Нищо не възниква само по себе си – всичко се ражда от информационните гени (решимот), включени в предходната степен. Само първата централна точка от творението – това е единственото, което е създадено от ”нищото”.

Сега не можем да съдим за тази първа точка, но после можем да я постигнем и ще разберем, какво е това ”нищото”. А засега не можем да се издигнем по-високо от своята вселена и не възприемаме понятията, съществуващи в нея. Когато разумът ни се разшири и получим друга програма, ще можем да съдим за това.

Сега по отношение на нас, това се нарича ”от нищото”. Но когато после получим новия, духовен разум, ще узнаем даже от къде идва тази степен и в какво състояние сме се намирали преди. Ще разберем, какво означава ”преди”, защото за нас ще се промени само понятието време.

Но след като желанието за наслаждение се ражда благодарение на светлината – по-нататък само се разпространява и расте, променя се, достигайки подобие на светлината. Този процес е установен по-рано и изобщо не можем да го променим.

Единственото, което е във властта ни – това е на някакъв определен етап от развитието на желанието, там, където се нарича ”човек”, Адам, да ускори развитието си и така да прояви самостоятелност, свобода на избора. По този път единствено изразяваме съгласието си с всички процеси.

От това става ясно, че всичко се появява по редица причини и следствия, благодарение на информационните данни за миналите състояния, реализиращи себе си в сегашните. И тази редица се простира от миналото, в настоящето и в бъдещето.

За всички детайли може да се пита: защо е такава и от къде е възникнала. Защото няма нищо, освен взаимодействието на двете сили: силата на отдаване и силата на получаване, светлината и желанието. Няма никакви трети, мистични сили.

Науката кабала говори за жестоките закони, както е казано: ”Даден е закон и да не се престъпва”. Нищо не се променя, само отношението на тези сили и взаимното влияние.

Ако изучаваме явленията, не изяснявайки причината за възникването им – това е като обучение на малко дете, което засега не е в състояние да възприема повече. То натиска превключвателя на стената нагоре и изведнъж забелязва, че запалва осветлението, а после надолу и светлината угасва. Така стои и щрака: нагоре – надолу, нагоре – надолу – светло – тъмно.

После вече знае, как да прави светло и тъмно, но още не разбира, защо се получава така, това му е достатъчно. Така се учи начинаещият – първо, ще узнаеш за началната и крайната цел, а процесът ще изучаваш по пътя. Защото за това вече ти е необходимо дълбоко разбиране, за да разкриеш връзката между причината и следствието. В това се състои цялата наука.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 07.11.2011

[60451]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки от нас някога е попадал в такава ситуация, в която сме били с някого близки и сме поддържали добри отношения и изведнъж между нас е възникнала кавга. И тук кипвам от гняв и се опитвам да му отмъстя и да му покажа, какво означава да се скара с мен и колко скъпо ще му струва отдалечаването.

Тоест искам да разкрия, колко страдания носи отдалечаването ни един от друг и да му покажа всички тежки последствия от прекъснатите взаимоотношения.

Преди не сме усещали, че можем до такава степен да се отнасяме лошо един с друг и всеки да е способен да се наслаждава от чуждото страдание. Така се разкрива ”каменното сърце”(лев а-евен). Ако между нас се случи разрив, то любовта и обединението, които са били преди, искам да ги обърна в ненавист, в лошо отношение към другия, за да им се наслаждавам още повече, отколкото на съществувалата любов.

Защото тази ненавист я обединявам в две желания: своето и неговото – усещаното от тях страдание и егоистично наслаждение, което получавам от това, че му причинявам болка. По този начин удвоявам своя съсъд, възприятието.

Това е разкриването на каменното сърце, без което не бихме узнали, каква ненавист е скрита у нас, и затова не бихме узнали и любовта. Защото от самото начало сме били в добри взаимоотношения. А тук се разгарят такива страсти, които е невъзможно да бъдат сравнени с предишни отношения. Ето такава е разликата, както между цветчета, растящи заедно, или милите котенца, играещи си едно с друго и двама жестоки егоисти, смъртно ненавиждащи се един с друг.

Невъзможно е дори да си представим такава разлика, това е раждане на новото желание (кли). То и по-рано е съществувало в творението, но само скришно.

Ако желанието за наслаждение не е било създадено от светлината, ако тя не би била първична, а желанието – вторично, като следствие от него, то би се разкрила тази разлика ”еш ми-еш” (истинският от истинския) и ”еш ми-аин” (възникналият от нищото). А така не се е разкрила, защото светлината от самото начало е въздействала на творението и го е ”подслаждала” и  поддържала любовта си.

В творението, което се е развивало под въздействието на тази любов, не е имало възможност да усети разликата между тях. Светлината е властвала над тях, не поддавайки се на любовта си и не позволявайки да се замислят и да усетят собствените си потребности. Всички те вече са били съвършено напълнени и затова не се е разкрило отличието между Твореца и творението.

И само след разбиването  се е открило. И сега започваме все повече да показваме егоизма си, докато не стигнем до това, че искаме да използваме всички за собственото наслаждение.

Това в материалния свят още не е толкова страшен егоизъм, както в духовното. Там в системата на нечистите сили (клипот) се откриват ужасните отношения.

Днес в нашия свят, всяка втора или трета двойка е изпитвала подобен разрив в отношенията си. Тази ситуация показва, че в малка, земна егоистична форма вече сме достигнали до пълно разкриване на каменното сърце в себе си – на степента на този свят.

Защото ”каменното сърце” присъства на всяка степен на този свят и до света на Безкрайността. И то се проявява съгласно висотата на степента – само на самия връх се разкрива настоящата голяма ненавист.

Ето за това говорят ”разузнавачите”: ”Колко прекрасен е животът в тази страна, течащи в нея мляко и мед, колко прекрасни са плодовете! И заедно с това, какви силни и жестоки народи я населяват, които не можем да победим.” Тоест какви са там огромните желания, които не можем да преодолеем, а срещу тях – огромни напълвания, които също не можем да преодолеем. В такава форма се разкрива ”каменното сърце”.

По тази причина са крещели в пустинята: ”Защо да вървим напред, нека се върнем в Египет! Там имаше достатъчно месо с чесън – какво още ни е нужно?” Всичко това е разкриване на каменното сърце – друго зло няма.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.11.2011

[60289]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Задължение на човека е да прилага усилия за постигане на духовното, за които е казано: „Прилагал усилия – и намерил!“ И за това науката кабала дава такива средства: група, учител, оригинални книги – първоизточници.

Тези средства трябва да се използват с намерение да се разкрие в групата връзката между нейните участници. И вместо връзки, разкриваме ненавист и отблъскване. Тоест откриваме двата противоположни полюса на природата: силата на доброто и силата на злото – свойството отдаване, което желаем да достигнем, и егоистичното свойство получаване, което на практика разкриваме помежду си.

Благодарение на усещането на това огромно различие и важността на постигане на отдаване, създаваме обща молитва и искаме поправяне. Всички тези действия се наричат „заповеди“. Тоест заповеди – това са нашите усилия по постигане на отдаването, които са възложени на нас.

А вследствие на тези действия, ако те поне малко са правилни, започва да действа светлината, възвръщаща към източника. Даже, ако нашите действия не са съвсем точни, не са насочени към истинското отдаване (лишма), а засега са егоистични (ло лишма) – все пак светлината леко ни свети.

Разбира се, колкото по-правилни стават нашите намерения, колкото по-желана бъде нашата връзка, колкото по-вярно започнем да разбираме колко необходимо и важно ни е да създадем общо желание – толкова повече ще свети светлината. Както се казва „всеки грош се добавя към общата сметка“ – всички тези неголеми въздействия на светлината, случващи се в отговор на нашите усилия, в крайна сметка, се натрупват в един голям „капитал“.

Въздействието на обкръжаващата светлина се нарича Тора, както е казано: „Аз създадох злото начало, и Тора – като средство за неговото поправяне“. Тоест ти прилагаш усилия, за да поправиш своето желание, а светлината те връща към източника.

Светлината (Тора) – не е в твоята власт, а в ръцете на Твореца. Тя свети в тази степен, колкото ти се стараеш да ѝ съответстваш, и те връща към източника, към доброто, тоест те поправя и те уподобява на себе си. Именно това се наричат заповеди (действията, възложени на нас) и Тора (светлината на поправянето).

Затова е казано, че ако човек „от детството си“ (тоест от самото начало, докато още нищо не е постигнал), прилага усилия и се стреми да постигне вярата (отдаването), то светлината, възвръщаща към източника (Тора), ще му действа „до самата старост“. Тоест той ще се вдига и ще пада по стъпалата, а светлината ще му помага и ще го води.

Светлината ще продължава да му свети даже в следващото превъплъщение и смяна на физическото тяло нищо няма да измени в тази обща картина.

От урока по статията на Рабаш, 10.11.2011

[60310]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да видим духовната система, в която навлизаме сега (и в която в крайна сметка трябва да влезе целият свят), ние сме длъжни да разкрием във връзката между нас някакво „лудо“ желание. Изведнъж да поискаме да си отдаваме един на друг, така, сякаш не сме с разума си. „Добре ми е от това, че аз работя, а друг получава“. В живота си бихме сметнали, че такъв човек няма здрав разум, чувства, възприятия, че не разбира какво прави.

Затова висшата светлина трябва да ни въздейства и да ни доведе до такова състояние – друго, много странно, напълно откъснато от нас. Което не е по силите ни да постигнем и ние не усещаме в него никаква силна потребност, способна да пробуди в нас това желание.

Първоначално получаваме една малка искра, малък стремеж към това състояние на отдаване – и нищо повече. Всичко останало трябва да постигнем за сметка на това, че в групата започваме да се убеждаваме един друг във величието на отдаването. От външна гледна точка тази работа наистина е нереална, нерационална, с която никой не може да се съгласи.

Така че представете си колко трябва да сме разочаровани от егоизма си, колко да се отчаяме, за да поискаме да се освободим от него, да излезем от него. До такава степен той ни причинява страдание, убива ни, че по-добре да избягаме от него дори към такова състояние. През какви ли страдания трябва да премине цялото човечество, за да пожелае да бъде отдаващо, да се издигне над всичко, без да мисли за себе си!

Ето защо, преди всичко сме длъжни да чувстваме, че животът ни е вечен. Не можеш да се отървеш от него и да сложиш край на цялата тази „неизгодна работа“ с огромно отчаяние. Длъжен си да усетиш вечността в своето състояние – че наистина няма накъде да избягаш. Това се  нарича „да усетиш вечността“.

И ако е така, тогава ти се намираш в състояние, в което животът ще ти се стори много по- лош от смъртта. Тогава ти ще се съгласиш в противовес на това страшно състояние, страдание вътре в егото – да се чувстваш добре, свободен в изхода от това зло, което то причинява.

Ако преценим страданията, които трябва да изпитаме в нашите желанията заради егото, даващо ни смисъл в този живот, ще разберем, че това е наистина ужасно страдание, което не съществува в нашия свят. То е породено от факта, че светлината все повече се приближава и ни се показва единна, а ние виждаме себе си отделени един от друг и разпръснати по целия свят.

Разликата между това и онова, несъответствието в нашата структура, неравенството, неравновесието между нас и светлината, която свети целенасочено. А ние сме различни от нея, разбити и несъвършени – тази пропаст пробужда в нас всички страдания и беди.

Кабалистите пишат много за страшни времена, възможни в бъдеще. За „милосърдните майки, изяждащи малките си деца“ и така нататък. Ние трябва да разберем, че само науката Кабала може да промени тези страдания от страдания от омраза в любовен копнеж. И тогава можем да започнем да добавяме разум към нашите усещания. Като не се движим само под натиска на страданията, от които ще ставаме по- мъдри, доколкото страданията смекчават тялото. Желанието, както „ударите размекват плътта“.

Напротив, можем да изпреварим удара с лекарство – тоест да започнем сами да пробуждаме светлината, връщаща към източника. Тогава тя ни свети и поправя разума и чувствата ни и започваме да разбираме все повече, предотвратявайки ударите. Така ще се постараем да мислим за това, като четем книгата Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.11.2011

[60396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казано е, че „Заповедта спасява, когато човек се занимава с нея, а Тора спасява винаги, дори, когато не се занимават с нея“.

„Заповед“ – е работата на самия човек, усилията му да достигне духовния свят. И затова тя действа само, когато ти действаш. А докато спиш или прекарваш безцелно времето си – през това време животът ти изтича без полза.

Докато си в правилните мисли и намерения и изпълняваш определени действия, които потвърждават твоето намерение, всеки миг работи и те пробужда за следващата степен. Трябва да проявиш желание, стремеж да се издигнеш до по-висока степен – и тя започва да излъчва към тебе светлина.

Колкото повече се стремиш към нея, толкова по-силно тя ще свети. Това е закон от физиката на духовния свят. А ако не действаш, нищо няма да се получи.

Но ако си положил усилия за духовен напредък, то не чакай веднага да получиш Тора – да усетиш светлината, връщаща към източника. Тя може да се прояви във форма, която ти най-малко очакваш и в съвсем неочаквано време. За това е казано, че „Тора защитава и тогава, когато се занимават с нея и когато не се занимават“.

Това е процес, който не зависи от теб. Ти не знаеш всички тези закони, кога светлината свети по-добре и кое е в твоя полза и кое във вреда. Не е в твоя власт и зависи от корена на душата, а също и от общия процес на развитие на всички души. Тук става дума за много изчисления, съгласно „съда над душите“, които ти налага Тора – общата светлина А“Б-СА“Г.

Затова, не започваш да усещаш светлината веднага – но тя действа винаги. Не мисли, че тя не действа. Дори когато ти се струва, че толкова много си направил, положил си толкова много усилия, а нищо не се случва – но това не е известно. Може би ще почувстваш резултата след година.

И докато там вътре в тебе се въртят колелата, светлината изцяло работи над тебе, но ти не разбираш това. Тъй като отначало изменения стават на неживо, растително и животинско ниво. В същото време те се развиват и развиват. И може би в душата ти има много дълбоки желания, голям „авиют“, където трябва да се извършат твоите основни поправяния, които предшестват осъзнаването. И затова ти не ги чувстваш.

Има много такива хора, които са много напреднали и  за миг до решаващия момент – захвърлят всичко и падат. Виждаш това и нищо не можеш да направиш, защото тук управлява строг закон. Ако не си добавил на блюдото на везната поне едно зърно, което да натежи над твоя егоизъм – то противоположното блюдо, на което стоиш не ще се повдигне. Така ще си останеш долу.

Но не трябва да се отчайваме за милостта на Твореца! След известно време с тази възможност да се върне при теб  – в друго състояние и на друга степен, но отново ще ти се предостави шанс да продължиш. Въпреки,че това може да бъде след известно време, или дори и в следващия цикъл на живот.

От урока по статия на Рабаш, 10.11.2011

[60307]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разделянето се дължи на факта, че висшите (Г“Е) не успели предварително да преценят наслаждението, което ще получат. Те мислели, че ще се добавят още желания от АХАП, но не успели да преценят, колко голямо ще е усещането на това желание вътре в тях самите, а не в малките – в нисшите.

Едно нещо е плачещото бебе, а друго са страданията на майката, която слуша този плач. Те са „620“ пъти по-силни. И тази разлика те не са могли да оценят, тя е била скрита за тях. Все пак тя се разкрива само в такава система, която отначало се е разбила, а след това се свързва обратно.

Скритата зла нанаклонност – това е мощта на чуждите желания, които при включване в мен, нарастват многократно. Така че ние трябва да разкрием злото. Все пак злото не е просто самият егоизъм, а разликата между твоето малко желание и това колко голямо става то, ако те обичам и затова усещам твоето желание като свое.

Това е разликата между наслаждението получено от чашата с кафе, което ти искаш и това наслаждение, което получавам като ти донеса това кафе. То ще бъде многократно по-голямо от твоето наслаждение.

И на това аз трябва да направя изчисление – на своето наслаждение от това, което ти нося. Това е разликата между Твореца и творението – как Творецът се наслаждава от това, че служи на творението и как „620“ пъти по-високо се издига творението от това, че става подобно на Твореца.

Тази разлика е била първоначално скрита в цялостния, съвършен съсъд и не се е усещала. Струва ми се, че всички тези желания са мои – и Г“Е и АХАП. Ние откриваме тази разлика само в резултат на разделяне.

Ето защо започваме с разбитото състояние. Разликата между наслаждението, което получаваш от моето отдаване и моето наслаждение от това, че ти отдавам – се усеща като ненавист между нас. В такава форма ти чувстваш какво голямо наслаждение можеш да получиш ако поправиш нашето разделяне.

Главното е да усетите делта, различието в силите – разликата между наслаждението от получаването и наслаждението от отдаването. Именно това е раликата между Твореца и творението, която ни разкрива разделянето. Затова е толкова важно да разкрием и да правим разлика „сърце от камък“.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 08.11.2011

[60292]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Защо всички в Израел са поръчители един за друг? На пръв поглед ще бъде неоправдано, ако Творецът потърси отговорност от теб за чужда вина. А раби Елиазар, синът на раби Шимон, казва, че всички хора в света са поръчители един за друг и всеки със своите действия скланя към оправдание или към осъждане целия свят.

…Което днес и наблюдаваме: Гърците натрупали дългове, германците жънат печални плодове, французите се страхуват, италианците са на ръба и т.н. Просто така поръчители, отговарящи един за друг? Какво е това?

Цялата работа е в това, че частите на единната система са неделими една от друга. Ние сме тези, които правим детерминистично разграничаване между тях, а всъщност в интегралната аналогова система всички части са едновременно зависими една от друга. И тази система работи, само ако входа, изхода и всички вътрешни процеси се намират в равновесие.

Вътре в нея има много механизми, споени от взаимната връзка. Получавайки входен импулс, цялата система пристъпя към обединение и поправяне, докато напълно не се усвои от тази пречка – и тогава тя генерира изходния сигнал.

По такъв начин аналоговият комплекс не е просто проводник, състоящ се от верига блокове, подобно на дискретната система. Не, в него всичко е споено в едно и изходният сигнал няма да постъпи, докато импулса получен на входа не бъде цялостно обработен, докато цялата система не го усвои и не се издигне на ново ниво.

Така работи и нашето тяло. В последно време специалистите създават все повече такива системи, доколкото целият свят постепенно приема чертите на общата аналогова структура. Цялата природа представлява ”кръгла” неразделна система и само човек със своето ”квадратно” фрагментарно възприятие подчинено на егоизма не разбира отклика и.

Като следствие, човечеството винаги е създавало за себе си линейни системи, докато не удари часът – и ето ние виждаме все по-ясно, че всичко около нас е взаимно свързано и всички части на сътворението си взаимодействат в интегрални, аналогови механизми, образуващи заедно единната система на Природата.

Това интегрално отношение на Природата ни се разкрива постепенно. Всеки от нас е израснал в своя егоизъм и едва днес откриваме, че всичко се намира в обща, цялостна система.

Трябва да се разбера, че промените могат да дойдат само от нас, когато всеки се осъзнае, като интегрална част от интегралната система. Защото частното и цялото в нея са равни. Без това няма да познаем, как вярно трябва да се отнасяме към Природата, и винаги ще страдаме. Ние още не разбираме, че противоречието между аналоговия и дискретния подход предизвиква в Природата голям недостатък и това ни носи големи беди.

