Въпрос: Често ме питат какво е  кабала и аз се опитвам да обясня нейната същност, нейната цел. В отговор, много признават: «Да, аз също усещам това. Да, аз разбирам за какво говориш».

Така че, какво е  «точка в сърцето»? С какво нейните притежатели се отличават от другите хора, които също търсят нещо?

Отговор: Точката в сърцето е част от Твореца. Тя се разкрива в теб, и тогава ти разпознаваш «призивния сигнал» зовящ те към Него.

Ще разпознаем точката в сърцето, когато тя доведе човека в науката кабала – на това място, в тази мрежа, там, където са родени всички наши точки. Кабала не са книгите сами по себе си, а мъдростта, програмата на общата система.

Книгите на кабалистите довеждат до теб тази програма и с нейна помощ, ти задействаш първият духовен импулс.

Всъщност, ти не си излизал от «тази система на управление». Винаги си бил в нея, свързан си с другите и вашето общо тяло е живо. Това е Малхут на света на Безкрайността, която е реално съществуваща – но ти не чувстваш принадлежността си към нея.

Вместо в нейния основен прозорец, ти усещаш себе си в абсолютно друг «прозорец». Ти винаги си там, но възприемаш друг свят, лишен от всеобщи взаимовръзки.

И така, има два «прозореца»: единият е естествен, правилен, истински, дълбок, а другият е виртуален. Сега целият мой екран е зает от нашия мним свят, но наред с него има и вътрешен екран – там всички се намираме в състоянието на Безкрайността. Именно за него говорят кабалистите.

Аз се стремя към него с точката в сърцето си, искам да премина от виртуалния екран към истинския, там където съм съединен с всички. И ако моята точка действително се е пробудила, аз се оказвам в група.

Откривам книги, разказващи за този вътрешен екран и когато ги чета, привличам от там светлината, която започва да ме движи напред.

Ако на човек не му е до кабалистични книги, до обединение в група, ако не усеща тази вътрешна потребност, то в него няма точка в сърцето. Той търси духовност в Индия, в религиите и вярванията, в медитациите, в ню-ейдж и т.н. За разлика от него, човекът с точка в сърцето, вече не може да се отклони от пътя. Той може да си вземе «пауза» поради някакви проблеми, но да промени точката в сърцето си в нещо друго – никога.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27430]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Аз много се старая да премина махсом, но Фараонът винаги взема връх. И в определен момент аз губя вяра, обединявам се с групата само по навик, а не от стремеж. Това ме ядосва. Какво трябва да правя сега? Да искам от Фараона пропуск за Твореца ли?

Отговор: Не, бий Фараона. Защото той е ненавистник, който не ти позволява да стигнеш до Твореца. Той стои между вас.

Трябва да разбереш, че Творецът сам е поставил пред теб Фараона. За да развие в теб силно и правилно желание, Той е поставил на пътя ти особено препятствие.

Това препятствие, твоят егоизъм, самият Фараон, „вае” т.е., формира от теб нов порив – правилен и мощен устрем към духовния свят.

Ако не беше Фараона, ти нямаше да търсиш духовното. Ти щеше да искаш материалното, смятайки, че това е „духовността”.

Но Фараонът поправя това несъответствие. Ти натискаш, – той те бие, ти натискаш, – той те бие, отново и отново, и посредством тези удари той ти придава необходимата форма в дълбочината на желанието, – желанието за отдаване (цура мелубешет бе хомер).

В резултат на това ти, като ключ, точно влизаш в заключената ключалка, – и вратата се отваря. Затова е казано, че Фараонът приближава към Твореца „синовете на Исраел” – тези, които са устремени към Него.

Ние мислим, че в природата има лоши сили, а на практика това не е така. Когато в мен се възцари свойството отдаване, аз ще разбера, че няма никакво зло, а всички негативни фактори са били предназначени да формират в мен желанието за отдаване.

Всички те са помощ свише. И когато приема формата на отдаване, те вече няма да ме притискат.

Трябва само да разберем как да работим с тези сили. Колкото по-бързо разберем, толкова по-бързо ще приемем новата форма и ще се родим.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето обединение трябва да става на качествено ново ниво. Ние трябва да се съединим в това, всеки вътрешно да се включи в другите, а своето егоистично желание да остави настрана.

Със себе си трябва да вземе само своя стремеж към духовното, което се нарича искра светлина.

С нея се вписва в групата, изключвайки своите чувства от всичко странично. И тогава искрите на всички ще се съединят в едно.

Благодарение на това изключване аз постигам общото желание за получаване на наслаждение, което се намира извън моето его и в него получавам усещането за Висшия свят и Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[27091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отначало човек расте като зародиш вътре в утробата на „неживото” ниво – просто отменяйки себе си.

След това като малко дете заедно с възрастен – това е „растителното” ниво. След това вече съществува като възрастен индивид – това е „животинското” ниво.

Всички тези нива се осъществяват със силите на природата – т.е. ние не трябва да прилагаме усилия, за да се развиваме – Природата сама вътре в нас събужда сили и желание за растеж, отправя вместо нас молба за развитие, МА”Н – тя се събужда в нас сама по себе си.

Творецът (природата) действа в две направления – отвътре на зародиша, който се стреми към развитие и отменя себе си относно материята, и от страна на майчиния организъм, който се грижи за зародиша и не го възприема като чуждо тяло.

Тях ги поддържа животинска привързаност, любов един към друг – и от страна на големият към малкия, и от страна на малкият към големия.

На „животинско” ниво, в по-късна възраст, ние също трябва да отменим себе си по отношение един към друг, за да се учим от другите. Но всичко това се управлява от природните инстинкти.

Когато става дума за развитието на душата, което стои по-високо от неживото, растителното и животинското ниво – на нивото Човек/ Адам (Адам, доме означава „подобен на Твореца”) – трябва сами да отправим МА”Н, молба за изправяне. Т.е. необходимо е желание, изхождащо от самия човек.

Началото на това предварително желание получаваме като част от Твореца свише – това е „точката в сърцето”, която ни се дава свише, заедно с всички останали средства: книги, учител, група.

А ние трябва правилно да използваме тези средства, за да достигнем изискването за подобие с Твореца. (Силата Р1 идва от Твореца, а Р2 трябва да излезе от теб).

Аз имам желание да се развивам, но нямам сили, нито разбиране: към какво и как. От мен всичко е скрито… Но затова пък ми е дадена групата, обкръжението. И ето защо общата душа се е разбила.

Присъедини всички към своята точка в сърцето и ще получиш сила, достатъчна за действия. Зад твоята точка в сърцето стои групата и, ако ти получаваш помощ от нея, ще съумееш да отправиш МА”Н към Твореца (който на практика също се намира вътре в групата…)

И тогава ще получиш отговор от Твореца, МА”Д, сила за развитие, светлина, възвръщаща към източника.

И няма значение къде работиш по цял ден – важното е къде са мислите ти – там си и ти самият. А мислите си можеш да определиш с помощта на обкръжението.

И така дайте да се договорим, че прилагаме всички сили, за да не може нито един от нас нито за миг да забрави, че ние трябва да бъдем свързани, и така взаимно да се пробудим един друг!

Хайде да поискаме това и всички заедно, с всички наши другари по целия свят, да се присъединим към това желание на висшата сила, Твореца! Нека ни помогне да мислим само за обединението, само за поръчителството!

Ако ти не се събудиш, другите също няма да се събудят! А ако другите не се събудят, утре аз също ще спя на урока! Няма изход, ние сме длъжни да обезпечим предварителното желание, получавайки го от групата – и с него да се обърнем към Твореца.

Всичко, което прави природата в зародиша, в детето, във всичко живо на този свят, тласкайки ги към развитие – ние трябва да направим това сами и сами да предизвикаме собственото си развитие.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27434]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: През вторият ден от конгреса у мен се появи усещане, че всички хора, всички „точки” – като че ли са в мен и аз действително мога да ги обичам „като самия себе си”, защото ги усещам като част от мен. Правилно ли е да усещам цялата група вътре в себе си?

