Въпрос: Дори по време на четене на книгата Зоар, мислите ми се разбягват в разни посоки. Как e възможно да останеш винаги в мисли за целта?

Отговор: Намираме се в поле от сили. Тези сили умишлено ни увличат в различни посоки – именно за това, ние със свои усилия да ги обединим в една посока, да ги доведем до една реалност.

И затова така трябва да се отнасяме към нашите състояния – объркани, нестабилни. Тъй като всички те са предназначени, за да ни пробудят към търсене на по-висша сила, отколкото тези противоположни сили, които се вълнуват в нас. За да може тя да властва над тях, да ги съедини, като правилна съвкупност от компоненти на духовната реалност.

Ако намерим по-висша сила, която ни оформя цялостната картина – това ще бъде вече по-високо ниво от нашето състояние. Ето защо, от една страна трябва благосклонно да приемам тези различни състояния, мисли, желания и цялато това объркване, осъзнавайки, че всичко това ми се дава за работа. Подобно на кубчета, които трябва да подредя правилно.

И сега всеки трябва да намери за себе си с помощта на каква сила, на какъв принцип, на какво отношение може наистина да свърже всички тези препятствия, за да станат те не препятствия, а елементи на същата духовна картина, която той иска да постигне.

В действителност препятствия няма. Всичко това са желания, които като не са свързани правилно в едно желание ни се струват излишни. Но това не е така. Всяко от тях, със своя стремеж в друга посока, специално ни посочва липсата на направление към единна сила, включваща всички – висшата степен, силата на Твореца.

От урока по книгата Зоар, 09.11.2011

[60236]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Баал a-Сулам ,”Даряване на Тора” (съкратен вариант): Човек се ражда с отпечатано в него себелюбие и всичките му движения преследват лична изгода, без да отдава на ближния.

Това е направено не случайно, a за да може като се поправя, да се учи от грешките си и за да премине от неправилни действия към добри дела. Така той познава разкъсването между светлината и съсъдите, между своето състояние и състоянието на Твореца, между частите на творението. Така той разбира творението в дълбочина и дебелина.

С разкриването на духовния свят, ние постепенно започваме да откриваме, как въздуха се ”сгъстява” и в него постъпват сили, действия отношения, изпълнени с детайли от възприятието от доста по-високо стъпало и от доста по-високо измерение. Сега ние не ги усещаме, не ги улавяме, но се намираме в тяхната зона. И за да разкрием тези действия на висшите сили над нас, ние трябва да приложим усилия.

На човек, който иска да опознае своята природа, тя му се открива във вид на глупаво начало. Ако човек все още не е готов за поправяне, то не вижда порочността на своето естество. От милиарди хора, възможно е само няколко милиона да кажат, че тяхната природа е глупава. А всички останали не разбират, за какво става дума: ”Да, струва си да бъдем по-вежливи един към друг” – ето това е цялата приказка.

И затова мнозина няма да се съгласят с думите на Баал а-Сулам за вроденото себелюбие. И затова, към кабалистите, хората изучаващи Тора и заповедите в традиционното разбиране предявяват претенции. Те въобще не се смятат за грешници, не виждат, че всичките им движения преследват лична изгода. Напротив, техните деяния напълно са лишени от самоанализ и осъзнаване на злото.

Ние не трябва да пробуждаме това зло. Докато човек сам не достигне до него в своето развитие, той трябва да остане на “неживото“, “растително“ или животинското“ стъпало. Единствено “човешкото“ стъпало му разкрива вътрешното разбиване и тогава той започва да се поправя.

И ако сме достойни в нас да се роди Човека, то раждането му се отбелязва с разкриване на себелюбието: оказва се, че всичко правим само за себе си и сме готови да действаме за сметка на ближния.

С това човек се отделя от Твореца – т.е. от царуващото в света отдаване. Но той може да прихване от доброто обкръжение “отдаване на ближния“... Независимо, че това е против неговата природа, но обкръжението е способно да окаже такова въздействие. Изграждането на духовния свят придава на групата, на обкръжението сила превишаваща по мощ личното естество на всеки. Изначално ние сме били споени в единен съсъд, и свише в нас е царствала светлината. А затова, когато тук долу, аз откривам бъркотията и не желая да се сближавам с никого, обкръжаващите могат да ми демонстрират уважение към единството, към важността на отдаването – и аз ще поискам същото.

Обкръжението ще ми въздейства по-силно, отколкото моя егоизъм. То ще вземе връх, то може да ме накара да не се храня, да не пия, да водя определен начин на живот, да нося определени дрехи. Гледайки се отстрани аз бих си помислил: “ама, че глупак! Какво прави той? “ Обаче човек просто изпълнява повелята на обществото и за него това не са глупости, а много важни и почетни дела.

В крайна сметка, човек върши всичко, само защото обкръжението го е задължило. Дори насъщните неща той удовлетворява в онзи стил, който е приет повсеместно. В никой от нас няма нищо, освен социално въздействие.

Но той може да приеме от хубавото обкръжение “отдаване към ближния“, заради възнаграждението в този свят и в бъдещия. На първия етап това ще предаде на човека сили, за да върви напред.

Обществото възпитава човека, придавайки му общоприетите норми и съждения. Достатъчно е, че те са пуснати в ход в обкръжението – и за човека те стават истина от последна инстанция. След съответстваща обработка той е готов безпрекословно да следва установените канони. Ако обществото поиска, то може да направи от всеки от нас каквото си поиска, дори да ни изпрати на смърт. Понеже единството, от което той черпи сили, се отнася към висшите духовни степени.

Когато човек израсте, на него му разкриват, как да дойде до алтруистическото намерение, за да достави удоволствие на Твореца.

И за това също трябва обкръжение. Сам той това няма да го иска. Може да прочетеш море от статии и книги, да изучиш цялата наука кабала, но без въздействието на обкръжението в човека нищо няма да се промени. Красиви думи колкото щеш, но зад тях няма да има реално вътрешно пеображение.

Трябва да се работи в група, да се прилага старание, да се учим да изграждаме намерение по време на обучението, да участваме в общата работа – и тогава човек привлича върху си светлината. С други думи, вместо лош живот, вместо глупавото начало, той получава доброто начало, обръща се от злото към доброто.

Тогава той губи своето самолюбие и всичко прави заради отдаването, включвайки насъщното и необходимото.

Целия живот на човека се пронизва от това намерение.

От урока по статията “Даряване на Тора“, 08.11.2011

[60156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Принципът на любов към ближния, както към себе си е общоизвестен, но около него съществуват много неясноти. Всеки ще се съгласи с това, че трябва да се обичаме взаимно, въпреки че някои са готови да унищожат голяма част от човечеството, отделно от тяхната любов, мислейки: „Тези нещастници! Защо трябва да страдат?” И даже e по-изненадващо колко мъгляво е отразен този принцип в различните религии.

В резултат на това ние се успокояваме и не сме разтревожени, че не обичаме ближния. Нашето възпитание и обкръжение напълно е загърбило този въпрос. Следователно време е да спрем и да помислим: „Наистина ли това е важно?” Може би са напълно достатъчни моралните поучения за децата и елементарното уважение сред възрастните? Или трябва да обичаме ближния и независимо от всичко, това да бъде цел всеки момент за всеки човек и всички заедно? Трябва ли ние да живеем само за да постигнем това качество колкото се може по-бързо?

Проблемът пред който се изправяме е много важен. Ако говорим за смисъла на живота, за постигането на цели, поради които ние сме дошли на този свят, защо тогава загърбваме този принцип толкова много. Всъщност ние сме максимално далече от разбирането на факта, че този принцип е универсален закон на вселината и на природата. Всички други закони, които ние познаваме, и специално онези, които не познаваме, се завъртат около тази цел.

Ако искаме да разберем себе си и света в който сме, тогава трябва да постигнем този универсален закон на творението. Без постигането на любов към ближния няма да открием кои сме и къде сме. Това е ключът, който ни позволява да видим правилно цялата картина, да я разберем, да я почувстваме, да се включим в нея и да я използваме за пълна себереализация.

На практика добивайки любов към ближния, ние достигаме свойствата на Твореца. Всички останали закони са просто страни, частни проявления на фундаменталния закон на реалността. Подобно е на закона на гравитацията, който може да се изрази по различни начини, но като цяло той винаги определя как предметите взаимно се привличат.

Съществува общо явление и негови частни случаи. Съществува закон на всеобщо отдаване и за нас той на първо място се изразява в социалния принцип „обичай ближния като себе си”. Чрез реализиране на този принцип в обществото ние изпълняваме всеобщия закон. Той ни управлява и ако ние искаме да организираме нашия живот добре, то трябва да се стремим към неговата реализация.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията” , 27.10.2011

[58903]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Задължение на възрастния е да научи детето и да му даде в детството цялата необходима подготовка за живота на възрастен. Същото нещо се случва и в духовния свят – висшата степен предава на нисшата всички „ключове“, всички средства, за да изгради себе си по-нататък.

На нисшата степен и остава само да разбере всичко това и да направи своя свободен избор да продължи нататък. Освен това, нищо друго няма да се прави – всички сили вече са на наше разположение.

Ето защо, малкото състояние (катнут) се счита за основно, а голямото (гадлут) – допълнение, което ту се появява, ту изчезва, в зависимост от усилията на нисшия. Но малкото състояние остава в него завинаги и трябва да му послужи като добра и здрава причина за създаване на следващото голямо състояние – всеки път ново.

Ето защо, малката стъпка, която се нарича хафец-хесед“ (който иска милост), страхопочитание пред Твореца, нивото на Бина, така нареченото „изкуство“, вярата – това е, което трябва, за да се премине в следващото състояние. Или от бащите към синовете, от висшата степен на духовната стълба към нисшата.

От урока по статия на Рабаш, 08.11.2011

[60142]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Хората не подозират до каква степен са изложени на влиянието на обществото. Те смятат, че действат самостоятелно. Как да им се обясни ролята на обкръжението?

Отговор: Във всеобщото разбиране, ”злото” това  е просто, когато си нанасяме вреда един на друг. Така че, нека бъдем по-добри един към друг, нека да се обединим. Не заради Твореца, не безкористно, а за това да ни е добре на всички.

В съвременния глобален свят ни е необходимо по-универсално, добро обединение. За това говорят огромно количество хора, нямащи никакво отношение към науката кабала, даже включително и военните.

Прагматичните политици, учени, консервативните експерти признават в един глас, че днешната ситуация просто не ни оставя друг изход. За да имаме бъдеще, то трябва да се основава на взаимно съществуване. А това е невъзможно без обединението.

Обаче егоизмът пречи на единството. За да се издигнем над него трябва да въведем всеобщо възпитание и обучение по законите на интегралния свят. След специалистите, които въз основа на фактите са променили мнението си, сега трябва да насочим общественото мнение по същия път.

Трябва да служа на благото на обществото – не от алтруизъм, а затова, че съм част от него. Каквото си направиш, това е.

В такъв вид ще е приемливо за всички. Всичко зависи от подаването, от обясненията ни, които трябва да се базират на неоспоримите факти и масирано да се промива съзнанието на хората. Вместо единични изстрели са необходими ”кървави бомбардировки” чрез статиите и изказвания на видни деятели, които единодушно потвърждават: всичко е точно така. Накрая, просто ще им отворим вратата на сцената, а те ще изиграят ролята си и ще свършат цялата работа.

Всеки ден трябва да се събират данните и мненията им, в които целият свят се вслушва и чийто глас звучи гръмко на общия фон. Днес в такива материали няма недостатъци, трябва само да се подготвят и да се поднасят на широката публика  колкото се може по-бързо.

Даже китайците започват да говорят за единство, понеже забелязват у тях криза, която плющи с камшика си по Европа. Всичко стремително се променя по най-неочакван начин. Сякаш си обърнал червената, узряла ябълка и си видял, че от другата страна е изцяло изгнила. И това е световна беда, а не личен проблем.

Срещите на върха приключват безрезултатно. Лидерите не само са безсилни – те не могат и да кажат нищо. Да, от тях вече не се и очакват правилните думи. Срещите на върха се превръщат във формална рутина и решенията им се приемат със значителна доза фатализъм.

Светът вече вдига ръце, и именно в този промеждутък, докато отчаянието още не е преминало в революция и война, трябва да помогнем на света с разбиране на проблема и пътя за решаването му. Това е най-подходящото за разпространение време. Ако изпуснем момента, изгнилата страна на ябълката ще надделее над останалата.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 08.11.2011

[60152]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако откриваш, че се чувстваш зле – то преди всичко трябва да разбереш защо? Причината за цялото зло – това е разделянето , което се е появило в желанието ми за наслаждение, след което това желание е започнало да работи за себе си.

Аз искам да знам всичко това. И ако работя правилно и в група, то откривам, че в действителност няма друга враждебна на мен сила, освен собствения ми егоизъм, който ми пречи и не ми позволява да се наслаждавам на живота.

Това е, което се разкрива постепенно  днес на човечеството. Няма друго зло, освен егоизма и в него е причината за всички страдания в света.

Всичко това аз разкривам само при условие, че работя над съединението и виждам, че не искам да се съединя. И тогава научавам, че „Творецът е създал злото начало“. И започвам да виждам ясно – „А-а-а-а значи всичко това направи Създателя“…

Тоест аз трябва да свържа всичко с Него, а това не е просто. Трябва да разбера, че именно Той ми устройва цялото това зло – толкова хитро и жестоко, за да разкрия, че завися напълно от Него. Той сякаш говори: „Ела при мен, поклони се и ако помолиш добре, то аз ще поправя това зло. А ако не – така и ще го получаваш, порция след порция, все повече и повече, докато в тебе не остане друг избор, освен да се поклониш“.

И ние трябва да разберем, че егоистичното ни желание е по–голямо от нашето его, повече от гордостта ни. Защото, ако беше обратно, ние бихме грохнали до смърт, но не бихме могли да се преклоним.

Спасението се крие във факта, че нашето егоистично желание нараства на неживо, растително и животинско ниво. А под въздействие на ударите, то непрекъснато намалява по своето качество.

Аз отидох в своите желания до самия предел и изведнъж – получавам удар. След това вече не замахвам толкова нависоко и ставам малко по-скромен. След това получавам още удари и още малко се навеждам. И така удар след удар, аз вече поумнявам и започвам да се оглеждам настрани. И кой ме удря през цялото това време , кой е по-горе от мен?

В резултат на това, аз така съкращавам желанията си, че се чувствам като животно – сервилно, нещастно и потиснато. А желанието да се насладя е материал на сътворението. Всичко останало е само добавака към него, идваща от подобието по свойства с Твореца или липсата на такова подобие.

Затова под ударите нашата гордост се губи и остава само едно животинско желание. Когато стигна до такова състояние – аз съм съгласен да склоня глава и съм готов да помоля. В мен не остава  вече нищо от тази глупава гордост, която съм имал преди.

Сега единственият въпросът е, ще се окажа ли достатъчно умен, за да разбера, че наистина съм животно. И цялото мое гордо самомнение е измама. Че сега съм в състояние предварително да се откажа, да убедя себе си и да помоля Твореца за поправяне.

Поправянето е в това, че Той да поема властта над мен – по моя молба. Затова, ако достигна до такава молба – това е точно молитва и няма друга.

Това изисква много сили и подкрепа на другарите. В крайна сметка, ако си в състояние макар и малко да се огънеш пред тях, те ще ти дадат многократно умножена сила, да се склониш пред Твореца. С това ти ускоряваш времето, икономисваш удари и на тяхно място получаваш разум, за да напредваш с него.

Ако ти дори и малко се отклониш пред групата, както пише Рабаш, и  направиш от себе си една  нула (0), а от групата направиш единица (1) и я поставиш пред себе си, то ти ще се превърнеш в „10“. Ако направиш от себе си две нули – то ще се превърнеш в „100“, тоест ще получиш 100 пъти повече сили.

Такива сили ти получаваш от обкръжението, ако поне малко се прекланяш пред тях. Колкото по-малък се правиш, толкова повече сили ти дава обкръжението по отношение на Твореца – в обратна пропорция.

Това ти спестява много време на етапи, страдания, които могат да бъдат цели жизнени цикли – с войни и най-тежки проблеми. В това е цялата работа.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 07.11.2011

[60048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанието за наслаждение ни е дадено като материал за работа. А ние трябва да използваме две сили, съществуващи в природата – за да ”преформатираме” своето желание и да изградим това, което искаме.

В земната реалност, ние над нищо не сме властни. Наслаждението действа върху желанието и го развива, отглеждайки го все повече и повече. И така продължава, докато не стигнем до днешния ден, когато в нас се прояви усещането, че никога няма да се самонапълним.

Не е чудно, че човечеството стига до отчаяние от своя начин на живот, усещайки кризата във всичко: в отношението с децата, в  работата, в семейството, в науката.

И днес разочарованието става толкова глобално, че разбираме, че никога няма да можем да удовлетворим своето желание за наслаждение. Даже парите, които бяха символ на случайно напълване, което можеше да се купи за тях – и те не ни напълват и не преживяват кризата.

В това е същността на икономическата криза, в която светът навлиза. Това развитие ще отнеме още малко време, но всъщност, тя трябва да потвърди разочарованието окончателно, за да видим, че нашето егоистично желание, във вида в който днес съществува, изобщо не е създадено за напълване. А всичките ни досегашни опити да го напълним, са били само илюзия.

Били сме малки неразумни деца или слепци, опитвайки се да го напълним без успех. Сега накрая, идва прозрението. И сега, всички минали разочарования и горчивият опит на отминалата история на човечеството, се съединяват заедно, за да ни доведат до огромното разочарование, от което целият свят ще закрещи силно и отчаяно.

Това ще бъде вик в един глас – за цялото историческо развитие на егоистичното желание и онази огромна работа, която е била извършена заради него. И всичко това, само за да се разбере, че това желание изначално не е било пригодено за напълване.

Така достигаме до онази точка, от която започвайки и по-нататък, можем да престанем да слушаме своя егоизъм и да започнем неговото поправяне – за да получим в него напълване! Тъй като целта на нашето развитие  са доброто и наслаждаването. Целта на творението е да се насладят сътворените.

От урока по статия на Рабаш, 07.11.2011

[60033]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да изискваме от Конгреса, за да не слушаме после от вас: ”Защо не попитахте?”

Отговор: Трябва постоянно да се мисли как си представяме вече това особено състояние и как да се стремим да го реализираме на Конгреса, изцяло забравяйки света за три дни.

Трябва да оставим всичко зад гърба си и да затворим след себе си вратата, за да се окажем наистина на следващата степен. Затова е необходима по-сериозна подготовка: разпространявам статии, занимавам се с уроците, работя за разпространението – и каквото още не съм направил, всичко това е подготовка. Постоянно предвкусвам и очаквам това което всеки момент ще настъпи.

На Конгреса трябва да се дойде като на избавление. Чакам, но не го дочаквам и ми се струва, че ще се взривя, ако той не се състои.

От урок по статия ”Дарованието на Тора”, 06.11.2011

[59918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

На всеки етап от развитието получавам ”убождане” и от безизходица търся спасение. Бедите ме очистват, смиряват ”плътта” на егоистичното желание и довеждат към добро, тоест към правилно решение, към правилно действие. Но всичко това  под град от болезнени удари, по пътя на страданията.

Обаче, също така мога да прибягна към алтернативни средства, към силите и ситуациите, към ”помощ отстрани”, която ми позволява да се обърна към поправяне, не дочаквайки бедите. Различието тук е в моето осъзнаване, разбиране, в готовността ми и в крайна сметка, в отношението ми към Твореца.

Или неохотно бълнувам напред под ударите, докато не пробудят в мен желание веднъж за винаги на всяко стъпало, или  освен всичко друго, се старая самостоятелно да извикам у себе си потребност от напредване и търся привлекателност, очарование в сближаването с Твореца, с отдаването.

Нека това очарование ме повлича напред по-силно, отколкото подтикването, което получавам отзад. Тогава сам ще определям темпа на развитието си, ще се стремя да се движа по-бързо, отколкото е записано в програмата на творението, която постоянно ме пришпорва отзад. Казано е за това, че тогава сам пробуждам зората, а не тя мен.

Тук преминаваме към единствения намиращ се в нас свободен избор. Състои се в това, да поискаш в добавка сили за напредването, освен светлината и съсъда. От къде да ги взема?

Във всеки случай ми е ясно, че ако не се прибегне до помощта на тези алтернативни сили, то няма да ме има и мен самия, същинското ми Аз, а ще бъда единствено звяр, развиващ се под ударите на естествените сили на еволюцията.

По принцип, така е вървяло развитието ни до този момент. Предполагаме си, че само неживата, растителна и животинската природа еволюира, подчинявайки се на естествените закони, а човек се развива сам. Как става това? Нима еволюцията повече не действа?

Не успяла маймуната да се превърне в човешко същество и веднага ли е отпаднала от законите на природата? Възможно ли е да ни е развивал собственият разум? Не. Нека да сме разумни, но преди това да изпълняваме повелите на природата и въобще да не вървим срещу нея. Защото хваленият ни разум – такава е неотменимата му част.

Съвременната наука открива чудесата на приспособяването и взаимодействието в най-различни създания, включвайки насекоми, птици, риби… Обаче всичко преписваме на инстинктите и продължаваме да се перчим с разума си. В действителност разумът реализира единствено инстинктите ни по още по-инстинктивен начин, в резултат на което разрушаваме себе си. Животните се опазват със защитните механизми, а ние, лишените от ”предпазителите”, вървим като амбуланти.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 07.11.2011

[60058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да направим сега, за да няма в света войни?

Отговор: Само да се обединим! В нашият свят нищо не може да се направи, освен да привлечем повече проявление на светлината. Промените в света се случват под въздействието на Висшата светлина, а да се извика е възможно само по подобие на свойствата.

Трябва да обърнете внимание, намирате ли се в общо обединение помежду си и с останалите групи: в постоянно единение, в подобие на свойствата, целите, мислите, желанията.

Имам предвид не обединение на материалните желания, а на нашите стремежи нагоре, напред – обединяват ли се те, желаем ли да разкрием помежду си светлината и Твореца?

Ако разберем, че това може да се направи само в такъв вид, то нашето все по-голямо обединение, все по-голямата компресия помежду ни, съответно, ще извика по-голямо проявление на светлината. И тогава отначало помежду ни, а след това в целия свят ще се случват само добри действия.

От виртуалния урок, 30.10.2011

[59892]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→