Работата в групата върви в две плоскости: 1) величието на групата, на приятелите или величието на Творецът (което е едно и също), 2) собствената нищожност в сравнение с групата и Твореца.

Ако аз се ориентирам така, то получавам правилното желание, чрез което мога да отменя себе си и да се включа в групата.

И в мигът, в който аз се включа действително в групата, като само една точка, тогава започвам да чувствам себе си като духовен зародиш, потопен в светлината, изпълваща групата.

Лицата на другарите, които ние виждаме около себе си – не това се нарича „група“. Групата – това е общото желание на душите, съединени една с друга и дадени ми като място, където аз да срещна Твореца.

И относително това място съм длъжен да работя, тъй като аз съм – желание-съсъд, и това място също е желание-съсъд и с този съсъд аз работя, така че да се включа в него, да се прилепя, да разширя себе си. Аз мога да работя с тях, защото ние сме една и съща природа!

А с Твореца аз не мога да работя тъй като това е светлина. Това – е то свойство, което аз разкривам вътре в нашият общ съсъд (“място“) в такава степен, в която аз влизам в него и участвам в него.

Сега това място ми се представя като запълнено с разпокъсани, разединени частици/души. Но ако видя истинското състояние вътре, аз бих ги видял всичките като особени души и духовни парцуфим, свързани в една съединяваща ги мрежа – едно желание.

На мен ми е нужно да поправя своето отношение към тях (т.е. това е моето изправление!), така че да ги видя съединени. Групата – това е Малхут на света на Безкрайността. Няма нито един човек в света, който да е бил свързан с останалите и да не се намира в края на своето изправление.

А аз сега виждам друг свят зад своето повредено зрение, както се казва: “Всеки съди спрямо мярката на своите собствени недостатъци“.

Когато търся от тях по-голямо въодушевление и енергия за напредъка си, аз се обръщам към своето собствено отражение в огледалото!

И Творецът е устроил така целия свят, който ние виждаме пред себе си – той е мое копие, с което аз работя. Дотолкова доколкото аз изисквам от групата да работи и да се обединява – тя в отговор ми влияе на мен.

Всъщност аз работя сам със себе си, условно стоя пред огледалото и си създавам различни физиономии!

За тази цел Творецът е разделил моето възприемане на света: на мен и всички, които са вън от мен, за да имам аз възможност да работя и да достигна вътрешното усещане.

Иначе аз никога на бих успял да усетя Него – даже и не бих разбрал, че освен мен може да има още някой…

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 21.11.2010

[27181]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →