Въпрос: Когато служих в армията, спестявах пари и чаках да свърши службата ми, за да мога да започна да пътувам. Сега мога да говоря за това, което съм видял на различни места, моите приключения, получените наслаждения. Какви впечатления получаваме, пътувайки през висшия свят?

Отговор: От мястото, където получаваме „точката в сърцето” и започваме да мечтаем за това да се издигнем в малхут на света на Безкрайността, съответно се спускаме все по-ниско и по-ниско в усещане на омраза, която разделя частите на малхут.

Колкото повече омраза разкриваме, толкова повече можем да я поправим и да се издигнем над нея. Това се има предвид с издигане от свят на свят: минус Асия -> Асия -> минус Ецира -> Ецира -> минус Брия -> Брия -> минус Ацилут -> Ацилут -> минус Адам Кадмон -> Адам Кадмон (АК), докато не стигнем света на Безкрайността.

Твоята точка в сърцето получава желание да пътува в „земята”, която е в желанието („земя” на Иврит „Арец” от думата „Рацон”, „желание”). И тогава ти се отправяш по пътя.

Приемаш светлината хасадим, която е антиегоистичен екран („пари/покритие”), проникваш в желанието, и благодарение на това покритие/пари ти избираш наслаждението/светлината хохма. Имаш желанието и „покритието”, тоест можеш да платиш за нея, така че плащаш и получаваш наслаждението. Това е твоето пътуване!

Това е пътуване в твоето желание! Целият свят е твоето желание и всички земи, които си посетил, са също части на твоето вътрешно желание. Проверил си твоите желания и си изяснил кое вътрешно наслаждение можеш да получиш в Тайланд, Европа или някъде другаде.

Същото важи за духовния свят, само че вече не е илюзорна картина, където само ти се е струвало, че пътуваш в този свят. Сега ти наистина виждаш, че това са части от твоята душа и разкриваш, че съществуваш заедно с тях, в единство, разкривайки светлината (наслаждение) вътре в сливането!

Това наслаждение е хиляди пъти по-голямо от твоите минали пътувания, където може да си видял или чул нещо или да си ял нещо, което после ти е докарало стомашно разстройство. Духовният свят е където наистина получаваш наслаждение! В крайна сметка, това е пътуване в твоето желание, само че ти се е струвало, че съществува отвън.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 22.11.2010

[27320]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първият и най-важен въпрос е, имаме ли някаква свобода на волята?

Или аз се движа в живота като някаква навиваща се играчка, на която някой навива ключа на гърба, или като кукла на конци?

И действително, ние сме абсолютно управляеми от природните си инстинкти и действаме според заложена в нас програма.

Макар да ни се струва, че сами вземаме решения и сами определяме своя път – само така изглежда, и всичко предварително може да се предскаже, съгласно съчетаването на вътрешните и външните данни (решимот, възпитание, навици, всички условия).

Тоест няма такъв момент в живота, когато човек взема самостоятелно решение – а и на какво основание ще решава?

Ако в него вече са заложени всички данни, то той просто прави с тях някакви разчети, като машина. Нима тук има някакъв неизвестен фактор, който би могъл да бъде избран?

Такъв още не ни е известен и затова ни се струва, че избираме свободно. А всъщност, всичко е напълно определено – както е в природата.

Науката кабала казва: „Няма никой, освен Него”. Ти искаш сам да вземаш решения? Тогава се издигни на нивото на Твореца и решавай заедно с Него.

Единствената свобода на избора е да се съгласиш с Него. И дори да тръгнеш някак си пред Него – ако се издигнеш до Неговото ниво и се сравниш с Него по свойства, Той ще ти позволи да решаваш преди и след Него (като Него). И тогава ще стане така, както е казано: „Праведникът решава, а Творецът изпълнява”.

А дотогава, няма какво да се говори за каквато и да е свобода.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27785]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Единственото, за което ни е дадена свободна воля е да усилим нашето обкръжение, за да може то да повлияе на всеки.

И само това е в нашите ръце – нищо повече не можем да променим в този живот.

Ти влезе в залата на конгреса и почувства мощно напрежение, защото ти подейства общото желание, което беше там.

Всеки гореше от огромно желание да постигне такава сила, че да можем всички да направим скок нагоре – и това ти подейства. И защо сега не можеш да организираш обкръжението си така, че то да ти въздейства по същия начин?

На всеки сутрешен урок, заедно с нас участват хиляди хора – защо не можем да си повлияем един на друг?

Ние се намираме в същата връзка, в същото поле, нима е толкова важно, че не седим в една зала, в един физически обем? В това ли е целия проблем? Защо не ни достига онази обща радост и огромна енергия на щастието?

Просто не ни достига подготовка. Всеки, няколко месеца преди конгреса чакаше този ден с надежда, със страх, с трепет и тревога. Ние четяхме и слушахме за това, разучавахме особени песни – всички се готвихме за това събитите!

Колко пари, време и физически усилия ни струваше то и разбира се, ако всичко се събере на едно място и се взриви в един миг, тогава се получава този впечатляващ резултат.

Всеки, който попадна там, почувства много силно впечатление, а също и тези, който гледаха това събитие от екрана. Но защо не можем да продължим по същия начин?

Ние постигнахме това стъпало, това извисяване на духа чрез нашата обща работа отдолу (итарута де-летата) и сега то е наше! Ние го купихме, платихме за него! Защо не можем да задържим в ръцете си всичко придобито?

Само че, трябва да помним, че съхранихме това постижение след конгреса, защото „издигат в духовното и не спускат”. Всичко, което съм постигнал е вече мое!

Но сега ме връхлетява ново непоправено желание, засенчващо всичко, което е било преди, защото то ми разкрива нов връх, на който трябва да се изкача. И аз трябва да разглеждам тази нова планина като средство за извисяване.

Така че, нека разберем какво се случи! Ние не паднахме, а получихме възможност да се издигнем! Тогава ще видим пред себе си ясната цел и трябва само да обединим нашите сили. Това е единственото действие, за сметка на което можем да се издигнем – само благодарение на сплотяването.

Ние още повече се сплотяваме в групата и това означава, че се издигаме! Светлината ме издига – самият аз нищо не трябва да правя, а само все по-силно да се съединявам с другите и тогава светлината ще ме издигне на нова висота, на ново стъпало. Това е всичко!

От урока по статията „Тяло и душа”, 23.11.2010

[27447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ако човек запълни по-голямо наслаждение, той сякаш се разтваря в него – намира се в неговата пълната власт, като робот е готов да изпълни всичко, което изисква от него това наслаждание. И не може да се съпротивлява.

Всеки човек има някакъв праг на търпимост, т.е. предел, до който  може да устои на наслажданието или да издържи на страданията. И ако наслажденията или страданията превишават този праг, те мога напълно да го заробят.

Защото човек може да им се противопостави само в много, много тесен диапазон на чувствителност и то само тогава, когато може някак да се защити от тях. И каква е тази защита? Той разбира, че не си струва да се поддава на изкушението, както от добрата, така и от лошата страна.

А иначе, наслажданията или страданията напълно властват над него, защото човекът е създаден от материл, основата на който е желанието да се наслаждава. И затова е напълно очевидно, че те могат с лекота да направят с нас каквото си поискат.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 19.11.2010

[27390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По време на учене изпитвам много силна болка, предизвикана от травма. Как да се концентрирам върху намерението, а не върху болката?

Отговор: Ние разбираме, че се намраме в определен процес. С развитието на този процес, в зависимост от силите си, привличаме светлината, която връща към Източника. Въздействието на светлината определя всичко в нас.

Всъщност, то зависи от общата система. В нея действат души, удостоили се вече с разкриване. А също така, в тази система има и души, които спят дълбок сън и такива, които са на път да се пробудят.

Нашето място е по средата – между спящите и онези, които вече работят активно в общата система, помагайки със всички сили на останалите.

С помощта на съветите, които ни дават кабалистите, ние се стараем да разберем, как да се събудим – как в миминални срокове да преминам от сън съм разкриване, към реално действие.

На нас са ни предоставили възможност – дали са ни група, учител, първоизточници. Поддържат ни души, които се намират в духовния свят и се стремят да ни помогнат, както големите помагат на малките. Работата е в нашите старания.

Сега трябва точно да си изясним какво зависи от нас, как да не разсейваме оскъдните си сили и да не сбъркаме. Защото, ако човек не знае как да направи това, по-добре е да седи и нищо да не прави. А ако прави, тогава да е точно онова, което се изисква.

Светът и така е пълен с глупости и излишества. Ако прибавим към тях и своята част, направо ще се погребем под безполезни действия, ще свърнем от пътя далеч встрани.

Най-мощното средство за напредък е светлината. Нейното действие, идващо като резултат от всяко наше усилие, завършва поредната крачка към поправянето. И затова, във всяко състояние, ние трябва да виждаме преди всичко действието на светлината.

Осъзнавайки и приемайки факта, че причина за всичко е светлината, ние трябва да сме благодарни за това и да признаваме своето състояние като оптимално за напредъка.

Всъщност, всяко състояние е правилно, ако разбирам, че е дошло свише. Това е достатъчно, защото аз вече имам връзка с причината, благодарение на което мога да се пробудя за собствено действие.

То се състои в това, да благодаря за ставащото, включвайки позитива и негатива и да се постарая от текущото състоние да постигна единство и разкриване на Твореца, свойството отдаване.

Ако човек вече не спи дълбоко и може осъзнато да свърже състоянието си със светлината, с Твореца, с групата, тогава каквито и да са текущите състояния – това, разбира се е добре.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вместо да получавам свръхсили, ден след ден аз се чувствам все по-слаб. Как да стана духовен „супермен”, който се издига над егото си?

Отговор: Преди всичко, трябва да се изхожда от фактите. А от тях не трябва да се страхуваме, защото всичко това ни се поднася от Творецът – като процес, от който трябва на нещо да се научим.

Висшата светлина, въздействайки на нашите вътрешни решимот, създава в тях картини, които се представят пред нас. Тя взема информационните данни (решимот), проектира ги върху нашия вътрешен екран и ние усещаме определено състояние.

Всички тези състояния трябва да се случат с нас по пътя. Така че, в какво е проблемът? В това, че аз се чувствам ту зле, ту добре и нямам абсолютно никаква власт над себе си? Преди всичко, над мен властва светлината.

Сега ми обясняват, как светлината ми въздейства. А кой съм аз? Аз само наблюдавам тази работа. И затова, тя се нарича работа на Твореца. А ние я наблюдаваме отстрани. Изучавай чрез нея какво става.

Това не е много приятно, защото Той работи върху мен? Ако наблюдавах мой приятел, който ту плаче, ту се радва, ту спи, ту хвърчи нанякъде – това би било нормално, защото щях да наблюдавам действието на светлината върху някой друг. А върху себе си, не се радвам много да го наблюдавам.

От една страна, това е вярно. От друга, ако започнеш да се отъждествяваш с тези действия, с Твореца, ако искаш да Го оправдаеш, няма да има значение, какво идва при теб. Ти се отъждествяваш с работещия върху теб, а себе си възприемаш като материал за неговата работа.

Може ли да се откъснеш от този материал? „Това всъщност не съм аз. Ако се движа, правя това или онова, мисля и желая – всичко това не съм аз. Аз се отъждествявам с Твореца, който прави с този материал каквото пожелае”. Тогава вече, виждам себе си отстрани.

Сега възниква въпрос: „Мога ли да помоля Твореца да извършва други целенасочени действия?” Възможно е да се получи – хайде да опитаме.

Какви действия? За какво? Какво ще чуе Той? Какво ще поиска да изпълни? Защото аз не искам да си пожелая нещо просто ей така. Ако вече съм стигнал до състояние, при което заедно с Него действам против тялото си, както Мойсей с Твореца против Фараона, то нека го помоля за нещо, което си струва. Тогава вече, човек започва целия този процес.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.11.2010

[27650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От получени писма с впечатления от конгреса:

Обиколката из северен Израел – най-кабалистичните места, където някога са живели велики кабалисти. Приказна земя – маслиновите гори сигурно са били точно такива по времето, когато тук е идвал Раби Шимон със своите другари.

Такава пронизваща реалност, сякаш целият живот преди това е бил декор – по този начин, тук всички чувстваме отпечатъка на вечността.

[Покажи като слайд-шоу]

Гробниците на раби Акива и Рамхал в Тверия на високата планина. Лекият бял камък на гроба, който никак не се асоциира със смъртта – тъй като кабалист и смърт са несъвместими неща. Напротив – всичко тук излъчва жива енергия, а долу лежи езерото Кенерет, символ на Бина в материалния свят – цяло море от светлината Хасадим.

Пещерата Идра Раба, където е била написана книгата «Зоар». Вътре цари тайнствена, кадифена тъмнина, в която блещукат свещи. Толкова много хора влязоха вътре, но стените, като че ли се отместиха. Изведнъж, в тишината, някакъв глас започва да чете „Ейн од милвадо“( «Няма никой, освен Него») и всяка дума се отразява от стените и се усилва така, че изведнъж започваш да вярваш, че действително „Няма никой, освен Него“.

Последната спирка е в Амука – всички автобуси и групата Галил-Голан, дошла специално, се събират заедно на трапеза. Отгоре на планината има верига от мъже, които извикват поред някакви проникващи право в сърцето думи, на всевъзможни езици и дори не се разбира кой вика първи, и кой на кого превежда – иврит, английски, френски, немски, италиански, руски… Вавилонската кула от времената на Гмар Тикун. Срещу тях долу се е строила същата верига – като двата полюса на магнит, свързани с невидими нишки.

А редом с тези места е гробницата на праведника Йонатан бен Узиел. Казват, че неговата душа включвала в себе си толкова много души и неговата молитва била толкова силна, че птиците, които прелитали над главата му – изгаряли. Йонатан обещал, че молитва за бърза и щастлива женитба, издигната на неговия гроб, непременно ще се сбъдне и ще бъде чута от Твореца.

И действително – ние се чувствахме толкова щастливи и се усещахме като едно семейство! Липсваше ни само Той, и ако Йонатан е спазил обещанието и е предал на Твореца – то разбира се, Той ни е чул…

[27643]

Filed under: Без категория, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Точката в съцето”, която няма нито форма, нито посока, е като моя „стволова” духовна клетка, от която мога свободно за изградя себе си.

Това е краят на въжето, хвърлено ми от крайното състояние, до което трябва да стигна. Основавайки се на нея, аз вече развивам около нея всичко останало, според моя свободен избор.

Цялата реалност се разделя на мен и външен свят. И ако знам, как правилно да използвам външния свят, мога да се променя и така да реализирам свободния си избор. Свободата е само в това да променя себе си, а не света! Защото светът е отпечатък на моите свойства.

Аз само трябва да знам как да поправя своите свойства – как да променя съчетанието от тези първични природни свойства в мен. Затова са ми дали „кли” (инструмент), лост, „подемен кран”, с който да преобърна и повдигна себе си! И тогава, цялата реалност се променя. Аз ще видя, че всичко се е променило – все едно съм се родил в нов свят.

Така че, какво всъщност променям – отношението си към реалността или самата реалност? Аз променям реалността! Защото реалността е това, което се намира вътре в моите усещания …

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27769]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→