Баал а-Сулам, ”Любов към Твореца и любов към творенията”: Поръчителството трябва да обхване целия свят. Нито един човек няма да достигне желания финал по пътя на духовното без помощта на всичките жители на света.

И това е много важно. Дори големият кабалист никога няма да достигне до края на поправянето, докато не го достигне целия свят до последния детайл. Така и тялото не може да бъде съвършено, ако е нарушена работата на една негова клетка дори. Защото става дума за цялата система.

А значи, целият свят трябва да дойде до края на поправянето и въпросът е само в това, в какъв ред се поправяме. Някои от душите са се събудили по времето на Авраам, някои в по-следващите кръговрати, някои се събуждат днес, а други все още не са се събудили. Всеки с времето си и според мястото в общата работа по поправянето.

И затова всеки човек, чрез своето поправяне скланя към добро целия свят.

В човека е включен целият свят и самият той е включен във всеки – това означава, че всички се поправят посредством него. Това малко ни обяснява законите на интегралната система, която открива днес всеобщата взаимна връзка.

Казано е: “Един грешник унищожава много благо“. Тъй като със своя грях той сякаш заграбва онова добро, което е сложил на общата чаша на везните и връща целия свят назад.

Това е то взаимното поръчителство – реалната ситуация де-факто. Само че по-рано тя е била скрита и затова от нас не се е изисквало да изпълняваме този закон, а днес той се проявява и предявява пред нас съответните изисквания.

Има желаемо и действително. Действителното е разкриващата се система на всеобщата взаимна връзка, където сме включени един в друг. Баал а-Сулам преди 80 години е написал, че целият свят е едно семейство. Тогава хората още не са усещали това, но днес накрая започваме да откриваме тази връзка, за сега все още не толкова тясна, както е в семейството. Взаимната зависимост все още не желана, но е вече очевидна.

Ден след ден тази система от връзки ще се изявява все по-ясно. Ще видим, че всеки влияе на всички и е подложен на влиянието на всички. Това ще ни се стори като нещо ужасно: как може да се намираме в подчинение на целия свят?

Просто няма накъде да бягаме – това означава, че аз трябва колкото се може по-скоро да се погрижа за световното възпитание и поправяне, за правилните и добри човешки взаимни отношения между хората. Щом тази кошмарна взаимна връзка съществува, то всички ние трябва да пробудим във всеки мъничко жалост или страдание към другите. Тъй като сме свързани в щастие и в беда и нашето влияние се предава от всеки на всички и от всички на всеки.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и към творението”, 03.11.2011

[59666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се влезе на Конгреса и какъв трябва да бъде резултатът?

Отговор: За да даде Конгресът добри резултати, всички трябва ”да горят” от очакване и въодушевление, всички трябва да изпитват по-силен ”глад” за единството, в който се разкрива царящата между нас Висша сила. Казано е: ”Живея в моя народ”. Това е и подготовката за Конгреса.

А в резултат трябва действително да разкрием силата на обединението ни, на практика да проявим висшата светлина, енергията на взаимовръзката между нас – не в емоциите, а в реалното усещане. Това ще бъде настоящата светлина – с определена степен на авиют, с определен механизъм на предаване между нас.

Долавяйки тези свойства, започваме да разкриваме нещо извънтелесно – да разкриваме в нови съсъди, в ново възприятие. Тогава ще напуснем тялото и ще попаднем в реалност, съществуваща извън плътта, и така ще встъпим в човешкото измерение.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.11.2011

[59656]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние всички сме получили някакво начално усещане за важността на горчивия плод на отдаването, но не можем да понесем неговия страшен и горчив вкус. Но ако разкажем един на друг колко той е важен, то всеки ще вникне в тази ценност. А от друга страна, още по-ясно ще усети, доколко това е отблъскващо и противно на природата му. Получава се,че тази вещ е необичайно ценна, но тя не е по силите ми. И ако човек се намира в обкръжение, което му внушава, че няма избор, тъй като този плод му е необходим и в него се състои целия живот, то той се съгласява да промени природата си. Той започва да открива, че за това съществува средство, и изисква сила, коята да го промени: светлината възвръщаща го към източника.

Така постепенно в него започва да се разкрива нов вкус. Той започва да намира в тази горчилка – сладост за сметка на добавената още горчивина!

В Талмуда се привежда следния пример, че е забранено да се посипва лимон или грейпфрут със сол, защото тя намалява естествената горчивина и я превръща в наслада. Както е казано: ”солта подслажда месото”.

Към горчивия плод ние добавяме още по-горчива съставка – антиегоистичен екран, и тогава той се превръща в сладък! Така човек получава средство, което се нарича сила за отдаване.

И тогава тази горчивина, която той е усещал по-рано в егоистическите си желания, за сметка на екрана става сладка. Това означава, да придобиеш връзка с отдаването, тъй като отдаването за него се превръща в наслаждение. А отдаващият, т.е. Творецът, му става близък – до такава степен, че човек усеща в себе си желание да отдава на Твореца.

А по нататък той развива този вкус към новата храна, както ние в нашия живот придобиваме вкус към новата храна, ставаща за нас наслада. Детето няма да започни да пие вино, тъй като то е кисело или горчиво – а ще иска да пие сладък сок. Т.е. нашите обичайни вкусове се развиват в продължение на живота ни, и ние можем да развием ново отношение към такива неща, които по-рано не сме понасяли.

Така се случва и във вътрешната работа. Ако човек се гриже за важността на отдаването, което е много горчив плод, в който няма нищо превликателно, а тъкмо обратното, всичко е отблъскващо, то тази важност се превръща за него в дясна линия. А горчилката – в лява линия. И тогава той изгражда нова, средна линия – средство за усещане на сладостта вътре в горчилката.

Точно както в “Мегилат Естер“ (свитъкът на Естер), което означава разкритие (мегила) скриването (Естер). Сладостта се усеща вътре в горчивината, а “тъмнината ще засияе като светлина“. И така всичко, което сме усещали като горчиво – за сметка на новото отношение става сладко.

Но “земята не ще роди плодове, докато не бъде създаден човека“. Тъй като плодове вече има, и земята е готова да ни ги даде и само трябва човека да се роди, за да усети, че има плодородна земя, носеща му плодове и те са сладки – иначе това не е плод. Тоест това са плодове, които се разкриват в резултат на човешката работа – а без нея, той няма да пожъне плодове.

Според това, доколко той е изградил средната линия, новото отношение, към онова, което е усещал горчиво – той ще открие сладкия плод.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как Авраам е успял някога да обедини народа, щом не е имало още Тора, която да ги обедини?

Отговор: Тора – не е книга или думи, а светлина, възвръщаща ни при източника, сила, разкриваща се при условие, че извършваме особени действия, а всички физически предмети и думи –са само символи.

Науката кабала се нарича истинска Тора, нейна вътрешна част. Но самата кабалистична книга все още не е кабала. Човек от там може да извлече това понятие, което се нарича мъдростта на кабала. Всичко зависи от подхода на човека: ако той иска да използва мъдростта за себе си, то това за него са абстрактни сведения. Но ако той иска да я използва, за да достигне до любовта на ближния, то се нарича Тора.

И това дори не зависи особено от книгата – в другите книги: в Талмуда, Тора, Псалмите също има светлина, възвръщаща ни при Източника. Но в кабалистичните книги тя се намира много по-близко до нас, по-ярко се отделя, от там е много по лесно да се усвои. Затова си струва да използваме имено тези книги.

Благодарение на такива книги дори съвременните хора, като нас: мънички, не разбиращи, объркани, можем да си представим, че се доближаваме до ново състояние, към друг нов свят. Авторът нарочно е вложил тази светлина в книгата, приближавайки ни към нея.

Докато в другите книги: в Тора, Талмуда – светлината е скрита дълбоко вътре. Но в кабалистическата книга тя свети сякаш е на повърхността, най-близко до теб.

От урока по статията ”Любов към Твореца и към творенията”, 02.11.2011

[59556]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→