Баал Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Невъзможно е Тора да бъде получена преди изхода от Египет, докато не възникне народ, в който цялостните нужди на всеки да бъдат осигурени.

Изходът от Египет е не просто бягство от властта на злото начало. Макар и това да е огромно достижение. Човек наистина е готов да бяга от егоизма като от огън. Да става каквото ще, той е готов да се отдаде изцяло:”По-добре смърт, отколкото такъв живот”. При това отдаването на ближния му изглежда по-зле от смъртта.

А другото условие е да се създаде народ. Не е достатъчно да избягам от личния си егоизъм, трябва да се съглася да се обединя с другите, за да се грижа за всички. Аз просто ги обслужвам и възнаграждението е, че ми е предоставена такава възможност. По пътя към тази цел никой няма да изпитва недостиг в нищо. Така, пред мен е стъпалото Бина.

От друга страна, в Египет те пребивават в самолюбие и не могат в същата степен да се погрижат за другите.

Именно от това човек го боли, заради това бяга. Пленник на самолюбието, което се нарича „Египет”, той не може да се грижи за другите – и затова решава да избяга.

И тук става ясно, че в материален план при теб всичко е наред. Представи си: осигурен си с провизии, живееш в плодороден край. Оказва се, че можеш прекрасно да си оправиш живота вътре в твоя егоизъм. Досега са те тласкали чрез страдания, а тук, когато си готов да избягаш от тях към отдаване, – все едно те спират отпред:”Недей, ти и в егоизма можеш отлично да се оправяш”.

И тогава отново започваш да работиш – вече на следващото ниво. Преди ти бягаше от материалните страдания и беше готов да се обединяваш – само и само да се избавиш от тях. По такъв начин хората се обединяват от безизходност по време на катастрофи и войни. В определен момент обединението започва да ти свети, представяйки се като нещо хубаво, – и изведнъж това вече не е добро.

Тогава ти се издигаш на ново ниво, където ти казват:”Не си струва. И в материалния свят ще си живееш не по-зле”. Това спиране отпред не ти позволява егоистично да се устремиш към единството. Има предостатъчно съобщества, които прекрасно се обединяват в името на личния интерес – но при нас този номер не минава.

И ако по-нататък човек, все пак, се съпротивлява на това спиране и иска да постигне единството, тогава той развива в себе си ново желание, насочено не към него. Той пада и става, още и още, той продължава да се учи, да работи в групата и да привлича светлината, възвръщаща към източника, докато не завърши второто стъпало.

Сега той е готов да се обединява само за да отдава на другите. В него се формира пряко отношение към отдаването, което той поставя по-високо от всякакви лични интереси.

А по-нататък е разположено третото стъпало. Когато си заедно с другите, когато ви е добре, когато им отдаваш, когато забравяш за себе си и за бедите си, включвайки се в приятелите си, във вечността и съвършенството – тогава става ясно, че отново ти е необходимо възнаграждение, само че по-качествено. Излиза – не врат, ами шия – заменяш този свят за бъдещия. И тогава възниква нова форма на съпротива: оказва се, че трябва да действаш заради Твореца.

Така човек се изкачва на качествено ново стъпало – откъсване от себе си. Сега вече работата не е в него и в групата, а в Източника, в абстрактната идея – абстрактна в смисъл, че той няма никаква връзка с нея.

В отдаването на Твореца въобще не можеш да намериш за какво да се хванеш: Творецът не знае за мен, а аз не достигам до Него. Как да създадем съсъд на такова високо отдаване? За това съществува особена система, за която ще поговорим по-нататък.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60545]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Силата на светлината, връщаща към източника, дава на човек възможност да се наслади на отдаването. И тогава човек най-накрая разбира какво означава да се върне към източника на светлина, към доброто.

Всичко, от което се е наслаждавал в егоистичното си желание, сега му носи страдание. А всичко, от което е страдал в своя егоизъм и от което се е отдалечавал, сега му носи наслаждение. Всичко се е преобърнало наопаки. Както се казва: „Видях обърнат свят“.

Всичко се е обърнало наопаки, защото няма нищо освен тези две действия – или получаване, или отдаване. Няма нищо освен тези две усещания. Едното или другото – едното се издига, а другото пада, или обратно.

Така че трябва да разберем, че целият ни напредък е възможен само благодарение на това, което висшата светлина ни дава да почувстваме, че да сме в отдаване е добро, а в получаване за себе си – лошо. Тогава ще можем да напреднем, преди това – не.

Както сега работя за това, да напълня желанието си за наслаждение, така ще работя, за да напълня желанието си за отдаване. Но действайки за отдаване, ние работим в общия съсъд – в Малхут на света на Безкрайността, в общата душа.

От урока по статия на Рабаш, 13.11.2011

[60532]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (А.Терентиев): Експертите по промените в климата предсказват с какво глобалното затопляне застрашава човечеството – Земята я чакат урагани, проливни дъждове и наводнения.

В най-близко време ще се наложи да се сблъскаме с разрушителни дъждове и изключително силна суша, а климатичният удар ще се окаже толкова силен, че много региони ще станат негодни за живот и след климатичните катаклизми ще е неизбежен социалният срив. Климатичните изменения ще засегнат първо средните ширини –Европа, Китай и Северна Америка.

[60484]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как се е случило разделянето в света Никудим? Как е могла да се случи такава грешка?

Отговор: Факт е, че в противопоставянето на светлината и желанието, съществува един елемент, който е възникнал от „нищото“. Затова той не може да вземе предвид всичко, което има в „съществуващо от съществуващото“ – в светлината.

Гледам светлината и имам чувството, че правя всичко точно като Нея. Като малко дете, което взема пластмасов чук и чука, повтаряйки движенията на баща си. И си мисли, че прави абсолютно същото. То няма усещането, че това не е реално! Защото за неговото малко състояние и малък разум – тези действия са абсолютно еднакви.

И когато в света Никудим става разчет на желанията, в него се губят данните, които още не сме в състояние да възприемем. А след това, благодарение на разделянето, откриваме разликата между желаното и действителното, откривайки грешката си и причината за разделянето.

И изведнъж виждам, че там е присъствало още „лев аевен“ (каменно сърце) – такова желание, което не съм взел под внимание. Въобще не съм знаел, че в мен има нещо такова! А сега разкривам тези желания и мога да се поправя.

Разбиването не е вреда, а поправяне – разкриване на скритите желания. И затова повдигайки се отдолу нагоре по стълбата, ние непрекъснато разкриваме все повече разбити желания. Както се казава: „Колкото по-нависоко е човек – толкова по-голям е егоизма му“.

Разбиването е било окончателно, тъй като те са тръгнали на всичко – на цялата светлина на Безкрайността,възнамерявайки да я поправят във всички желания. И след това се е разкрила цялата дълбина на желанията.

Парцуф Атик неслучайно е създаден според условието на Цимцум Алеф (първото съкращение), тъй като в него и дори в Арих Анпин има множество такива системи („крума де овира“, прегради в мозъка и „моха стима“, скрит разум и т.н.), вътре в които присъства Малхут от света на Безкрайността с цялата светлина на Безкрайността, стояща срещу нея.

Тези две сили – „съществуващо от съществуващото“ (еш ми еш) и „съществуващо от нищото“ (еш ми-айн) присъстват в главата (рош) на света Ацилут. А отдолу се намират парчетата от разбиването. И тогава те проверяват всяко по отношение на другите по такъв обърнат триъгълник: на върха от едната страна – целият свят на Безкрайността, а от другата – цялото Безкрайно желание, а долу – цялото разбиване.

И от тази глава, сравнявайки тези три компонента: Твореца, творението и истинската ралика между тях, става ясно в какъв ред, по какви стъпки трябва да се води поправянето.

Вътре в Арих Анпин е окончателно поправеното състояние, Гмар Тикун. А отвън е покрит от специални парцуфи, които се наричат „коси“ и го скриват от нисшите. „Коси“ (сеарот) – от думата „буря“ (сеара), намаляване. Тъй като той всеки път ограничава своето желание, представя се в някакво слабо проявление, за да застане пред нисшите и да им даде възможност да се поправят.

Поправянето на нисшия е в това, да се уподобява на висшия. Майката, която играе с детето си, се престврува на малка и гу-гука – давайки му пример как то трябва да се обръща към нея. Така тя го издига все по високо и по-високо.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.11.2011

[60449]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако постъпваме съгласно информационните данни (решимот) , то къде е нашата свобода?

Отговор: А ако ги нямаше ограниченията на информационните гени, на изначално зададените условия – относно какво би могъл да проявиш своята свобода? Едва ли мечтаеш да получиш ”свобода” от всички ограничения, като захвърлен сам в гората?

Свободата е усещането, което намираш в строго създадените условия, от една страна усещаш тези ограничения, а от друга се чувстваш свободен.

Аз задължително трябва да знам, от какво съм свободен. Т.е. отначало трябва да бъда ограничен, а след това да стана свободен – иначе няма да го усетя. Ако никога не съм усещал ограничения, то няма да разбера, какво е това свобода. Свобода от какво?

Свободата е усещане за ограничения, които продължават да съществуват, но едновременно с това, те не оказват повече натиск върху мен. Затова ставам свободен от тях! Но това не означава, че те не съществуват.

Да допуснем, че ти си английски принц. И от утре си задължен да ставаш рано, да се храниш с ненавистната за теб овесена каша, от ранни зори да обличаш смокинг и да се отправяш към различни срещи: да посещаваш някакви детски градини, да прерязваш лентички на нови болници – от сутрин до късна вечер. Това не е живот, а каторга. Ако беше видял дневния ред на английската кралица, ти не би искал да бъдеш на нейно място.

Кралският живот не би ти се сторил свободен, а защо кралете се  усещат свободни? Защото те са свикнали с него, получили са такова възпитание, че на тях не им тежат такива задължения, и те смятат, че животът е такъв.

Ако приемаш тези ограничения като желани, изграждащи твоето бъдеще – то те се превръщат в инструмент, с помощта на който получаваш напълване. И само в такава форма можеш да бъдеш свободен.

Тоест, за да стана свободен, трябва да поправя своето отношение към природните условия, които ми дава Творецът. Когато се слея с Него, то повече няма да усещам ограничения и ще получа свобода.

И мен не ме принуждават към това с натиск, а само ми дават да усетя, как да се освободя. Този натиск, под който се намирам сега, само ми подслажда живота, давайки ми представата, колко ще бъде хубаво, когато изляза от тъмното мазе на свобода. И докато не усетя хубаво това ограничение, сякаш се намирам в затвор до живот – и няма да изляза на свобода. А аз съм задължен да усетя цялата свобода, дадена ми в този живот – или за сметка на страданията, или за сметка на светлината, възвръщаща ни към Източника.

От урока ”Учение за десетте Сфирот”, 10.11.2011

[60393]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

”Второто съкращаване” ( цимцум бет) е забрана за Бина да работи с получаващите желания, с АХАП. След това винаги трябва допълнително решение, може ли да се работи с получаващите желания и при какви условия – кой иска това и кой ще даде сили за това, гаранция, поддръжка.

Т.е. преди всичко – второто съкращаване, а след това гледат, може ли да се отмени то частично или не. В света Некудим отменили второто съкращение – и се случило разпръскването (разбиванет). Затова в света Ацилут ”цимцум бет” вече не се отменя.

Но тогава как ще направим поправянето? И затова целият АХАП, всички желания, намиращи се по-долу от второто съкращаване, се пресяват през филтър. Онова, което е могло да премине през него – се издига нагоре в Ацилут, и там се поправя. А онова което не може да се издигне в Г”Е и остава на филтъра – се хвърля долу, в областта на нечистите сили (мадор клипот).

Тоест преди всичко, ние винаги поставяме условие: да не използваме получаващите желания – такова е условието на второто съкращаване. Тъй като Бина се е спуснала под ”табур” и работи вътре в Малхут.

Нека ти да си праведник и да не искаш нищо за сбе си, ти имаш само добри намерения и си свързан с царя, но сега ти попадаш в общество на престъпниците. И те могат да те хванат и да използват твоята близка връзка с царя за своя изгода -и чрез теб да изтеглят от него всичките му сили. Ето това се нарича разбиване.

Затова съществува ограничение, тъй като ти излизаш на такова място, където не ти е разрешено да действаш така, както ти се иска. Ти си попаднал под чужда власт и преди всичко, трябва да се провери какво може да се направи. Така Бина се спуска вътре в Малхут.

Докато Некудот де – СА”Г не се спуснал вътре в Малхут, тя не е могла да им влияе. Но после те се спускат в царството на Малхут, става така, че ти се спускаш на моята територия, и аз тук те нападам, желая да извлека от теб всичко, което ми е изгодно. И затова ти се съкращаваш, за да ограничиш онова, от което можеш да се впечатлиш от мен.

Затова само Некудот де – СА”Г могат да се спуснат надолу – понеже в такъв случай ти нямаш нищо! Ти си чиста Бина, ”хафец – хесед” желаещ само отдаване, и аз няма какво да извлека от теб.

Но като потенциал за в бъдеще, ти имаш такива желания, в които искаш нещо да ми дадеш – за тези желания аз се закачам за твоя АХАП, внасяйки в него своите желания. И ти неволно сега приемаш моите желания.

Ти си слаб пред тях, твоята сляпа любов те прави беззащитен пред мен – и затова ти се съкращаваш. Аз сега те нападам и искам, а ти си длъжен да се държиш, да не ми дадеш онова, което ще ми навреди и ще ме убие.

Аз искам и се моля но ти се стискаш с огромно напрежение, за да не изпълниш моята молба. Представи си болно и страдащо дете, на което докторът е забранил да му се дават сладкиши. А то иска именно бонбон и нищо друго освен него. Как страда при вида на това неговата майка – два пъти повече от детето.

Тука предстои съдбоносно решение. И затова майката Бина, изгражда цели системи, за да може все пак нещо да даде на детето и постепенно да го излекува – за да може то да получи онова което иска, вътре в светлината и вътре под нейната защита.

Та в този случай кой се разбива – детето, Маклхут? Не, разбива се майката – поради това, че му е дала неподходящото. Но после благодарение на това, че тя се е включила в него, тя започва да се поправя, да се възстановява – и съживява детето.

Майката впръсква в него искрите на отдаването и после благодарение на тези искри, може да слепи неговите разпръснати частици.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.11.2011

[60456]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Свободата – това е доброволното приемане на ограниченията. Иначе е невъзможно да си я представиш. Заповядай, могат да те оставят и в космоса и бъди свободен!

Всички проблеми на човечеството се състоят в това, че не възприема правилно понятието свобода. Затова ни е необходимо ново възпитание, само с негова помощ можем да достигнем свободата. Възпитанието ще ни помогне да възприемем ограниченията като желани и ще започнем да ги използваме ефективно.

Възприемаш тези рамки като пътеводни – сякаш релси, отвеждащи те към тотална и абсолютна свобода.

Сега цялото човечество започва да усеща такива ограничения: избор няма и встъпваме в глобален и интегрален свят, където всички зависят един от друг. Никой не може да го избегне и всички са оковани заедно, буквално с вериги и е невъзможно да се движат нито надясно, нито наляво.

Ще ни се разкрие още, че и най-малкото движение, най-малката лоша мисъл за някого – ще се върне обратно към мен със страшна сила. И какво да правя при такива условия?!

Ето ти сегашният затвор! Това не е като да стои някъде там надзирател, през няколко килии. А тези надзиратели държат нишки, които стигат до мозъка ми, до сърцето, навсякъде. Това се усеща преди да се излезе на свобода.

И какво може да се направи в такова състояние? Чувстваш се нещастен и съвършено безпомощна точка, на която контролират всички чувства, всички мисли, всяко движение. Ти си така притиснат и свързан от всички страни, че не можеш да имаш нито една свободна мисъл или желание.

Това е ужасно усещане, но именно така усеща себе си зъбчатото колело, в сцепление с множество други зъбчати колела. Това е пълна свобода.

И затова нямаш никакъв избор, освен да се съгласиш за ново възпитание. В резултат ще останеш окован с всички тези елементи на тази машина, но ще започнеш да приемаш условията ù като желания. Тогава изведнъж ще разкриеш (вече за махсом, в свойството Бина), че работата в хармония с останалите ще ти позволи свободно да се движиш във всякакви посоки: в мислите, в желанията, във всичко!

Заради това трябва да обърнеш тази точка на кризата – нарича се раждане в новия свят.

Отначало в теб възниква усещане, че се намираш в най-зависимото място, притиснат в една точка, от което няма никакво измъкване. Но когато минеш през тази една точка, буквално като при ”Големия взрив” – през нея минава пробивът в новия свят. И там започва твоята свобода – светът на Бина.

Свободата е в това, че започваш да усещаш останалите и заедно с тях да напредваш – по свое желание. Харесва ти да си в хармония с всички в движенията ви,  в мислите, в  желанията. Това е единственото, което искаш!

Вече работиш по обратния начин спрямо предишното и търсиш, как вече по собствено желание да се ограничиш, за да може предишните надзиратели да се превърнат в твои помощници!

Взимаш от надзирателя работата му и го молиш за обяснение: какво преди не ти е позволявал да правиш и те е спирал, за да може сега самият той да прави това с теб. Взимаш за себе си всички тези ограничения и се превръщат в сили, за твоето напредване – силата на връзката с другите.

Сам започваш да управляваш цялата тази машина – целият затвор се превръща в двигател за развитието на душата ти. Тя  поглъща в себе си всички предишни надзиратели и ограничаващите те сили, и за тяхна сметка, от една точка се разширява до големината на всички тези огромни машини.

Всички тези системи повече не те ограничават, а стават инструменти на собствената ти душа. С тяхна помощ ставаш подобен на Твореца – на този главен надзирател, който те е държал под ключ.

Именно Той е бил този жесток баща, който поставил сина си в тъмно мазе. И сега вече искаш да Му се уподобиш, защото разбираш цялото Му милосърдие.

От урок ”Учение за Десетте Сфирот”, 1.11.2011

[60390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Нищо не възниква само по себе си – всичко се ражда от информационните гени (решимот), включени в предходната степен. Само първата централна точка от творението – това е единственото, което е създадено от ”нищото”.

Сега не можем да съдим за тази първа точка, но после можем да я постигнем и ще разберем, какво е това ”нищото”. А засега не можем да се издигнем по-високо от своята вселена и не възприемаме понятията, съществуващи в нея. Когато разумът ни се разшири и получим друга програма, ще можем да съдим за това.

Сега по отношение на нас, това се нарича ”от нищото”. Но когато после получим новия, духовен разум, ще узнаем даже от къде идва тази степен и в какво състояние сме се намирали преди. Ще разберем, какво означава ”преди”, защото за нас ще се промени само понятието време.

Но след като желанието за наслаждение се ражда благодарение на светлината – по-нататък само се разпространява и расте, променя се, достигайки подобие на светлината. Този процес е установен по-рано и изобщо не можем да го променим.

Единственото, което е във властта ни – това е на някакъв определен етап от развитието на желанието, там, където се нарича ”човек”, Адам, да ускори развитието си и така да прояви самостоятелност, свобода на избора. По този път единствено изразяваме съгласието си с всички процеси.

От това става ясно, че всичко се появява по редица причини и следствия, благодарение на информационните данни за миналите състояния, реализиращи себе си в сегашните. И тази редица се простира от миналото, в настоящето и в бъдещето.

За всички детайли може да се пита: защо е такава и от къде е възникнала. Защото няма нищо, освен взаимодействието на двете сили: силата на отдаване и силата на получаване, светлината и желанието. Няма никакви трети, мистични сили.

Науката кабала говори за жестоките закони, както е казано: ”Даден е закон и да не се престъпва”. Нищо не се променя, само отношението на тези сили и взаимното влияние.

Ако изучаваме явленията, не изяснявайки причината за възникването им – това е като обучение на малко дете, което засега не е в състояние да възприема повече. То натиска превключвателя на стената нагоре и изведнъж забелязва, че запалва осветлението, а после надолу и светлината угасва. Така стои и щрака: нагоре – надолу, нагоре – надолу – светло – тъмно.

После вече знае, как да прави светло и тъмно, но още не разбира, защо се получава така, това му е достатъчно. Така се учи начинаещият – първо, ще узнаеш за началната и крайната цел, а процесът ще изучаваш по пътя. Защото за това вече ти е необходимо дълбоко разбиране, за да разкриеш връзката между причината и следствието. В това се състои цялата наука.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 07.11.2011

[60451]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки от нас някога е попадал в такава ситуация, в която сме били с някого близки и сме поддържали добри отношения и изведнъж между нас е възникнала кавга. И тук кипвам от гняв и се опитвам да му отмъстя и да му покажа, какво означава да се скара с мен и колко скъпо ще му струва отдалечаването.

Тоест искам да разкрия, колко страдания носи отдалечаването ни един от друг и да му покажа всички тежки последствия от прекъснатите взаимоотношения.

Преди не сме усещали, че можем до такава степен да се отнасяме лошо един с друг и всеки да е способен да се наслаждава от чуждото страдание. Така се разкрива ”каменното сърце”(лев а-евен). Ако между нас се случи разрив, то любовта и обединението, които са били преди, искам да ги обърна в ненавист, в лошо отношение към другия, за да им се наслаждавам още повече, отколкото на съществувалата любов.

Защото тази ненавист я обединявам в две желания: своето и неговото – усещаното от тях страдание и егоистично наслаждение, което получавам от това, че му причинявам болка. По този начин удвоявам своя съсъд, възприятието.

Това е разкриването на каменното сърце, без което не бихме узнали, каква ненавист е скрита у нас, и затова не бихме узнали и любовта. Защото от самото начало сме били в добри взаимоотношения. А тук се разгарят такива страсти, които е невъзможно да бъдат сравнени с предишни отношения. Ето такава е разликата, както между цветчета, растящи заедно, или милите котенца, играещи си едно с друго и двама жестоки егоисти, смъртно ненавиждащи се един с друг.

Невъзможно е дори да си представим такава разлика, това е раждане на новото желание (кли). То и по-рано е съществувало в творението, но само скришно.

Ако желанието за наслаждение не е било създадено от светлината, ако тя не би била първична, а желанието – вторично, като следствие от него, то би се разкрила тази разлика ”еш ми-еш” (истинският от истинския) и ”еш ми-аин” (възникналият от нищото). А така не се е разкрила, защото светлината от самото начало е въздействала на творението и го е ”подслаждала” и  поддържала любовта си.

В творението, което се е развивало под въздействието на тази любов, не е имало възможност да усети разликата между тях. Светлината е властвала над тях, не поддавайки се на любовта си и не позволявайки да се замислят и да усетят собствените си потребности. Всички те вече са били съвършено напълнени и затова не се е разкрило отличието между Твореца и творението.

И само след разбиването  се е открило. И сега започваме все повече да показваме егоизма си, докато не стигнем до това, че искаме да използваме всички за собственото наслаждение.

Това в материалния свят още не е толкова страшен егоизъм, както в духовното. Там в системата на нечистите сили (клипот) се откриват ужасните отношения.

Днес в нашия свят, всяка втора или трета двойка е изпитвала подобен разрив в отношенията си. Тази ситуация показва, че в малка, земна егоистична форма вече сме достигнали до пълно разкриване на каменното сърце в себе си – на степента на този свят.

Защото ”каменното сърце” присъства на всяка степен на този свят и до света на Безкрайността. И то се проявява съгласно висотата на степента – само на самия връх се разкрива настоящата голяма ненавист.

Ето за това говорят ”разузнавачите”: ”Колко прекрасен е животът в тази страна, течащи в нея мляко и мед, колко прекрасни са плодовете! И заедно с това, какви силни и жестоки народи я населяват, които не можем да победим.” Тоест какви са там огромните желания, които не можем да преодолеем, а срещу тях – огромни напълвания, които също не можем да преодолеем. В такава форма се разкрива ”каменното сърце”.

По тази причина са крещели в пустинята: ”Защо да вървим напред, нека се върнем в Египет! Там имаше достатъчно месо с чесън – какво още ни е нужно?” Всичко това е разкриване на каменното сърце – друго зло няма.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 08.11.2011

[60289]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→