Ако искаме да усетим истинския свят, в който живеем, ние трябва да развиваме сетивата си. Тогава постепенно разбираме колко ограничен е нашия свят, разкриващ ни се чрез петте телесни, „животински“ сетива. Той зависи от тях и съществува, докато съществуват и те. Тоест, тялото – ограниченото егоистичното желание, чието битие е токова краткотрайно.

Отново и отново човек се връща с поредния цикъл и се развива в своите чувства. Всичко това е с цел да го накара да може да развие усещане за човешкото ниво на подобие на Твореца, т.е. да развие в себе си усещане за Твореца.

Това усещане също е съставено от възприятието на петте сетива, но заедно те вече са даващото, алтруистично желание, възприемащо в себе си това, което се намира отвън. Ние днес възприемаме само това, което се намира в нас, а духовния орган на чувствата улавя външната реалност, съгласно закона за подобия на свойствата.

Като калибрира външното си усещане, човек се издига над своето егоистично желание, към неговата противоположност – към отдаване. Само така той може да разбере отдаването – като противоположност на самия себе си. Според степента на този подем той започва да възприема това, което се намира извън него и така открива външния свят.

Какво може да ми помогне да усетя този външен свят? Упражненията. Ако поддържам връзка с други хора, с другарите ми по група, ако ги усещам вътре, ако се сближавам с тях, тогава започваме да се пробуждаме, да се насърчаваме взаимно, за да почувстваме другаря си по-важен, от тебе самия. Благодарение на това ние се приближаваме към извън телесно усещане. Защото духовния свят се намира там, „извън кожата ни“.

Как мога да „изскоча извън кожата си“? С помощта на групата – специални хора, които също искат да усетят реалността извън животинските си тела. Тази реалност се нарича „вечен свят“, тъй като не е ограничена от телесното съществуване и петте телесни сетива. И разбира се аз започвам да ценя такива другари – тъй като те ми помагат да получа Вечността. Благодарение на тях аз мога да развия усещане, което не зависи от моето тяло и да се издигна над себе си. Ето какво е групата.

Заради това е била разбита и общата душа. Многобройни частни души, многобройни тела в нашия свят ни позволяват по собствена инициатива да развиваме в себе си външно духовно усещане. В крайна сметка, цялата наука Кабала е предназначена само за това, да ни помогне в това.

Така придобиваме ново тяло – тяло на душата. В него също има пет органа на чувствата: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. С други думи, става въпрос за получаващото желание с пет степени на авиют. В това тяло ние и започвам да живеем истински живот – вече на степен отдаване, непереходна, нетленна, неизменна в разпадналите се усещания  подобно на този свят.

Но сегашната материална действителност постепенно се „разтваря“ в човека. Но не, защото материалното му тяло умира, а защото той се издига над това усещане. Според напредъка ни в духовната реалност, този свят изчезва от възприятията. Той първоначално е бил представен в нашето въображение, за да можем отблъсквайки се от него да разкрием истинския свят.

От урока по статията “Поръчителство”, 20.11.2011

[61246]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →