Ние всички сме получили някакво начално усещане за важността на горчивия плод на отдаването, но не можем да понесем неговия страшен и горчив вкус. Но ако разкажем един на друг колко той е важен, то всеки ще вникне в тази ценност. А от друга страна, още по-ясно ще усети, доколко това е отблъскващо и противно на природата му. Получава се,че тази вещ е необичайно ценна, но тя не е по силите ми. И ако човек се намира в обкръжение, което му внушава, че няма избор, тъй като този плод му е необходим и в него се състои целия живот, то той се съгласява да промени природата си. Той започва да открива, че за това съществува средство, и изисква сила, коята да го промени: светлината възвръщаща го към източника.

Така постепенно в него започва да се разкрива нов вкус. Той започва да намира в тази горчилка – сладост за сметка на добавената още горчивина!

В Талмуда се привежда следния пример, че е забранено да се посипва лимон или грейпфрут със сол, защото тя намалява естествената горчивина и я превръща в наслада. Както е казано: ”солта подслажда месото”.

Към горчивия плод ние добавяме още по-горчива съставка – антиегоистичен екран, и тогава той се превръща в сладък! Така човек получава средство, което се нарича сила за отдаване.

И тогава тази горчивина, която той е усещал по-рано в егоистическите си желания, за сметка на екрана става сладка. Това означава, да придобиеш връзка с отдаването, тъй като отдаването за него се превръща в наслаждение. А отдаващият, т.е. Творецът, му става близък – до такава степен, че човек усеща в себе си желание да отдава на Твореца.

А по нататък той развива този вкус към новата храна, както ние в нашия живот придобиваме вкус към новата храна, ставаща за нас наслада. Детето няма да започни да пие вино, тъй като то е кисело или горчиво – а ще иска да пие сладък сок. Т.е. нашите обичайни вкусове се развиват в продължение на живота ни, и ние можем да развием ново отношение към такива неща, които по-рано не сме понасяли.

Така се случва и във вътрешната работа. Ако човек се гриже за важността на отдаването, което е много горчив плод, в който няма нищо превликателно, а тъкмо обратното, всичко е отблъскващо, то тази важност се превръща за него в дясна линия. А горчилката – в лява линия. И тогава той изгражда нова, средна линия – средство за усещане на сладостта вътре в горчилката.

Точно както в ”Мегилат Естер” (свитъкът на Естер), което означава разкритие (мегила) скриването (Естер). Сладостта се усеща вътре в горчивината, а ”тъмнината ще засияе като светлина”. И така всичко, което сме усещали като горчиво – за сметка на новото отношение става сладко.

Но ”земята не ще роди плодове, докато не бъде създаден човека”. Тъй като плодове вече има, и земята е готова да ни ги даде и само трябва човека да се роди, за да усети, че има плодородна земя, носеща му плодове и те са сладки – иначе това не е плод. Тоест това са плодове, които се разкриват в резултат на човешката работа – а без нея, той няма да пожъне плодове.

Според това, доколко той е изградил средната линия, новото отношение, към онова, което е усещал горчиво – той ще открие сладкия плод.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2011

[59424]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →