„Зоар”, глава „Ваигаш”, п.120: … И казано е: „Аз ще сляза с теб в Египет” – т.е. Шхина се е спуснала заедно с Него в изгнание.

И, на което и да е място, където Исраел се оттеглят в изгнание, оттегля се заедно с тях в изгнание и Шхина.

Иначе това, не може да бъде изгнание. Защото изгнание означава, че ти усещаш скриването. Чувстваш, че тук има духовно, Творецът, и усещаш Неговата обратна страна.

Тя ти свети така, че усещаш присъствието на скрития от теб Творец. Тогава, това се нарича изгнание.

Ако нямаш усещането, че Творецът е скрит от теб – това не е изгнание. За теб, Той просто не съществува – ти се намираш под нивото на духовното.

Изгнанието е също духовно усещане, по-високо от нивото на нашия свят. Затова, за обикновените хора, съществуващи в нашия свят, не може да се каже, че се намират в изгнание.

Но, ако знам, че тук задължително трябва да има нещо духовно, ако имам такова усещане и по някакъв начин съм запознат с онова, което е скрито – тогава това се нарича скриване и аз се намирам в изгнание.

Това е връзка, само че с обратната страна, светеща ми в черна светлина, а не в бяла.

Затова, „Исраел в Египет” – това е духовно стъпало. Те имат светлина, особено осветяване и не са откъснати от духовното.

Докато ние, сме „подобни на смъртни животни”, защото нямаме никакво усещане за изгнание.

Сега, с помощта на четенето на книгата „Зоар”, постепенно пробуждайки се от нашето животинско съществуване, ние започваме малко, по малко да усещаме, че се намираме в изгнание.

Не е лесно да се издигнем на нивото на изгнанието – това означава, наистина да усетим скриването, стремежа, желанието към духовното, по-някакъв начин да го различаваме от тъмнината, Кой е скрит от теб, с помощта на какво можеш да се хванеш за Него.

Изгнанието – това е духовно стъпало, обратната страна на същата степен на разкриване. Усещането на обратната страна, на работата в нея – това е част от работата на Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”. 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпознаем в себе си „Моисей”?

Отговор: „Моисей“ в човека – това е най-близката до Твореца точка – точката на контакт с Твореца.

Ако човек се развива правилно, той се грижи за нея и я пази, като свое най-голямо съкровище.

Та нали тя го свързва с Твореца. „Моисей” – това е най-близкото свойство до духовното.

Всички останали точки се стремят към духовното само понякога, при определени условия, на различни нива на авиют (дебелина на желанието), по различни причини.

Докато „Моисей” в човека наистина е отдаден на целта.

От урока „Зоар” по неделната глава, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар“, глава „Ваигаш”, п. 126: Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас.

Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

…” И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата –отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства. В нас няма възможност да се оцени това, според някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

„Равни” – има се предвид, че се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е., те са партньори и всеки отдава всичко, само за да съществува взаимна връзка между тях в оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова те се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, на колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти желаеш от мен. И тогава сме равни.

От вечерния урок по книгата „Зоар”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим двойното отношение:  от една страна, аз съм длъжен да виждам всеки един от другарите си като по-голям от мен, като велик човек на това поколение.

А от друга страна, съм длъжен да го виждам по-малък от себе си – като намиращ се под моята постоянна грижа?

Отговор: Ние умеем да се отнасяме така към собственото си дете – то е по-важно от мен, тъй като неговото желание определя какво трябва да правя. Ако му е нужно нещо, аз захвърлям всичко и го правя.

Но когато се грижа за него, аз се отнасям към него като към някой, който е по-малък от мен и не може да се справи без мен. Т.е. в едно и също време е възможно едно такова двойно отношение.

Разбира се, че общото желание е по-важно от моето собствено – тъй като това е мини- модел на общата душа. В нея има вече всичко, както в една холографска картина.

Ако аз изпълня закона за поръчителството по отношение на тази малка група (да допуснем от 10 човека) – то е все едно, че това са 10 милиарда. Няма никаква разлика.

Тъй като трябва да изляза от собствения си егоизъм – не е важно дали ще е относно 10 човека или 10 милиарда. И в тях аз разкривам духовния свят – така че кой е по -важен за мен: аз или те?

Сам аз не мога да разкрия нищо, освен този земен материален живот. А в правилната връзка с тях, аз ще разкрия духовното и, разбира се, групата за мен става по –  важна от самия мен по отношение на целта.

Трябва да приема тяхното желание като свое най-заветно желание, като закон! Тъй като по този начин  ние се съединяваме.

А от друга страна, трябва да ги почувствам по-малки от себе си, за да почувствам, че им е нужна моята помощ и да им дам всичко, което имам.

Там, където става дума за съединение и любов, е възможно да погледнем на другия и като на по-малък и като на по-голям – тук няма противоречия.

Това е както новороденото по отношение на възрастния – то става по-важно от всички. Малкото дете  е като глава на семейство, тъй като цялото семейство се върти около него.

От урок по статия на Рабаш, 10.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да извърши грях на най-първото ниво на двойното скриване (както се споменава в пункт 58 на „Въведение в учението за Десетте Сфирот”)? На този етап той даже не вижда духовното. Човек, за да прегреши, трябва да е способен да вижда какво прави.

Отговор: Кабала казва, че ти си престъпник от самото начало, роден си такъв. Всички сме престъпници! Но не е необходимо да бъдем залавяни, защото вече сме затворници, бидейки в този свят. Всичко, което можем да направим е да осъзнаем, че сме осъдени престъпници и такова състояние ни е дадено от самото начало. Ако някой пожелае да напусне затвора, той може да го направи, вратата е отворена. За да го направи обаче, човек трябва да промени себе си.

Нашите грехове и грешки ни разкриват колко противоположни сме на Твореца. Ако не ги преценяваме като такива, то значи няма никакви грехове или грешки. Това състояние се нарича „управление на възнаграждението и наказанието”. Възнаграждение е възможността да действаш в отдаване. Наказание е нейната липса.

Греховете са резултат на двойното скриване, грешките – на единичното. Първото скриване е, че „Няма друг освен Него”, а второто, че – „Той е добър и творящ добро”. Ако грешим и при двете състояния, това се нарича грях. Ако бъркаме само в едното, то това е грешка.

Затова е по-лесно да се поправят грешките. Поправим ли грешка, поправили сме половината грях и става по-лесно да го поправим напълно, защото грехът вече се е превърнал в грешка. Всъщност ние винаги коригираме грешките, тъй като дори греховете от начало да се превърнат в грешки, те се поправят напълно, когато започнем да отдаваме с намерение за отдаване. Това се нарича разкаяние от любов, не от страх.

От урока по „Въведение в учението за Десетте Сфирот“, 13.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваигаш“, п.55: Защото препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море.

Тъй като, препитанието на света (се спуска) свише, от Зеир Анпин, от екрана де-хирик в средната линия.

Защото: „Синовете, живота и препитанието зависят не от постиженията, а от мазал (сполуката)“.

И затова за Него е трудно препитанието на света, защото това зависи от мазал, от който произхождат синовете, живота и препитанието.

И затова за Него е трудно препитанието на света, тъй като Той не го владее, докато не бъде благословено от мазал.

Сполуката (мазал) означава „течаща“ (нозел) и обозначава висшето изобилие, спускано на капки, а не изливащо се като непрестанен поток, поради нашето ограничение и невъзможност да получим повече.

Висшият желае да ни даде целия свят на Безкрайността, а е принуден да освобождава за нас светлината капка по капка – според нашата способност да я възприемаме.

Затова е написано, че: „Препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море“. Тъй като по своята природа Той е Добър, Отдаващ и Творящ добро, и Му е трудно да се въздържи да не даде на човека всичкото благо наведнъж. И затова Му е трудно на Твореца – да дава само на капки.

От вечерният урок по Книгата „Зоар”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво значение има как бива погребван човека?

Отговор: 1. Кабала се занимава само с поправянето на душата.

Когато човек идва в кабалистична група и започва да работи над себе си, за да се съедини с другарите си до свойството поръчителство, в него възниква осъзнаване на ненавистта, отблъскването от другите.

Именно това откъсване от другарите, което той усеща, е егоистичното свойство, което трябва да поправи в свойството любов към тях.

Това е възможно само с помощта на светлината, действаща върху него по време на изучаването на кабалистичните източници (Баал Сулам, Рабаш).

Поправените отношения към ближния, до любов към ближния, създават душата на човека, която се напълва със светлината на отдаването и любовта – с Твореца.

2. Човешкото тяло няма никаква святост. Това отношение към нашето животинско тяло е породено от религиите, които са основани именно върху скриването на Твореца и от това, че не усещат душата, че приемат за душа нашето животиснко тяло.

И затова, на човека му се струва, че в тялото има нещо, защото освен тялото, той не усеща нищо, а възприема всичко само чрез него.

В древността са заравяли храна, съдове, жените и робите заедно с тялото на умрелия стопанин – за да го съпровождат и да му помагат в бъдещия живот в същото тяло. И за тази цел са балсамирали тялото.

Индианците в Америка изкарват костите на предците си от гробовете, измиват ги и ги връщат обратно – това е знак за уважение.

Индусите избират младенец за обожествяване и го правят свят.

Колко са популярни мощите в християнството – не се налага дори да говорим! Досега все още се водят спорове за различни реликви.

Погребенията се съпровождат от цял набор всевъзможни обреди. И всички те са основани върху невежество и поклонение пред прахта.

Мюсюлманите вярват, че и в бъдещия свят има същите удоволствия, каквито има и в нашия…

Юдаизмът, също от времето на падението от усещанията за духовния свят, на Твореца (изгнания, галут) – започнал да почита могилите, да се занимава с гадаене и «духовни» манипулации, появяват се всевъзможни външни обреди, модели на дрехите, опитват се да строят Храм.

Макар на всички да е ясно, че при неговото днешно духовно ниво, това няма да бъде нещо повече от обикновен строеж.

Извод: в нашия свят (мисли, чувства, действия, предмети, обичаи) няма никаква святост (вечно, съвършено, божествено). Целият наш свят – това са три нива на природата: нежива, растителна, животинска.

Нивото «човек» – от думата «Адам», т.е. «доме», подобен на Твореца – е необходимо да постигнем със своята работа по поправянето на взаимната ненавист помежду ни във взаимна любов.

По този начин, ние ще станем подобни на Твореца, което означава именно в това свойство, независимо от животинското тяло, да усетим вечността и съвършенството, като Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Духовният път не е много прост и се състои от възвишения и падини. Това не е гладък, асфалтиран път, а изпълнен с ями.

За да се преместиш напред, дълго ще скачаш на място и ще се натъкваш на всевъзможни проблеми и препятствия.

На всяка стъпка възникват някакви усложнения и спънки – ту гумите са спаднали, а двигателят не всеки път пали, бензинът свършва по някое време, а шофьорът заспива на кормилото и т.н. и т.н. Но какво да се прави! Такъв е пътят.

Или изведнъж твоето магаре – твоят егоистичен материал (на иврит хамор – магаре, от думата хомер – материя) – застава на средата на пътя и не дава на колата ти да премине.

Ти трябва да го преместиш от пътя. А опитай да преместиш магаре – биеш го, а то не помръдва, примамваш го с морковче – не тръгва, нужна му е по-сериозна примамка.

Докато не натовариш своето магаре върху себе си и не го прибереш от пътя, дотогава няма да се придвижиш напред. Или както съветват кабалистите: „ Дай му в зъбите!“

И така през цялото време възникват нови проблеми, докато на пряко на пътя не падне дървото на живота… Тогава ти идва да се изнесеш от шосето и да обяздиш това дърво.

А после облак се спуска над пътя. И какво да правиш? – гъста мъгла, нищо не се вижда. Къде да вървиш? – няма път напред, няма нищо…

Това е много трудна, особена, избрана работа – работа за човек – за този, който действително иска да бъде човек!

Избран път за избрани хора!

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

На много места в Зоар ще почувстваме доколко не ни достига текста.

Всъщност Зоар описва цялата реалност: ХАБАД-ХАГАТ-НЕХИ на общата душа Малхут от света на Безкрайността, това са коментарите на Петокнижието (Тора, Пророците и Писанията).

Но първоначалния текст е бил скрит от нас и от него е останала само малка част. Видимо не ни трябва повече за нашето поправяне.

А всички останали части на Зоар, неотнасящи се към нашето текущо поправяне, по всяка вероятност се отнасят към останалите части на системата, поправени още преди нас.

Затова в текста се чувстват някакви пропуски и недоизказани неща. И ако все още не го забелязваме, то след това ще го усещаме все повече и повече.

Но ние също така чувстваме доколко тези пропуски са полезни всъщност. Нали душата, стремяща се към поправяне, търси съвършенство!

И тези липсващи части, които тя усеща, сякаш я подканят да се прикрепи към поправените души, които са били поправени от недостигналите до нас части на Зоар. Именно поради това те отсъстват.

И от това трябва да разберем, че се намираме в жива система от души, където едни части се допълват взаимно.

И липсващите места ни привличат да се присъединим към тези души, в които са заключени недостигащите разкрития.

Ако се съединим с тях, то с това ще допълним всички души.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква трябва да бъде нашата връзка с текста при четенето на Зоар – освен мисълта за това, че ние се учим заедно и искаме да поправим себе си?

Отговор: Връзката с текста на Зоар идва по-късно и вие започвате да чувствате някакво вълнение, което тя предизвиква у вас.

Зоар докосва вътрешно сърцето на човек, като писмо, написано от някой много близък и скъп на тебе човек – много лично и интимно, напълващо твоя живот.

Ти можеш да преминеш различни състояния, да се натовариш с някакви мисли и действия, но когато се връщаш към Зоар, то чувстваш как той те съживява – напълва, успокоява, ласкае, прегръща, обгръща.

Този текст изразява състоянието на душата, намираща се в абсолютно сливане с Твореца.

Когато човек получава най-първото усещане за духовното, вече разбира какво означава това. Той вече не може без това .

За него това е като че ли лично, вътрешно послание свише, като “прохладна вода за жадуваща душа”.

А след това най-първо чувство, се появяват по-сложни и богати усещания, прерастващи в цяла драма.

Но преди всичко е необходим първи контакт, затова на човек е нужно няколко години сериозно работа.

Ако правим това всички заедно и действително поискаме, помагайки си един на друг и задължавайки се, то това ще отнеме по-малко време.

На нас ни е нужно да влезем в съприкосновение с духовното – даже не първо сливане, а някакво предчувствие за него, усещане, повдигащо се над границата на цялата обичайна реалност.

Всичко като че ли остава по старому, но има състояние по-висше от всичко, от което се започва, и по-нататък човек се съединява със Зоар.

От урока по Книгата  Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→