Ние не знаем предварително как и какво да поправяме, как да се съберем в единната система, създадена в света на Безкрайността.

Защото Творецът иска да бъдем самостоятелни, за да може човекът сам, основавайки се на собствения си опит, да намери правилната схема за взаимна интеграция.

Като малки деца, ние се опитваме да съединим отделните части, сглобяваме ги и отново ги разглобяваме.

Поправянето и разбиването се редуват и благодарение на опитите, ние се приближаваме към онова разбиране, което ще ни осигури успех.

Според схемата на нашето развитие, от нас се изискват четири опита, защото желанието ни се състои от четири нива на плътност (авиют).

На всяко от тях, ние се стараем да сглобим себе си, откриваме, че сме неспособни да го направим и разглобяваме частите, за да започнем отначало. Мъдростта идва с опита от грешките. Първо е необходимо да разкрием цялата дълбочина на разбиването и ненавистта между нас, а след това започваме да разбираме какво е необходимо да направим с тях.

Днес, пред нас е последното, четвърто сглобяване. Ние трябва да разкрием за себе си методиката за поправяне. Но този път, в процеса участва глобалната система и трябва да реализираме методиката в мащабите на целия свят.

Днес се обединяваме над огромния егоизъм, над най-дълбоката пропаст на разбиването, ненавистта, отчуждението и в съответствие с това, разкриваме мощта на методиката, която ще ни позволи да се сплотим отново, посредством заложената в природата сила, съединяваща разединените части.

Не ние ще ги свържем помежду им – от нас зависи само готовността да разкрием методите за сглобяване, местата на всяка част и формата на нейното правилно включване в общото цяло.

Работата едва сега започва – уникалната работа, водеща човека към безпрецедентно развитие, към истинско предизвикателство.

От урок по книгата „Шамати”, 08.09.2010

[26242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

„И децата се бореха заедно в нея” (Тора, Берашит, 25:22). Това се отнася до намеренията. Творецът е създал желанието за наслаждение, и нищо в него не се е променило.

Но, за да ни помогнат да станем независими, желанието за наслаждение е било скрито от нас. То се разкрива в нас (въпреки усещането, че се случва пред нас) доколкото сме способни да се справим с него.

„Да се справим с желанието”  означава да заместим Есав  – егоистично намерение, което произлиза от лошо обкръжение, с Яков – алтруистично намерение, което се създава в добро обкръжение. Единственият ни избор е да изберем  правилното обкръжение. Желанието остава.

За да поправя, да речем, 10 грама егоистично желание, което се проявява в мен, аз използвам всякакви лекарства, които са ми дадени свише. Преминавам от лошото обкръжение към доброто, и по този начин излагам себе си на влиянието на групата, книгите и учителя, докато те не се превърнат в Твореца за мен. С други думи, виждам Висшата сила зад тях, и започвам да разбирам, че няма никой освен Него.

Благодарение на обкръжението и способността ми да видя Твореца чрез него, аз мога да изменя намерението си. Преди това съм получавал и отдавал заради получаване, но сега мога да направя съкращение (цимцум) на моето намерение, което означава, че мога също да го приложа и на желанието, което „действа под” това намерение. С помощта на светлината, започвам да отдавам заради отдаване, а в последствие мога да получавам заради отдаване.

Всяко желание е с две намерения: да получава заради себе си или да отдава на приятелите. Това е причината за борбата, и решаващата роля в нея е дадена на обкръжението. Как Есав или Яков се пробуждат  в мен? Моите намерения са заради получаване или заради отдаване ? И двете се борят в човека за едно желание, „бореха се в него”.

От урока по статия на Рабаш, 1.11.2010

[25547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кой съм „аз” и как да отделя себе си от „филма” на реалността? Ако всички мои мисли и усещания са този филм, тогава къде съм аз?

Отговор: Сега ти не можеш да отделиш себе си от филма. Нали ти живееш в него – изключително в желание да се наслаждаваш.

Но ако ти пребиваваш и в желание да се насладя, и в желание да отдам, ако имаш двете сили – силата на Твореца и силата на творението, заедно в теб, ако светлината свети и ти донесе своето свойство отдаване, ти ще започнеш да различаваш къде си ти и къде е филмът.

А сега ти не си способен на такъв анализ на своя свят, защото имаш само желанието да се насладя.

Дали светлината работи над теб или не, е неизвестно за теб. Ти си като бебе – то не знае кой се грижи за него, какво става. То плаче, защото му е лошо, но дори не знае към кого да насочи своя плач.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[26249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: За какво е необходима ненавистта?

Отговор: Докато ние с теб не се познаваме, – между нас няма никакво взаимовключване, и между нас не е разкрита връзка, и аз не усещам ненавист към теб.

Ти може да живееш например някъде из Аляска и аз работа с теб нямам. Но колкото повече ти се приближаваш към мен, толкова повече и се приближаваш в моето полезрение.

Ако си ми съсед, то аз непрестанно те наблюдавам: там остави боклук, вчера у вас беше много шумно и т.н., и т.н.

По такъв начин ние разкриваме колко свързани сме един с друг. Но – всички сме егоисти. Така че, егото ни плюс връзката между нас пораждат ненавист.

Въпрос: Но кога тази ненавист ще изчезне?

Отговор: Тя няма да изчезне! Няма къде да се покрием или пък да избягаме един от друг. В това е проблемът!

Длъжни сме да постигнем мир и съгласие между нас – над нашата ненавист, не да я унищожаваме, а да се възвишим над нея – в това е постигането на съвършенството, както е казано: „Любовта покрива всички грехове!” Мир (на иврит шалом) – означава „съвършенство” (на иврит – шлемут).

От програмата“Каббала за начинаещи“, 27.10.2010

[26237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

В статията си „Изгнание и изкупление” Баал аСулам пише, че Израел (човек, който търси Твореца) няма да намери покой между „другите народи” (желанията за този свят), докато следното не се случи в него: „И от там ти ще желаеш Твореца и ще Го намериш, защото ти ще Го търсиш с цялото си сърце и с цялата си душа.”

Докато не достигнеш до такава молба, нямаш никакъв шанс да избягаш от Египет, защото само със зряло желание ще спечелиш свободата си. Собствените ти желания да останеш в Египет, са пазачите, които те задържат там.

Затова са нужни десетте египетски наказания. За да се роди, човек трябва да почувства много силно желание за следващата степен, тоест да желае това, което е отвън, докато е още вътре.

То сякаш е в теб, има две напълно противоположни желания. Те не могат да се помирят, но ти можеш да достигнеш момент, в който почти са свързани, и това е когато се осъществява пробивът. Силата на Висшия те избутва и изхвърля в новата степен в съответствие с принципа „положих усилия и намерих” (игати ве мацати).

Наистина, ти си постигнал точката на близък контакт между желанието в сегашното ти състояние и следващото. В природата е невъзможно желанието за получаване да направи контакт с желанието за отдаване. Затова, когато този преход се осъществи в теб, Творецът завършва работата (ухапването на змията), и ти се раждаш на следващата степен!

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 02.11.2010

[25708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим със свойството „Есав” (егоистичното желание), за да не се пробуди по време на конгреса?

Отговор: То няма да се пробуди – можете да бъдете сигурни в това. Защото ние идваме на конгреса подготвени, „загрели”, разбирайки, че се събираме, за да се обединим.

Оставяме всички проблеми, съмнения и съпротиви у дома, защото знаем, че не сме способни пряко да се справим с нашия егоизъм – с „Есав”. Можем да действаме само по заобиколен начин, по метода на Яаков (от акев – заобикалям).

Това означава, че да се воюва „челно” с природата е безполезно. Трябва да излезеш от нея, да се издигнеш над нея, да придобиеш новата природа на отдаването, а след това с нейна помощ да започнеш постепенно, на части да използваш егоизма за отдаване.

Нашият егоизъм е особена, съществуваща в нас сила, която трябва да вземем под внимание. Но не трябва да воюваме с нея, а само да се безпокоим за обединяването и поръчителството, постоянно увеличавайки дясната линия – силата на „Яаков”, силата на отдаването.

Тогава ще разкрием Твореца и ще можем да се противопоставим на Есав. Но това не означава, че ще се борим с него.

Докато се поправяме като усилваме в нас линията „Яаков” – отдаването и взаимното съединяване, намиращият се в нас „Есав” получава удари от целия този процес и започва да разбира, че си струва да се обедини с Яаков.

И затова, няма да има опасности или войни – той сам ще поиска да взаимодейства с дясната линия, защото ще види, че възможностите, с които разполага не му позволяват да се напълни. На него не му достига Яаков – отдаването, за да напредне в живота.

Затова, ние трябва да мислим само за постигането на сплотеност и обединение. А всички останали проблеми ще се поправят от това, че ще се присъединят към дясната линия и още повече ще я усилят.

От програмата „Седмична глава”, 05.11.2010

[26221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Поръчителство, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как концентрацията на мисълта може да доведе човека до разкриване на духовния свят?

Отговор: Всичко се прояснява в мисълта. Става въпрос не за нашият разум, който изкуствено са напомпали в университета, за да стана „умен”.

Разумът – това е силата на анализа и на синтеза, силата на свързване на противоположни мнения в един човек. Бина, която ние смятаме за желание за отдаване – това е мисълта. Мисълта е малхут де-хохма, а малхут, получаващата от хохма – е бина.

Общата малхут, която се издига в бина и става нейна нуква, също така се явява нуква и на де-хохма, защото тя желае да постигне хохма, а не бина.

Тоест мисълта е основополагаща. Мисъл се нарича моята способност да възприема в малхут висшите свойства на хохма и бина, и да работя с тях.

Разумът е моята възможност да построя подобието на Твореца. Всеобщата връзка, която разкривам – това е разумът, мъдростта, мрежата.

Точно така е устроен и нашият мозък. Интелект, разум – това е мярката за жизнената сила, способността да разбираш, контролираш, да привеждаш в действие, да възприемаш.

