Въпрос: Ако кабала ни предлага средство да развием в себе си вечната душа, сякаш ние избираме между две свои състояния: единият “аз“ – красив, богат, здрав, млад и вечен, а другият “аз“ – слаб, временен, смъртен – то защо на хората им е така трудно да се съгласят с това?

Отговор: Нима ние избираме? Ако на твоят егоизъм му предоставят да избира между доброто състояние и лошото, – ти безусловно ще избереш доброто.

Ако ти дадат да избираш между пълната чаша и празната – ти без съмнение ще избереш пълната. Това не се нарича избор – ти просто действаш съгласно своята природа и не можеш по друг начин.

Ако ти изведнъж направиш грешен избор – значи си се объркал или си се разболял. Тоест тук няма никаква свобода на избора.

Но проблемът е в това, че тази възможност: да станеш здрав, красив, съвършен и вечен – е скрита от теб, и ти не виждаш това състояние, не го усещаш в своето егоистично желание.

Аз чувствам този земен живот и виждам с какво мога да се насладя в него – нека да е временно, но в крайна сметка е осезаемо. Такива наслаждения се одобряват от моето его, моето животинско тяло, от моето “Аз“, от всичките ми родственици, всички, с които съм свързан, от мнението на обществото – целият този свят живее така!

И тук изведнъж ми предлагат това, към което аз нямам никакво желание, нито поддръжка от другите – тогава как да избера него? Разбира се, че ще си остана с моите животински интереси.

Затова ни е нужно да развиваме в себе си желание към тази скрита част, която се нарича “желание за отдаване“. Това е нещо съвършено ново и когато ти го разкриеш, това пробужда абсолютно нов свят, съвсем друга реалност. И ти самият ще бъдеш друг, защото ще откриеш в себе си нов орган на чувствата и нови желания!

Ти просто ще разделиш себе си на две с ясна граница: от една страна – всичко, което е в теб днес, а всичко ново – от другата страна, без всякаква връзка между двете. И точно това, което ще бъде в теб от тази нова страна – ще се нарече душа.

Но ще ти се наложи да развиеш тази система само от една точка, която съществува сега в теб – без да имаш никакъв ориентир и направление.

И проблемът е там, че ти не виждаш това, което можеш да спечелиш! Това е невъзможно да се види в твоето его. Ако ти се струва, че сега в своя егоизъм виждаш някакъв духовен свят – и го желаеш – значи, ти виждаш пак този материален свят! Само мислиш, че той принадлежи на духовното, но всъщност всичко това е материално.

Но цялата тази лъжлива, илюзорна картина ти е нужна затова, че именно с нейна помощ да построиш истинската.

От урока по статията "Тяло и душа", 24.11.2010

[27588]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В нашия свят обкръжаващата среда автоматически въздейства на зърното, което е поставено в почвата и което започва да расте. Така всичко на неживо, растително и животинско ниво в природата си взаимодейства с обкръжението без да има свобода на волята.

Но в духовното ни развитие не e така. Ние трябва да пробудим обкръжението, за да ни въздейства то, така че да има подходяща „температура, влага, минерали и слънчева светлина”.

Ние трябва сами да създадем тези условия – това се нарича повдигане на МАН. Нашето обкръжение е Творецът. А ако си мислиш, че на теб ти влияят приятелите, слънцето, луната или внезапна промяна в настроението – всичко това е Творецът.

Вътре съм аз, моята точка в сърцето, а всичко останало е Творецът, въпреки че Той съществува около мен в различни форми. В края на краищата аз пробуждам Него.

Могат ли приятелите действително да ми повлияят даже ако те крещят и изискват? Каква сила на влияние имат те? Аз съм длъжен да получа силата на духовно влияние. Затова обкръжението само ми изглежда по този начин, докато в действителност, това е Творецът. Така аз Го пробуждам, разкривам Го и говоря с Него.

Затова ако не пробудя това външно влияние, как мога да израствам? Ние не можем да се придвижим по никакъв друг начин освен чрез „пробуждане от долу” (итарута де-летата). Трябва първо да има МАН, искане или търсене, идващо от нас. Написано е: „Човек положи усилия и намери”. Ако не положиш усилия, не ще намериш.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Изучаването на кабала ни дава връзка с Висшият свят. Разрива между нашия и духовния свят е пропаст, бариера, желязна стена, която е невъзможно да преместим – само Висшата светлина е способна да я разбие.

Затова не можем да се свържем с Висшия, с духовния свят, освен изучавайки истинските първоизточници – съчиненията на РАШБИ, Ари, Баал Сулам, Рабаш. Благодарение само на това към нас ще дойде светлината, връщаща към първоизточника.

Длъжни сме постоянно да изучаваме техните трудове, като по този начин даваме възможност на светлината да продължи своята работа.

И вие усещате, че това единство, което постигнахме на конгреса ще се разпространи от своето начало до 10 сфирот и ще получи напълване. Аз очаквам, това да се случи много скоро с всеки един участник в конгреса.

Ще почувстваме още и какво взаимно проникване на един в друг сме постигнали: мъже, жени и дори деца! Всеки от нас е придобил по-широко, по-многостранно, по-сложно кли, в което вече можем да подготвим себе си за получаване на светлината.

И ако сега, след конгреса всички ще живеем в една тематика, изучавайки на уроците трудовете на кабалистите, то ще бъдем свързани със светлината, която те носят в себе си.

И освен това, ще се съединим с всички приятели, които в този ден, в тези 24 часа преминат заедно с нас същия този материал. Нищо не може да ни съедини повече, отколкото ежедневното присъствие на урок.

Благодарение на това, че всеки ден ще привличаме все нови и нови порции Обкръжаваща светлина – това, което се е зародило между нас на конгреса, това, на което положихме начало, това семе, което „хвърлихме в земята” – ще продължи да се развива, ще даде своите 10 сфирот. И в тях ще усетим Висшата светлина, разкриването на Твореца.

Ние се намираме в преддверието на това. Това е акумулаторен процес, както е написано: „грош по грош – натрупва се голяма сума”. И това, че на конгреса възникна единство, стана съединение между нас – е много голямо постижение. Това е буквално начало на нов етап от нашето духовно развитие.

От заключителната беседа на конгреса, 11.11.2010

[27526]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Намираме се в океан от светлина – трябва ни само кли (съсъд, инструмент) за да го разкрием. То е като космическото пространство, струващо ни се абсолютно тъмно.

Излизам в откритият космос и нищо вече не ме отделя от слънцето. Защо тогава не усещам светлината, а виждам само тъмнина наоколо?

Защото светлината няма на какво да се отрази, тя не среща никаква преграда по пътя си. Нужно е нещо стоящо на пътя ѝ – и тогава ще я почувстваме. Постави до себе си в космоса преграда – светлината ще се натъкне на нея и ти ще видиш че тя съществува.

Махни преградата – и светлина отново няма…. Защото светлината сама по себе си изобщо не се усеща, дори материалната светлина! Ако не беше атмосферата около земята, с всички частици във въздуха, ние не бихме видели светлината, нас би ни обкръжавала тъмнина – като на луната, тъй като няма нищо, което да спре фотоните, светлинните частици.

За това единственото, което ни е нужно е кли за разкриване на светлината. И преди всичко, то трябва да бъде противоположно на светлината – т.е. да бъде желание за отдаване. Но освен това то трябва да подхожда на светлината по характер на действие – т.е. да бъде „за отдаване”.

Когато желанието ни получи намерение „заради отдаване”, то става съсъд за разкриване на висшата светлина.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 24.11.2010

[27562]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откакто съм започнал да се занимавам със своето духовно развитие, в мен растат различни желания, отнасящи се към този свят.

Аз през цялото време се опитвам да се защитя от тях: от желанието за власт, за знания – но всичко е безполезно. Това пречи ли на придвижването?

Отговор: Няма нужда да се работи срещу собствените естествени пориви и желания. В духовното няма насилие! Няма смисъл да унищожаваме в себе си желанията, да ги потискаме със сила, да ги спираме в себе си.

Съществувай и занапред нормално, както е прието. Но вложи всичките си сили в това да привлечеш светлината, връщаща към източника.

До днес ти си се развивал за сметка на естествената си природа, дадена по рождение, и онова, което ти е добавено от възпитанието и влиянието на обкръжението, внушило ти своите ценности и разчети.

Но сега ти е дадена възможност да получиш втора природа – така че позволи ѝ да се развива! Не се опитвай да направиш нещо насила с нея – не трябва.

Не се бъркай в работата на Твореца! Само приложи всички сили, за да помогнеш на себе си да се развиваш духовно, а своите материални свойства и желания не докосвай.

Не се опитвай да ги пребориш! Силата на преодоляването идва от светлината – тя ще направи съкращението в теб и ще ти даде екран.

Геройството не е в това външно да потиснеш в себе си всички желания, все едно не е важно какво има вътре в мен – главното е как аз изглеждам отвън. Това се нарича подход „Мусар” (религиозен морал), който е неприемлив от гледна точка на кабала.

Ние трябва да дадем възможност на светлината, връщаща към източника, да работи – и към това е насочена цялата кабалистична методика. Трябва само да създам условия от моята точка в сърцето да се развие целия свят! С това се и занимаваме, и повече с нищо.

И не трябва да обръщаме внимание какво се случва междувременно с нашата първа природа в този свят – живей, прави всичко, което е необходимо за нормалното съществуване, не се бори с желанията си.

Но цялото внимание е съсредоточено на втората част от реалността. И какво ще се случи в резултат от развитието на тази втора природа, как ще се промени първата природа – това предварително е неизвестно.

Може на някакъв етап от духовното си развитие да почувстваш в себе си голяма жестокост, по-силни материални желания: към храна, секс, семейство, власт, пари – не се опитвай да ги изправиш, само привличай светлината към себе си.

Иначе само ще си навредиш. Това е много важно предупреждение. Тежко е да се гледа как много нанасят на себе си такава голяма вреда.

От урока по статията „Тяло и душа“, 24.11.2010

[27578]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по време на четенето на Зоар не ми се удава да бъда в намерение и в този момент изобщо не разбирам за какво е всичко това, значи ли това, че „пробивам дупка в лодката”?

Отговор: Преди всичко трябва да си изясня нужна ли ми е изобщо „лодка”, каня ли се нещо да достигна, или не?

„Лодката” това е съвкупността от нашите намерения. А желание без намерение – това е чиста дупка.

Намеренията, които можем да създадем над желанията, строят за нас „лодката”, началото (Рош) на стъпалата, екрана и отразената светлина, духовния съсъд (кли). Кли това не е желание, а намерението над него.

Със самите желания не се съобразяваме. Главно е намерението, което мога да построя над желанието.

Въпрос: В какво се състои моята отговорност пред групата?

Отговор: Ако се старая да мисля за целта, по този начин декларирам за своите другари, че те също ще мислят за нея.

Ако пазя нашата „лодка” със собственото си намерение, ако искам да я преустроим като пълно кли – с екран и отразена светлина, ако се грижа с цялото си сърце другарите също постоянно да мислят за това – по този начин аз също удържам и тях в намерението.

Това се нарича поръчителство. За какво полагам поръчителство? – Че те няма да изоставят целта.

От урока по Книгата Зоар, 24.11.2010

[27555]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

От получените писма с впечатления от конгреса:

Участвах в конференциите чрез интернет. През втория ден, на лекцията „Целта на групата”, както и на много други, след вътрешни усилия и обединения се докоснах до мембраната, зад която се виждаше светлината. За мен, това не беше разочарование (вътрешно, аз подозирах, че преходът през махсом няма да стане толкова лесно).

В този момент осъзнах, че всичко, което става не е сън, а реалност. В началото нямаше съмнение, но сега увереността ми нарастна още повече и се появиха нови сили.

Стоиш пред мембраната и гледаш, как зад нея свети светлината… Много е трудно да съвпаднеш по свойства с Твореца. Отпускаш се. А после ще почувстваш, че се задъхваш от егоизма и след това, отново – както можеш към целта.

Аз съм все още начинаещ в определенията, но се старая. Ние задължително ще преминем. С цялото си същество, с всичките си желания съм с вас. Лехаим!!!

[27568]

Filed under: Конгреси и събития - Няма коментари→

На човек му се струва, че преодолява своето его, стреми се и напредва към духовното, насочва себе си към „Исраел, Тора и Творецът са единни“ –действие, което той трябва да извърши сам. Това е напълно погрешно!

В нашия свят, ние винаги чакаме, кога малкото дете самостоятелно ще извърши някакво действие – или, следвайки нашия пример, или само ще измисли нещо. Да кажем –  ще нареди кубчета, и т.н.

В духовното, ние се развиваме на стъпало, което е над материалния свят и там трябва да придобием втора природа, докато в материалния свят трябва само да напредваме, само да научим това, което е заложено в нас, и да осъществим онова, което ни предстои. Всичко вече се намира в завършен вид, цялата реалност е открита.

А за духовното, ние трябва някак да се „закачим“, да започнем да го възприемаме, да го видим, да го открием. Засега, духовният свят е  неразбираем за нас…

Така че, ние трябва да признаем едно много просто, но изключително сложно за изпълнение, нещо: когато говорим за преодоляване, пробив, постигане на целта, разкриване на Твореца, за своите усилия – всичко това трябва да бъде заложено в нашата молба към Него то да се случи. Не можем да направим нищо друго, освен правилно да помолим Твореца.

А засега, ние не осъзнаваме факта, че „няма никой друг, освен Него“, че Той е властелин на всички действия, а ние сме само обект на тези действия. От нас зависи само да издигнем МАН, за да може Творецът да ги извърщи върху нас.

Ние, все още се отнасяме към духовното, като към този свят, смятайки, че можем да направим нещо със собствените си „ръце“. Разпиляваме своите усилия за каквото и да е – само не и за молба към Твореца.

А ако не формираме в себе си молба към Твореца, това значи, че не се стремим към отдаване. Тъй като е напълно очевидно, че самите ние не можем да пребиваваме в отдаване – затова трябва да молим Твореца.

Работата е в това, че групата не може правилно да осмисли и да обясни на всеки, какво точно действие трябва да извършат всички заедно.

Казано е: „И възроптали синовете на Израел от тази работа“. Тъй като те искали сами да построят красивите градове Питом и Рамсес. Построили ги и видели, че всичко това е погълнало тяхното  егоистично желание за наслаждение. И тогава закрещели към небесата, за да дойдат промените свише.

С други думи, ние само предполагаме, че това ще се случи. А изпълняващата сила, която ще ни промени, ще дойде само по наша молба. Можем стотици и дори хиляди пъти да чуваме тези неща, но само Висшата светлина ще отпечата в нас способността да ги  възприемем.

А към това може да ни приближи мнението на групата. Тъй като, ако всеки се постарае през цялото време да напомня на себе си и дори насила да се принуди да мисли за това, че всички трябва да се обединим в молбата към Твореца – това вече е  усилие на всички.

Тъй като именно общата молитва („тфилат рабим“) ще отвори за нас врата към духовното.

От подготовката към урока, 19.11.2010

[27533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Мъдреците на света”: „Казал раби Шимон: „Веднъж, при мен дойде един философ от народите на света и ми каза: „Вие казвате, че вашият Бог властва във всички небесни висини и всички войнства и станове не постигат и не познават Неговото място.

Това не увеличава много Неговата слава. Защото е казано: „Сред всички мъдреци на народите и в цялото тяхно царство, няма подобни на Теб”. Що за сравнение е това с тленните хора?”

По духовния път, в човека се пробуждат въпроси – в него сякаш започва да говори философът. В конкретния случай, това се случило с раби Шимон. В него се появила философска мисъл – напълно логичният и рационален за нашия свят въпрос за Твореца

Разбира се, този „философ” е умен, а неговите постулати и аргументи са истински. Казано е: „Вярвай – има мъдрост в народите”. С други думи, в нашия свят нищо не може да се противопостави на логиката и здравия смисъл.

Науката кабала не отрича това – просто, в нея е заложена друга програма, друг разум и подход. И затова, глупак е онзи, който се опитва да приложи логиката на този свят към духовната реалност. Защото става дума за несъпоставими неща, за различни келим.

Ясно е, че в теб възникват въпроси и няма съмнение, че ще можеш да докажеш на всички своята правота. Защото онези, които те заобикалят, се ръководят от същата логика, от която и ти.

Съгласно сведенията, намиращи се в егоистичното желание, вашите претенции са справедливи. Изходната точка, подходът към нещата, анализът и резултатът – всичко е вярно. Онова, което се отнася до нашия свят, подлежи на неговите закони.

Но ние говорим за изследването на духовния свят, в който нашите закони не действат, където нашата логика и нашето усещане са безсилни. Именно това ни обясняват авторите на книгата „Зоар”.

В такъв случай, какво изобщо мога да направя? Без разум и чувства – какво ще ми остане? Капката семе? Точно така. Дали са ми точка в сърцето и още от първия миг, работата над нея се извършва по-високо от този свят.

Аз се обединявам с другите точки, при които са ме довели и привличам силата на обединяването с помощта на книгите, които също не принадлежат на този свят. И всичко това е, за да разкрия силата на отдаването.

От началото до края, полето на моята дейност е обособено от нашия свят. Тук е забранен земния подход. Това е напълно различна „територия”, държава на висшия ред, където въпросите на „философите” губят каквато и да е рационалност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли в нас нещо вечно?

Отговор: Що се отнася до материалното тяло – ние сме просто животни, макар и по- развити, надарени с чувство и разум. Но всяко животинско тяло е смъртно.

Освен втората природа, желанието за отдаване, което се нарича духовен свят, душа, „божествена частица свише“ – всичко останало се отнася към егоизма, към животинското ниво, към материалния свят.

Затова, засега нищо не ни свързва с вечността, освен една точка, принадлежаща на Безкрайността, която е длъжна да организира за  себе си среда, за сметка на която ще се развива.

Аз не говоря за животинската душа, оживяваща тялото – за „виталната сила“, която присъства във всички създания – неживи, растителни и животински.

Но освен нея, в човека има една истинска точка на корена, която трябва да развие. По името на тази точка, той се нарича „човек“ – Адам, „подобен (доме) на Твореца, чието ниво може да постигне.

В обикновения човек, освен тази точка, няма нищо духовно и вечно – както е живяло животинското тяло, така е и умряло. И нищо не е останало!

А какво става с тази точка, дали тя да остава в нас? Нима се е намирала в тялото? Тя не принадлежи на тялото и ние не бихме могли да я присадим на някой друг заедно с някой орган…

От урока по статията „Тяло и душа“, 24.11.2010

[27585]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→