Всеки човек в този свят трябва да разкрие Твореца в своите усещания – без каквито и да е съмнения, че Го чувства и разбира.

Постижението е най-дълбокото и най-високото стъпало на нашето възприятие.

Всички мои органи, чрез които възприемам – чувството и разумът, умът и сърцето, трябва да бъдат изпълнени с безусловно духовно разкриване.

Не трябва да останат никакви съмнения, противоречия, стари въпроси и обяснения. Тогава аз стигам до пълното и окончателно напълване и разбиране – и няма нищо, освен него. Цялото желание за наслаждение, което е създадено от Твореца, се е развило окончателно и изцяло се е напълнило.

Ако човек не изпитва потребност от такова разкриване, той може да живее обикновения си живот. Аз от цялото си сърце му желая успех. Но, ако това не му е достатъчно, ако иска да знае защо живее, какъв е смисълът – тогава, той трябва да разкрие корена, източника на живота, а за тази цел му е нужна науката кабала.

Ако не може да намери отговор на всички тези въпроси чрез религията, „духовните” практики, различните хобита, наркотиците – той остава празен и се нуждае от разкриване на смисъла на живота.

В природата има множество явления, за чието разкриване са ми необходими допълнителни уреди – телескопи, микроскопи. Но има нещо, което не съм способен да разкрия, защото природата е много по-сложна от мен.

И не защото тя действа в по-широк диапазон, където могат да ми помогнат някакви локатори. В природата има такива явления, за които никога не бих си и помислил, защото съм изграден съгласно три оси – такъв е вътрешния строеж на моя мозък.

Но в мен се събужда точка, която казва, че всичко онова, което знам е недостатъчно! И аз виждам, че не мога да получа удовлетворение с помощта на традиционната наука. Тази точка е от друго измерение.

Там липсват 3-те оси на координатите – на времето, движението и мястото. Това е нещо напълно различно. И не е просто пространство с няколко допълнителни оси на координатите – сбито или разширено, а напълно различна реалност, без каквато и да е връзка със съществуващото тук.

И ако мога да изследвам тази висша реалност – нима не съм учен? Разбира се, че съм – и още как!

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[28077]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да издигнеш МАН?

Отговор: МАН – това е молба да станеш подобен на Твореца. Тя възниква, когато човек се чувства безпомощен, сякаш се е оказал в пустиня.

Той е гол и лишен от всичко, безсилен е, и другите не са в състояние да му помогнат. Той разбира, че няма и най-малката възможност да постигне отдаването и любовта.

Струва му се, че е пресушен и е обкръжен от „лъвове” – неговите желания, които го „поглъщат”. Неговият живот е в опасност и той не може да се измъкне от това състояние към отдаването.

Целият свят е в краката му, освен отдаването и любовта към ближния, към Твореца. С каквото и да се утешава неговият егоизъм, ако над всички тези „щедрости” не цари свойството отдаване и любов – човекът е загубен в пустинята.

В тази пустиня, в пустотата на егоизма, неговият духовен зов става толкова силен, че той крещи, и с този вик постига целта.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво още можем да направим, за да накараме висшата светлина да ни издигне на първото духовно стъпало?

Отговор: Да опитваме още! Друг отговор няма. Трябва само да проверяваш: наистина ли се обръщаш към висшата светлина или към нейния източник – Твореца?

Свързваш ли тези фактори заедно? Защото ако не, ти се отклоняваш от пътя и не се обръщаш към правилното място, не внасяш в него разбитото кли/съсъд на своята душа, казвайки: „Поправи ми го, моля те, тук!”.

Да кажем, че вземеш пробита кофа, отиваш при ковача и казваш: „Гледай, тук има дупка. Искам да я поправиш”. Тогава по твоя молба, той вижда дупката и я запълва.

Така е и тук. Трябва да донесеш своето кли/съсъд/желание от мястото на разбиването, да кажеш какво е нужно се направи и какво за теб означава да станеш поправен. Тогава светлината, безусловно ще изпълни това.

Светлината е длъжна да го изпълни – но самото действие! А намерението за действието, подготовката към него, правиш ти. Тя само веднага залепва, запоява или слага кръпка – и край. Тя прави това. Но всичко останало – ти.

А на по-високите духовни стъпала, ти трябва да й предоставиш кли, знаейки точно, в каква степен е разбито то, как трябва да бъде поправено.

Защото, вече вземаш пример за поправянето от висшия, съгласяваш се напълно или частично с него. Там ти изучаваш вече не просто намерениeто, а типа поправяне.

От урока по книгата „Зоар”, 28.11.2010

[27929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Творецът е скрит и вместо Него аз имам група. Как в нея да видя само отдаване?

Отговор: В групата винаги има пречки и именно с тяхна помощ, ние можем прекрасно да се упражняваме и тренираме в уподобяване на Твореца.

Всеки негатив трябва ясно да се използва по предназначение, за да се обърне в позитив.

Всичко е за добро, трябва само да действаме грамотно, да не отстъпваме от случващото се и да изградим вярно отношение към него.

„Всичко е за добро” не означава, че ние предварително се примиряваме с неизбежното, както е прието. Не, над пречките, над получения пример, аз преди всичко трябва да видя крайната точка, поправеното състояние.

И тогава ще намеря начин да превърна неправилното в правилно – да обединя в себе си истинското, над пречката, свързана с другарите, с Твореца или дори с личните обстоятелства и с целта на творението.

Ще разбера как да поправя всеки аспект: желанието, намерението, мисълта, събититето. Ще успея не само да го оправдая и да го отнеса за сметка на Твореца, но и да се присъединя към връзката с Него.

Ще разбера, доколко трябва да пренастроя желанието си и образа на мисълта по отношение на дадения случай, доколко е необходимо да се промени неговото възприемане, за да видя накрая, че Творецът ми е донесъл добро.

А признак за това ще бъде радостта – аз се радвам, че Творецът ми е предоставил възможност още малко да се приближа към Него. Така, постепенно нашите усилия се събират в голяма собственост.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако на урок по „Зоар” чувствам, че напразно си губя времето? Трябва ли да се старая да го превъзмогна с вяра над знанието и да потисна това усещане?

Отговор: Има всевъзможни статистики за човешкия живот, които показват, че от 70 години живот 30 г. спим, 10 г. се храним, 5 г. се мием и правим още всевъзможни други неща, докато накрая, от всичките тези години не ни остане някакъв си един свободен ден – и какво всъщност ще правиш през този ден?! Най-вероятно ще го проспиш…

Затова аз питам, с какво все пак е запълнен твоя живот, че ти е жал за времето на урока по „Зоар”? Само помисли – в този свят ти ще живееш 70 г. и ще умреш, а тук имаш възможност да разкриеш вечния живот. Може би си струва малко да се поработи за него?

И можеш колкото си искаш да убеждаваш себе си и да се залъгваш – само, за да съхраниш връзката с този източник. Идвайки в кабала, човек първо си представя нещо въобръжаемо и нереално. Но ние разбираме, че бъдещият свят – това е свойството отдаване, в което се разкрива Твореца.

И тогава получаваме постижение и разбиране за висшия свят. И ако си постигнал това в твоите келим – значи то е твое, независимо дали живееш или си умрял със своето биологично тяло.

Животинското тяло ти е дадено за начало, за да те съпровожда, за да можеш, започвайки от него, да постигнеш духовното. Ако си постигнал, значи си спечелил, а ако не си – все някога ще ти дадат шанс.

Затова, ако Творецът ти е дал такава възможност, че вече си в група, с кабалистични книги, то нататък проблемът е само в теб – не изпускай тази възможност!

Или можеш да решиш, че не си съгласен с Твореца – връщаш се към обичайния живот: „Лавката е отворена и всеки може да се отбие и да вземе заем, но Ръката записва…”

От урока по книгата „Зоар”, 25.11.2010

[27808]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това недостатък в духовната работа, позволяващ да се закрепят за нея  «нечистите сили» (егоистични намерения)?

Отговор: Ако в духовната си работа позволявам да възникнат и да съществуват в мен егоистични намерения (нечисти сили), по този начин аз искам да използвам духовните данни, сили, знания – егоистично.

Това отклонява от целта. Опасенията от такива мисли се наричат «мярка за чистота» в работата.

Аз мога да греша в своите намерения, но съзнателните желания / намерения «отдаване заради получаване » или «получаване заради отдаване» са нечисти действия. А чистотата се определя от проявата на това, не крада ли аз от духовното в полза на материалното.

Много е важно във всяко едно занятие, отнасящо се до духовната работа да не се старая да получа каквато и да е материална изгода. Тук с нас се води много строга отчетност.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 28.11.2010

[27961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Говорихме за линия и окръжност, но на мен не ми достигат допълнителни форми. Като че ли трябва да има още и конус, а не просто окръжност и линия.

Отговор: Така, както няма никой освен Творец и творение, няма нищо освен окръжност и линия.

Триъгълник, квадрат, шестоъгълник (съединение на два триъгълника, горен и долен), диагонал – всичко това е изкуствено, временно, форми, които съществуват в процеса на поправяне.

В природата съществува само линия и окръжност, които в света на Безкрайността се превръщат в едно цяло. Там, където намерението е само заради отдаване, линията става равна на кръг.

Кръглата светлина на света на Безкрайността се разпространява под формата на окръжност, отново се спуска като линия и отново преминава в окръжност и т.н.

Всички окръжности са свързани между себе си с линии, а части от линиите се свързват в окръжности. И такива гирлянди има много! Атик, Арих Анпин, Ишсут се състоят от много такива чудесни системи – понякога така рисуват космоса.

Всеки от нас се състои от такива структури и няма нито една част, която да не е построена от окръжност и линия.

Предизвикано е от това, че ГА“Р (трите горни сфери) на всяка степен се състои от окръжности, а ЗА“Т (седемте низши) само от линии, затова във всеки парцуф, във всяка част има и едното и другото.

Т.е. през окръжността в тебе има връзка със света на безкрайността, а чрез линията – с линиите, и по такъв начин ти се състоиш от тези две форми.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 19.11.2010

[27889]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката, водеща ни към получаване на наслаждение, напълване, към усещането на добър, вечен, съвършен живот, който не оставя и най-малък спомен за какъвто и да е бил недостиг или загуба, се нарича наука кабала.

Тази наука е за това, как да придобием добър живот, как да се присъединим към доброто. Тъй като в действителност това е нашето желание, такава е природата ни.

И не е нужно да го крием, да го преукрасяваме и да заблуждаваме себе си, а обратно, необходимо е да проявим това, което си струва да желаем и в съответствие с това да изясним, в какво се състои най-голямото ни желание и какво наслаждение можем да получим от него?

Затова цялата наука кабала се е разкрила за да ни насочи в правилната посока, към правилното желание и тогава ще го развием колкото се може повече.

Но за да усетим Твореца, трябва да разберем, че усещането за наслаждение е възможно само при условие на моето подобие на това наслаждение, при моето подобие с Него.

Да получа наслаждение от Него означава да Го разбера, да Го почувствам. А това означава да бъда като Него, да бъда отдаващ, даряващ. Но отначало трябва да разбера какво означава това и тогава ще получавам от него наслаждение.

И в тази степен, в която се приспособявам към него и приличам на Него, ставам подобен на Него, в същата степен започвам да Го чувствам и да се наслаждавам от Него. Затова цялата наша работа се състои в това, да станем подобни на Твореца. И колкото по-подобен съм на Творецът, толкова по-близо съм до Него, повече разбирам и чувствам.

А ако искам да се съединя с някакви наслаждения, значи аз тях обичам. Желая да се съединя с Твореца, по този начин ние се съединяваме с наслаждението от отдаване и значи трябва да обичаме това свойство.

Как да постигнем това?- В това е и цялата наука. Когато се научим да обичаме свойството отдаване и любов, то в този момент и започваме да разбираме и усещаме Твореца и да Му се наслаждаваме.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 02.11.2010

[27829]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как да използвам силата на мисълта, за да уравновеся чувствата?

Отгово: А защо? В едни, съгласно природата, е по-развит разумът, а в други – чувствата. Няма нужда да приличаме един на друг по характер и темперамент.

Всеки човек е уникален, всеки трябва да се включи в групата с всичките си свойства, за да получи от нея впечатление за разбиването.

Съществува светът на Безкрайността, а под него е светът на разбиването, в който се е случило разбиването на келим. Светлините от света на разбиването са се издигнали обратно в света на Безкрайността, а келим са паднали в нашия свят. Ето това е цялата реалност.

Съществувайки в този свят, ние сме длъжни да намерим разбитите келим и да разберем кое у нас е разбито? Ние трябва да разкрием ненавистта! С помощта на обучението при нас идва светлината и показва какво не ни достига за разкриване на духовното. Тя ни разкрива мястото на разбиването, разголва ненавистта. Когато разкрием това, у нас протича осъзнаване на злото и желание да достигнем доброто.

Между доброто и злото, между желаното и действителното, възниква мисъл. Мисълта увеличава желанието. Желанието ни насочва към групата, където цари ненавист, като планината Синай, а ние искаме да превърнем тази ненавист в любов.

Това желание започва да изисква от света на Безкрайността светлината, възвръщаща към източника, в отговор на МАН, на потребността от изправяне, и ние изправяме разбиването. Ние изправяме света на разбиването с помощта на нашето желание, на нашата мисъл.

Творецът специално е разбил картинката и ти е дал това „лего”, а ти започваш да го събираш, докато, съединил всички негови части в едно, не издигнеш целия този разбит свят до нивото на света на Безкрайността. Няма нищо друго в творението, освен тази игра, и в книгите по Кабала това се нарича точно така – игра.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява намерението в мен и защо то е толкова важно, ако разумът и усещанията не се взимат под внимание при напредването в духовното?

Отговор: Намерението – това е човекът в мен, то определя какво искам измежду всичко, което съществува в мен. Всичко, което ме напълва: усещания, разум, надежди, фантазии, мечти, минало, настояще, бъдеще – всичко преобръщам и изяснявам: какво искам измежду всичко това?

Аз в тази бъркотия нищо не разбирам, всичко е смесено, днес така, утре – иначе. Но онова, което искам, се нарича намерение. Тоест, сега аз гледам отгоре на своя живот и на всичко, което имам, и решавам кое е най-важно за мен.

Това е такава точка, в която аз мога да взема някакво решение – или отново да се потопя до гуша в този „коктейл”, който съм забъркал, и да забравя за всичко – да се върна към нормалния живот.

Или ще се издигна над него и искам да измъкна от цялата тази смесица само това, което ми е полезно за напредването, за бъдещия живот. Ето това трябва да реша, и затова намерението това е целият човек.

От урока по Книгата Зоар, 25.11.2010

[27806]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→