Въпрос: Защо на човека му дават прекалено много разум свише, така че неговите разсъждения превишават неговите дела и ги отменят, лишавайки го от възможността да се предвижва?

Отговор: На човек му се дава толкова много разум, за да не бъде животно! Животното има разум точно толкова, колкото му е необходим за живота и то не греши.

А на човек му се дава разум в излишък, за да греши, за да прави планове за бъдещето, за да има егоистични намерения и наред с това разум, за да се стреми към по-висока степен, да се развива и да страда. Защото страданията ни тласкат напред.

В човек се пробужда допълнително желание – точката в сърцето пробужда в него неудовлетвореност: «Кой съм аз? Защо живея? Какво са животът и смъртта?» – животното не пита за това.

Ти нали не се оплакваш, че са ти дали всичките тези въпроси, вместо да си живееш спокойно, като животно?

Проблемът не е в излишъка на ум, а в това, дали човек позволява на земния си разум да властва над него и да не му разрешава да действа.

Ако действието не се съгласува с разума, то разумът печели и преустановява действието.

Ние трябва да се включим в групата, да установим добри отношения, да си «купим другар» – това се нарича действие, както е казано: «ще направим». А след това «ще чуем» – ще постигнем степента Бина.

Защото с действието, ние привличаме светлината на поправянето Бина и тя ни влияе, и ни дава свойството отдаване.

Но, ако разумът възпира човека да действа – той не може да се промени.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Кабалистичната група това е висшият АХАП, Малхут включващ в себе си много други души, чужди за мен. Аз съм нисшият, който трябва да се присъедини към тях със своята точка в сърцето. Ако отменя своята точка относно Висшия, тя се обръща в моите Галгалта ве-ейнаим и получава форма за сметка на Висшия.

Висшият дава всичко за нейния растеж – всички души, целия свят на Безкрайността, целия съсъд на общата душа.

Искате ли да станете духовен обект (парцуфим), прилепете се към Висшия. Неговият АХАП ще стане светът, който ще разкриете. Доколкото съм се прилепил към висшия АХАП, дотолкова моята точка започва да расте, за сметка на частта на АХАП. Да се прилепя означава да приема неговата власт над себе си, както обяснява Баал Сулам в статията „Свобода на волята”.

Висшият АХАП е моята среда, към която се прилепям и получавам от нея като зародиш от майка си всичко: кръв, кислород, минерали, така че от моята точка в сърцето израства духовният организъм. Този организъм ще е подобен на това, което съм получил от висшия АХАП, от групата, но въплътен в моята точка, моят духовен ген, т. е. той ще е общ за нас двамата. Така детето в нещо прилича на баща си и майка си, а своята основна рамка получава от Твореца.

Аз анулирам себе си пред групата и я задължавам да се грижи за мен. Така е и бебето спрямо майка си, за да получи от нея цялата грижа и храната, то я задължава да направи всичко това.

Аз предавам себе си на Висшия като внасям в него своето желание, искане да стана тази част, в която се съединяват дясната и лявата линии и реализират действието отдаване.

И колкото повече аз правя това, колкото повече семето се анулира пред майката, и я задължава да го отгледа, толкова и тя в отговор се грижи за него.

От урока по статията „Въведение в коментара Сулам”, 14.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Краткото съдържание на неделната глава „Хукат”, ч.1: Народът на Исраел продължава своите странствания из пустинята и пристигат в Кадеш, намиращ се в пустинята Цин, където народът започва да се оплаква от липса на вода.

Моше и Арон се обръщат за съвет към Твореца, и Той им указва: пред очите на всички, да поискат от скалата да им даде вода. Но вместо да поискат от скалата, те удрят по нея.

Това предизвиква гняв у Твореца, и Той произнася своята присъда и тя е, че те трябва да умрат в пустинята и да не бъдат сред онези които ще въведат народа в земята на Исраел.

Въпрос: Ако Творецът ни дава точка в сърцето, и сам ни превежда през всичките тези състояния, тогава защо се гневи?

Отговор: Разбира се, Творецът от самото начало ни създава всичките тези проблеми.

Той ни подлага крак на всяка крачка, и няма никой друг.

По най-жесток начин, в началото Той извършва зло, след това крещи, наказва ни, после ни предлага: „Добре, направете го по-друг начин, на вас ще ви бъде по-добре”. Но и в това „по-добро” състояние, отново ни прави нещо още по-лошо – отново ни наказва.

Защо се гневи Той? Този гняв е поправянето. Това означава, че човекът усеща вътре в себе си поведението на Твореца, тъй като така е устроен човекът.

Ние не можем да съотнесем това с Висшата сила, с произтичащото в Нея. Защото в Твореца не се случва нищо, Той се намира в абсолютен покой.

Но, тъй като ние, още не се намираме в напълно поправено състояние, нашата реалност се разделя на „Аз” и „извън мен”, „Аз” и „заобикалящият ни свят”, „Аз” и „духовния свят”, „Аз” и „Творецът”.

Но, като че ли всичко е външно за мен – а в същност това съм Аз, само че, засега ми се струва, че то се намира отвън.

Затова, цялото поведение на Твореца, което се проявява в мен, в различни форми – това са моите свойства, чрез които си представям Него.

Ако аз поправя себе си, тогава ще видя, че от Твореца струи само любов и нищо друго освен любов.

Но засега, моите външни желания не са поправени – те ми дават усещане или за злия свят, или за злия Творец.

От урока „Зоар” от неделната глава, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец, Тора - No Comments→

Има психологическа бариера по пътя към духовната цел. Ако искам да постигна отдаване, не трябва да питам за нищо – само как да отдавам.

И това е отдаване – не в определенията на егоистичния ми разум и днешното ми желание.

Тоест, не бива да искам нищо от онова, което ми е понятно сега, защото то ще бъде противоположно на истинското отдаване, на духовното състояние.

Когато премина в това състояние и получа това духовно свойство, там вече ще започна да проверявам себе си с новия си разум и новото си сърце – да чувствам и разбирам в желанията за отдаване.

Но, ако искам да знам за отдаването, намирайки се в егоистичните си желания – това няма да стане. Затова първият етап се нарича „преминаване на махсома” (бариерата пред духовния свят).

Това означава, възприемане на свойството отдаване като отделяне от всичко, което се случва сега в моите желания.

Затова, искам свойство над своя разум: искам да знам как да получа това свойство, но не зная какво представлява то.

Нямам никаква връзка с него, никаква допирна точка, никаква проверка – приемам го такова, каквото го дадат свише.

Като че ли, такова отношение не подхожда много на сериозния, развития, умния човек. Напротив!

Именно хората с развито чувство, разум и разбиране на всички процеси, през които преминаваме, проверяват своя егоизъм и виждат, доколко изцяло сме в негова власт и робство. Затова разбират, че нямаме друг изход, освен да се издигнем над него,напълно откъсвайки се от своите сегашни желания и от егоистично ограничените чувства и разум!

Затова по време на урока, аз моля само за въздействие на светлината върху мен – не е важно, какво ще направи тя с мен.

Аз съм като новородено, което не разбира нищо, намирайки се в ръцете е на своята майка, и е съгласно с всичко, което тя прави с него.

Такава преданост към висшето и самоотдаване трябва да постигна: моля, излекувай ме! И освен за това – не моля за нищо повече.

От урока по Книгата „Зоар”, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Проблемът е в това, че човек винаги се стреми към познание и не може да разбере, че успехът идва само тогава, когато е над  знанието – в духовния съсъд на вярата, отвъд разума. Само там ще се разкрие истинското знание.

Дори изучавайки сега статиите на Рабаш за групата, стараейки се да построим по тези принципи нашето интернет – общество, ние желаем хората, да се занимават колкото се може повече с тях.

А какво ще разберат – това не е толкова важно. Важното е през деня човек да ги прегледа още веднъж.

И нека да се  обърка, да не  разбере нищо, да проклина всичко това и едновременно да го желае – важното е, през цялото време, той да е с прочетеното.

С това той ще привлече светлината, възвръщаща го към източника, която ще промени неговите желания, и тогава той ще разбере!

Разбирането – това не е самата цел! Целта е да извършваме правилните действия, който ще ни приближат към отдаването.

Ние не се учим за да придобием знания – ние се учим как да се променим! Иначе това щеше да е много лесно, както му се иска на нашия егоизъм – да захапе още и висшия духовен свят.

Но цялата Тора (кабала) ни е дадена само за да поправим нашето егоистично начало – тя работи обратно, срещу него.

Не ти да напъхаш ръцете си в духовното, а духовната сила на поправянето влиза в теб. И  ти трябва да желаеш и да чакаш тази поправяща сила. Тя се нарича твоят Машиах.

Разбира се, трябва да се работи с тези статии в групата: да се прави план, да се правят кратки конспекти, да се извеждат закони и определения, принципи, на основата на които ние ще изградим своя устав.

Но главното е самият труд. А резултатът ще е следствие от тази работа, а не просто от разбиране.

Всичко ще зависи от това, доколко ние ще поискаме това да се случи. Това се нарича молитва (МАН) .

Затова работата по статиите се явява необходимост – но работа не за придобиване на знания, а работа за тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Сега дори не ви трябва интернет връзка, за да четете постовете от този блог. За ваше удобство има нова текст версия на блога (подредена по теми от началото на блога през 01.06.2010). Плюс това може да очаквате обновявания всеки месец.

Как можете да използвате текст версията на блога?

1. Можете да принтирате тези текстове, да ги подвържете или просто да ги сортирате и да ги четете като книга.

2. Можете да ги четете на монитора без да влизате в интернет.

3. Можете лесно да намирате информацията, от която се нуждаете като използвате командата „търсене” във файла на текста.

4. Можете да ги качвате на други сайтове, блогове или форуми под формата на статии или бележки (можете също да ги използвате за създаване на книги при условие, че източникът е посочен и съдържанието не е променено).

Свалете текстовата версия на блога на английски или руски.

Filed under: Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да  проверя, че се придвижвам по пътя на светлината, а не по пътя на страданието?

Отговор: Признак за това е радостта. Написано е, че „радостта е следствие от добрите дела”.

Ако съм свързан с другите,  винаги съм част от здравото общо тяло и получавам от него сили и вдъхновение. Те постоянно циркулират в нашия общ организъм, преминават от един в друг и затова никога не падам и не се разочаровам!   Дори не се чувствам уморен. Разбира се, че мога да почувствам  физическа умора , но не и душевна.

През цялото време получавам от останалите нови желания и нови допълнителни напълвания, които протичат без да спират от тях към мен и от мене към тях. Затова в такова състояние човек спира да усеща какво е това падане или подем. За него всичко се превръща в едно цяло.

Всъщност денят започва от вечерта, но аз не усещам товакато тъмна нощ. Чувствам го като подготовка към следваща степен. Нужно ми е сега да се запася с апетит, да погладувам, за да мога след това да съм по-възприемчив към постиженията.

Тази нощ не е толкова тъмна, както си мислим. Тази тъмнина вътре в егоизма  е времето за изграждане на духовния съсъд (кли). Ако в земния живот през нощта спим, то в духовния – през нощта усърдно работим. Ние творим, сътворяваме и строим себе си! Това е както през нощта да направиш колата, за да пътуваш с нея на сутринта.

Не мислете, че в духовното „нощ”  това е сън откъснат от реалността. Аз се откъсвам от предишната реалност, за да придобия нова. И аз я строя с вярата във висшето знание.

В „полунощ” се извършва сливане (зивуг) на “аба ве има” (ивр. – “баща и майка”), за да се създадат нови желания (келим). Аз трябва да работя в тъмнина, защото тъмнината скрива от мен старите желания (тъй като аз повече нямам нужда от тях и трябва, от тях да се издигна на нова степен). Тя скрива и новите желания, за да започна да ги търся, да ги присъединя към себе си и да разбера къде са и защо.

Както играем със своето дете, приготвяйки му играта, но после то само трябва нещо да направи! Играчката трябва да е на части (като лего, кубчета), а не предварително цяла. Тъй като то само трябва да я събере  –  такава е и нашата духовна работа „през нощта”.

Затова този, който е здраво свързан с обкръжението, не усеща при падане откъсване от духовния път. Обратно, чувства, че му е дадена възможност за работа и увлекателно приключение, както на дете, което природата тласка към развитие и затова то обича такива игри: да може да събира и строи.

И ако обкръжението ни тласне към такава игра, както децата ги тласка природата, то ще се чувстваме като на вълнуващ поход. Но ако обкръжението не ни дава такова вдъхновение, не ни се иска да играем, както е при болно дете, което не е получило такова желание от природата и затова изостава в развитието си.

От урока по книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това творение, за което през цялото време се говори в кабала? Ние творения ли сме или не? С какво започва творението – това особено желание ли е, особено състояние? Например кравата, котката, кучето творения ли са или не? В крайна сметка те съществуват, но не притежават свободна воля, в такъв случай могат ли да бъдат наречени творения? Но ако е така, един къс желязо също е творение? А ако творението е само това, което притежава свобода на волята, то ние можем ли да се наречем творение? Може би творение е само този, който познава Твореца, общува с Него, взаимно отдават един на друг? Тоест творението е мярка за подобие на Твореца?

Отговор: Творецът и творението съществуват заедно в едно желание. Творението отдава на Твореца, а Творецът на творението. И двете страни взимат решения. Творението съществува ако възприема Твореца и е повече или по-малко такова съобразно степента на подобие на свойствата с Него. Творението не е управляем робот, който е изцяло във властта на Твореца.

Затова творението започва със съединяването на Малхут с Бина, когато Малхут се издига в Бина и я принуждава да се отвори или затвори. Това показва, че има още някой, освен Твореца, който извършва действия.

Затова е налице цялостен процес, благодарение на който се ражда независимо, стоящо до Твореца, творение. Съвсем не е просто да се приеме силата на любовта и отдаването от Бина, или силата да се отрече егоизма. Също толкова трудно е да се издигнеш до Бина и да я съкратиш, казвайки: ”Не ми давай повече нищо, аз не съм в състояние безкористно да получавам!”

Аз искам да получа и не мога, тъй като това ще доведе до моята духовна смърт. Ако получавам ще престана да бъда независим, т. е. ще умра като творение. Във Висшето има всичко, за което жадувам, но аз моля да не ми се разкрива и да не ми се дава нищо. Съкращавам Го, за да не ми дава нищо.

И тогава, когато съм съкратил Висшия, започвам постепенно да му се разкривам. Аз сам регулирам приемането на светлината: как, колко и кога, и придобивам многостранно напълване, постигайки образа на творението в подобие на Твореца.

Това не мога да направя сам. Трябва да натрупам желания от групата и сила от светлината, която да ни върне към източника и да ни даде възможност да станем подобни на Твореца.

От урока по статията „Предговор към коментара Сулам (ивр. – стълба)”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е това единство? Това вътрешно усещане ли е или разкриване на някаква тайна?

Отговор: Единството – това е нова реалност, за която ние нямаме никаква представа. Това е някаква нова материя, неосезаема за теб преди, в която свойствата не са от този свят – това са свойства на отдаване.

Когато се включваш в тази материя, живееш в нея, започваш да разкриваш нещо различно, ново измерение, все едно си попаднал на друга планета. Ти ще разкриеш това в свойствата на тази нова материя – в отдаването.

Поради това, единството не означава просто обединение между нас, добри взаимоотношения, увереност. Това е разкриване на ново свойство, несъществуващо в нашия свят.

Когато ние придобиваме това свойство, ставаме подобни на Твореца, всичко се разкрива в разума и чувствата, в единството с Него.

Ние нямаме нищо друго за правене – само да постигнем единство. А постигането на това единство е по силите ни. За това е написано: „Като направим – ще чуем”.

Тоест, ние можем да правим различни неща, да полагаме усилия, да правим всичко по силите си – заедно да учим, да се обединяваме, както съветват кабалистите, както пише Рабаш в статиите си.

Разбира се, това няма да ни се отдаде. Но ние трябва да стигнем до това състояние, за което е казано: „и възнегодуваха те от тази работа”, – към вътрешния кръг, който сме задължени да постигнем – и не можем. Тогава това ще се случи. Но трябва да има истинска молитва, наистина вик.

Ние вече сме поставили основата. Сега трябва само да достигнем свойството на единството. Новата материя, която ще се разкрие като съединяване с другите – това вече е духовна материя.

Това вече е духовен съсъд, съществуващ до разбиването – това е определена степен. Но щом ние разкрием това – веднага ще разкрием в него духовното съществуване на Твореца.

Поради това, през целия ден, всеки от нас и всички заедно трябва да се стараем, колкото е възможно, да се грижим само за това.

От урока по Книгата Зоар, 13.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Можем ли да молим Твореца, да даде точки в сърцата на онези хора, в които те още не са се пробудили?

Отговор: Трябва да се молим цялото човечество по–бързо да стигне до истинска духовна потребност от целта на творението.

Но да се молим означава, самите ние да се стремим към вътрешното обединение, напрежение и сили така, че то да се усети от всички останали, като огън, горящ отвътре.

Представете си, че днес човечеството е почти безжизнено тяло, макар и не съвсем мъртво, но намиращо се в безсъзнание.

А ние сме неговите органи, които се опитват да се съживят и да възвърнат живота в общия организъм. И постепенно цялото тяло започва да се събужда. В това се състои нашата работа.

Главната работа по разпространението, не е дори във външните усилия (в количеството на книгите и материалите пуснати в Интернет) – а в обединяването помежду ни. С това, ние пробуждаме любовта, връзката и топлината в цялото световно обединение на хората, занимаващи се с Кабала.

Именно това влияе на всички останали, и те изведнаж започват да чувстват, че има нещо в него! А какво точно – и те самите не знаят, но неочаквано ни намират.

Защото сърцето на всеки, някак си, го е довело до Кабала – той, самият не е разбрал как. Просто веднъж, в него се е пробудила потребност, той е започнал да търси и внезапно е почувствал със сърцето си, че неговото място е тук. Защото желанието му вече е било насочено в тази посока.

Това е било много малко желание към духовното, точката в сърцето се крие дълбоко вътре, но ние сме запалили толкова силен огън, че хората го почувствали отдалече. Затова, всичко зависи от нашето вътрешно обединение – то е най-ефективното разпространение.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въведение към коментарите Сулам, п.61: „Великият закон за времето и пространството”.

Знай, че всички описания на науката Кабала, отнасящи се до времето и пространството, не се отнасят към въображаемото време и пространство на земния свят, тъй като духовното е над времето и над пространството.

Но „рано и късно” – означава причина и следствие … А „горе и долу” и „издигане и спускане”- означават степента на грубост и чистота на желанието.

Тъй като „издигане” означава, осветяване на желанието, а “спускане”– неговото загрубяване.

И, когато се казва, че висшата степен се е издигнала нагоре – това означава, че по-ниската степен се е осветила и е станала чиста като висшата и, затова се е прилепила към нея.

Защото подобието на свойствата свързва духовните обекти един с друг … И по такъв начин трябва да се възприемат всички думи – именно като духовни понятия”.

Кабала използва езика на клоните, като взима думи от нашия свят, и описва с тях какво се случва в духовния, висшия свят, в който няма понятия от нашия свят като време, движение, пространство, разстояние, посока.

Но същите имена, с които в този свят наричаме някои предмети и действия – с тях в духовния свят се обозначават сили, свойства и техните действия.

Затова, трябва със всички сили да се опитаме да си представим зад тези думи духовни действия.

Тези усилия са много полезни, защото създават молба (МАН), желание, потребност да се разбере и почувства висшия свят, да започнем да живеем в него. С тези действия, ние си помагаме да влезем в него.

Затова, в статията на Баал Сулам “Предговор към Учението Десет Сфирот”, стр. 155, е написано, че макар да не разбираме това, което учим, благодарение на силното желание и стремеж да разберем изучавания материал, привличаме към себе си светлината, обграждаща душите ни. Тя, в крайна сметка ни носи свойствата, които са необходими, за да усетим духовния свят.

Това не означава, че изведнъж пред нас се разкрива някаква нова външна картина. Но нашето желание ще ни донесе промяна на възприятието, на вътрешните свойства и в тях започваме да виждаме прочетеното.

Макар и да не знаете какво е осветяването на желанието и неговото загрубяване, повдигането и спускането на екрана, трябва да се опитате да си го представите под формата на желания и намерения.

Това е всичко, което се случва: налице е желание, намерение и светлина, която им действа. И трябва да се опитам да свържа тези думи с онова, което знам и да се впечатля от написаното.

Това вече е достатъчно, за да осъществя контакт с тази система. Дори да е неправилна – това няма значение!

Важно е моето усилие, желанието ми да се включа в тази система, макар и изкуствено. Разбира се, все още не усещам чувствена връзка с нея, но това е естествено. А свише – засега от мен и не очакват повече.

Откъс от урок по статията “Въведение към коментарите ” Сулам”, 06.10.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - No Comments→

Зоар, глава “Ваигаш”, п.102: „Глас се чува от висините”. Гласът – това е Нуква, която се е издигнала и се чува в Бина, наречена висини, висш свят.

“Във висините” – това означава, че Нуква облича лявата линия на Бина, както е казано: “И призова Всесилният, Богът на войнствата, в този ден да плачат и да се оплакват …”

Това се дължи на пробуждането на големите съдове, които се намират там. Те преграждат цялата нейна светлина, и това е второто поправяне. Тогава „реката пресъхва и се пресушава” – т.е. разрушават се двата Храма.

Разбиването е необходимо за последващото поправяне, за да може в този процес, да се узнае замисълът на Твореца.

В науката Кабала изучаваме всичко, което се е случило във висшите светове, цялата подготовка за създаването на нашия свят. И само, започвайки от нашия свят, ние започваме поправянето, отдолу – нагоре.

Точно така трябва да гледаме и на нашата история. Разрушаването на Първия и Втория храм, всичко, изминато от нас в продължение на цялата ни история, е било само подготовка, осъществена отгоре – надолу. И едва сега започваме поправянето, издигането отдолу – нагоре.

Както е записано в “Учението Десет Сфирот” и “Въведение в науката Кабала”, всичко, случващо се във висшите светове, включително разбиването на общата душа, се е осъществило отгоре надолу за сметка на висшите сили, без никаква намеса от страна на низшето.

Низшият започва да действа едва след смесването на всички желания и последното изгнание, когато се появява възможност (пространство) за свободен избор, разкрива се Книгата „Зоар” и са създадени всички условия за развитие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 08.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Ако аз започна да усещам вътрешно, всичко което става в ежедневния ми живот, дали това е признак  за напредване, в резултат на четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Не. Когато чета Книгата Зоар, никакъв ежедневен живот не съществува за мен.

Аз имам зачатък на душа. Това е точката в сърцето и сега с нея се намирам във висшата система, за която разказва Зоар.

Как да се съединя с тази мъничка точка, в която няма нищо чувствено и рационално, с всички тези свойства – трите линии, повдигането и спускането, духовните действия.

Именно това търся. Как да пребивавам в тях, как да ги усещам, как да ги изпитвам върху себе си там, в ЗОН на света Ацилут?

Аз нищо не искам от този свят – нито самия себе си, нито другарите, каквито ги възприемам с петте си сетива, и най – малко – целия свят. Защо ми е необходимо това?

Егото не съществува. Само вътрешно ми се представя моето его като желание да се насладя. Ако се повдигна на по-високо ниво – на отдаване, на вярата над знанието – то  виждам всичко, по друг начин.

Аз не желая да се занимавам с този свят! Искам само да се повдигна и да се слея с висшия свят! Отнасям се реално към това, а не напускам нашия свят.

Изучавам Книгата Зоар и Науката Кабала, за да разкрия за себе си висшия свят, а не да го притегля в нашия свят. Това няма никога да се случи! Никога духовният свят няма да се облече в материалния.

Напротив, материалният свят се повдига към корените си в духовния свят. Чрез материалния свят, впоследствие, аз виждам духовния. Но отначало е необходимо да се възприеме духовното.

Затова, преди началото на урока, се старая да се изключа от всичко, което имам в този свят. Тъй като сега изучавам съвършенството, духовното, Твореца.

От урок по Книгата Зоар, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

“Творецът е добър и твори добро”. Трябва да приемем това като единствената аксиома в духовното. Свише не идва нищо лошо, проявява се абсолютното добро, светлината винаги се намира в абсолютен покой – целия проблем е само в съсъда, желанието на творението.

Т.е. всичко зависи от човека, от неговите усилия и подготовка. Самото действие може да бъде получаване или отдаване, намерението може да бъде „заради себе си” или „заради друг”.

Развитието ни започва с „получаване заради себе си”, с двойно скритие, с ло лишма. Действието е получаване, намерението – заради себе си. След това, благодарение на усилията, достигаме до степен „отдаване заради себе си”.

При прехода от „получаване заради себе си” в „отдаване заради себе си” се е изменило само механичното действие. Това сме в състояние да направим!

Над намерението ние нямаме власт, само светлината може да го поправи, но да изменим действията си от получаване на отдаване, ако е заради нас, можем!

И ние отдаваме, за да ни стане по-добре! Тази работа се нарича „купи си другар”.

Но за да преминем от „отдаване за да получим” към „отдаване заради отдаване” е необходимо да изменим намерението и затова е нужно въздействие на светлината, връщаща към източника.

Аз полагам усилия и извършвам действия, правейки всичко нужно в групите и обучението, но изменение в намерението се извършва само със силата на светлината.

И когато преминем към „отдаване заради отдаването”, степен на вярата, ли шма, възнаграждение и наказание, първо разкриване – по-нататък ние осъзнато издигаме себе си към степента „получаване заради отдаване” със собствени действия и чрез въздействието на светлината.

От урока по статията на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: С каква цел четем Книгата „Зоар”: за да развием нашата чувствителност по отношение на петте ни сетива или, за да развием нашето съзнание и виждането ни за света?

Отговор: Съвсем не! Четейки Книгата „Зоар”, аз забравям за този свят, не го виждам, нито го усещам.

Аз влизам в системата на висшето управление и надзор, чета за нея, изучавам я и се старая да я усетя, тоест да се свържа с нея чрез чувствата и разума.

Старая се, доколкото мога, да използвам всички имена и названия, за които „Зоар” разказва.

Защото, всъщност, цялата книга „Зоар” говори за ИШСУТ, З”А, Малхут и душите. Всичко се извършва между З”А и Малхут, но „Зоар” описва това чрез хиляди всевъзможни имена и ситуации.

Затова, четейки Книгата „Зоар”, аз се опитвам да вляза в тези духовни състояния, а не да ги привличам към материалния ни свят. Защо ми е необходим той?…

Аз трябва да разпозная себе си в духовното, да усетя, как се «обличам» в ЗОН на света Ацилут, като се отъждествявам и сливам с него във всички свои желания и мисли.

Трябва да се опитам винаги да виждам всичко, което се случва в единното тяло на общата душа, защото всичко това са мои свойства – Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Йосеф, Аарон, Давид, всички действия, за които разказва „Зоар”, клипа и святост, стъпалата ЗОН на света Ацилут.

А този свят, сякаш не съществува за мен. Аз не го разбирам и усещам – не ми е нужен този въображаем свят.

Написано е, че трябва да се издигнем на нивото на висшия свят, а оттам вече, разбирайки макар и малко за духовните си корени, можем да изучим техните низши клони в нашия свят.

А да се намираме в клоните просто така – изобщо не е необходимо. При това е забранено да се прикрепят висшите корени към техните низши клони.

Нарича се идолопоклонничество, когато вземаш наименования и действия от висшия свят и се опитваш да видиш техните резултати в този свят като точно съответстващи един на друг.

Това е забранено, защото е погрешно. Какво значи забранено? – Такова просто няма. Това се нарича „да си създадеш кумир”.

От урока по Книгата “Зоар”, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→

Скриването и разкриването са в нас. Това са единствените неща, на които можем да влияем. В крайна сметка, ние съществуваме в постоянна и вечна вселена, която няма начало и никога няма да има край. И въпреки, че говорим за факта, че някога творението се е появило и някога ние ще достигнем поправяне и ще изпълним плана на творението като станем напълно включени в Твореца, и ние си представяме това в границите на времето – това е неправилно.

Просто ние, по силата на своята природа, не сме способни по друг начин да си представим случващото се. Случващото се не се случва, а съществува постоянно. Ние се намираме в уникална система, която се нарича „Природа” или „Творец”, където нищо не се променя. Само ние се променяме в нашите усещания! Как можем да започнем да се променяме съзнателно, по собствен избор, контролируемо, така че да не преживяваме никакви неприятни или нежелани изменения?

Съществуват такива изменения в моите вътрешни желания, които променят моето възприятие на реалността по такъв начин, че аз ги усещам като проблеми, войни и страдание. От друга страна, съществуват промени, които са добри, но кой знае как да ги управлява?

На това ни учи науката Кабала. Ясно е, че ако реалността е неизменима, тогава само чрез контрол над нашите собствени свойства можем да повлияем на нашата картина на света и да решим кой „сериал” искаме да гледаме под заглавието „Моят живот”. Обаче, това не означава, че аз съм свободен да гледам всякакъв филм от какъвто и да е жанр, който пожелая.

Вече има съставена програма и тя ме тласка към разкриване на истинската картина, където всички скривания ще изчезнат и аз ще разкрия вечното и съвършено състояние в неговата истинска форма. Тогава аз ще видя, че реалността е постоянна и неизменна. Ако разбера всичко това, аз мога да напредвам по добрия път. А ако не го разбера, тогава ще съм принуден да се движа напред по пътя на страданието.

Обаче, ние говорим само за промените вътре в човека, който съществува в някакво, все още непознато за него обкръжение. Това обкръжение се нарича Творец или Безкрайност. Не е по силите ни да променяме реда на нашите степени, този ред вече съществува в нас. И кои сме ние, че да знаем какъв е този ред?

Въпреки това, можем да ускорим процеса като се включим в него по собствено желание и като направим усилие. И скоростта на придвижването ще ни даде различно усещане. В крайна сметка, едно е да се движиш към фатално събитие без да си съгласен с него, но и без да можеш да го избегнеш, а друго е да се стремиш към желана цел! Тогава аз ще харесвам пътя и ще се движа по него с радост.

С други думи, всичко зависи от нашата подготовка за следващите състояния, които неизбежно ще дойдат. Обаче, моята подготвеност определя възприятието ми и бързината на моето придвижване. Затова ние се нуждаем от науката Кабала толкова много. Като учим Кабала ние ще можем да преминем нашето развитие по позитивен, приятен и кратък път, вместо по дългия път на страданието.

От ежедневния урок – 10/06/2010, Предисловие към учението за Десетте Сфирот

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Как от точката в сърцето, затворена в егоизма на всеки, да изградим духовен съсъд?

Как да издигнем тази точка от сърцето-егоизъм навън, да я издигнем и направим по-важна от всички свои егоистични желания, за да ни вълнува само това, което се случва в тази точка на духовен стремеж?

За това е необходимо влиянието на обкръжението: първо тези точки се извеждат навън от егоизма, на свобода, а после се съединяват.

Главното  е тяхното съединяване, точките в сърцето са средството за връзка между нас, в тази връзка аз ще почувствам Твореца. И колкото по-силна бъде тя – в нея ще се разкрие цялата светлина.

Тази връзка е като съпротивление, защото ние се съпротивляваме и не искаме да се съединим заедно! Но ако все пак се съединим, то чувстваме, как през това съпротивление започва да протича светлина, въздейства, нагрява го, в нея чувстваме проявата на Твореца.

Тоест, аз не унищожавам Егото си, както практикуват различни „духовни” методики, откъсвайки човека от действителността. Аз използвам егото си и именно с негова помощ идвам до постижение, затова „колкото по-високо се издига човек, толкова повече нараства неговият егоизъм”.

На следващата степен  ще ти бъде много по-трудно да се съединиш с другите. Питаш: защо, след като вече си извършил тази работа? Но изведнъж започваш да откриваш: с кого всъщност съм се свързал, кои са те?… Значи вече е започнала истинската работа.

Колкото по-голямо бъде съпротивланието между вас, толкова по-високо ще можете да се издигнете и да разкриете повече светлина.

Вместо светлината Нефеш – малката светлина, разпалваща малка лампичка от няколко вата, ти постигаш съединение през огромно съпротивление (R2, вместо R1) и разкриваш светлината Руах, която е милиард пъти повече от светлината Нефеш – като малко пламъче срещу огромен огън.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Егоистичното отдаване по-висока степен ли е в сравнение с егоистичното получаване?

Отговор: „Отдаване заради получаване” – това е по – висока степен, по – хитро получаване.

Ясно е, че с нейна помощ можеш да спечелиш повече и да нанесеш голяма загуба на другите.

Но главното е, че човек разбира, че отдаването е ценно свойство, което му донася печалба.

Директното получаване е ограничено по своите възможности, а отдаването може да даде много повече възможности и печалба.

Ако хората не правеха бизнес, за да отдават на другите, продавайки своите услуги и самите те да печелят от това, човечеството нямаше да се развива.

Всеки щеше да се затвори в себе си, като животните, които могат само егоистично да получават.

Само човекът с неговия развит егоизъм разбира какво е това да отдадеш за своя изгода, за да получиш, при това многократно повече.

Но кабала ни говори само за свързването помежду ни, затова даже първото стъпало – егоистичното получаване – ни говори за отношенията между другарите, а не за обикновения живот.

Всички тези степени се отнасят към моето съединение с другите души и към разкриването на Твореца вътре в това съединение.

От урока по статия на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо, все пак – чак до наши дни, кабалистите са забранявали изучаването на Кабала?

Отговор: Кабала е била забранена за широко изучаване по няколко причини:

1. Душите на Израел, които са били в духовно постижение, а след това са паднали до нивото на този свят, се изравнили с останалите души, които не са се изменяли от времето на Вавилон, когато са се разделили, за да се смесят. Това е причината за падението на душите на Израел, защото чрез смесването, се открива възможност на всички души да се поправят.

2. Човечеството е трябвало да премине през всички етапи, докато не стигне до пълното разочарование от егоистичното си развитие, виждайки себе си празно, нищожно и намиращо се на прага на разрушение на всички свои системи, посредством които се е надявало да постигне щастие.

3. За това време, човекът се е развил вътрешно, интелектуално в своя егоизъм и това му е дало възможност да вниква в абстрактните форми, намиращи се извън времето, движението и пространството.

Едва в 20-ти век започнаха да говорят за подобни неща. Макар, че в книгата Зоар, отпреди почти две хиляди години, е писано за това, че земята е кръгла топка (Зоар, Ваикра, 142), за такива думи, преди още петстотин години, хора са били горени на клада.

Трябвало е време, докато човечеството се развие в разума и чувствата, за да се приближи към разбирането на това, за което говори науката Кабала – за висшето измерение.

Това и сега не е просто за възприемане, но следващото поколение ще влезе в ново виждане за света, ако му подготвим основата.

А нали следващото поколение сме ние самите, в своето ново превъплъщение. В нас вече се появяват способностите за такова възприятие.

Днешното развитие е извело всички на едно ниво и може да се разкрие науката Кабала на всички едновременно. Изучаването ѝ привлича хора от всички народи.

Но за да можем действително да я разберем, ни е необходимо да се съединим. Отначало можем да разберем и да почувстваме за какво говори Кабала със своите егоистични разум и чувства.

Но по-нататък, се започва постижение, което се възприема само в обединението на душите. Обединението ражда нов орган на новото усещане – душата.

Ако се съединим, взаимното включване дава на всеки неговата душа за усещане на висшия свят.

Ако Баал Сулам не бе получил указание свише, той не би разкрил науката Кабала. Кабалистът се намира в контакт с Твореца и изпълнява Неговите заповеди, служейки като свързващо звено между Твореца и човечеството.

Затова решението на кабалистите да скриват или да разкриват науката Кабала следва от необходимостта, от очевидната за тях връзка между Висшия свят и готовността в желанието на хората за поправяне и възприемане.

И днес има ограничения. Отгоре има възможност да се разкрие по-широк поток от висша мъдрост.

Но хората все още не са готови за това. Аз чувствам, че някакво съпротивление възниква от новата информация, защото тя е противоположна на егоизма и ние не я желаем.

Затова в Кабала има закон: “желанието трябва да предшества напълването“. Главното е да се създаде духовен съсъд, а Висшата светлина вече е готова да се разкрие в него.

От урок по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: Ако кабалистите са искали да ни разкажат за висшия свят, то защо в своите книги те дават описания с понятия от нашия свят и ни объркват?

Отговор: Кабалисите ни говорят на „езика на клоните”. Науката кабала е написана за този, в който има точка в сърцето – т.е. за желаещият да разкрие духовното, висшия свят. Макар той да не разбира какво е това, да се стреми към него.

Ако искаш, вземи книга и я чети така, сякаш се говори за този свят, но се стреми през цялото време да си представиш това, което се намира във висшия свят, където всичко е във вид на сили и свойства, където има само получаване или отдаване и нищо повече!

Затова Баал Сулам ни дава определение за всяка дума от нашия свят в нейния смисъла и в духовния свят.

Ако аз се стремя да видя тази картина, то къде се намира тя?! Не е някъде в небесата – тя е вътре в мен. Т.е. говори се само за моите вътрешни сили, за света, който се намира в мен.

И въобще книгата разказва само за мен – всичко е вътре в мен: хора и животни, слънце и луна, духовни парцуфи.

Но когато си представям всичко това в себе си, трябва още и да пожелая да дойде светлината и да поправи в мен тази картина, да ми даде да я видя и да я почувствам – тези сили на любов и отдаване.

И аз искам да разкрия не просто отдаването, а силата, която управлява всичко и която се нарича Творец.

И затова трябва да си представя, че обкръжаващите ме в този свят хора също се намират в мен. Освен мен никой няма – всичко това са вътрешни сили.

Започни още сега да си представиш, че се обединяваш с тях заедно, с всички тези сили вътре в тебе, и когато започнеш да работиш с книгата постоянно, това ще те постави в направление на отдаване.

А с това ти ще пробудиш и ще приближиш към себе си истинската картина. Това се нарича привличане на светлината, връщаща към източника.

Книгата само ни помага да разкрием това, което се намира във всеки от нас. Тя ни учи как да фокусираме погледа си, за да разкрием всички светове в себе си, цялото мироздание, цялата реалност.

А на повърхността няма нищо – затова кабала се нарича вътрешна наука.

Откъс от урока по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→