Въпрос: Може ли да се получи от групата осъзнаване на необходимостта от любов към ближния без молитва, без вътрешно пречупване?

Отговор: В групата, ти трябва да работиш – да я задължиш да ти влияе. Как можеш да я задължиш? Като я купиш! Както е казано:  „Купи си приятел”.

Трябва да влагаш себе си в групата, за да задължиш другарите си да ти окажат влияние. Трябва да принизиш своето его спрямо тях, защото само по-малкият получава от по-големия.

Работа в групата:

1. Да окажа своето влияние върху другарите там, където съм по- високо от тях – да им дам всичко, което искат, сякаш съм над тях. Давам им, както по-големият дава на по-малкия.

2. В степента, в която съм по-малък от другарите, аз трябва да получа от тях осъзнаване за важността на целта на творението – аз се принизявам и получавам от тях.

Сякаш им казвам: „Аз ви давам колкото и каквото искате, за да получа от вас осъзнаване за важността на отдаването и любовта! Само това искам да получа от вас. Всичко останало си имам, но това не мога да получа от никъде, само от групата.”

Въпреки, че любов и отдаване, аз не получавам от другарите – от тях получавам усещането за недостиг и желание за това. И чак след това идва светлината и ми донася любов и свойството отдаване.

Желание за това свойство, аз получавам от групата. А след това светлината, връщаща към източника, вместо усещане за недостиг донася поправяне.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нека си напомняме един на друг и да се възхищаваме на величието на духовната цел, на стремящото се към нея обкръжението, на уникалната възможност за свобода на избора, която ни е предоставена.

Колко са хората по света, които имат възможност да действат свободно? Ако всички хора действат по волята на своята природа, тогава няма никой „действащ”.

Ако съм напълно управляван свише, то липсва „аз”. Казано е: „Дойдох Аз, и няма нито един човек”…

Има много хора, но тях сякаш ги няма, тъй като нито един от тях не е свободен в своите действията.

Ако го няма човекът, притежаващ свобода на волята, то няма никакви светове, няма нищо, освен света на Безкрайността.

По отношение на Твореца нищо повече не съществува. Съществува само този, който изпълнява свободно действие.

Представете си такава картина на света – пълна пустота! И в нея се виждат само няколко желания, които са се издигнали и са способни да изпълняват свободни действия.

И ти имаш възможност да бъдеш свободен и да станеш Човек!

Нека осъзнаем величието на тази уникална възможност.

От урока по статията „Предговор  към  ТЕС“, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, да задавате въпроси по темата: ”Цитати на велики кабалисти”. Обещавам да отговарям на тях.

Забележките в скобите са от мен.

Каква е целта на творението

Заради каква необходимост, Творецът е създал цялата тази тежест? Това е, за да издигне творението на по-значителна и важна степен, за да усети Твореца също така, както човешкото усещане, присъщо му вече. И също така, както знае и усеща желанието на своя другар, също така да съумее да се научи по пътя на Твореца.

Баал Сулам. ”Науката Кабала и нейната същност”.

Намерението на Твореца, по отношение на творението от момента на неговото създаване, е да му разкрие Своята Висша същност. И постижението на Висшата същност на Твореца се разкрива в творението чрез усещане за наслаждение, което постоянно нараства, докато не достигне желаната стойност. С това се повдигат падналите, в истинско осъзнаване на постигане и сливане с Него, докато не достигнат окончателно съвършенство: ”Никой няма да види друг Творец, освен Теб”.

Баал Сулам. ”Даряването на Тора”, п.б.

Човекът е създаден за това да повдигне небесата ( т.е. от себе си, от ниската централна точка да напълни съкратеното, празно пространство със свойството на отдаване, със светлина, повдигайки неговата граница до света на Безкрайността).

Раби Менахем Мендъл от Коцк

Целта на творението е несравнимо прекрасна, след като такава малка и слаба искра, като душата на човека, може да се издигне в своето постижение по-високо от ангелите на служене (силите на отдаване, нямащи свободна воля – подобно на животните в нашия свят).

Баал Сулам. ”Шофарът на Машиаха”.

Filed under: Баал Сулам, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Скъпи приятели! Започвам да публикувам избрани цитати на велики кабалисти по различни теми.

Моля ви, да задавате въпроси по темата на тези цитати. Обещавам да им отговарям.

Каква е целта на творението

Човекът е центъра на творението.

Баал Сулам, ”Предисловие към Книгата Зоар”, п.18.

Целта на замисъла на сътворяването на всички светове е насочена само върху човека.

Баал Сулам, ”Предисловие към Книгата Зоар”, п.39

Целият порядък на сътворението, във всичките си проявления, е определен предварително. И само в съответствие с тази цел, съгласно която човечеството ще се развива и издига към върха на своите свойства дотогава, докато не стане способно да усеща Твореца така, както се усеща другар.

И тези свойства са като стъпала на стълба. Те са многобройни и човек се изкачва по тях, преодолява ги едно след друго, докато не достигне своята цел.

Баал Сулам, ”Науката Кабала и нейната същност”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Започвам да публикувам избрани цитати на велики кабалисти на различни теми.

Моля ви, да задавате въпроси по темите на тези цитати. Обещавам да отговарям на тях.

Творецът – това е абсолютното добро.

А тъй като Творецът се възприема от нас като съвършен по Своята същност и не се нуждае от ничия помощ за Своето съвършенство, предшествайки всичко съществуващо, то е ясно, че  в Него няма никакво егоистично желание.

И понеже няма в Него нищо от желанието да получава, то отсъства и всякакво основание за причиняване на вреда, на когото и да е. И това е по-лесно от всичко.

Но освен това, трябва също  всеки със сърцето си да приеме, просто като основа на основите, че има у Него “желание да отдава”, т.е. желание да твори добро на ближния – на своите творения, което с цялата си очевидност доказва създаденото от Него велико Творение, представящо се пред очите ни.

И безусловно има в нашия свят творения, които изпитват или добри усещания, или лоши. Но каквото и да е това усещане, разбира се, то им се изпраща от Твореца.

Сега, когато докрай е изяснено, че не е по правилата на Твореца да причинява зло, става ясно, че всъщност всички творения получават от Него само добро, тъй като Той ги е създал само за това – за да ги наслади.

Така, ние изяснихме, че Творецът има само желание да наслади и в никакъв случай Той не може да причинява никому нито грам вреда или огорчение.

А затова ние Му дадохме име – “Абсолютно Добро”.

Баал Сулам, “Същност на религията и нейната цел”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Ако се издигам над своя егоизъм и приемам желанията на другите хора, аз получавам безкраен духовен съсъд, в който мога да усетя цялата светлина на Безкрайността.

Това става много лесно. Все едно има голяма тръба, по която тече светлина, а на нея кран.

И с този кран аз мога много силно да променям протичането на светлината, отваряйки тръбата напълно.

Както в нашия свят, където даже малкото дете може да върти крана и да променя налягането на водата, така и аз.

Аз имам само малка частица желание към духовното – една точка в сърцето.

Но ако се насочвам към желанията на другите хора, включвайки се в общото тяло на душата, като една от неговите клетки, то аз отдавам на това общо тяло, а в отговор то започва да се грижи за мен. И тогава аз получам всичките негови безкрайни възможности.

Тоест Кабала не само говори за това, какво струва да се излезе от своите желания и да се влезе в желанията на другите.

Тъй като ние с това получаваме “613” пъти повече възможности – духовни съсъди, желания – в сравнение с тези, които сме имали!

Имали сме само една точка, а сега ние получаваме на свое разположение цялото тяло, всеки от нас!

От урок по статията “Предговор към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваикра“, п.83: … Казано е: „Ето, Царят твой ще дойде при тебе“ – именно така е, а не ти при Него.

Той ще дойде при теб, за да се помири с теб; ще дойде при теб, за да те напълни във всичко; ще дойде при тебе, за да те възнесе в Своя дворец и да се съедини с теб в постоянно единение навеки.

За това е казано: „Ще те обрека с вярност на Мен”

Проблемът е: трябва ли сами да повдигнем Малхут от прахта или Милосърдният Творец издига нас, падналите от шатрата на Давид? Трябва ли да чакаме, намирайки се в изгнание – и тогава всичко ще ни се разкрие свише?

Или е необходимо да усетим, че Царят е дошъл, извършил е своята работа и ни протяга ръка, а ние трябва да я хванем и да се повдигнем?

Има хора, които казват, че всичко ще дойде и ще се разкрие свише, Третият Храм ще „падне” от небесата и не трябва нищо да правим, а само да чакаме. Това е „галутски” (периодът на изгнание) начин на мислене.

Кабалистите ни обясняват, че сме били длъжни да принудим себе си към изгнание (от духовното) за определено време, до края на 20 век.

А след това, свише, Творецът ни е върнал в земята на Израел, разкрил ни е методиката за поправяне, Кабала и книгата „Зоар” – създал е всички условия за свобода на избора, случило се е даряването на Тора свише – а сега трябва да я получим и реализираме в своето поправяне.

Това се нарича „царят дойде при царицата”. Той ще и даде всичко. Но сега, тя трябва да направи крачка към царя, да прояви желание да се съедини с него, а не да лежи през цялото време в праха, без каквито и да е действия от нейна страна. Защото царят я приканва към действие, протягайки и ръка, разкривайки и своето желание.

Тук се води голям спор между занимаващите се с външна Тора, вярващите и занимаващите се с вътрешна Тора, кабалистите. Защото във външното изпълняване на обичаите няма какво да се добави, а там, където може да се добави нещо е единствено във вътрешното: в намеренията, в изясняването на желанията, в разкриването на злото начало, което трябва да се поправи.

От урока по Книгата „Зоар”, 16.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О“М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Тъй като ние сме създадени от желанието да получаваме наслаждение, то цялата ни духовна работа се извършва през нощта.

Не усещайки наслажденията, ние можем да проверим себе си: способни ли сме да направим нещо, задвижвани от друго „гориво” така, че възнаграждението да не определя, колко ще работим, а да го прави работата сама по себе си. Не разкриването на Твореца, а само вярата в това, че можем да Му доставим удоволствие.

А да работим, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си, ние можем само „през ноща” – в състоянията, когато не чувстваме наслаждения.

Затова, всеки път в нашето желание да се наслаждаваме, специално пробуждат нови пластове на непоправеното желание, искащи за себе си награди, напълване.

Тогава, ние можем да работим с това непоправено желание, за да се появи в него стремеж за работа не заради наградата, а за да доставим наслада на Твореца. За да не бъде разкриването на Твореца наградата за нас, а награда да бъде самата работа при Него. Тогава тя ще изхожда от осъзнаването на величието на Твореца.

Когато човек открие, че не е способен на това, той иска помощ свише. А силата свише идва при него чрез групата. Защото човекът няма връзка с висшето.

Той започва да търси това „ свише” и след много такива опити да се закачи за нещо стига до отчаяние, докато не започне да разбира, че „свише” означава „чрез групата”.

Ако той се включи в група, чрез нея ще може да получи същата онази сила, която ще промени неговата природа от получаваща на отдаваща, и ще бъде способен да работи именно „през нощта”, благославяйки Твореца.

Тогава, човек работи не, за да запълни своите празни егоистически желания, изискващи напълване, а именно с помощта на тази „нощ”, той издига себе си към отдаването.

Човекът не иска „нощта” да отмине, защото денят му е необходим, за да работи за отдаването. Когато не чувства „светлината” в своите желания, а работи по-високо от тях, не заради напълването на своите потребности, тогава той усеща „деня”.

Затова, в усещанията на получаващите желания той се намира в „нощта”, а в усещанията на отдаващите желания, за него свети „денят”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

Творецът е абсолютното добро

Въпроси към публикацията „Кабалистите – за целта на творението”, ч.1

Въпрос: „… в никакъв случай Той не може да причини никому ни най – малка вреда или огорчение“.  Но аз виждам страданията на хората!?

Отговор: Всичко добро, изхождащо от Твореца, се възприема от хората по обратен начин – като зло, в зависимост от степента на тяхната противоположност на свойството на Твореца да отдава и обича.

Въпрос: Трябва ли да разбираме, че всички събития се подготвят от Твореца и се разпределят в набор от НАВИЦИ за Душата?

Отговор: Всички събития са съзнателно и преднамерено определени от началното и до крайното състояние на всяка душа, но се възприемат от душите като състояния от неимоверни страдания до огромни наслаждения, в зависимост от това, колко са подобни душите на Твореца.

Filed under: Въпрос-отговор, Творец - Няма коментари→