Ако откриваш, че се чувстваш зле – то преди всичко трябва да разбереш защо? Причината за цялото зло – това е разделянето , което се е появило в желанието ми за наслаждение, след което това желание е започнало да работи за себе си.

Аз искам да знам всичко това. И ако работя правилно и в група, то откривам, че в действителност няма друга враждебна на мен сила, освен собствения ми егоизъм, който ми пречи и не ми позволява да се наслаждавам на живота.

Това е, което се разкрива постепенно  днес на човечеството. Няма друго зло, освен егоизма и в него е причината за всички страдания в света.

Всичко това аз разкривам само при условие, че работя над съединението и виждам, че не искам да се съединя. И тогава научавам, че „Творецът е създал злото начало“. И започвам да виждам ясно – „А-а-а-а значи всичко това направи Създателя“…

Тоест аз трябва да свържа всичко с Него, а това не е просто. Трябва да разбера, че именно Той ми устройва цялото това зло – толкова хитро и жестоко, за да разкрия, че завися напълно от Него. Той сякаш говори: „Ела при мен, поклони се и ако помолиш добре, то аз ще поправя това зло. А ако не – така и ще го получаваш, порция след порция, все повече и повече, докато в тебе не остане друг избор, освен да се поклониш“.

И ние трябва да разберем, че егоистичното ни желание е по–голямо от нашето его, повече от гордостта ни. Защото, ако беше обратно, ние бихме грохнали до смърт, но не бихме могли да се преклоним.

Спасението се крие във факта, че нашето егоистично желание нараства на неживо, растително и животинско ниво. А под въздействие на ударите, то непрекъснато намалява по своето качество.

Аз отидох в своите желания до самия предел и изведнъж – получавам удар. След това вече не замахвам толкова нависоко и ставам малко по-скромен. След това получавам още удари и още малко се навеждам. И така удар след удар, аз вече поумнявам и започвам да се оглеждам настрани. И кой ме удря през цялото това време , кой е по-горе от мен?

В резултат на това, аз така съкращавам желанията си, че се чувствам като животно – сервилно, нещастно и потиснато. А желанието да се насладя е материал на сътворението. Всичко останало е само добавака към него, идваща от подобието по свойства с Твореца или липсата на такова подобие.

Затова под ударите нашата гордост се губи и остава само едно животинско желание. Когато стигна до такова състояние – аз съм съгласен да склоня глава и съм готов да помоля. В мен не остава  вече нищо от тази глупава гордост, която съм имал преди.

Сега единственият въпросът е, ще се окажа ли достатъчно умен, за да разбера, че наистина съм животно. И цялото мое гордо самомнение е измама. Че сега съм в състояние предварително да се откажа, да убедя себе си и да помоля Твореца за поправяне.

Поправянето е в това, че Той да поема властта над мен – по моя молба. Затова, ако достигна до такава молба – това е точно молитва и няма друга.

Това изисква много сили и подкрепа на другарите. В крайна сметка, ако си в състояние макар и малко да се огънеш пред тях, те ще ти дадат многократно умножена сила, да се склониш пред Твореца. С това ти ускоряваш времето, икономисваш удари и на тяхно място получаваш разум, за да напредваш с него.

Ако ти дори и малко се отклониш пред групата, както пише Рабаш, и  направиш от себе си една  нула (0), а от групата направиш единица (1) и я поставиш пред себе си, то ти ще се превърнеш в „10“. Ако направиш от себе си две нули – то ще се превърнеш в „100“, тоест ще получиш 100 пъти повече сили.

Такива сили ти получаваш от обкръжението, ако поне малко се прекланяш пред тях. Колкото по-малък се правиш, толкова повече сили ти дава обкръжението по отношение на Твореца – в обратна пропорция.

Това ти спестява много време на етапи, страдания, които могат да бъдат цели жизнени цикли – с войни и най-тежки проблеми. В това е цялата работа.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 07.11.2011

[60048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →