Въпрос: Ако постъпваме съгласно информационните данни (решимот) , то къде е нашата свобода?

Отговор: А ако ги нямаше ограниченията на информационните гени, на изначално зададените условия – относно какво би могъл да проявиш своята свобода? Едва ли мечтаеш да получиш ”свобода” от всички ограничения, като захвърлен сам в гората?

Свободата е усещането, което намираш в строго създадените условия, от една страна усещаш тези ограничения, а от друга се чувстваш свободен.

Аз задължително трябва да знам, от какво съм свободен. Т.е. отначало трябва да бъда ограничен, а след това да стана свободен – иначе няма да го усетя. Ако никога не съм усещал ограничения, то няма да разбера, какво е това свобода. Свобода от какво?

Свободата е усещане за ограничения, които продължават да съществуват, но едновременно с това, те не оказват повече натиск върху мен. Затова ставам свободен от тях! Но това не означава, че те не съществуват.

Да допуснем, че ти си английски принц. И от утре си задължен да ставаш рано, да се храниш с ненавистната за теб овесена каша, от ранни зори да обличаш смокинг и да се отправяш към различни срещи: да посещаваш някакви детски градини, да прерязваш лентички на нови болници – от сутрин до късна вечер. Това не е живот, а каторга. Ако беше видял дневния ред на английската кралица, ти не би искал да бъдеш на нейно място.

Кралският живот не би ти се сторил свободен, а защо кралете се  усещат свободни? Защото те са свикнали с него, получили са такова възпитание, че на тях не им тежат такива задължения, и те смятат, че животът е такъв.

Ако приемаш тези ограничения като желани, изграждащи твоето бъдеще – то те се превръщат в инструмент, с помощта на който получаваш напълване. И само в такава форма можеш да бъдеш свободен.

Тоест, за да стана свободен, трябва да поправя своето отношение към природните условия, които ми дава Творецът. Когато се слея с Него, то повече няма да усещам ограничения и ще получа свобода.

И мен не ме принуждават към това с натиск, а само ми дават да усетя, как да се освободя. Този натиск, под който се намирам сега, само ми подслажда живота, давайки ми представата, колко ще бъде хубаво, когато изляза от тъмното мазе на свобода. И докато не усетя хубаво това ограничение, сякаш се намирам в затвор до живот – и няма да изляза на свобода. А аз съм задължен да усетя цялата свобода, дадена ми в този живот – или за сметка на страданията, или за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника.

От урока ”Учение за десетте Сфирот”, 10.11.2011

[60393]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment →