да разберем, че духовното разкриване е нещо безкрайно огромно и е необходимо да подготвим за тази цел празни желания/келим.

Затова, предстои ни много голяма вътрешна работа, но тя е необичайно лека, ако се върши заедно и с любов! Тук всичко решава съединението!

Ако аз се съединя с останалите и чувствам, че се намирам заедно с тях в едно кли, желание, тогава в него се разкрива светлината.

Затова е написано, че „Възлюби ближния – това е главното правило на Тора (светлината)”. Любовта е съсъд за светлината!

От 1-вия урок на конгреса, 09.11.2010

[27640]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Невъзможно е дори да си представим как бихме живяли, ако се чувствахме просто като животни.

Но в хората има религия / вяра, която им помага поне малко да обуздаят егоизма си. И всички тези вярвания са основани на една идея – за съществуването на живот след смъртта.

Но науката кабала не мисли така. Има състояние, в което съществуваме сега и което се нарича „смърт“ – и има друго състояние, което се нарича „живот“!

Въпрос – и какво, получава се така, че моето усещане в този свят е еднократно и след това нищо не остава? А и какво ли може да се върне обратно? Какво имаш ти, че да може и да се върне? Тялото мъртво и загубило силата, която го е заставяла да се движи – като двигател който е работел, работел и изведнъж престанал…

Въпрос: и къде се е дянала тази сила, мислиш, че се е върнала някъде нагоре ли, на „своето си място“? Не, просто молекулите са престанали да работят. Нима в тях е имало нещо духовно?

Откъде се взеха такива фантазии у вас? Но това е вярата с която живее целия свят – поне има някакво утешение, че нещичко остава след смъртта.

Но защо в кабалистичните книги е казано, че ако в този живот не поправим себе си, то отново се връщаме в този свят и така ще се превъплащаваме? Това действително е така, само трябва да изясним какво означава!

Вярата според кабала е постижение – да видим и да почувстваме духовния свят, както е казано: „Вкусете и ще се убидите колко прекрасен е Твореца“. Аз Го „пробвам на зъб“, с всички свои органи на усещане, така че „всички кости ще кажат“! Това не е вяра, а самостоятелно усещане, каквото може само да бъде.

От урока по статията “Тяло и душа”, 25.11.2010

[27691]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да придобием способност да вървим „над знанието“?

Отговор: “Над знанието” – означава над нашето „материално“ желание да се насладим, т.е. в свойството отдаване.

Сами не можем да се повдигнем над егоизма – това е възможно само с помощта на висшата светлина, О”М.

“Знание” – означава моето желание. Вътре в своето желание аз мога да усетя, да видя, да направя разчет – в зависимост от предполагаемата изгода или ущърб, струва ли си да използваме това или онова желание или не.

В резултат на тези разчети аз достигам до някакви изводи и реализирам своите желания. За това аз нямам никакъв проблем. Така живея в този свят.

В някои части на тези разчети аз съм уверен, в други се съмнявам. В нашите земни науки ние също използваме теория на вероятностите – там, където нямаме достоверна информация. Но във всеки случай има на какво да се основаваме.

Докато за „над знанието“, „над разума“ – нямам никакви инструменти, свойства на възприятието. Затова не знам какво е това „над“.

Ако то беше просто противоположно на разума, аз бих направил разчет, как да действам съгласно разума – и бих направил точно обратното. Макар това също да би бил рационален разчет.

Но аз нямам ни най-малка представа какво е това „над знанието“ – съгласно какъв разум, усещане, разчет, по отношение на какво. Това е някакъв подход, някаква тенденция, парадигма, не съществуваща в мен.

Зтова само светлината може да дойде и да ни даде този подход, защото „висшето знание“ означава „заради отдаване“, т.е. не по разчет вътре в кли / желанието да се наслади. А ако не е вътре в желанието, то аз не зная какво е това. Как мога да узная? Неизвестно… Вътре в какво желание?

Кабалистите казват: ако започнеш да усещаш желанието на ближния като свое собствено, ако можеш да извършиш разчет по отношение на неговото желание, за негово благо – то ще бъде над твоето сегашно знание.

Но за това трябва да получа свръхсили, които аз нямам. Ако получа тези сили, ще мога да бъда „над знанието“. А за сега все още не можеш да надскочиш себе си.

Само светлината, която ни е създала може да ни измени. Затова трябва да използваме „чудесните средства“ (сгулот) – да извършваме различни действия, предизвикващи светлината, за да ни подейства. С това ще измерваме успеха си.

Тъй като нито разума, нито усещанията които за сега натрупваш вътре в желанието си за наслаждение, не могат да ти помогнат. Те са способни да ти помогнат само в обратна форма.

Тъй като ако ти всеки ден извършваш разчет, какво си достигнал в духовното, то ще видиш че в действителност нищо не си постигнал, макар и да си вложил много усилия. Същото виждаш и на следващия ден. А на по-следващия – още повече си се объркал. Още един ден и изведнъж разбираш че си усетил увереност, че си станал по-умен. И така нататък.

Всеки ден добавяш отрицателни явления – поради това, че се намираш в желанието да се насладиш заради себе си, и мислиш, че само светлината може да ти помогне, но тя не идва и не помага.

Какво да направя? Започни да воюваш против разума си, както е написано за египетското изгнание.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.11.2010

[27660]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Някой някъде е пресметнал, че в света съществуват 3 800 различни религии и вярвания, но всички те се въртят около две понятия – тяло и душа.

Защото, ако ние не усещахме нищо друго, освен животинското тяло, щяхме да съществуваме като животни. Проблемът е, че ни се струва, че в нас сякаш има душа – още някакъв живот, който е „над тялото”. Човекът иска да знае: „За какво живея, защо?”

И макар тези стремежи и въпроси да са ни дадени, за да търсим отговора в системата от закони на природата, ние изграждаме от тях мистика – предположения, които не се основават на нищо. Приемаме ги като основа на нашата представа за целта на живота, за неговия край „тук” и продължаването му „там”.

И тук започва да ни измъчва въпросът: „Ще свърши ли нашият живот или не?” Защото ние чувстваме времето и не сме свързани с настоящия миг – като животните.

Ние мислим за бъдещето и искаме да знаем какво ще се случи в следващия миг! А това вече, е въпрос над природата – тоест за какво живея и какво ще се случи след моята смърт?

И затова, човечеството е изобретило за себе си вярванията и религиите, за да компенсира недостига на знания и факти или по-точно вярата, т.е. недоказуемите предположения.

Дори не си даваме сметка, но това действа на всички нива, и в най-малките неща – във всеки миг, на всяка крачка, във всяка посока и детайл от живота.

Всеки недостиг на факти, аз допълвам с вяра и мисля, че именно така ще бъде! Понякога това се сбъдва, понякога – не, и така преминава целия ни живот.

Във всяка трошичка от нашето съществуване, във всеки момент от времето, движението, пространството и съществуването на реалността, има огромна неизвестна част:

1) причина, спускаща се свише,

2) следствие, предопределено свише,

3) ние, които сме предопределени от причината и следствието в ограничен промеждутък, в който усещаме живота. Затова сме принудени да компенсираме всичко неизвестно с вяра.

И хората вярват, че има висша сила – „дух”, която се облича във всичко съществуващо, дава живот и определя съдбата. Тоест същността на материята се определя от „душа”, която й дава живот.

Така е, защото на нашия егоизъм му се иска да мисли, че принадлежи към вечността. За това няма никакви доказателства, но на нас ни е изгодно да мислим по този начин. Защитната сила на организма няма да ни позволи да се съгласим, че може да бъде иначе.

В противен случай, този живот би станал непоносим. Ако човекът не изпитваше усещането, че е вечен, ако ясно чувстваше, че неговият живот ще свърши – той нямаше да може да живее.

Представете си, че ви съобщят датата на вашата смърт – с това бива зачеркнат целия ви оставащ живот, започвайки от този ден. Защото ти, вече живееш ясно осъзнавайки, че непременно ще умреш – човекът не е способен на това.

Най-естественото усещане, което ни е дадено от природата е, че в нашето тяло се облича душа, която е живяла преди раждането ни и ще живее след смъртта, и че най-важната награда и наказание са в бъдещия свят, а не тук. Ние чакаме, за всички наши днешни усилия, някога да получим награда.

Може дори да не учим човека – той, въпреки това ще мисли така. Ние не можем да се разделим с тези заблуждения по същия начин, както не можем да се избавим от своя егоизъм, докато не се издигнем в света на истината – не, когато умре нашето тяло, а когато умре егоизмът!

От урока по статията „Тяло и душа”, 25.11.2010

[27696]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо е казано, че разбитите души се издигат за поправяне в света Ацилут, ако ние отначало трябва да преминем всички светове БЕА, стъпало по стъпало, започвайки от Малхут де-Малхут на света Асия?

Тогава, къде се намирам – в Малхут на света Ацилут или някъде в световете Асия, Ецира, Брия?

И ако земята на Израел се намира в света Ецира, а най-святото място в Храма, където е разрешено да влиза само Главният Първосвещеник, се намира в света Брия – то как мога аз да бъда над него?!

Отговор: Когато се обръщам с молба за поправяне, аз се издигам със своята точка в Малхут на света Ацилут, събранието на душите на Израел.

Всички наши поправяния се извършват в Малхут на света Ацилут – това е нашият дом, нашият Кетер. А всичко, което се намира по-ниско, в световете БЕА – това е разпространяването на Малхут, нейните 9 долни сфирот.

Всички светове, парцуфим, души, намиращи се по-долу от парса (долната граница на света Ацилут), се отнасят към Малхут де-Ацилут. Тоест, за да се поправя,  аз трябва да се издигна там и да се свържа с Малхут на света Ацилут. Но къде ще поправя себе си и своята душа?

Общата душа Адам Ришон се намира в световете БЕА (като започва с неговата „глава” в ГАР де-Брия и до „краката” в Асия).

Ако издигна своята душа в Малхут де-Ацилут и се моля за поправяне там, тогава получавам отгоре светлина, връщаща към източника (която идва при мен от света на Безкрайността, през всички светове и е предназначена лично за мен), и чрез нея поправям отнасящата се към мен връзка между Зеир Анпин и Малхут на света Ацилут.

По такъв начин поправям разкъсаната връзка между Малхут и З”А, Шхина и Твореца.

А самият аз принадлежа към „приятелите на Невестата, поддържащи Тора”, за които пише в книгата «Зоар», в главата „Нощта на Невестата”. Аз и помагам да се съедини с Жениха и се наричам син на сватбената зала на Невестата.

С това поправям  своята душа, тъй като З”А и Малхут са се разделили само заради мен, и аз трябва да съединя и събера това разбито „лего”!

И когато възстановя първата връзка между Малхут и З”А, това означава, че поправям своето първо духовно стъпало – Малхут де-Малхут на света Асия (виж Баал аСулам. Предисловие към книгата «Зоар»).

За втори път довеждам до съединяване Малхут и З”А и поправям своя Есод де-Малхут де-Асия и т.н. Всеки път, когато поддържам Малхут, подтиквайки я към нейното сливане със З”А , поправям своята душа.

Тоест ние винаги издигаме своята молба (МА”Н) в Шхина, в Малхут на света Ацилут, но поправяме и съживяваме себе си в световете БЕА, защото Адам Ришон се е родил в световете БЕА и не чувства нищо, освен тях – това е неговата околна среда. Той се издига и спуска заедно с тези светове.

Тъй като искам да доставя удоволствие на Твореца и това мое намерение се издига в Малхут де-Ацилут. А самият аз, за сметка на това, се поправям в световете БЕА, в своята среда.

И да се надяваме да се издигнем така, че да можем както Главния Първосвещеник, да влезем в „Светая Светих ” – в Бина на света Брия. Но с това, аз издигам зивуг ЗОН  към АВ”И…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 23.11.2010

[27425]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Кога вярата се превръща в постижение?

Отговор: Ако това е вяра над знанието, то тя става съсъд/кли за постижението. Тъй като вяра се нарича светлината Хасадим.

Вяра над знанието – това е свойството отдаване, преобладаващо над желанието за наслаждение. Желанието за наслаждение с намерение за отдаване, става съсъд/кли за светлината Хохма.

Тогава светлината Хохма, облечена в светлината Хасадим, се възцарява вътре в желанието за наслаждение – именно това е постижението.

Напълването на светлината Хасадим със светлината Хохма се нарича „пълна или безусловна вяра” (емуна шлема).

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 25.11.2010

[27654]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Трябва да се „принудя” да се обединя с приятелите и непрекъснато да помня, че успехът лежи само в обединението. Това трябва да бъде нашата групова, колективна цел: обединени желания, обърнати към Твореца. Обединени, те стават едно общо желание насочено към Твореца, свойството отдаване, така че то да се разкрие и възцари в нас.

Ние трябва да действаме така сякаш това е за което копнеем и молим. Това „сякаш” кипи около мен, пропива ме с истинско желание. Това е законът за това, как обкръжението влия на един човек.

В резултат, вдъхновен от обкръжението, всеки започва да плаче. Това може още да не е истинско действие, но е достатъчно да привлече поправящата светлина. Ние не можем да плачем наистина. Ако можехме, вече щяхме да бъдем в духовния свят и да имаме правилно желание. Следователно, нашият плач не е искрен, но обкръжаващата светлина все пак ни осветява и ни дава това, за което се правим, че молим.

Това е играта, която ние доброволно играем „ако се помолиш така сякаш го искаш, ще направя както желаеш”. И все пак, аз трябва до колкото мога, да се опитам да си представя нашето поправено състояние възможно най-близо до реалността. Така от ло лишма (не заради Нейното име) аз преминавам към лишма (заради Нейното име).

В духовните степени светлината отговаря дори на неискрена молба. Нарича се молба за поправяне. Аз съм грешен и моля Творецът да ме поправи. Моля се насила, точно защото съм грешен.

Тук лежи мостът между материалния и духовния свят. Докато съм под махсом (бариерата, разделяща ни от духовното), аз не мога да се моля наистина, но съм готов да положа усилия, за да се свържа с другите.

По този начин изпълнявам споразумението: аз извършвам действие, в отговор на което светлината влиза. В материалния свят създавам ситуация, връзка, която ми позволява да задействам взаимно действие в духовния свят.

Същото правило важи, когато изкачваме стълба в материалния свят. Но ключът е в качествената промяна на моята природа, когато свойството отдаване се спуска и започва да ме управлява.

От урока по беседета на Баал аСулам, 19.11.2010

[27148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако кабала ни предлага средство да развием в себе си вечната душа, сякаш ние избираме между две свои състояния: единият “аз“ – красив, богат, здрав, млад и вечен, а другият “аз“ – слаб, временен, смъртен – то защо на хората им е така трудно да се съгласят с това?

Отговор: Нима ние избираме? Ако на твоят егоизъм му предоставят да избира между доброто състояние и лошото, – ти безусловно ще избереш доброто.

Ако ти дадат да избираш между пълната чаша и празната – ти без съмнение ще избереш пълната. Това не се нарича избор – ти просто действаш съгласно своята природа и не можеш по друг начин.

Ако ти изведнъж направиш грешен избор – значи си се объркал или си се разболял. Тоест тук няма никаква свобода на избора.

Но проблемът е в това, че тази възможност: да станеш здрав, красив, съвършен и вечен – е скрита от теб, и ти не виждаш това състояние, не го усещаш в своето егоистично желание.

Аз чувствам този земен живот и виждам с какво мога да се насладя в него – нека да е временно, но в крайна сметка е осезаемо. Такива наслаждения се одобряват от моето его, моето животинско тяло, от моето “Аз“, от всичките ми родственици, всички, с които съм свързан, от мнението на обществото – целият този свят живее така!

И тук изведнъж ми предлагат това, към което аз нямам никакво желание, нито поддръжка от другите – тогава как да избера него? Разбира се, че ще си остана с моите животински интереси.

Затова ни е нужно да развиваме в себе си желание към тази скрита част, която се нарича “желание за отдаване“. Това е нещо съвършено ново и когато ти го разкриеш, това пробужда абсолютно нов свят, съвсем друга реалност. И ти самият ще бъдеш друг, защото ще откриеш в себе си нов орган на чувствата и нови желания!

Ти просто ще разделиш себе си на две с ясна граница: от една страна – всичко, което е в теб днес, а всичко ново – от другата страна, без всякаква връзка между двете. И точно това, което ще бъде в теб от тази нова страна – ще се нарече душа.

Но ще ти се наложи да развиеш тази система само от една точка, която съществува сега в теб – без да имаш никакъв ориентир и направление.

И проблемът е там, че ти не виждаш това, което можеш да спечелиш! Това е невъзможно да се види в твоето его. Ако ти се струва, че сега в своя егоизъм виждаш някакъв духовен свят – и го желаеш – значи, ти виждаш пак този материален свят! Само мислиш, че той принадлежи на духовното, но всъщност всичко това е материално.

Но цялата тази лъжлива, илюзорна картина ти е нужна затова, че именно с нейна помощ да построиш истинската.

От урока по статията "Тяло и душа", 24.11.2010

[27588]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

В нашия свят обкръжаващата среда автоматически въздейства на зърното, което е поставено в почвата и което започва да расте. Така всичко на неживо, растително и животинско ниво в природата си взаимодейства с обкръжението без да има свобода на волята.

Но в духовното ни развитие не e така. Ние трябва да пробудим обкръжението, за да ни въздейства то, така че да има подходяща „температура, влага, минерали и слънчева светлина”.

Ние трябва сами да създадем тези условия – това се нарича повдигане на МАН. Нашето обкръжение е Творецът. А ако си мислиш, че на теб ти влияят приятелите, слънцето, луната или внезапна промяна в настроението – всичко това е Творецът.

Вътре съм аз, моята точка в сърцето, а всичко останало е Творецът, въпреки че Той съществува около мен в различни форми. В края на краищата аз пробуждам Него.

Могат ли приятелите действително да ми повлияят даже ако те крещят и изискват? Каква сила на влияние имат те? Аз съм длъжен да получа силата на духовно влияние. Затова обкръжението само ми изглежда по този начин, докато в действителност, това е Творецът. Така аз Го пробуждам, разкривам Го и говоря с Него.

Затова ако не пробудя това външно влияние, как мога да израствам? Ние не можем да се придвижим по никакъв друг начин освен чрез „пробуждане от долу” (итарута де-летата). Трябва първо да има МАН, искане или търсене, идващо от нас. Написано е: „Човек положи усилия и намери”. Ако не положиш усилия, не ще намериш.

От урока по статията “Тяло и душа”, 23.11.2010

[27437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Изучаването на кабала ни дава връзка с Висшият свят. Разрива между нашия и духовния свят е пропаст, бариера, желязна стена, която е невъзможно да преместим – само Висшата светлина е способна да я разбие.

Затова не можем да се свържем с Висшия, с духовния свят, освен изучавайки истинските първоизточници – съчиненията на РАШБИ, Ари, Баал Сулам, Рабаш. Благодарение само на това към нас ще дойде светлината, връщаща към първоизточника.

Длъжни сме постоянно да изучаваме техните трудове, като по този начин даваме възможност на светлината да продължи своята работа.

И вие усещате, че това единство, което постигнахме на конгреса ще се разпространи от своето начало до 10 сфирот и ще получи напълване. Аз очаквам, това да се случи много скоро с всеки един участник в конгреса.

Ще почувстваме още и какво взаимно проникване на един в друг сме постигнали: мъже, жени и дори деца! Всеки от нас е придобил по-широко, по-многостранно, по-сложно кли, в което вече можем да подготвим себе си за получаване на светлината.

И ако сега, след конгреса всички ще живеем в една тематика, изучавайки на уроците трудовете на кабалистите, то ще бъдем свързани със светлината, която те носят в себе си.

И освен това, ще се съединим с всички приятели, които в този ден, в тези 24 часа преминат заедно с нас същия този материал. Нищо не може да ни съедини повече, отколкото ежедневното присъствие на урок.

Благодарение на това, че всеки ден ще привличаме все нови и нови порции Обкръжаваща светлина – това, което се е зародило между нас на конгреса, това, на което положихме начало, това семе, което „хвърлихме в земята” – ще продължи да се развива, ще даде своите 10 сфирот. И в тях ще усетим Висшата светлина, разкриването на Твореца.

Ние се намираме в преддверието на това. Това е акумулаторен процес, както е написано: „грош по грош – натрупва се голяма сума”. И това, че на конгреса възникна единство, стана съединение между нас – е много голямо постижение. Това е буквално начало на нов етап от нашето духовно развитие.

От заключителната беседа на конгреса, 11.11.2010

[27526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Намираме се в океан от светлина – трябва ни само кли (съсъд, инструмент) за да го разкрием. То е като космическото пространство, струващо ни се абсолютно тъмно.

Излизам в откритият космос и нищо вече не ме отделя от слънцето. Защо тогава не усещам светлината, а виждам само тъмнина наоколо?

Защото светлината няма на какво да се отрази, тя не среща никаква преграда по пътя си. Нужно е нещо стоящо на пътя ѝ – и тогава ще я почувстваме. Постави до себе си в космоса преграда – светлината ще се натъкне на нея и ти ще видиш че тя съществува.

Махни преградата – и светлина отново няма…. Защото светлината сама по себе си изобщо не се усеща, дори материалната светлина! Ако не беше атмосферата около земята, с всички частици във въздуха, ние не бихме видели светлината, нас би ни обкръжавала тъмнина – като на луната, тъй като няма нищо, което да спре фотоните, светлинните частици.

За това единственото, което ни е нужно е кли за разкриване на светлината. И преди всичко, то трябва да бъде противоположно на светлината – т.е. да бъде желание за отдаване. Но освен това то трябва да подхожда на светлината по характер на действие – т.е. да бъде „за отдаване”.

Когато желанието ни получи намерение „заради отдаване”, то става съсъд за разкриване на висшата светлина.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 24.11.2010

[27562]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Откакто съм започнал да се занимавам със своето духовно развитие, в мен растат различни желания, отнасящи се към този свят.

Аз през цялото време се опитвам да се защитя от тях: от желанието за власт, за знания – но всичко е безполезно. Това пречи ли на придвижването?

Отговор: Няма нужда да се работи срещу собствените естествени пориви и желания. В духовното няма насилие! Няма смисъл да унищожаваме в себе си желанията, да ги потискаме със сила, да ги спираме в себе си.

Съществувай и занапред нормално, както е прието. Но вложи всичките си сили в това да привлечеш светлината, връщаща към източника.

До днес ти си се развивал за сметка на естествената си природа, дадена по рождение, и онова, което ти е добавено от възпитанието и влиянието на обкръжението, внушило ти своите ценности и разчети.

Но сега ти е дадена възможност да получиш втора природа – така че позволи ѝ да се развива! Не се опитвай да направиш нещо насила с нея – не трябва.

Не се бъркай в работата на Твореца! Само приложи всички сили, за да помогнеш на себе си да се развиваш духовно, а своите материални свойства и желания не докосвай.

Не се опитвай да ги пребориш! Силата на преодоляването идва от светлината – тя ще направи съкращението в теб и ще ти даде екран.

Геройството не е в това външно да потиснеш в себе си всички желания, все едно не е важно какво има вътре в мен – главното е как аз изглеждам отвън. Това се нарича подход „Мусар” (религиозен морал), който е неприемлив от гледна точка на кабала.

Ние трябва да дадем възможност на светлината, връщаща към източника, да работи – и към това е насочена цялата кабалистична методика. Трябва само да създам условия от моята точка в сърцето да се развие целия свят! С това се и занимаваме, и повече с нищо.

И не трябва да обръщаме внимание какво се случва междувременно с нашата първа природа в този свят – живей, прави всичко, което е необходимо за нормалното съществуване, не се бори с желанията си.

Но цялото внимание е съсредоточено на втората част от реалността. И какво ще се случи в резултат от развитието на тази втора природа, как ще се промени първата природа – това предварително е неизвестно.

Може на някакъв етап от духовното си развитие да почувстваш в себе си голяма жестокост, по-силни материални желания: към храна, секс, семейство, власт, пари – не се опитвай да ги изправиш, само привличай светлината към себе си.

Иначе само ще си навредиш. Това е много важно предупреждение. Тежко е да се гледа как много нанасят на себе си такава голяма вреда.

От урока по статията “Тяло и душа”, 24.11.2010

[27578]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако по време на четенето на Зоар не ми се удава да бъда в намерение и в този момент изобщо не разбирам за какво е всичко това, значи ли това, че „пробивам дупка в лодката”?

Отговор: Преди всичко трябва да си изясня нужна ли ми е изобщо „лодка”, каня ли се нещо да достигна, или не?

„Лодката” това е съвкупността от нашите намерения. А желание без намерение – това е чиста дупка.

Намеренията, които можем да създадем над желанията, строят за нас „лодката”, началото (Рош) на стъпалата, екрана и отразената светлина, духовния съсъд (кли). Кли това не е желание, а намерението над него.

Със самите желания не се съобразяваме. Главно е намерението, което мога да построя над желанието.

Въпрос: В какво се състои моята отговорност пред групата?

Отговор: Ако се старая да мисля за целта, по този начин декларирам за своите другари, че те също ще мислят за нея.

Ако пазя нашата „лодка” със собственото си намерение, ако искам да я преустроим като пълно кли – с екран и отразена светлина, ако се грижа с цялото си сърце другарите също постоянно да мислят за това – по този начин аз също удържам и тях в намерението.

Това се нарича поръчителство. За какво полагам поръчителство? – Че те няма да изоставят целта.

От урока по Книгата Зоар, 24.11.2010

[27555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Поръчителство - No Comments→

От получените писма с впечатления от конгреса:

Участвах в конференциите чрез интернет. През втория ден, на лекцията „Целта на групата”, както и на много други, след вътрешни усилия и обединения се докоснах до мембраната, зад която се виждаше светлината. За мен, това не беше разочарование (вътрешно, аз подозирах, че преходът през махсом няма да стане толкова лесно).

В този момент осъзнах, че всичко, което става не е сън, а реалност. В началото нямаше съмнение, но сега увереността ми нарастна още повече и се появиха нови сили.

Стоиш пред мембраната и гледаш, как зад нея свети светлината… Много е трудно да съвпаднеш по свойства с Твореца. Отпускаш се. А после ще почувстваш, че се задъхваш от егоизма и след това, отново – както можеш към целта.

Аз съм все още начинаещ в определенията, но се старая. Ние задължително ще преминем. С цялото си същество, с всичките си желания съм с вас. Лехаим!!!

[27568]

Filed under: Конгреси и събития - No Comments→