От къде идва това? То е следствие от двете сили: силата на бина – желанието да съответстваш на Твореца и силата на Твореца, който според степента на това съответствие се облича в творението. Това е и разумът на творението – светлината хохма, облечена в светлината хасадим.

Затова, ако ние се опитваме да постигнем тази мрежа, да разберем, какви връзки съществуват в нея и по какви закони работи тя, как да разкрием и осъзнаем връзката, която вече съществува между нас, това означава, че ние достигаме до „съзидаващия разум”, до Твореца и Го постигаме – „по действията Ти ще Те позная”.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[26235]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите приятели заминават на конгрес в Днепропетровск. И, ако не броим мен самия, остават само двама “новаци”. Имам предвид мъжете.

Колко човека трябва да се съберат, за да могат да достигнат това интересно състояние, относно което сте толкова оптимистичен?  – 2

Дали количеството е от значение за нас? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да останем  във връзка с центъра.

Лабораторна работа. След предварително обсъждане с приятелите, се спряхме на следната идея, която допада на всички: ние искаме чрез концентрация на мислите си върху едно и също (предварително договаряйки се върху какво), и едновременно, да постигнем някакво външно физическо събитие, несвързано по никакъв начин с нас. Тоест – чудо.

Целта на чудото е да се убедим в това, че действително мислим за едно и също, при това едновременно, и, естествено, да придадем сила на нашия съюз. Вашите съвети? Може би има вече готови ходове? Какъв външен ефект би трябвало да изберем, за да не се пресича прекалено явно с желанието за получаване?

Строго указание: съберете се заедно, следвайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и духом и телом (или сякаш без тяло), а главното е – с мислите си.

Само тогава вие ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О“М. Другите упражнения – медитация, т.е. психология, тренинги на нивото на нашия свят, няма накъде по-високо да ви изведат. Успех!

[26260]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Пред нас се разкрива прекрасна възможност. От конгрес на конгрес се вижда, че никой не е като предишния. Днес сме достигнали до особено състояние и ни се дава специална помощ свише.

От момента на формирането на групата, ние систематично наблюдаваме как Творецът я придвижва напред и я предпазва. Ден след ден, година след година достигаме все по-големи постижения. Бихме ли могли наистина да успеем сами в такъв голям, глобален мащаб, без да знаем предварително стъпките, които правим?

През цялата история никой не е правил „това, което ние правим”. До този момент никой още не се е захващал с поправянията, които „ние се опитваме да направим”. Наистина, получаваме толкова много помощ свише, че аз не преставам да се изумявам как заслужихме такова прекрасно отношение?

Дадена ни е възможността да извършим огромни духовни поправяния, и дори по отношение на материалното да правим наистина колосални срещи и конгреси, на които идват хиляди хора, да превеждаме наши собствени ТВ програми, да разпространяваме чрез средствата за масова комуникация и да развиваме образователни програми на различни езици.

Творецът ни подготвя.  Всичко, което сме постигнали до сега, е било от Него. И сега Той ни помага да се подготвим за конгреса, който „ние правим”, за да Го разкрием. Да се надяваме, че ще го заслужим, и че Той ще престане да бъде скрит, и ще ни се разкрие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 05.11.2010

[26227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как на конгреса да преодолеем психологическите бариери, отделящи ни от обединението?

Отговор: Конгресът това не е вече просто малка или голяма група, а обединение, сплотено от общата сила. Може да се побеждава с количество, а може и с качество. След определено критично ниво определяща става масата.

Колкото и да са слаби хората, малко разбиращи, не особено съгласни един с друг, ако те се обединят, върху човека започва да действа масата. Той чувства силата, изхождаща от количеството, което преминава в качество на влияние върху него.

Намирайки се сред 7000 човека, въодушевени от целта, аз съм свързан с тях, доколкото ние се намираме заедно в общата система на душите. Затова, и независимо от моето желание, те ми оказват въздействие.

Обединението на голямо количество хора на конгреса създава напрежение, което започва да действа само по себе си. Включвайки се в това обединение, човек се намира във властта на обществото и затова не му се налага да работи върху снизяването си спрямо обкръжението.

Той просто се обединява с всички в едно желание. И дори ако на него самият това желание не му е съвсем ясно и разбираемо, но общата цел го съединява с другите хора и покрива разногласията, стълкновенията и неразбирането.

Така работи количеството, поглъщайки всички проблеми чрез обединението. А вече в зависимост от силата на обединението ние чувстваме висшата светлина. Тя е заключена във връзките между нас – там ние трябва да я разкрием.

Обединеното кли съществува на всички нива с всички светлини, напълващи желанията, като готова стълба. Затова всичко зависи от това включен ли съм аз в тази степен или не.

Ако аз съм готов да се обединя със силата в определена степен, то се включвам в нея, все едно преминавам през врата, и чувствам духовния свят: общото обединение, напълващата всичко светлина, Твореца.

В степента на собственото си осъзнаване аз виждам света от край до край – светът на Безкрайността на първото от 125-те стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→