Ако искаме да усетим истинския свят, в който живеем, ние трябва да развиваме сетивата си. Тогава постепенно разбираме колко ограничен е нашия свят, разкриващ ни се чрез петте телесни, „животински“ сетива. Той зависи от тях и съществува, докато съществуват и те. Тоест, тялото – ограниченото егоистичното желание, чието битие е токова краткотрайно.

Отново и отново човек се връща с поредния цикъл и се развива в своите чувства. Всичко това е с цел да го накара да може да развие усещане за човешкото ниво на подобие на Твореца, т.е. да развие в себе си усещане за Твореца.

Това усещане също е съставено от възприятието на петте сетива, но заедно те вече са даващото, алтруистично желание, възприемащо в себе си това, което се намира отвън. Ние днес възприемаме само това, което се намира в нас, а духовния орган на чувствата улавя външната реалност, съгласно закона за подобия на свойствата.

Като калибрира външното си усещане, човек се издига над своето егоистично желание, към неговата противоположност – към отдаване. Само така той може да разбере отдаването – като противоположност на самия себе си. Според степента на този подем той започва да възприема това, което се намира извън него и така открива външния свят.

Какво може да ми помогне да усетя този външен свят? Упражненията. Ако поддържам връзка с други хора, с другарите ми по група, ако ги усещам вътре, ако се сближавам с тях, тогава започваме да се пробуждаме, да се насърчаваме взаимно, за да почувстваме другаря си по-важен, от тебе самия. Благодарение на това ние се приближаваме към извън телесно усещане. Защото духовния свят се намира там, „извън кожата ни“.

Как мога да „изскоча извън кожата си“? С помощта на групата – специални хора, които също искат да усетят реалността извън животинските си тела. Тази реалност се нарича „вечен свят“, тъй като не е ограничена от телесното съществуване и петте телесни сетива. И разбира се аз започвам да ценя такива другари – тъй като те ми помагат да получа Вечността. Благодарение на тях аз мога да развия усещане, което не зависи от моето тяло и да се издигна над себе си. Ето какво е групата.

Заради това е била разбита и общата душа. Многобройни частни души, многобройни тела в нашия свят ни позволяват по собствена инициатива да развиваме в себе си външно духовно усещане. В крайна сметка, цялата наука Кабала е предназначена само за това, да ни помогне в това.

Така придобиваме ново тяло – тяло на душата. В него също има пет органа на чувствата: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. С други думи, става въпрос за получаващото желание с пет степени на авиют. В това тяло ние и започвам да живеем истински живот – вече на степен отдаване, непереходна, нетленна, неизменна в разпадналите се усещания  подобно на този свят.

Но сегашната материална действителност постепенно се „разтваря“ в човека. Но не, защото материалното му тяло умира, а защото той се издига над това усещане. Според напредъка ни в духовната реалност, този свят изчезва от възприятията. Той първоначално е бил представен в нашето въображение, за да можем отблъсквайки се от него да разкрием истинския свят.

От урока по статията “Поръчителство”, 20.11.2011

[61246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Обучението на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, дава на човека възможност да се отнася към другите като към собствено семейство, като към своя интегрална част и не случайно днес нашият свят се нарича интегрална система на интегрално взаимодействие.

Интегралната система – това е взаимообвързваща система. Как завися от своите деца? Не мога никъде да избягам от тях, към тях инстинктивно ме привързва грижата и любовта. Ако им причиня нещо лошо, в крайна сметка правя лошо на себе си, тъй като при всички положения ще страдам и аз.

Същото отношение започвам да имам и към всички останали хора в света. Пред мен се проявява абсолютно явна картина на нашата пълна егоистична взаимозависимост. Аз виждам, по какъв начин отсъствието на вътрешна грижа за другите косвено влияе чрез тях на мен, връщайки се към мен в отрицателна форма.

Ние, все още, се опитваме да съществуваме по нашите егоистични закони, които са се установили в миналото, когато сме били егоистично свързани помежду си: ти на мен, аз на теб, кой колкото може да открадне, да спечели, да използва другите.

Днес идва краят на системата на егоистична взаимовръзка и започва да се проявява съвършено нова система – алтруистична, взаимнозадължаваща, глобална, интегрална. И ако аз искам да успея в света, трябва да ѝ съответствам. А тъй като ние засега не съответстваме на новата система, усещаме нашето състояние в света като криза. Но това е криза не в този смисъл, в който сме свикнали да я разбираме. Криза в превод от гръцки – това е раждане на новото, т.е. решение, а не проблем.

Следователно, трябва да разберем, че се намираме в точката на преход от едно състояние в друго. Ако разберем това колкото се може по-бързо, решим да действаме в унисон с тези крачки, към които ни тласка еволюцията и не се съпротивляваме, тогава лесно и приятно ще преминем всички промени.

Трябва да достигнем такова състояние, когато всички заедно ще бъдем едно семейство. Трябва да се отнасям към другите, като към свои деца, свои родители, като към любимата жена, любимото коте или куче, т.е. да се отнасям към всички, като към нещо свое. Природата ни води към това независимо от нашето желание.

Това е чувствено познание. Трябва да се създаде такава обкръжаваща среда, която да показва това на човека, която да му влияе и да го променя.

В степента, в която той се променя, ще се променят нашите семейни, обществени, социални, политически, промишлени и други взаимоотношения. Всичките ни връзки ще претърпят промени в съответствие с нивото на новото развитие.

От ТВ програмата “Интегралният свят”, 30.10.2011

[61212]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Животът ни е устроен така, че всички ние се намираме в определени взаимоотношения помежду си – закони, рамки, правила. Въз основа на тези взаимоотношения ние естествено градим всички останали системи.

Една от страните на връзката между нас е взаимното поръчителство. До ден днешен това е най-съвършеното, най-естественото, защото започва да се проявява в природата като спешна необходимост.

Изследвайки неживото, растително, животинско ниво на природата (с изключение на човешкото общество) ние постоянно намираме в тях все нови и нови взаимоотношения, такива като интегралност, глобалност. Открихме, че всички части на природата, дори в космоса, мигновено се свързват между себе си. Това, което се случва в една част на Вселената, веднага дава отговор в друга нейна  част, и не минават милиони светлинни години. Всичко това е единна, взаимосвързана система.

В тази система съществува и човешкото общество, което се е развивало самостоятелно, като независим елемент – не под натиска на природата и нейните закони. Развивал се е нашият егоизъм. И ние под действието на своя егоизъм сме създавали всевъзможни надстройки: обществени, семейни, работни, правителствени, социални и други отношения.

Сега стигнахме до ниво, когато установяваме, че ние, както и цялата природа, сме взаимносвързани. Тази връзка все още не се усеща от всички, но учени, мислители, философи, социолози, политолози започват да я усещат.

Ненапразно днешната криза се нарича глобална, интегрална. По своята същност това не е криза, а нашето несъответствие с тези условия, в които сме попаднали. Ние просто навлязохме в състояние, когато се оказахме затворени в една мрежа от взаимоотношения. Ние трябва да се настроим към тази връзка, защото вече не можем да се измъкнем от нея. Принудени сме да разглеждаме себе си и нашето бъдеще в тези интегрални взаимоотношения. И тези взаимоотношения трябва да бъдат добри.

От ТВ програмата “Интегралния свят”, 30.10.2011

[61166]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Арава. Урок №1

От писмо на Баал Сулама (№ 13): “Вие трябва да вярвате, че във всеки от другарите има множество искри на отдаването и ако всички бъдат събрани на едно място, в братско единение, в любов и дружба, това, разбира се, би било достатъчно, за да могат всички да достигнат значително духовно ниво отсега и за цял живот”.

В света не е било създадено нищо друго освен една душа. Частите на същата тази душа, искрите, се изсипват от поколение в поколение и достигат поправяне. Всичките поколения, извършили своето поправяне, се съединяват в последното поколение, което започва от нас.

Нашето поколение е особено. То трябва да съедини в себе си всички минали поколения – от Адам Ришон, през Авраам и Раби Шимон, Ари, Баал Сулам, направили големи поправяния в единната душа и подготвили за нас нейната значително най-светла част. Но освен това, ние трябва да присъединим всички бъдещи съсъди – желания/келим/, които завършват поправянето.

Ние съединяваме в себе си тези, които са преди нас, нашите праотци и тези, които са напред – нашите синове, всички заедно. Защото вече сме достигнали състояние, когато светът започва да иска поправяне – душите вече се пробуждат. И макар хората да не разбират, това не е и нужно, защото те се отнасят към тази част на общата душа, която постига поправянето неосъзнато – благодарение на съединението с нас.

Нашето задължение е да съединим в себе си всички свети искри на отдаването, поправили тази система до нас – и да завършим поправянето.

Това е необикновено време, чувстваме, че това е особено състояние. И виждаме как Твореца ни помага – дава ни възможност да се съединим и пречистим, за да се осъществи това, което желаем.

От 1-вия урок на конгреса в Арава, 18.11.2011

[61183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Задачата на народа на Израел се подразделя на няколко етапа.

Отначало сами се повдигаме на стъпалото на края на поправянето. Затова сме излезли от състоянието Вавилон, после сме паднали на състоянието Египет и спускайки се 400 години сме получили методиката по поправянето в състоянието ”на планината Синай”. По-нататък сме се повдигнали на стъпало ”Първи храм”, което всъщност се явява отделен завършек на поправянето на дадената група.

Но в развитието на света това още не е финалът и затова сме се потопили в изгнание, после сме се изкачили на стъпало Втори храм и накрая сме отишли в последното изгнание, на стъпало на народите на света. В общата сложност, отчитайки промеждутъчните етапи, това било четвъртото ни изгнание.

Всички етапи на този път са останали в нашите решимот и ето, днес, накрая, трябва да поправим себе си. Така ще се изкачим на стъпало, още по-високо от предходното, доколкото сме се смесили с народите на света, които се присъединяват към нас в процеса на този финален подем. Така се повдигаме на стъпало на поправяне на Израел и на стъпало на общо поправяне.

От урок по статия ”Поръчителство”, 17.11.2011

[61021]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Отношението ни към крайната цел, към желаното състояние, се намира под влияние на два фактора. Първо – това е усещането за величието и важността на Твореца, на свойството отдаване. А второ –  величието и важността на творението, което е способно да достигне до такова свойство. От тези две страни идват пречки, които усещаме по пътя на напредването към целта.

Един път, егоистичното ми желание казва: ”Какъв е този Творец, че чувам гласа Му?” показвайки ми, че в тази цел, в свойството отдаване няма никаква ценност. И така то ми помага да се укрепя по пътя, защото вече ще успея да поискам светлината да ми помогне и да ми подейства. Защото цялото развитие на човешкото стъпало се случва по предварителната ни молба, за да ни окаже светлината влияние.

По такъв начин строим собствената си духовна форма. Защото всички предходни форми: неживата, растителната, животинската, не се отнасят към духовния човек. Тези сили, които се наричат ангели, духове, дяволи, са призвани да ни помагат. Както в обкръжаващия ни материален свят има сили на природата, обезпечаващи съществуването ни, така и в духовния свят има сили, подпомагащи съществуването на душата ни.

И първата пречка е насочена срещу величието на Твореца, против свойството Му отдаване. А втората пречка е насочена срещу моята форма на отдаване. Тоест веднъж ми се струва, че Творецът не е важен, а друг път, че аз не съм важен.

Да принизи Твореца е задача на Фараона, който през цялото време ни Го обрисува в такъв нищожен вид и крещи: ”Аз сам ще властвам! Защо трябва да го слушам?” така Фараонът принизява величието на целта, на величието на сливането в очите на човека.

Има и работа срещу другата пречка, когато ми се струва, че Творецът е велик и важен, но не мога да направя нищо. Творецът е праведник, а аз съм грешник. В това време Фараонът вече слиза от сцената и на негово място идват други управници, живеещи извън пределите на Египет и започват война срещу човека.

Това също са сили в ръцете на Твореца (ангелите), като Фараона. Но те говорят за величието на целта и заедно с това за слабостите на самия човек. Като разузнавачи, изпратени да проверят земята на Израел, които връщайки се казват, че целта е много велика и земята е прекрасна, какви необикновени плодове растат в нея – но кой си ти, че да я завоюваш? Опомни се, това не е за теб!

И човекът започва да го гложди, защото тези сили му показват, колко е низък и нищожен, и колко престъпления е извършил. И тогава, или се потапя в миналото си и се рови в него, или остава в настоящето, но изцяло губи всички сили и не е способен даже да помръдне пръсти – не може да се накара да отиде в група и да участва в нещо. Така работят тези пречки.

Трябва да се разбере, че имено тези ограничения моделират от нас формата на отдаващия човек. Като например статуята: единият майстор взима парче мрамор и от него извайва скулптурата, а другият отсича от това парче всичко ненужно, докато не остане необходимата форма.

Така и ние трябва да гледаме от две страни: от една страна, изхождайки от пълната форма, а от друга страна да се учим на това, което не ни достига. Един път да работим с вътрешната светлина, а друг път – с обкръжаващата, или с вътрешните и външни желания. Така човек ”извайва” самия себе си – своята форма, подобна на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 16.11.2011

[60919]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→