От урока ”Даряване на Тора”. 10.11.2011

[60318]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Даряването на Тора” (съкратен вариант): Има два типа отношения: с Твореца и с човека. И двата са призвани да доведат до целта – сливането. Човекът, действащ алтруистично, не усеща в действието си никаква разлика между любовта към ближния и любовта към Твореца, понеже всичко, което е извън тялото му като че ли е нереално във възприятието му.

Следователно, намирам се в мнима реалност, в обкръжението на други хора, на Земното кълбо, във Вселената. Защо действителността ми се представя имено такава? Защо съм устроен така, че да я възприемам имено по този начин? Защото лъжата на тази ”картинка” в точност съответства на това, как ще изкривя истинската реалност. И тази лъжа е толкова голяма, колкото съм по-далече от истината.

И ето, в сегашното състояние получавам желание да разкрия същността на живота, да разбера защо живея, в какво се състои смисъла на битието ми. Искам да се издигна над лъжата и от това ниво да погледна истината. Веднъж така, втори път, и моята реалност ще трябва да се промени.

И как да стане това? С пробуждащото се у нас желание искаме да си представим истинското състояние. И тук няма да се размине без съветите на кабалистите. Ако не разкрием с тяхна помощ правилната посока, сами нищо не ще направим. Защото сме потопени в тъмнината и неразбирането, и освен искриците на новороденото желание, в нас няма и трошичка истина. Обаче това ново усещане представлява по себе си единствено цяла точка, а не вектор, който би ни показал пътя. И за да вземем правилния курс, трябва да прибегнем към съответните средства.

Ако представям целия свят като себе си, като едно цяло – това е вярната картина. Обаче сам не мога да сформирам в себе си такова отношение, не мога да си представя, че чужди хора, сили и явления на неживата, растителната и животинската природа се явяват части на желанието ми, които се отразяват във възприятието ми като нещо обособено, отделно, понякога далечно, противоположно и ненавистно ми.

И затова средството, водещо към истината – е групата, в която трябва да работя. Макар и другарите да ми се представят абсолютно различни, противоположни, обаче заедно с мен, всички те се стремят към поправеното, истинско състояние. Заедно трябва да работим над това, за да може поправянето и истината да станат единни.

Оттук произтича необходимостта към правилно отношение към най-висшето, истинско състояние, под името ”Творец”, а също така и към групата. Ще достигна до истината единствено при това условие, ако си взаимодействам не с въображаемия Творец засега, а с реалната за мен група, заедно с която представям себе си на по-високата степен. Тази работа ни е по силите: напредваме към общото, истинско състояние, по пътя на сближаването с тези желания на другарите, с които можем да се обединим. И тогава външните действия по сближаването ще ни поведат към вътрешна близост с единното желание.

Нашият свят е проекция на духовните сили. В него ние ги възприемаме като телесни образи и обединявайки се на общия път с общи усилия в единна система, създаваме условия за единството на желанията ни, които се сливат в едно. Можем да започнем действително от нулата, с материални, физически действия, нека са фалшиви, но плодотворни. На тази ниска степен може да се отнесем отначало без всякакво намерение. ”Изфалшивяваме” на първия акорд, и независимо от това ни се зачита. И затова никой не може да каже, че не са му дали в ръцете ”юздите”, за да се приведем към поправяне.

По такъв начин отношенията с хората са по-важни, отколкото отношенията с Твореца. От една страна в мен има малка група, която иска да разкрие посланието, методиката по поправянето, а от друга страна, огромно човечество, чакащо скришом  единството. И в крайна сметка, човечеството трябва да получи от нас тази методика в готов вид, с ясно записани параметри на взаимоотношенията. Обаче, докато кризата и безпомощността не са проявили сред хората настоящата потребност от единение, методиката не бива да се открива на всеки и за нищо. И затова науката кабала е скрита.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 09.11.2011

[60247]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В групата се извършва постоянен кръговрат на желанията. И главното за мен e да проявявам повече активност в анализа, в поправянето. Защото моето поправено отношение се връща обратно, още по-добре корегирано и усилено. С това аз внасям промени в това как групата ми въздейства. Моите слаби импулси предизвикват мощен отклик – според това, доколко аз ценя другарите си.

Тук всичко зависи от това, колко високо ги издигам в очите си. Възможно е голямото съобщество да няма за мен някаква ценност, а малката група пазя като най-доброто обкръжение в света. Това е моят избор. Правилно построявайки връзките си с другарите, аз променям своята съдба. До сега всичко вървеше по програмата на природата: аз израствах, а те ме изпълваха с въодушевление. Сега ми е дадена възможност сам да сформирам към тях аналогично отношение.

Това е възможно благодарение на разбиването на съсъдите, вследствие на което виждам своите желания като чужди, обособени, независещи от мен. Всъщност, аз имам възможността да ги поправя отстрани, сякаш отвън. При това самия аз –съм не нещо друго, а точка, която Творецът е запалил в мен.

Пред мен е цялата реалност, всичките души. А аз – искра, която трябва да изгради вярно отношение към тях , подобно на това, как Творецът се отнася към творенията. Та нали тези души са моя духовен съсъд. Дали са ми шанс, съзнателно, нарочно да гледам към тях през тази призма, а те в отговор ме укрепват. Така постепенно, на принципа на взаимност, откривам, че имам връзка с Твореца. Оказва се, че моят съсъд е Малхут с висшата светлина.

Тук лежи моят единствен избор. А групата, от своя страна, ще ми даде всичко необходимо. Но ако не взаимодействам с нея селективно, желаейки имено това, то светът ме води по пътя на страданието – което се нарича в ”своя срок”.

И така, за да застанеш бързо на правия път към целта, задействай групата. Само от нея, от правилното обкръжение, ще получиш светлина – сила за ускорено развитие.

Малхут на света на Безкрайността ти се представя днес, като ”този свят”. Както се отнесеш към тази реалност, така и тя ще ти въздейства на теб, ще те променя. Всичко зависи от твоето отношение, от това, доколко сериозно формираш и предизвикваш върху себе си въздействието на другарите си. Обърни ги с правилния ъгъл в своето възприятие – и те ще излъчат върху теб светлина. Тъй като ти имаш работа с Малхут на Безкрайността, която ти е дадена за работа.

От урока ”Даряване на Тора”, 09.11.2011

[60244]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек не чувства какво е над разума или под него. Ако той не възприема нещо с разума си, ако не одобрява с егото си, като съществуващо и полезно, то той не му придава никакъв смисъл.

Да отидеш под разума означава да попаднеш под влиянието на обществото и да действаш в интерес на другите. И това се счита за недостойно, макар че ние винаги действаме по този начин. Защото обществото оказва натиск върху нас и ни заставя да уважаваме своите ценности.

Да отидем над разума – ние не сме в състояние, тъй като това се нарича да вървиш с вяра. За тази цел човек трябва да формира в себе си такива висши понятия, които са над разума му, за да го убедят със силата на вярата и да приеме вярата като знание. Тоест трябва да се съедини със средата и да получи от там доказателства за истинност и ценност.

Оказва се, че човек обикновено действа вътре в знанието, напълвайки го за сметка на своето обкръжение. И му е много трудно да се издигне над това.

Ето защо, ако искаме да ускорим времето, то това е възможно, само ако вървим над знанието. Защото, ако вървим вътре в знанието – това е проста еволюция, естествено развитие. И докато сам не почувствам и не се развия – няма да получа ново знание.

Но ако аз се ръководя от мнението на обкръжението – това знание става мое. А относно миналото ми знание, то вече е „висшето знание “. Тоест личното ми възприятие се превръща в обществено.

Оказва се, че моят разум, който е приемал само това, което е одобрявало егоистичното ми желание, аз заменям за мрежа от връзки между мен и другите. И ползата за другите става основа на моя разум.

Ако човек направи такава промяна във възприятието си, той излиза отвъд границите на своите ограничения.

От урока по статия на Рабаш, 09.11.2011

[60221]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→