Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Раби Елиазар казва, че целият свят влиза в рамките на поръчителството, но отначало само Израел – тези, които имат стремеж към това – започва поправянето на света, по време когато останалите вследствие на големия си егоизъм не са съгласни да излязат от себелюбието си.

Първи поправянето са готови да започнат тези, които, освен егоизма и обикновените беди на този свят също така имат особен порив, искра, теглеща ги напред. Те хващат посока направо към Твореца /яшар-Ел/ и затова се наричат „Исраел”.

99% от човечеството се пробуждат към развитие само под натиска на страданията. Този кръг се нарича „народите от света”. Също така има и вътрешен кръг, притежаващ, освен страданията, влечение към напредък. Тези хора се наричат „Исраел”. Разбира се, тези, които са притискани отзад и теглени напред, по-бързо достигат до реализацията на поръчителството. Но в крайна сметка целия свят трябва да влезе в неговите рамки.

В „народите на света” има и части, които ще се обединяват с „Исраел”, внезапно откривайки духовните призиви – точките в сърцата си. Другите няма да тръгнат навътре.

И затова, така или иначе, основната група трябва да се поправя, ставайки дом за всички тези, които се присъединяват към нея и които я поддържат отвън.

Изводът е прост: именно ние трябва да осъществим поправянето. Всичко е възложено на нас – да поправим себе си и света. И няма какво повече да се добави.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.11.2011

[60687]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“  (съкратен вариант): Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители…

Какво означава това всенародно съгласие? Може би,  просто всеки да е закрещял като дете: „Искам“! Или трябва да разберем, към какво тръгваме и колко далеч ще отидем?

Затова ни е даден този свят, показващ ни всички разбираеми примери за грижа към ближния. Виждам, колко ми е отвратително това, и въпреки това, по необходимост, се обединявам с другите, нямайки друг изход в момент на опасност или голяма нужда от тях.

Съгласявайки се, всички в народа станали поръчители, за да не изпитва  лишения нито един гражданин.

А по нататък, самото поръчителство ни дава сили. По този принцип, в края на поправянето увеличаваме изобилието по света “ 620 пъти“  в сравнение с това, което е било в началото на творението. Казано иначе, вместо много тънка линия напълнена само с малко светлина хохма, ние получаваме цял кръг, в който светлината хохма струи, облечена в светлината хасадим, и  ги напълва безкрайно – в дълбочина и в ширина на взаимно обединение. При това всеки добавя своята част към другите и сам включва всички в себе си .

Откъде се взема тази чудесна добавка? Тя произтича от това, че задействаме силата на поръчителството, силата на взаимно включване. Благодарение на разбиването, съсъдите са били подготвени, за да се включат един в друг, а сега трябва въпреки своя егоизъм на дело да се предизвика това включване, това поръчителство. Противодействието на егоизма ни и водещото към единство преодоляване посредством светлината, възвръщаща към Източника, създава в съсъда вътрешно напрежение, съпротивление, както в резистор. Силата на егоизма в нас постоянно се противи на обединението, но стоим над нея и силно се свързваме във всички връзки.

Като равносметка негативните и позитивни сили, разделящи и съединяващи ни, влизат в един канал. Така достигаме „620 – пъти“ повишение на мощността.

Днес едва-едва снабдяваме с продоволствие голяма част от човечеството. Примерно една трета от него е ограничена в храната, а друга трета гладува. Така, няма никакви съмнения, че, реализирайки поръчителство, получаваме такова изобилие , каквото са открили някога първите пратеници в Израел, открили „земя, в която тече мляко и мед“. Внезапно се изяснява, че няма никаква нужда от материални инвестиции – тъй като напъсването се осигурява от светлината. Витамини, минерали, калории и други – това са одеяния на светлината, изчезващи в степента, в която ги пречистваме.

Така че, всичко зависи от това, доколко се обединяваме и преодоляваме себе си. Действайки правилно, внезапно откриваме „благословия“ – енергия, от единствената искра на която е била създадена цялата Вселена. Някога хората са горели дърва и въглища, а след това са открили нефта. Стремим се да извлечем максимално КПД от енерго-ресурсите. Тук имаме на разположение светлина без материално одеяние, несравнимо по-мощна енергия, на която се държи цялата материя. Вместо разкази за вечния двигател, откриваме действително вечния енергиен източник.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60548]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Има какво да кажем на хората, които са готови да изслушат обясненията ни.

Нека да сложим картите на масата и реално да оценим ситуацията, казваме ние. Първо: природата ни води и се намираме в нейната система. Сами виждате: въпреки всички опити, не управляваме света – него го води определена програма, действаща посредством определени сили. В крайна сметка се намираме под тяхното управление.

Второ: движейки се по такъв начин, не знаем, къде попадаме. Как да разшифроваме програмата на нашето развитие? Как да я контролираме? Дори да я подсладим малко? Като пример, днес европейските лидери не могат да подсладят горчивите хапчета, изписани от Еврозоната. Те дори са склонни да смятат за грешка целия този общ пазар. Едновременно за каква грешка може да става въпрос, ако всичко е заложено в програмата? Каквото е било, било е – случило се е, и нищо не можеш да направиш. Да съжаляваш за миналото е просто глупаво.

Но така е устроен човекът: докато не се присъедини към реално действащата Сила, не може да разбере, че не е функция, а резултат, действие.

Така, човечеството открива своята безпомощност пред неотложните проблеми. Защото този срив все още не е започнал. Кризата е многопластова, и основната й специфика не е в несъбираеми дългове и безработица. В близките години ( възможно, за година – две, ако процеса се ускори) ще видим, че светът повече не може да съществува. Катастрофи в климата, проблеми в икономиката и промишлеността ни поставят на ръба. Държавите не могат да се справят с огромното количество безработни. Ние просто нямаме системи, способни да устоят на нещо подобно. И тогава бедствията заставят хората да се вслушат в нас.

Оттук идва третото: защо еволюцията ни води до толкова силни удари? Различни видове на растителната и животинската природа в тези условия просто измират, като динозаври. Може ли така и ние да изчезнем от лицето на Земята, оказали се под ножа на тази гилотина?

В такъв случай, нямаме изход, освен да търсим трета сила, която ще работи срещу природата – с други думи, срещу Твореца. Не е важно, как ще се нарече. Точно както холивудските филми живописно описват глобалните заплахи във вид на летящи към Земята астероиди, които ще ни премахнат за няколко секунди.

Като правило, на героите в киното им се отдава да защитят човечеството. Така трябва да се обърнем към човечеството със зов за защита. Трябва да търсим защитна сила, за да противостоим на природата, която ни води към гибел. Намираме се в нейната програма, и ако „сляпата природа“ е запланирала да приключи с нас с помощта на тези или други катаклизми, то как да намерим алтернативна сила за по-нататъшно развитие? Посредством какво можем да изменим програмата?

Преди всичко, трябва да се изкачим на ново стъпало, да придобием мъдрост и да разберем, в какво се заключава общата програма на природата. Тук подхождаме към четвъртия етап, когато трябва накрая да осъзнаем, че нашето естество, егоистичното желание – е източникът на всички беди. Ако не беше егоизмът, не бихме разрушавали човешкото общество, института на семейството, системата на просвещение, взаимоотношенията между хората, страните и религиите, не бихме създавали изкуствени прегради, които ни разделят и в крайна сметка водят до взаимно изтребване.

А след това, осъзнавайки злото, се замисляме, какво означава добро. И тогава ще се учим от природата, в която действа интегрален механизъм на единство и взаимност. Това сме способни да си го представим и да се наблюдаваме сами. Така, че какво не ни достига? Само подем над своето естество.

Ще успеем ли да изменим хода на собственото си развитие, ако се издигнем над себе си? Или природата все пак е по-силна от нас? Не, тя не е по-силна. Защо? Защото природата ни управлява посредством егоизма ни, и ако взаимно се укрепваме и поддържаме един друг, ако построим обща система и пожелаем на всяка цена да се обединим, тогава силите на природата ще ни развиват към добро.

Егоизмът ни фактически вече не иска да расте повече, доколкото ръста му доставя само нови неприятности. И ето, получаваме възможност да го управляваме – повече от това, с негова помощ да вървим по-добрия път, само ако се научим да го използваме за обединение. Цялото зло се състои в това, че се развиваме, нанасяйки си вреда един на друг; а цялото благо е в това  да се развиваме, обединявайки се един с друг.

По необходимост човечеството трябва напълно да измени отношението си към живота, към обкръжението, към обществото, към възпитанието и обучението. Трябва така да построим всичко около себе си, че да бъдем обкръжени от топлина, като децата. Стараем се да въведем детето в примерно общество, за да се научи на добро поведение, грижа за себе си и другите и т.н. За детето си искам най-добрата детска градина – нека да се проникне от взаимност, да учи езици, да бъде умно.

Самата еволюция е вкоренила в нас родителско отношение, което ни позволява да разберем, как да се отнасяме към обкръжаващите. Неслучайно се делим на мъжки и женски род, които заедно създават потомство – следващо стъпало. Оттук виждаме, как да построим правилно обкръжение за самите нас. Към това ни подтиква нашата естествена грижа за деца и внуци. И затова днес трябва да създадем световна детска градина за всички. Който иска да бъде възпитател – моля.

В крайна сметка, единственият проблем на човечеството – това е възпитанието. А по-правилно, проблемът е в това, да разберем, че това е и най-главният проблем.

И затова обясняваме на света, че силата, която трябва да се пробуди, е в обединението между нас. Науката потвърждава, че, събирайки и сплотявайки се, хората генерират нова, особена, интегрална сила, която съществува сама по себе си. Като пример, такава сила обединява народът, поддържа в хората общ подход, общ характер, общ потенциал. Тази свързваща сила, възникнала благодарение на години общуване и взаимодействие, не идва отгоре, а се намира сред тях, в определена форма на  единството им.

Така и днес, обединявайки се, ще породим тази нова, интегрална сила на световно единство, която ще стане нашата охрана, по-мощна от природата, от климата и екологията, и всичко останало. Защото тази сила е качествено по-висша, отнася се към човешкото стъпало, а човек се издига над всякакви нива на природата. И с помощта на тази сила, несъмнено, ще подсладим своето развитие, вместо да треперим, като зайци, които ги носят неизвестно къде. Не, всъщност ще управляваме процеса.

От урока по статия „Даряване на Тора“, 07.11.2011

[60404]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Етапът, на който се намира човек, определя напълно всички негови мисли и чувства. Неспособни сме извън него за нещо да мислим, да разбираме, да чувстваме, да планираме нещо или да търсим нещо – всичко това се определя само от нашето състояние, от висотата, на която сме се издигнали.

Желанието за наслаждение действа в съответствие на степента на разкриващата се в него светлина. От максимална, в света на Безкрайността – до една от 125-те спускащи се оттам стъпала, по които светлината ставала все по-слаба и затова все по-малко въздействала на желанията. И според степента на това отслабване, желанието ставало все по-мътно и непоправено, отдалечено от светлината по своите свойства.

Колкото по-малко светлина осветява желанието, толкова по-силно то проявява своето собствено свойство – егоизма. Всичко зависи само от силата на светлината, влияеща на желанието.

Затова не трябва да се концентрираме върху физическото си тяло и неговите мисли, а да се грижим само за желанията, които трябва да претърпят поправяне с помощта на светлината. И понеже състоянието на желанието изцяло зависи от светлината, която му свети и го задържа на определена висота, то ние трябва да мислим само за светлината, която ни влияе. Как във всеки един момент да се опитваме да поставим себе си под действието на светлината в оптимална, в максимална форма.

Аз не знам как светлината ще ми влияе и откъде идва тя. Нужно е само да изпълня съветите на кабалистите и да извърша действия, които ще ми разкрият пътят към светлината и ще и позволят да ми въздейства – и тогава аз ще се променя. А ако не ги извърша – няма да се променя.

И главният съвет е да се съединим с обкръжението и с книгите, съгласно наставленията на учителя. С това ще разкрия себе си за въздействието на светлината, а останалото вече зависи от нея и ще дойде. Светлината ще въздейства на желанието, новото желание ще донесе нови мисли, разбиране и усещане, по новому ще ми разкрие светът. Това е което  усетщаме вътре в желанието си.

Желанията на човека – неговото сърце, напълно зависият от това, как му влияе светлината. Връзката на човек със сфирот се определя според степента в която светлината идва при него и поправя желанието му. Това пък определя неговата височина в духовната стълба. Сфирот – това са свойства на светлината, в които човек се облича, преминавайки през световете, за да въздейства на общото желание на човека.

Светлината преминава през тези филтри, които имат определени качества и под въздействие на нейното светене желанието започва да се изменя. Вместо обикновеното желание за наслаждение без всякаква същност и посока, се получава желание с конкретен вид, принадлежащо към една определена височина и подобно на светлината.

Тези желания вече също могат да се нарекат с имената на сфирот, тъй като те „светят“ – желаейки точно да повторят действията на светлината. Тоест сфирот се обличат вътре в желанията и човек започва да придобива формата на сфирот – формата на духовно тяло. Става подобен на светлината.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.11.2011

[60674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Невъзможно е Тора да бъде получена преди изхода от Египет, докато не възникне народ, в който цялостните нужди на всеки да бъдат осигурени.

Изходът от Египет е не просто бягство от властта на злото начало. Макар и това да е огромно достижение. Човек наистина е готов да бяга от егоизма като от огън. Да става каквото ще, той е готов да се отдаде изцяло:”По-добре смърт, отколкото такъв живот”. При това отдаването на ближния му изглежда по-зле от смъртта.

А другото условие е да се създаде народ. Не е достатъчно да избягам от личния си егоизъм, трябва да се съглася да се обединя с другите, за да се грижа за всички. Аз просто ги обслужвам и възнаграждението е, че ми е предоставена такава възможност. По пътя към тази цел никой няма да изпитва недостиг в нищо. Така, пред мен е стъпалото Бина.

От друга страна, в Египет те пребивават в самолюбие и не могат в същата степен да се погрижат за другите.

Именно от това човек го боли, заради това бяга. Пленник на самолюбието, което се нарича „Египет”, той не може да се грижи за другите – и затова решава да избяга.

И тук става ясно, че в материален план при теб всичко е наред. Представи си: осигурен си с провизии, живееш в плодороден край. Оказва се, че можеш прекрасно да си оправиш живота вътре в твоя егоизъм. Досега са те тласкали чрез страдания, а тук, когато си готов да избягаш от тях към отдаване, – все едно те спират отпред:”Недей, ти и в егоизма можеш отлично да се оправяш”.

И тогава отново започваш да работиш – вече на следващото ниво. Преди ти бягаше от материалните страдания и беше готов да се обединяваш – само и само да се избавиш от тях. По такъв начин хората се обединяват от безизходност по време на катастрофи и войни. В определен момент обединението започва да ти свети, представяйки се като нещо хубаво, – и изведнъж това вече не е добро.

Тогава ти се издигаш на ново ниво, където ти казват:”Не си струва. И в материалния свят ще си живееш не по-зле”. Това спиране отпред не ти позволява егоистично да се устремиш към единството. Има предостатъчно съобщества, които прекрасно се обединяват в името на личния интерес – но при нас този номер не минава.

И ако по-нататък човек, все пак, се съпротивлява на това спиране и иска да постигне единството, тогава той развива в себе си ново желание, насочено не към него. Той пада и става, още и още, той продължава да се учи, да работи в групата и да привлича светлината, възвръщаща към източника, докато не завърши второто стъпало.

Сега той е готов да се обединява само за да отдава на другите. В него се формира пряко отношение към отдаването, което той поставя по-високо от всякакви лични интереси.

А по-нататък е разположено третото стъпало. Когато си заедно с другите, когато ви е добре, когато им отдаваш, когато забравяш за себе си и за бедите си, включвайки се в приятелите си, във вечността и съвършенството – тогава става ясно, че отново ти е необходимо възнаграждение, само че по-качествено. Излиза – не врат, ами шия – заменяш този свят за бъдещия. И тогава възниква нова форма на съпротива: оказва се, че трябва да действаш заради Твореца.

Така човек се изкачва на качествено ново стъпало – откъсване от себе си. Сега вече работата не е в него и в групата, а в Източника, в абстрактната идея – абстрактна в смисъл, че той няма никаква връзка с нея.

В отдаването на Твореца въобще не можеш да намериш за какво да се хванеш: Творецът не знае за мен, а аз не достигам до Него. Как да създадем съсъд на такова високо отдаване? За това съществува особена система, за която ще поговорим по-нататък.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Силата на светлината, връщаща към източника, дава на човек възможност да се наслади на отдаването. И тогава човек най-накрая разбира какво означава да се върне към източника на светлина, към доброто.

Всичко, от което се е наслаждавал в егоистичното си желание, сега му носи страдание. А всичко, от което е страдал в своя егоизъм и от което се е отдалечавал, сега му носи наслаждение. Всичко се е преобърнало наопаки. Както се казва: „Видях обърнат свят“.

Всичко се е обърнало наопаки, защото няма нищо освен тези две действия – или получаване, или отдаване. Няма нищо освен тези две усещания. Едното или другото – едното се издига, а другото пада, или обратно.

Така че трябва да разберем, че целият ни напредък е възможен само благодарение на това, което висшата светлина ни дава да почувстваме, че да сме в отдаване е добро, а в получаване за себе си – лошо. Тогава ще можем да напреднем, преди това – не.

Както сега работя за това, да напълня желанието си за наслаждение, така ще работя, за да напълня желанието си за отдаване. Но действайки за отдаване, ние работим в общия съсъд – в Малхут на света на Безкрайността, в общата душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.11.2011

[60532]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се е случило разделянето в света Никудим? Как е могла да се случи такава грешка?

Отговор: Факт е, че в противопоставянето на светлината и желанието, съществува един елемент, който е възникнал от „нищото“. Затова той не може да вземе предвид всичко, което има в „съществуващо от съществуващото“ – в светлината.

Гледам светлината и имам чувството, че правя всичко точно като Нея. Като малко дете, което взема пластмасов чук и чука, повтаряйки движенията на баща си. И си мисли, че прави абсолютно същото. То няма усещането, че това не е реално! Защото за неговото малко състояние и малък разум – тези действия са абсолютно еднакви.

И когато в света Никудим става разчет на желанията, в него се губят данните, които още не сме в състояние да възприемем. А след това, благодарение на разделянето, откриваме разликата между желаното и действителното, откривайки грешката си и причината за разделянето.

И изведнъж виждам, че там е присъствало още „лев аевен“ (каменно сърце) – такова желание, което не съм взел под внимание. Въобще не съм знаел, че в мен има нещо такова! А сега разкривам тези желания и мога да се поправя.

Разбиването не е вреда, а поправяне – разкриване на скритите желания. И затова повдигайки се отдолу нагоре по стълбата, ние непрекъснато разкриваме все повече разбити желания. Както се казава: „Колкото по-нависоко е човек – толкова по-голям е егоизма му“.

Разбиването е било окончателно, тъй като те са тръгнали на всичко – на цялата светлина на Безкрайността,възнамерявайки да я поправят във всички желания. И след това се е разкрила цялата дълбина на желанията.

Парцуф Атик неслучайно е създаден според условието на Цимцум Алеф (първото съкращение), тъй като в него и дори в Арих Анпин има множество такива системи („крума де овира“, прегради в мозъка и „моха стима“, скрит разум и т.н.), вътре в които присъства Малхут от света на Безкрайността с цялата светлина на Безкрайността, стояща срещу нея.

Тези две сили – „съществуващо от съществуващото“ (еш ми еш) и „съществуващо от нищото“ (еш ми-айн) присъстват в главата (рош) на света Ацилут. А отдолу се намират парчетата от разбиването. И тогава те проверяват всяко по отношение на другите по такъв обърнат триъгълник: на върха от едната страна – целият свят на Безкрайността, а от другата – цялото Безкрайно желание, а долу – цялото разбиване.

И от тази глава, сравнявайки тези три компонента: Твореца, творението и истинската ралика между тях, става ясно в какъв ред, по какви стъпки трябва да се води поправянето.

Вътре в Арих Анпин е окончателно поправеното състояние, Гмар Тикун. А отвън е покрит от специални парцуфи, които се наричат „коси“ и го скриват от нисшите. „Коси“ (сеарот) – от думата „буря“ (сеара), намаляване. Тъй като той всеки път ограничава своето желание, представя се в някакво слабо проявление, за да застане пред нисшите и да им даде възможност да се поправят.

Поправянето на нисшия е в това, да се уподобява на висшия. Майката, която играе с детето си, се престврува на малка и гу-гука – давайки му пример как то трябва да се обръща към нея. Така тя го издига все по високо и по-високо.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.11.2011

[60449]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако постъпваме съгласно информационните данни (решимот) , то къде е нашата свобода?

Отговор: А ако ги нямаше ограниченията на информационните гени, на изначално зададените условия – относно какво би могъл да проявиш своята свобода? Едва ли мечтаеш да получиш ”свобода” от всички ограничения, като захвърлен сам в гората?

Свободата е усещането, което намираш в строго създадените условия, от една страна усещаш тези ограничения, а от друга се чувстваш свободен.

Аз задължително трябва да знам, от какво съм свободен. Т.е. отначало трябва да бъда ограничен, а след това да стана свободен – иначе няма да го усетя. Ако никога не съм усещал ограничения, то няма да разбера, какво е това свобода. Свобода от какво?

Свободата е усещане за ограничения, които продължават да съществуват, но едновременно с това, те не оказват повече натиск върху мен. Затова ставам свободен от тях! Но това не означава, че те не съществуват.

Да допуснем, че ти си английски принц. И от утре си задължен да ставаш рано, да се храниш с ненавистната за теб овесена каша, от ранни зори да обличаш смокинг и да се отправяш към различни срещи: да посещаваш някакви детски градини, да прерязваш лентички на нови болници – от сутрин до късна вечер. Това не е живот, а каторга. Ако беше видял дневния ред на английската кралица, ти не би искал да бъдеш на нейно място.

Кралският живот не би ти се сторил свободен, а защо кралете се  усещат свободни? Защото те са свикнали с него, получили са такова възпитание, че на тях не им тежат такива задължения, и те смятат, че животът е такъв.

Ако приемаш тези ограничения като желани, изграждащи твоето бъдеще – то те се превръщат в инструмент, с помощта на който получаваш напълване. И само в такава форма можеш да бъдеш свободен.

Тоест, за да стана свободен, трябва да поправя своето отношение към природните условия, които ми дава Творецът. Когато се слея с Него, то повече няма да усещам ограничения и ще получа свобода.

И мен не ме принуждават към това с натиск, а само ми дават да усетя, как да се освободя. Този натиск, под който се намирам сега, само ми подслажда живота, давайки ми представата, колко ще бъде хубаво, когато изляза от тъмното мазе на свобода. И докато не усетя хубаво това ограничение, сякаш се намирам в затвор до живот – и няма да изляза на свобода. А аз съм задължен да усетя цялата свобода, дадена ми в този живот – или за сметка на страданията, или за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника.

От урока ”Учение за десетте Сфирот”, 10.11.2011

[60393]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

”Второто съкращаване” ( цимцум бет) е забрана за Бина да работи с получаващите желания, с АХАП. След това винаги трябва допълнително решение, може ли да се работи с получаващите желания и при какви условия – кой иска това и кой ще даде сили за това, гаранция, поддръжка.

Т.е. преди всичко – второто съкращаване, а след това гледат, може ли да се отмени то частично или не. В света Некудим отменили второто съкращение – и се случило разпръскването (разбиванет). Затова в света Ацилут ”цимцум бет” вече не се отменя.

Но тогава как ще направим поправянето? И затова целият АХАП, всички желания, намиращи се по-долу от второто съкращаване, се пресяват през филтър. Онова, което е могло да премине през него – се издига нагоре в Ацилут, и там се поправя. А онова което не може да се издигне в Г”Е и остава на филтъра – се хвърля долу, в областта на нечистите сили (мадор клипот).

Тоест преди всичко, ние винаги поставяме условие: да не използваме получаващите желания – такова е условието на второто съкращаване. Тъй като Бина се е спуснала под ”табур” и работи вътре в Малхут.

Нека ти да си праведник и да не искаш нищо за сбе си, ти имаш само добри намерения и си свързан с царя, но сега ти попадаш в общество на престъпниците. И те могат да те хванат и да използват твоята близка връзка с царя за своя изгода -и чрез теб да изтеглят от него всичките му сили. Ето това се нарича разбиване.

Затова съществува ограничение, тъй като ти излизаш на такова място, където не ти е разрешено да действаш така, както ти се иска. Ти си попаднал под чужда власт и преди всичко, трябва да се провери какво може да се направи. Така Бина се спуска вътре в Малхут.

Докато Некудот де – СА”Г не се спуснал вътре в Малхут, тя не е могла да им влияе. Но после те се спускат в царството на Малхут, става така, че ти се спускаш на моята територия, и аз тук те нападам, желая да извлека от теб всичко, което ми е изгодно. И затова ти се съкращаваш, за да ограничиш онова, от което можеш да се впечатлиш от мен.

Затова само Некудот де – СА”Г могат да се спуснат надолу – понеже в такъв случай ти нямаш нищо! Ти си чиста Бина, ”хафец – хесед” желаещ само отдаване, и аз няма какво да извлека от теб.

Но като потенциал за в бъдеще, ти имаш такива желания, в които искаш нещо да ми дадеш – за тези желания аз се закачам за твоя АХАП, внасяйки в него своите желания. И ти неволно сега приемаш моите желания.

Ти си слаб пред тях, твоята сляпа любов те прави беззащитен пред мен – и затова ти се съкращаваш. Аз сега те нападам и искам, а ти си длъжен да се държиш, да не ми дадеш онова, което ще ми навреди и ще ме убие.

Аз искам и се моля но ти се стискаш с огромно напрежение, за да не изпълниш моята молба. Представи си болно и страдащо дете, на което докторът е забранил да му се дават сладкиши. А то иска именно бонбон и нищо друго освен него. Как страда при вида на това неговата майка – два пъти повече от детето.

Тука предстои съдбоносно решение. И затова майката Бина, изгражда цели системи, за да може все пак нещо да даде на детето и постепенно да го излекува – за да може то да получи онова което иска, вътре в светлината и вътре под нейната защита.

Та в този случай кой се разбива – детето, Маклхут? Не, разбива се майката – поради това, че му е дала неподходящото. Но после благодарение на това, че тя се е включила в него, тя започва да се поправя, да се възстановява – и съживява детето.

Майката впръсква в него искрите на отдаването и после благодарение на тези искри, може да слепи неговите разпръснати частици.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.11.2011

[60456]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Свободата – това е доброволното приемане на ограниченията. Иначе е невъзможно да си я представиш. Заповядай, могат да те оставят и в космоса и бъди свободен!

Всички проблеми на човечеството се състоят в това, че не възприема правилно понятието свобода. Затова ни е необходимо ново възпитание, само с негова помощ можем да достигнем свободата. Възпитанието ще ни помогне да възприемем ограниченията като желани и ще започнем да ги използваме ефективно.

Възприемаш тези рамки като пътеводни – сякаш релси, отвеждащи те към тотална и абсолютна свобода.

Сега цялото човечество започва да усеща такива ограничения: избор няма и встъпваме в глобален и интегрален свят, където всички зависят един от друг. Никой не може да го избегне и всички са оковани заедно, буквално с вериги и е невъзможно да се движат нито надясно, нито наляво.

Ще ни се разкрие още, че и най-малкото движение, най-малката лоша мисъл за някого – ще се върне обратно към мен със страшна сила. И какво да правя при такива условия?!

Ето ти сегашният затвор! Това не е като да стои някъде там надзирател, през няколко килии. А тези надзиратели държат нишки, които стигат до мозъка ми, до сърцето, навсякъде. Това се усеща преди да се излезе на свобода.

И какво може да се направи в такова състояние? Чувстваш се нещастен и съвършено безпомощна точка, на която контролират всички чувства, всички мисли, всяко движение. Ти си така притиснат и свързан от всички страни, че не можеш да имаш нито една свободна мисъл или желание.

Това е ужасно усещане, но именно така усеща себе си зъбчатото колело, в сцепление с множество други зъбчати колела. Това е пълна свобода.

И затова нямаш никакъв избор, освен да се съгласиш за ново възпитание. В резултат ще останеш окован с всички тези елементи на тази машина, но ще започнеш да приемаш условията ù като желания. Тогава изведнъж ще разкриеш (вече за махсом, в свойството Бина), че работата в хармония с останалите ще ти позволи свободно да се движиш във всякакви посоки: в мислите, в желанията, във всичко!

Заради това трябва да обърнеш тази точка на кризата – нарича се раждане в новия свят.

Отначало в теб възниква усещане, че се намираш в най-зависимото място, притиснат в една точка, от което няма никакво измъкване. Но когато минеш през тази една точка, буквално като при ”Големия взрив” – през нея минава пробивът в новия свят. И там започва твоята свобода – светът на Бина.

Свободата е в това, че започваш да усещаш останалите и заедно с тях да напредваш – по свое желание. Харесва ти да си в хармония с всички в движенията ви,  в мислите, в  желанията. Това е единственото, което искаш!

Вече работиш по обратния начин спрямо предишното и търсиш, как вече по собствено желание да се ограничиш, за да може предишните надзиратели да се превърнат в твои помощници!

Взимаш от надзирателя работата му и го молиш за обяснение: какво преди не ти е позволявал да правиш и те е спирал, за да може сега самият той да прави това с теб. Взимаш за себе си всички тези ограничения и се превръщат в сили, за твоето напредване – силата на връзката с другите.

Сам започваш да управляваш цялата тази машина – целият затвор се превръща в двигател за развитието на душата ти. Тя  поглъща в себе си всички предишни надзиратели и ограничаващите те сили, и за тяхна сметка, от една точка се разширява до големината на всички тези огромни машини.

Всички тези системи повече не те ограничават, а стават инструменти на собствената ти душа. С тяхна помощ ставаш подобен на Твореца – на този главен надзирател, който те е държал под ключ.

Именно Той е бил този жесток баща, който поставил сина си в тъмно мазе. И сега вече искаш да Му се уподобиш, защото разбираш цялото Му милосърдие.

От урок ”Учение за Десетте Сфирот”, 1.11.2011

[60390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→