Въпрос: Хората не подозират до каква степен са изложени на влиянието на обществото. Те смятат, че действат самостоятелно. Как да им се обясни ролята на обкръжението?

Отговор: Във всеобщото разбиране, ”злото” това  е просто, когато си нанасяме вреда един на друг. Така че, нека бъдем по-добри един към друг, нека да се обединим. Не заради Твореца, не безкористно, а за това да ни е добре на всички.

В съвременния глобален свят ни е необходимо по-универсално, добро обединение. За това говорят огромно количество хора, нямащи никакво отношение към науката кабала, даже включително и военните.

Прагматичните политици, учени, консервативните експерти признават в един глас, че днешната ситуация просто не ни оставя друг изход. За да имаме бъдеще, то трябва да се основава на взаимно съществуване. А това е невъзможно без обединението.

Обаче егоизмът пречи на единството. За да се издигнем над него трябва да въведем всеобщо възпитание и обучение по законите на интегралния свят. След специалистите, които въз основа на фактите са променили мнението си, сега трябва да насочим общественото мнение по същия път.

Трябва да служа на благото на обществото – не от алтруизъм, а затова, че съм част от него. Каквото си направиш, това е.

В такъв вид ще е приемливо за всички. Всичко зависи от подаването, от обясненията ни, които трябва да се базират на неоспоримите факти и масирано да се промива съзнанието на хората. Вместо единични изстрели са необходими ”кървави бомбардировки” чрез статиите и изказвания на видни деятели, които единодушно потвърждават: всичко е точно така. Накрая, просто ще им отворим вратата на сцената, а те ще изиграят ролята си и ще свършат цялата работа.

Всеки ден трябва да се събират данните и мненията им, в които целият свят се вслушва и чийто глас звучи гръмко на общия фон. Днес в такива материали няма недостатъци, трябва само да се подготвят и да се поднасят на широката публика  колкото се може по-бързо.

Даже китайците започват да говорят за единство, понеже забелязват у тях криза, която плющи с камшика си по Европа. Всичко стремително се променя по най-неочакван начин. Сякаш си обърнал червената, узряла ябълка и си видял, че от другата страна е изцяло изгнила. И това е световна беда, а не личен проблем.

Срещите на върха приключват безрезултатно. Лидерите не само са безсилни – те не могат и да кажат нищо. Да, от тях вече не се и очакват правилните думи. Срещите на върха се превръщат във формална рутина и решенията им се приемат със значителна доза фатализъм.

Светът вече вдига ръце, и именно в този промеждутък, докато отчаянието още не е преминало в революция и война, трябва да помогнем на света с разбиране на проблема и пътя за решаването му. Това е най-подходящото за разпространение време. Ако изпуснем момента, изгнилата страна на ябълката ще надделее над останалата.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 08.11.2011

[60152]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment →