Въпрос: Малко ли са ни обичайните страдания в този свят, та ние си  добавяме още страдания, стремейки се да достигнем висшия свят?

Излиза, че стъпвайки на духовния път, човек удвоява страданията си?

Отговор: Да, ти умножаваш своите страдания, за да изминеш по-бързо този път! А какво още може да те подтикне напред?

Но на нас не ни изпращат страдания свише, а искат ние сами да разкрием в себе си страданията на любовта….

Светлината, възвръщаща ни към източника, предизвиква в нас любовни мъки към нея – и ние се устремяваме напред с тях, а не подгонени от жизнените страдания, като нищо неразбиращи, бягащи от ударите на съдбата, подлежащи на изтребване животни.

Затова отгоре чакат кога ще започнем да действаме. А ние си мислим: е добре, може да почакаме, докато свише не дойде помощ и всичко не се уреди.

А каква помощ може да дойде отгоре – само страданията на материалния свят, които ще ни принудят да вървим напред!

Но ако ти се включиш в група, то ще получиш духовни страдания и по-бързо ще се придвижиш напред.

Това усещане на духовна празнота е страдание на любовта. И тогава няма да има нужда да те подгонват с обичайните страдания.

Ако ти сам се стремиш напред с такава скорост, каквато ти е отредена, съгласно твоите първоначални духовни данни (решимот), то няма да има нужда да те подгонват „с тояга към щастието”.

Наистина, ако се издигаш толкова високо, че се свързваш с всичките останали души, то започваш да страдаш за тях, както майката страда за своите деца. Затова ни се струва, че кабалистите също страдат в този свят.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →