Въпрос: Аз съм мюсюлманин и изучавам кабала от няколко месеца. Мога ли да спазвам законите на своята религия и да поправям душата си?

Отговор: Кабала е възникнала преди юдаизма, християнството и исляма. Тора разказва, че Авраам „дал подаръци” на синовете на наложниците и ги изпратил на изток, полагайки началото на източните учения. Всичко е тръгнало от един източник.

Общото желание се дели на множество части и всяка има свой път на поправяне. Някои могат да пристъпят към него веднага – те създали група, която Авраам извел от Вавилон.

Всички останали части се разпръснали по света и всяка напредва по своему, съобразно набора от собствените си свойства.

Средствата за тяхното напредване са различните религии, вярвания и култури. И няма никакъв проблем да останеш в своето вероизповедание и в същото време да следваш духовния път. В Трудовете си, Баал аСулам пише следното за последното поколение: „Формите на религиозен живот на всички народи, преди всичко трябва да задължават техните преставители да отдават на ближните си – според принципа за любовта към ближния, като към себе си. Такава е общата религия на всички народи. Обаче, като изключим това, всеки народ може да следва религията и традициите си, и не трябва един народ да се бърка в работата на друг.”

С дуги думи, не трябва да се бъркаме в работата на народите и кулурите. Остави ги – на хората това им трябва. Цялата тази „територия” няма отношение към духовното. В степена на напредване, тя се превръща за човека в културна платформа, в традиция и не пречи на пътя.

Ако искам да се издигна над своята природа, за да се обединя с всички, дори взаимоотношенията между религиите ми се представят в друга светлина. Бидейки мюсюлманин, аз изведнъж разбирам, че мога да вървя към целта заедно с християнина.

И наистина, какво може да ми попречи? Всеки е свикнал с домашната кухня и това никой не му го взема. Както пише Баал аСулам, всеки може да остане в своята религия и тук никой няма право да се намесва. По същата причина, това няма отношение към духовния път.

В крайна сметка, религиите представляват културата в нашия свят – традицията, изначално съответстваща на природата, на различните части на Малхут и съгласуваща се с корена на душата.

… Неотдавна четохме седмичната глава от Библията, в която Авраам, по указание на Твореца е трябвало да принесе в жертва единствения си син Ицхак, но в последния момент, отново по указание на Твореца го заменил с жертвоприношение на козле.

Жертва на иврит е курбан, от думите каров – сближаване (дясната линия, Авраам, жертвайки своя егоизъм, курбан, с лявата линия Ицхак, се сближава с Твореца – каров).

И ние чуваме как мюсюлманите празнуват празника курбан в чест на това, че Ибрахим по волята на Аллах, вместо Измаил, принесъл в жертва козел. Аллах – от думата Алла, елион, висш.

От урока по книгата „Зоар”. „Предисловие”, 21.11.2010

[27159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →