„Зоар”, глава „Ваигаш”, п.120: … И казано е: „Аз ще сляза с теб в Египет” – т.е. Шхина се е спуснала заедно с Него в изгнание.

И, на което и да е място, където Исраел се оттеглят в изгнание, оттегля се заедно с тях в изгнание и Шхина.

Иначе това, не може да бъде изгнание. Защото изгнание означава, че ти усещаш скриването. Чувстваш, че тук има духовно, Творецът, и усещаш Неговата обратна страна.

Тя ти свети така, че усещаш присъствието на скрития от теб Творец. Тогава, това се нарича изгнание.

Ако нямаш усещането, че Творецът е скрит от теб – това не е изгнание. За теб, Той просто не съществува – ти се намираш под нивото на духовното.

Изгнанието е също духовно усещане, по-високо от нивото на нашия свят. Затова, за обикновените хора, съществуващи в нашия свят, не може да се каже, че се намират в изгнание.

Но, ако знам, че тук задължително трябва да има нещо духовно, ако имам такова усещане и по някакъв начин съм запознат с онова, което е скрито – тогава това се нарича скриване и аз се намирам в изгнание.

Това е връзка, само че с обратната страна, светеща ми в черна светлина, а не в бяла.

Затова, „Исраел в Египет” – това е духовно стъпало. Те имат светлина, особено осветяване и не са откъснати от духовното.

Докато ние, сме „подобни на смъртни животни”, защото нямаме никакво усещане за изгнание.

Сега, с помощта на четенето на книгата „Зоар”, постепенно пробуждайки се от нашето животинско съществуване, ние започваме малко, по малко да усещаме, че се намираме в изгнание.

Не е лесно да се издигнем на нивото на изгнанието – това означава, наистина да усетим скриването, стремежа, желанието към духовното, по-някакъв начин да го различаваме от тъмнината, Кой е скрит от теб, с помощта на какво можеш да се хванеш за Него.

Изгнанието – това е духовно стъпало, обратната страна на същата степен на разкриване. Усещането на обратната страна, на работата в нея – това е част от работата на Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”. 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да разпознаем в себе си „Моисей”?

Отговор: “Моисей” в човека – това е най-близката до Твореца точка – точката на контакт с Твореца.

Ако човек се развива правилно, той се грижи за нея и я пази, като свое най-голямо съкровище.

Та нали тя го свързва с Твореца. „Моисей” – това е най-близкото свойство до духовното.

Всички останали точки се стремят към духовното само понякога, при определени условия, на различни нива на авиют (дебелина на желанието), по различни причини.

Докато „Моисей” в човека наистина е отдаден на целта.

От урока „Зоар” по неделната глава, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - No Comments→

Книга “Зоар”, глава „Ваигаш”, п. 126: Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас.

Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

…” И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата –отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства. В нас няма възможност да се оцени това, според някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

„Равни” – има се предвид, че се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е., те са партньори и всеки отдава всичко, само за да съществува взаимна връзка между тях в оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова те се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, на колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти желаеш от мен. И тогава сме равни.

От вечерния урок по книгата „Зоар”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как да съвместим двойното отношение:  от една страна, аз съм длъжен да виждам всеки един от другарите си като по-голям от мен, като велик човек на това поколение.

А от друга страна, съм длъжен да го виждам по-малък от себе си – като намиращ се под моята постоянна грижа?

Отговор: Ние умеем да се отнасяме така към собственото си дете – то е по-важно от мен, тъй като неговото желание определя какво трябва да правя. Ако му е нужно нещо, аз захвърлям всичко и го правя.

Но когато се грижа за него, аз се отнасям към него като към някой, който е по-малък от мен и не може да се справи без мен. Т.е. в едно и също време е възможно едно такова двойно отношение.

Разбира се, че общото желание е по-важно от моето собствено – тъй като това е мини- модел на общата душа. В нея има вече всичко, както в една холографска картина.

Ако аз изпълня закона за поръчителството по отношение на тази малка група (да допуснем от 10 човека) – то е все едно, че това са 10 милиарда. Няма никаква разлика.

Тъй като трябва да изляза от собствения си егоизъм – не е важно дали ще е относно 10 човека или 10 милиарда. И в тях аз разкривам духовния свят – така че кой е по -важен за мен: аз или те?

Сам аз не мога да разкрия нищо, освен този земен материален живот. А в правилната връзка с тях, аз ще разкрия духовното и, разбира се, групата за мен става по –  важна от самия мен по отношение на целта.

Трябва да приема тяхното желание като свое най-заветно желание, като закон! Тъй като по този начин  ние се съединяваме.

А от друга страна, трябва да ги почувствам по-малки от себе си, за да почувствам, че им е нужна моята помощ и да им дам всичко, което имам.

Там, където става дума за съединение и любов, е възможно да погледнем на другия и като на по-малък и като на по-голям – тук няма противоречия.

Това е както новороденото по отношение на възрастния – то става по-важно от всички. Малкото дете  е като глава на семейство, тъй като цялото семейство се върти около него.

От урок по статия на Рабаш, 10.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - No Comments→

Въпрос: Как човек може да извърши грях на най-първото ниво на двойното скриване (както се споменава в пункт 58 на „Въведение в учението за Десетте Сфирот”)? На този етап той даже не вижда духовното. Човек, за да прегреши, трябва да е способен да вижда какво прави.

Отговор: Кабала казва, че ти си престъпник от самото начало, роден си такъв. Всички сме престъпници! Но не е необходимо да бъдем залавяни, защото вече сме затворници, бидейки в този свят. Всичко, което можем да направим е да осъзнаем, че сме осъдени престъпници и такова състояние ни е дадено от самото начало. Ако някой пожелае да напусне затвора, той може да го направи, вратата е отворена. За да го направи обаче, човек трябва да промени себе си.

Нашите грехове и грешки ни разкриват колко противоположни сме на Твореца. Ако не ги преценяваме като такива, то значи няма никакви грехове или грешки. Това състояние се нарича „управление на възнаграждението и наказанието”. Възнаграждение е възможността да действаш в отдаване. Наказание е нейната липса.

Греховете са резултат на двойното скриване, грешките – на единичното. Първото скриване е, че „Няма друг освен Него”, а второто, че – „Той е добър и творящ добро”. Ако грешим и при двете състояния, това се нарича грях. Ако бъркаме само в едното, то това е грешка.

Затова е по-лесно да се поправят грешките. Поправим ли грешка, поправили сме половината грях и става по-лесно да го поправим напълно, защото грехът вече се е превърнал в грешка. Всъщност ние винаги коригираме грешките, тъй като дори греховете от начало да се превърнат в грешки, те се поправят напълно, когато започнем да отдаваме с намерение за отдаване. Това се нарича разкаяние от любов, не от страх.

От урока по “Въведение в учението за Десетте Сфирот”, 13.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Сутрешни Уроци - No Comments→

„Зоар”, глава „Ваигаш”, п.55: Защото препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море.

Тъй като, препитанието на света (се спуска) свише, от Зеир Анпин, от екрана де-хирик в средната линия.

Защото: „Синовете, живота и препитанието зависят не от постиженията, а от мазал (сполуката)”.

И затова за Него е трудно препитанието на света, защото това зависи от мазал, от който произхождат синовете, живота и препитанието.

И затова за Него е трудно препитанието на света, тъй като Той не го владее, докато не бъде благословено от мазал.

Сполуката (мазал) означава „течаща” (нозел) и обозначава висшето изобилие, спускано на капки, а не изливащо се като непрестанен поток, поради нашето ограничение и невъзможност да получим повече.

Висшият желае да ни даде целия свят на Безкрайността, а е принуден да освобождава за нас светлината капка по капка – според нашата способност да я възприемаме.

Затова е написано, че: „Препитанието на човека е трудно за Твореца, както разделянето на Червено море”. Тъй като по своята природа Той е Добър, Отдаващ и Творящ добро, и Му е трудно да се въздържи да не даде на човека всичкото благо наведнъж. И затова Му е трудно на Твореца – да дава само на капки.

От вечерният урок по Книгата „Зоар”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво значение има как бива погребван човека?

Отговор: 1. Кабала се занимава само с поправянето на душата.

Когато човек идва в кабалистична група и започва да работи над себе си, за да се съедини с другарите си до свойството поръчителство, в него възниква осъзнаване на ненавистта, отблъскването от другите.

Именно това откъсване от другарите, което той усеща, е егоистичното свойство, което трябва да поправи в свойството любов към тях.

Това е възможно само с помощта на светлината, действаща върху него по време на изучаването на кабалистичните източници (Баал Сулам, Рабаш).

Поправените отношения към ближния, до любов към ближния, създават душата на човека, която се напълва със светлината на отдаването и любовта – с Твореца.

2. Човешкото тяло няма никаква святост. Това отношение към нашето животинско тяло е породено от религиите, които са основани именно върху скриването на Твореца и от това, че не усещат душата, че приемат за душа нашето животиснко тяло.

И затова, на човека му се струва, че в тялото има нещо, защото освен тялото, той не усеща нищо, а възприема всичко само чрез него.

В древността са заравяли храна, съдове, жените и робите заедно с тялото на умрелия стопанин – за да го съпровождат и да му помагат в бъдещия живот в същото тяло. И за тази цел са балсамирали тялото.

Индианците в Америка изкарват костите на предците си от гробовете, измиват ги и ги връщат обратно – това е знак за уважение.

Индусите избират младенец за обожествяване и го правят свят.

Колко са популярни мощите в християнството – не се налага дори да говорим! Досега все още се водят спорове за различни реликви.

Погребенията се съпровождат от цял набор всевъзможни обреди. И всички те са основани върху невежество и поклонение пред прахта.

Мюсюлманите вярват, че и в бъдещия свят има същите удоволствия, каквито има и в нашия…

Юдаизмът, също от времето на падението от усещанията за духовния свят, на Твореца (изгнания, галут) – започнал да почита могилите, да се занимава с гадаене и «духовни» манипулации, появяват се всевъзможни външни обреди, модели на дрехите, опитват се да строят Храм.

Макар на всички да е ясно, че при неговото днешно духовно ниво, това няма да бъде нещо повече от обикновен строеж.

Извод: в нашия свят (мисли, чувства, действия, предмети, обичаи) няма никаква святост (вечно, съвършено, божествено). Целият наш свят – това са три нива на природата: нежива, растителна, животинска.

Нивото «човек» – от думата «Адам», т.е. «доме», подобен на Твореца – е необходимо да постигнем със своята работа по поправянето на взаимната ненавист помежду ни във взаимна любов.

По този начин, ние ще станем подобни на Твореца, което означава именно в това свойство, независимо от животинското тяло, да усетим вечността и съвършенството, като Твореца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Въпрос-отговор - No Comments→

Духовният път не е много прост и се състои от възвишения и падини. Това не е гладък, асфалтиран път, а изпълнен с ями.

За да се преместиш напред, дълго ще скачаш на място и ще се натъкваш на всевъзможни проблеми и препятствия.

На всяка стъпка възникват някакви усложнения и спънки – ту гумите са спаднали, а двигателят не всеки път пали, бензинът свършва по някое време, а шофьорът заспива на кормилото и т.н. и т.н. Но какво да се прави! Такъв е пътят.

Или изведнъж твоето магаре – твоят егоистичен материал (на иврит хамор – магаре, от думата хомер – материя) – застава на средата на пътя и не дава на колата ти да премине.

Ти трябва да го преместиш от пътя. А опитай да преместиш магаре – биеш го, а то не помръдва, примамваш го с морковче – не тръгва, нужна му е по-сериозна примамка.

Докато не натовариш своето магаре върху себе си и не го прибереш от пътя, дотогава няма да се придвижиш напред. Или както съветват кабалистите: „ Дай му в зъбите!“

И така през цялото време възникват нови проблеми, докато на пряко на пътя не падне дървото на живота… Тогава ти идва да се изнесеш от шосето и да обяздиш това дърво.

А после облак се спуска над пътя. И какво да правиш? – гъста мъгла, нищо не се вижда. Къде да вървиш? – няма път напред, няма нищо…

Това е много трудна, особена, избрана работа – работа за човек – за този, който действително иска да бъде човек!

Избран път за избрани хора!

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - No Comments→

На много места в Зоар ще почувстваме доколко не ни достига текста.

Всъщност Зоар описва цялата реалност: ХАБАД-ХАГАТ-НЕХИ на общата душа Малхут от света на Безкрайността, това са коментарите на Петокнижието (Тора, Пророците и Писанията).

Но първоначалния текст е бил скрит от нас и от него е останала само малка част. Видимо не ни трябва повече за нашето поправяне.

А всички останали части на Зоар, неотнасящи се към нашето текущо поправяне, по всяка вероятност се отнасят към останалите части на системата, поправени още преди нас.

Затова в текста се чувстват някакви пропуски и недоизказани неща. И ако все още не го забелязваме, то след това ще го усещаме все повече и повече.

Но ние също така чувстваме доколко тези пропуски са полезни всъщност. Нали душата, стремяща се към поправяне, търси съвършенство!

И тези липсващи части, които тя усеща, сякаш я подканят да се прикрепи към поправените души, които са били поправени от недостигналите до нас части на Зоар. Именно поради това те отсъстват.

И от това трябва да разберем, че се намираме в жива система от души, където едни части се допълват взаимно.

И липсващите места ни привличат да се присъединим към тези души, в които са заключени недостигащите разкрития.

Ако се съединим с тях, то с това ще допълним всички души.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Каква трябва да бъде нашата връзка с текста при четенето на Зоар – освен мисълта за това, че ние се учим заедно и искаме да поправим себе си?

Отговор: Връзката с текста на Зоар идва по-късно и вие започвате да чувствате някакво вълнение, което тя предизвиква у вас.

Зоар докосва вътрешно сърцето на човек, като писмо, написано от някой много близък и скъп на тебе човек – много лично и интимно, напълващо твоя живот.

Ти можеш да преминеш различни състояния, да се натовариш с някакви мисли и действия, но когато се връщаш към Зоар, то чувстваш как той те съживява – напълва, успокоява, ласкае, прегръща, обгръща.

Този текст изразява състоянието на душата, намираща се в абсолютно сливане с Твореца.

Когато човек получава най-първото усещане за духовното, вече разбира какво означава това. Той вече не може без това .

За него това е като че ли лично, вътрешно послание свише, като “прохладна вода за жадуваща душа”.

А след това най-първо чувство, се появяват по-сложни и богати усещания, прерастващи в цяла драма.

Но преди всичко е необходим първи контакт, затова на човек е нужно няколко години сериозно работа.

Ако правим това всички заедно и действително поискаме, помагайки си един на друг и задължавайки се, то това ще отнеме по-малко време.

На нас ни е нужно да влезем в съприкосновение с духовното – даже не първо сливане, а някакво предчувствие за него, усещане, повдигащо се над границата на цялата обичайна реалност.

Всичко като че ли остава по старому, но има състояние по-висше от всичко, от което се започва, и по-нататък човек се съединява със Зоар.

От урока по Книгата  Зоар, 14.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как ние можем да търсим сега поправяне, ако напълно се намираме в егоистичните желания?

Отговор: Разбира се сега не можем да искаме поправяне. Ако съм пълен егоист, как мога да моля за поправяне?

Но от мен се иска само малко, доколкото съм способен да моля за отдаване, намирайки се в егоизма.

Това се нарича, че от «ло лишма», т.е. от лъжи, от егоизъм, от желанието си да се насладиш, от мисли за себе си, ти започваш да крещиш, че искаш да бъдеш отдаващ.

Разбира се, това е лъжа и ти не искаш да бъдеш отдаващ, да обичаш другите, да им отдаваш, да се уподобиш на Твореца.

Ти просто не знаеш какво е това отдаване и затова можеш да произнесеш тези думи. Ако знаеше какво е това, веднага би избягал.

И затова истината е скрита от теб, за да не знаеш какво искаш, доколкото това е обратно на природата ти – действително смърт за всички твои днешни желания и свойства.

В науката кабала ние изучаваме отношенията между светлината и желанията. Има съсъд, желание и срещу него – светлина.

А освен това има друго състояние, когато и желанието е неистинско, лъжливо, и светлината срещу него е непряка, а обкръжаваща. Именно в такова състояние се намираме сега.

Но засега, сякаш желаем да станем отдаващи, ние молим светлината да дойде и да ни даде това желание да отдаваме. И по тази причина това работи.

Системата е така устроена, че винаги от сегашното ни състояние, в което не желаем следващото състояние и все пак молим за него, ние можем да го постигнем, да го пожелаем, да го получим и да се намираме в него.

Това е обусловено от това, че в нас съществуват решимот от поправеното състояние, което впоследствие се е разбило. Тези решимот пробуждат светлините, намирайки се далече от нас, в света Ацилут и ние можем да ги привлечем, за да ни въздействат и тогава те се наричат обкръжаващи светлини.

Разбира се, ние се намираме в лъжи и не желаем отдаване и любов към ближния. Всичко това е вярно. Тора не скрива това от нас.

Даже обратно, тя ни казва, че Творецът и духовното са скрити, доколкото ако ти го видиш, никога няма да го поискаш.

Но за да можеш да си представиш, че сякаш това е добро за теб, дори в егоистичните ти желания – духовното е скрито.

И когато ти, като че ли го искаш, представяйки си някакво егоистично възнаграждение – светлината във всеки случай ти въздейства и изменя твоите желания и мисли от получаване към отдаване. Така работи тя. Системата е построена именно за такъв процес.

Така става не само в нашето състояние, когато се изкачваме от тази степен на получаване на първата духовна степен на отдаване.

Преминавайки махсом ние също се издигаме от състояние в състояние на същия този принцип, желаейки нежеланото.

Макар, че там «душата на човека го учи» и  има някаква поддръжка, доколкото вече се намираме в духовното.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво е това вяра, докато още не е преминат махсом?

Отговор: Докато човек не е преминал махсом и не е влязъл в духовния свят – в него няма вяра.

Понятието вяра в кабала, съвсем не е това, което е прието в обикновения живот. В кабала всички определения се намират напълно на различно ниво.

Вярата – това е усещане на Твореца. Ако Го чувствам – аз вярвам в Него. Погледнете колко е противоположно на това, което мислех преди. В обикновения живот е прието, че вярата е, когато нищо не виждам, но вярвам, като че ли съществува пред мен.

Но кабала казва, че това не е вяра, а фантазия. Тя се основава само на реално вътрешно усещане. Ако аз чувствам Твореца, то в същата степен получавам сила да работя срещу своето Его.

Едната сила срещу другата – положителната срещу отрицателната. Ето това се нарича да притежаваш сила на вярата, по-голяма от твоя разум , по-голяма от егоизма ти и усещането в него.

Аз се издигам над всичко това, защото вече мога да използвам висшия разум и усещания. Но ако ги няма в мен, на каква основа  ще работя? На основата на разказите на някого?

Това не се нарича вяра. Това просто е игра, която хората водят в този свят от безизходност, за да се успокоят някак си. Затова за вярата е необходимо да се стигне до разкритие! Науката кабала – това е разкритие на Твореца от творенията и това се нарича вяра!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо е толкова трудно да се изпълни условието „купи си приятел”? Не трябва ли нашият егоизъм да получава удоволствие от това?

Отговор: Ти „купуваш” приятелите като принизиш себе си пред тях и правиш това, което те искат. Това се нарича „плащане”. Вместо гордо да вървиш в магазин с куп пари и да избираш кого да купиш ти купуваш приятел като правиш това, което на него му е необходимо; ти му служиш. Ти не го купуваш „отгоре”; ти го купуваш „отдолу”. Ти си готов да направиш всичко за него, като че ли той не се нуждае от теб.

С други думи, ти се прекланяш пред него и питаш „Какво мога да направя за теб, така че ти да ми станеш приятел? Готов съм на всичко, само ми дай духовно желание, върни ми душата!”.

Ти не можеш насила да изискваш той да ти върне душата, тъй като тя е негово притежание. Ако ти сега искаш да получиш душата си,  трябва да стигнеш до него от различни страни, опитвайки се да намериш подхода, който ще го накара да освободи душата ти. Твоят успех зависи само от неговото положително отношение към теб. Ако той не желае да се отнасят добре с теб, тогава ти си загубен.

Някога опитвал ли си се да се грижиш за някого, стараейки се да спечелиш неговото положително разположение спрямо теб? Представи си, че стоиш пред съдия, който трябва да обяви твоята присъда сега. Той е настроен изключително срещу теб и просто кипи от гняв. Как би се опитал да превърнеш неговия гняв в милост?

„Човек и група” са цяла кабалистична драма.

От ежедневния урок – 14/06/2010, статия „Направи си Рав и си купи приятел – 2”

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - No Comments→

Въпрос: Защо е написано в „Предисловие към учението за Десетте Сфирот”, п. 55, че човек, който е постигнал явното управление, т.е разкриването на Твореца, е сигурен че няма да съгреши отново?

Отговор: Човек е сигурен, че няма да съгреши отново, защото той е поправил, с помощта на екрана и на отразената светлина, всички свои желания за получаване. Той се е издигнал над тях и сега може да продължи напред. Той се нуждае „Творецът да свидетелства” за неговото поправяне, за да продължи да работи с желанията си за получаване и да започне да ги използва за получаване с цел отдаване.

Трябва ми допълнителна обща сила, която се нарича “свидетелство на Твореца”.

Сега аз трябва да отворя своята кутия на Пандора, която съдържа всички мои желания, и да започна да изяснявам с кои от тях мога да се насладя, за да да насладя Твореца. Това е напълно нова склонност, която никога преди не е съществувала.  Никога не съм правил това, а сега трябва да пробвам вкуса на наслажденията с цел да насладя Твореца като гост, който участва в пира, за да наслади стопанина.

За да не сгреша, аз трябва да събера специални, нови сили, дадени от свидетелството на Твореца.

Иначе,  не трябва дори да докосвам или да започна да разкривам моите нови желания за получаване. Трябва ми допълнителна спомагателна сила. И „Когато Той, който знае всички тайни на мирозданието, свидетелства, че аз няма да се върна към безумието” аз ще мога да започна да поправям моите престъпления.

В това състояние, престъпленията вече са се превърнали в грешки и аз би трябвало да  се чувствам по-добре.

Аз вече съм поправил половината от желанието за получаване и то изцяло е напълнено със светлината Хасадим. Сега трябва да започна да работя с него в трите линии и да внеса малко от светлината Хохма вътре в него.

Това означава, че моите престъпления са станали грешки. Аз ще получавам с цел отдаване, но аз вече имам намерението „с цел отдаване”. Сега трябва само много внимателно да добавя получаването към него.

Когато постигнем толкова високо духовно ниво, ще разберем за какво е тази работа.

Откъс от урока по статията “Предисловие к ТЕС”, 13.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Цялата наша работа в условията на свобода на избора, се извършва основно в състояние на скриване на висшето управление. И за този период, в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 53 е казано:

„Според страданието е и отплатата”. Тъй като управлението на Твореца не е явно и не може да бъде видян по друг начин освен в скриването на лика, т.е. само Неговата обратна страна… и затова ще се усъмни…

И по този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: да изпълни ли желанието на Твореца или да наруши Неговото желание.

Защото страданията и болката, които човек изпитва му носят съмнение в реалността на управлението на Твореца на Своите създания.

Представете си, че виждате пред себе си някого през призмата на своето егоистично желание. Съществуваме аз и Творецът, а между нас стои моята егоистична природа. Сякаш, към мен идва добър, хубав човек – но той е лекар и държи в ръцете си спринцовка, за да ми направи инжекция.

А аз съм малко дете, гледам добрата му усмивка и спринцовката, която държи в ръка и замирам от ужас. А той, все повече се приближава към мен, за да ми направи инжекция.

Представихте ли си? Ето, такова е вашето състояние! Тоест на нас ни е нужно да се запознаем с Него и да Го разберем, да почувстваме Неговото намерение – дори Той да възнамерява да ни направи инжекция…. Какво друго да направи, ако сме болни и е необходимо да ни излекува (поправи).

Но, защо Той прави всичко това? Именно затова, за да можем да Го познаем – иначе това би било невъзможно. Преимуществото на светлината се познава само в тъмнина.

И тогава разбираш, че всички тези въображаеми страшни картини: инжекцията, целият този свят със страдания и зло – само се рисуват в твоя егоистичен материал.

Степента „вяра” означава, да се издигнеш над материята и тогава, ти ще престанеш да я чувстваш! Ще почувстваш, че всичко това е било в твоята детска фантазия, която всъщност не е съществувала.

Същата тази светлина, доброто отношение на Твореца са били за твоя егоизъм като болезнена инжекция. Както децата се боят от инжекции, така и ние сме се страхували от нея…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

През целия ни духовен път, ние трябва да вървим с вяра над знанието, защото придобиваме усещане за духовното, влизаме в обсега на Твореца, желаем да привлечем Неговите сили.

Именно това се нарича вяра над знанието, когато аз вървя не със затворени очи, а със силата на отдаването, не със своя разум и чувство, а с висшето стъпало.

Но аз вървя с нея по такъв начин, че приемам разума и усещанията на висшето, възвисявайки ги над своите, в противовес на моите собствени.

Тоест придобивам нови свойства, които са по-високи, логични. Само на мен, те не ми се струват логични.

Същото се случва с нас сега. Ние винаги се сблъскваме с един и същи проблем: аз трябва да се отнасям към своите другари и към целия свят според принципа „възлюби ближния като  себе си”.

Длъжен съм да ги обичам, да се обединя с тях, нещо да направя със себе си. Как е възможно това? На мен това не ми харесва, не съм способен да го направя.

И тук, следва да приема това условие, този закон за вярата над  знанието, да реша, че ще го изпълня.

Защото имам възможността да изпълня това условие и да го приложа на практика, дори без желание, както е казано: „Ще направим и ще чуем!”

Затова, както е казано в Тора: „разцъфтя тоягата на Моше”. Всичко това се случва със силата на благославянето свише, когато приемат разума на висшето стъпало, което означава – вървят подир Твореца.

Тъй като Творецът – това е по-високото стъпало, а не нещо отдалечено. Така малкото дете се учи от по- голямото: то с отворена уста, буквално лови всяка дума, всички движения, всички примери. Каквото и да му покажеш – то възприема всичко. В резултат на което се развива.

Ние трябва да направим същото, полагайки огромни усилия срещу нашата природа – да задължим себе си да се учим от висшето стъпало.

Това се нарича вяра над знанието. Същата тази сила, която аз придобивам от висшата степен, ми дава чувства, разум, всякакви знания и информация.

Само това се нарича вяра над  знанието, тъй като в сегашното си състояние, аз трябва да вървя срещу него. Но е ясно, че това е така.

Защото, на по-високото стъпало има по-голямо желание да се насладиш, и то е по-голямо в намерението си за отдаване.

Без съмнение, по-високото стъпало е противоположно на мен, то никога не ми се струва логично.

Висшият винаги се струва на низшия странен, объркан, постъпващ неправилно, защото висшето стъпало е обратно на мен, неразбираемо, и аз съм уверен, че висшият не е прав.

И само от опит, ние виждаме, че висшият не греши. Дори, ако неговото поведение ти се струва странно и нелогично, ти просто не разбираш неговите разчети. Но по време на целия път Той не греши.

От урока по Книгата „Зоар” от неделната глава, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Зоар, глава “Ваеце”, п.60: … Защото такъв е редът на изграждането: Авраам и Ицхак – това са дясната и лява линии, а Яаков е в средата. И е казано: „земята”, т.е. Нуква, „на която ти лежиш”.

По такъв начин, всички те, заедно, представляват единен свят строеж: трите линии с Нуква. Тук видя Яаков, че ще бъде избран от Праотците.

„Зоар” ни разказва много за линиите, особено за тези, които са противоположни една на друга, за Авраам и Ицхак, тъй като ние още не усещаме, колко трудно е за човека да работи с намерение и действие, които са противоположни едно на друго.

Тъй като всичко в нашия свят, обикновено работи в една посока. Ако отдавам някому с намерение да ми стане по-добре от това, не означава, че отдавам и че работя в двете посоки. Това е работа в едната посока – за себе си.

Когато започнем да работим извън желанието за наслаждение, тогава всеки елемент включва в себе си две противоположности – в намерение или в действие.

Затова тук винаги има разчети, с които Зоар не просто така през цялото време се сблъсква и като че ли отново трябва да каже, къде е Авраам, къде – Ицхак, и къде е Яаков, къде е дясната, а къде – лявата линия.

Тъй като на всяко стъпало, работата в трите линии е много трудна. Това е обединяване на желанието за наслаждение, което няма връзка с духовното, с намерението за отдаване, за да стане именно това желание активно действащо, определящо, полагащо основата и извършващо духовно действие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

От трудовете на Рабаш: Управлението на Малхут се нарича „хука” (кодекс). Но тя е само закон на Тора, не самата Тора. В крайна сметка, за да заслужим Тора, трябва да приемем законите, които тя ни дава. Иначе е невъзможно да я получим. И в този момент, когато човек е приел върху себе си управлението на Малхут, тогава той се нарича “свойството Исраел”.

Ние всички сме желание за наслаждение. Това желание е като някаква планина, хълм или купчина пясък, при които няма никаква форма. Ние трябва от този „пясък”, както на брега на морето, с помощта на водата (хасадим ), да построим форма, подобна на Твореца.

Това е нашата работа. Процес, в хода на който строим тази форма от безформен „пясък”, изучавайки свойствата. Творецът ги копира и слепва от „пясък”, и този процес се нарича „хука” (кодекс). Формите, които приемаме, също се наричат „хука”.

В крайна сметка и причината, и следствието, и самите форми на отдаване, които строим една след друга, са на основата на желанието за наслаждение и всички те се съединяват заедно (тъй като в духовното нищо не изчезва), докато всичко изградено не се превърне в образ на Твореца, който ние сами създаваме.

Излиза, че творението създава Твореца. Така е написано в книгата “Зоар”. Затова всички тези велики закони, които получаваме от светлината, за да разкрием Твореца, са предназначени да ги реализираме върху себе си.

От урока по книгата „Зоар”, неделна глава, 14.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - No Comments→

Зоар, глава „Ваеце (И Якоб излезе)”, п. 51:… Излиза, че тя е като лъскаво огледало, което се грижи не за това да показва нейната собствена форма, а само формите на другите, тези които я гледат или тези, които стоят пред нея.

Тя е подобна на огледало също защото цялото свойство на огледалното стъкло е в неговия тъмен цвят от другата му страна. То отразява лъчите светлина и ако беше прозрачно никаква форма нямаше да се вижда в него. Такава е Нуква – цялата и сила е в нейния Масах, който задържа светлината да не свети от нея надолу. Без Масаха в нея нямаше да има изобщо никаква светлина.

Ние четем Зоар, но не я разбираме; четем я, но не чувстваме нищо. Накрая ние трябва да стигнем до състояние, в което въпросът „За какво е всичко?” ще ни потопи в отчаяние, разочарование, във вътрешно избухване и осъзнаване, че нямаме друг избор освен да се обединим и в това вътрешно единение да разкрием за какво говори Зоар.

Няма друг начин, няма друг път. Ние трябва да преодолеем тази бариера. Има много пречки на нашия път: леност, липса на разбиране и протеста на ума заради неговата невъзможност да разбере. Обаче, нищо от това няма значение. Нуждаем се от упоритост, която ще ни доведе до състояние на отчаяние и осъзнаване, че нямаме друг избор. Ние трябва да разкрием за какво говори Книгата Зоар точно тук в нашето единство. Това, което Зоар описва се разкрива само в единството между нас.

От ежедневния урок, 13/06/2010, Зоар

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Кратко съдържание на седмичната глава „Хукат”. ч.7: …И отново народът започва да се оплаква от несгодите, от това че напразно са го извели от Египет.

Заради това Творецът им изпраща множество отровни змии; и тогава народът се разкайва за това, че е роптал, искайки Моисей да се помоли за тях, за да премахне от тях тази напаст.

Мойсей се моли за тях и получава указание от Твореца, как да излезе от създадената ситуация, чрез медната змия.

По целия духовен път в човека напират въпроси и той не знае какво да прави.

Той дотолкова се превива под товара на тежестта, че вика „отровните змии”, т.е., неговото първично, заложено в основата на творението, желание за наслаждение  започва да се пробужда .

И какво помага на човека? Помага му това, че той, като че ли, създава медна змия. Тоест, той разбира и чувства, че всичко, пред което се изправя е само скулптура, а не е живо.

Ако тези змии идват отвън, те му се струват като проява на висшата сила.

Но когато човекът изгражда същото сам, става му ясно, че това не е висша сила, а само игра на въображението и че всичко това е дошло при него като глупава пречка, възникваща в самия него.

Затова, веднага след като Мойсей изваял медната змия, проблемът се разрешил. И така народът на Израел се избавил от тази беда.

Така Тора ни показва различни начини за защита и поправяне. „Медната змия”, това е много интересен метод за овладяване на нашите „зли желания” – егоизма, когато ти изграждаш в негов противовес същото и разбираш, че това пред теб  е само въображаем образ.

Ти го виждаш защото сам изграждаш този „идол”. Това може да се нарече „трудова терапия”. Така човек се избавя от този проблем – пробуждането на „змията” в него. Разбира се, всички тези действия са вътрешни.

Въпрос: от една страна е казано: „Не си създавай кумири”. А тук именно Творецът заповядва на Моисей да създаде идол…

Отговор: Вярно. Понякога така постъпваме с децата си. Ние специално ги караме да правят нещо, за да престанат да се страхуват. „Хайде заедно да отидем при кучето и ще видиш, че няма нищо да ти направи! ”

Пред теб се появява някакъв образ и ти мислиш, че той е дошъл свише, от Твореца, че змията символизира висшата сила, която властва над теб.

Но Твореца казва „Не! Направи сам същото, и ще видиш, че си го направил ти, че всичко е в твоето въображение, че ти рисуваш  змията, която стои  пред теб.

Пред теб всъщност няма нищо, само така ти се струва. И ако ти направиш този „идол”, то ще видиш, че в него няма нищо, че във всички тези отровни змии, като че ли идват и те плашат, няма нищо, освен това, което сам си вложил в тях. Ти си ги създал, а не силата свише. Изгради го и ще видиш, че това е така.

„Медната змия” това начин за лечение, който позволява правилно да се отнасяме към егоистичното желание.

По седмичната глава от урока Зоар,14.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - 3 Comments →