Отговор: Именно такова начало е и началото на формиране на мястото, в което след това се разкрива свойството отдаване, наречено „Творец”.

Въпрос: Аз бях свидетел на това как на конгреса момчетата напълно отдаваха себе си в работата. А нужни ли са ни толкова външни действия, може би те всъщност ни отвличат от истинската цел? Защото намекът на истината в тях очевидно е много слаб?

Отговор: Възможно е да трябва работата да бъде разпределена по-равномерно, но е несъмнено, че ние трябва сами да се обслужваме.

Въпрос: Вие говорите за това, че проблемът е там, че ние се опитваме сами да преминем махсом, а само светлината може да направи това. Към кого сме способни да се обръщаме в тази молба-молитва – към групата, обкръжението, защото вие сте ни казвали, че именно там ще се разкрие Той?

Отговор: Към Твореца, силата на отдаване, която се крие в групата.

Въпрос: И, да предположим, ние започнем да усещаме ненавист към другарите. Но как да различим тази, да кажем „божествена” ненавист, препятстваща съединението на разбитите съсъди, и простата ненавист, която е генерирана от лош характер или произтичаща от психически разстройства?

Отговор: Ако човек е полагал усилия за връзка с другарите, за да разкрие Твореца в нея, то при силно съвместно усилие той ще открие ненавист към задължението да се обедини.

Така е казано, всъщност, и в книгата Зоар. А ако не е полагал усилия в опити за обединение, то няма да почувства и истинска ненавист.

[27457]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Виждам, че много от хората, изпитали голямо въодушевление на конгреса, сега, след него усещат умора и са депресирани.

Защо тогава те бяха в такова приповдигнато настроение? Защото ние се намирахме под силното влияние на обкръжението. А какво ни пречи и сега да се чувстваме по същият начин?

Сега ние трябва сами да работим, за да създадем за себе си силно обкръжение. На конгреса това стана от само себе си, благодарение на огромното влияние на силата на такава маса хора, които толкова се подготвяха за тези заветни мигове – трите дни на конгреса.

Сработи нашата подготовка, а също и голямата помощ, оказана ни свише (итарута де-леила).

Но сега всеки от нас е длъжен да приложи същите усилия и всички ние заедно – и тогава ще почувстваме, че напредваме със същата тази мощна сила както на конгреса! Ще успеем да направим огромни скокове по пътя – иначе ще разтегнем на година, или даже години това, което можем да придобием за седмица.

Ако човек чувства някакво падение, то това е знак, че той не е свързан с обкръжението и недостатъчно пробужда върху себе си неговото влияние! И самото обкръжение като цяло, не достатъчно се грижи за общото въодушевление, така че то да не е по-малко, отколкото на преминалия конгрес.

Защо трябва изведнъж да падаме?! Трябва през цялото време да оставаме в подем, ние сме способни да направим това! И не трябва да се съгласяваме с това, че сме загубили тази особена настройка.

От урока по статията "Тяло и душа", 23.11.2010

[27454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че ние не извличаме възможния максимум от текста на книгата „Зоар“. Как да използваме кабалистичния текст?

Отговор: За начало си представи, че между теб и другите стоят всички светове: от точката, в която ти се намираш, до Безкрайността (Ейн Соф).

Ако стигнеш до някой друг и се обединиш напълно с него, значи си постигнал Безкрайността.

По този път, ти преминаваш през светове, парцуфим, сфирот, придобиваш и всевъзможни детайли на възприятието. „Зоар“ ги  описва образно  и  разказва за многобройните действия за установяване на взаимна връзка.

Започвайки да се сближаваш с това, което описва текста, ти ще усетиш духовния свят. Потокът на отдаване от теб към другите и от другите към теб – именно това е висшия свят, който искаш да разкриеш. Това е възобновяващата се връзка с другите, която  желаеш да поправиш.

Ако я наложиш в егоистичното желание – възможно е и да получиш за кратко добър живот. Например,  революцията в Русия – виждаме до къде води такъв път.

Ако се стремиш към отдаване, ако искаш да стане така, че твоята връзка да се поправи от светлината, от книгата „Зоар“, ако се опитваш да откриеш вътре онова, за което четеш, да го познаеш, да се обединиш с него, да го разкриеш, тогава текстът ти носи поправяне на връзката и ти извличаш възможният максимум от книгата.

Поддържайки постоянна нагласа, ти наистина ще усетиш как „Зоар“ разгръща твоето възприятие, изпълвайки го с нови краски и въодушевления. Лично ще видиш обновяващата се връзка и в нея ще започнат да се проявяват състоянията, които описва „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.11.2010

[27418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

Независимо, че Творецът е освободил тази земя (нашето желание) от властта на чуждите народи и ни я е дал (дал ни е възможност да започнем поправянето на нашия егоизъм), ние още не сме я получили (не го поправяме) и не се наслаждаваме на това (разкриването в него на Твореца).

Но с тези дарове, Творецът ни е предоставил възможност за избавяне (от усещането на този свят), т.е. да се изчистим (от егоизма и взаимната ненавист) и да започнем поправянето на своята природа, за да придобием свойствата на Твореца (взаимно отдаване и любов).

И тогава ще бъде построен Храмът (общото желание), и ние ще получим тази земя (поправеното желание) под свое разпореждане (заради отдаване). Тогава  ще усетим и почувстваме радостта от избавянето (напълването с висшата светлина).

Баал аСулам. Статия при завършването на книгата „Зоар“

[27072]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Колко човека трябва едновременно да бъдат в намерение, за да се разкрие духовната връзка?

Отговор: Единствено аз. Ако аз разкрия собственото си желание да се обединя с другите, тогава ще разбера, че те вече са обединени. Но на мен ми се е струвало, че те не пребивават в единство, и че аз трябва да работя над тях, а те над мен. Но всичко това – е само относително мен.

Докато не съм поправен, аз разкривам в тях своята негодност, – и работя над тях, за да ми повлияят те и да ме укрепват. За сметка на тяхната поддръжка аз поправям себе си – и тогава забелязвам, как и те стават по-поправени. Защото всеки съди другите според собствените си грешки.

Излиза, че аз трябва де се грижа единствено за собственото си поправяне. А какво става с другите? Когато аз виждам, че светът е разбит, – аз съм длъжен да го поправям. Това значи, че аз изправям себе си.

В такъв случай, ако аз се отнасям към другите с намерение заради отдаване, аз не ги виждам в разбито състояние, а виждам в тях Шхина, разкриването на Твореца, изпълващ целия свят.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съществуват два вида авиют (дебелина на желанието), който можем да придобием: авиют от страната на кли и авиют от страната на светлината.

Авиют от страната на кли – това е липсата на неговото напълване – хисарон, глад, апетит. А авиют, който идва от страната на светлината – това е осъзнаване на важността на Твореца, разкриването на Неговото величие.

Светлината слиза и разширява твоето кли, извисявайки Даващия светлина в твоите очи. Именно за сметка на този авиют си струва да се издигнеш.

Да кажем, ако някой ме е поканил на гости и ме е нагостил с чай и сладкиши, аз не виждам в това нищо особено. Но изведнъж узнавам, че той е много важен и влиятелен човек. И тогава тази визита придобива за мен съвършено друго значение!

Премиер-министърът на Великобритания, Б. Дизраели, е описал в своите спомени, как веднъж кралицата го е поканила в двореца на чай. Дотогава е беседвал с нея много пъти, но именно на тази „чашка чай” той е придал такова голямо значение.

С други думи, на човек винаги му прави впечатление не какво, а от кого той получава.

Въздигайки благодарности на Твореца, ти разширяваш своите духовни съсъди. Ти още повече се приближаваш към Него, признаваш Неговата важност и величие. В твоите очи нараства излизащото от Него светене и това създава в теб допълнителни келим.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 19.11.2010

[27285]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→