Бина на Арих Анпин целенасочено излиза от своята глава и се спуска, за да помогне на децата, ЗО”Н. Самата Бина се напълва със светлината Хасадим (милосърдие), която не е съкратена, и затова е напълно свободна и може да бъде навсякъде. ЗО”Н се облича в Бина и тъй като тя е разделена на две части, ЗО”Н също се разделя на две части: висша и нисша, ГА”Р и ЗА”Т.

Разделението започва в Бина с четирите стадия на пряка светлина, в които Бина е длъжна да отдели своята нисша част, да я използва за отдаване. Висшата част, която иска да отдава, заражда нисшата, получаваща част, ЗА”Т де-Бина, а също и ЗО”Н, в която се реализира отдаването.

Когато Творецът създава получаването на първия стадий, творението не се съгласява. И когато творението пожелае да се уподоби на Твореца, в ГА”Р де-Бина, тогава то няма друг избор освен да получи, но вече по своя собствена воля. То започва да използва своята природа, за да отдава.

ГА”Р де-Бина е независима точка, която казва на Твореца: „Аз не използвам желанието, което Ти си ми дал!”. И тогава се обръща и казва: „Добре, аз ще го използвам, но по собствено решение”. Това е точката, в която се взима това решение – граница, отрязък. Тази точка в средната част на Бина се нарича точката на свобода на избор: средната третина на Тиферет.

Затова и ние се разделяме на две, ГА”Р (Израел) и ЗА”Т (народите на света), между които се образува отрязък. Отдолу са желанията за получаване, а отгоре желанията за отдаване. Тази стълбица никога не се изменя.

Днес, когато АХАП, така наречените 99%, се разкрива, ние трябва да знаем как да работим с нея. Така за първи път се разкрива пълната структура на всичките десет Сфирот (Г”Е и АХАП заедно) и затова настъпва времето на поправяне. Сега Г”Е може да действа, защото досега е било само период на подготовка, без да сме имали възможност да го реализираме на практика.

Г”Е съществува само за да поправи АХАП. Тези желания принадлежат на Бина от самото начало, която е призвана да се грижи за АХАП.

Трябва да знаем за това разделение, тъй като го използваме, за да привлечем висшата светлина и за да имаме по-добро разбиране на случващото се около нас. Скоро ще видим със своите собствени очи как всичко това се материализира, защото тази висша структура започва на практика да се разкрива в нашия свят. Кой знае колко време ще отнеме, може би месеци или години, но ние сме на този път, защото първото разкритие вече се случи.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 23.10.2011
[59124]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Можем да вървим напред едновременно по два пътя и обикновенно се развиваме едновременно по единия и другия: малко със страдание и малко с осъзнаване. Всичко зависи от това на колко процента, в крайна сметка, ще задействаме лошия път и колко добрия.

Средството за реализиране на осъзнатия път, на който ние сами ускоряваме времето и възприемаме всяко състояние като желателно за своето развитие и сами се стремим да се развиваме – е групата. Благодарение на разбиването на общата душа, съм получил възможност, в изкуствена форма, да развивам своето отдаване на другарите, което засега нямам. С това възбуждам отдаващата сила на природата, която започва да ми въздейства.

Мога изкуствено да се стремя към следващото си състояние от истинското си стъпало – макар да не го искам. Но ако механично изпълнявам някакви действия на това текущо стъпало, все едно съм се издигнал и се намирам в отдаване, все едно искам да отдавам – това е достатъчно, за да притегля към мен висшето, следващото, намиращо се над мен състояние и да привлека оттам светлината, възвръщаща към източника.

По този начин предавам на висшия своето желание и това е достатъчно. Защото действам на нивото на информационните гени, решимот – а не извършвам истински, практически действия. И тогава висшият поема в себе си и започва да развива моя зародиш, извършва сливане със светлината на висшето стъпало, между Хохма и Бина /зивуг А”Б СА”Г/ и предава на мен тази светлина Хохма, облечена в светлината Хасадим.

Той ми дава сила, чрез която започвам да разбирам /в светлината на мъдростта, Хохма/ и да участвам в свойството отдаване /в светлината Хасадим/, как да извършвам действия и осъзнато да работя, за да се уподобя и приближа към Твореца, направил малка крачка напред.

Така помалко напредвам, крачка след крачка, за сметка на това, че използвам обкръжението си. Относно него извършвам изкуствени действия, което се нарича „с вяра над знанията” и с това привличам към себе си сила, която ми помага да разпозная тези действия „вътре в знанието”.

Затова, напредването винаги върви над знанието, над моето състояние – съотнесено към някакво по-отдаващо стъпало. И получавам сила от това, за да стана отдаващ и да придобия това знание.

Затова, от събранието на другарите трябва да изискваме всички да вземат участие в тези правилни стъпки и да сключат помежду си съюз, задължаващ да си помагат един на друг и да се поддържат по този път, изцяло противоположен на природата ни. Защото ни се иска да ускорим развитието си и да се стремим към добро, сливане, което е противоположно на нашия егоизъм.

Затова ни е необходима голямата сила на обкръжението, внушаващо ни величието на целта, която е по-важна от всичко останало, величието на другарите, за да се впечетлявам от тях, а не от друго, егоистично обкръжение. Работата на човека се състои да изиска всичко това от своя кръг.

Главното, това е правилното искане, голямото желание за съединение с другарите и очакване, че и те ще поискат същото. По тази причина ние четем заедно статии, говорим за важността на групата и за това, какво се надяваме да получим от нея. Само за сметка на обкръжението ние имаме възможност да се развиваме по добрия бърз път, вместо дългия и мъчителен път, пълен със страдания.

Защото доброто обкръжение развива в мен чувството за осъзнаване на злото и тогова не е необходимо да бъда гонен от страданията. Аз сам чувствам, че да се намирам в състояние на получаване – вече е страдание, а да съм в отдаване – наслаждение. В тази посока, групата ме настройва и ме убеждава. И това е достатъчно, за да започна да искам тази светлина и тя да сформира в мен такива свойства на практика.

От урока по статята на Рабаш, 06.11.2011

[59899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да премина махсом без знание за чертежите на общата система на Вселената?

Отговор: Може, ако работата ви с другарите е насочена към истинско обединение. Въпреки това, все още се нуждаете нещо да изучавате, за да привлечете към себе си светенето на Висшата светлина. Вие трябва заедно с групата виртуално или физически да изучите материала, който показва, по какъв начин сме свързани.

Детето, сглобявайки конструктор, играчки, мозайка, лего, строи своето бъдещо състояние, т.е. създава нещо. Така, че и ние трябва да създаваме нещо, като с това предизвикаме силата, която ще ни изтегли към следващото ниво.

Ето защо, когато се опитваме да се съединим в групата, ние предизвикваме с помощта на ученето, Висшата светлина, която ни обединява. И именно от това обединение ние започваме да разбираме тази схема. Така че вие можете да не я знаете, но трябва заедно, в група да я изучавате. Иначе Висшата светлина няма да се прояви. Тя се проявява от тези форми, в които съществува.

От виртуалния урок, 30.10.2011

[59875]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато четем на „Зоар“, трябва да започнем да усещаме видовете връзки и взаимоотношения между нас, за които тя разказва. Да допуснем, че съществува някаква скрита форма на съединение между нас, незнайна и тайна, но без съмнение съществуваща. Искаме да я разкрием: кой към кого е свързан, по какъв начин, в какъв вид, в каква зависимост и как могат те да си въздействат?

„Зоар“ описва всички тези форми на съединение и не само между нас, а в целия свят. Сега светът е объркан и не знаем как да намерим правилната връзка между всички нас или как да действаме по правилен начин по отношение на другите.

Така, от една страна, „Зоар“ е разкрита, а от друга, в света се зараждат проблеми, за които не сме и подозирали. Проблемите изникват в различни форми, сфери на човешката активност в този свят. Трябва да намерим връзката между тях, да разберем за какво точно говори „Зоар“. Тогава, в зависимост от разкритото пред нас от „Зоар“, трябва да изградим съответстваща реалност в този свят. Това се нарича разкриване на духовния свят между нас.

Да предположим, че не поправеното и разбито състояние, в което съществуваме, ни се разкрие днес. „Зоар“ разказва за поправеното състояние, по-висшето, което се намира на няколко стъпки от нас. Но при всички случаи, ако искаме да напреднем към това състояние, да поправим поне малко настоящата ситуация, то това вече е молитва.

Искаме същите взаимовръзки, описани в „Зоар“, да бъдат разкрити на мястото на разбитата връзка, която ни се разкрива сега. Това е така, защото това, което се е разбило, е било връзката между частите на общата душа. Затова искаме да я поправим.

От урока по книгата „Зоар“, 26.10.2011
[58805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Свят”: Любовта към ближния може да се определи като отдаване на ближния, което е най-близко до същността ù и е призвано да ни помогне да не забравяме за намерението.

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”, Баал а-Сулам обяснява, че злото начало ни е дадено като взаимна ненавист, за да се издигнем над нея и от тази ненавист да изплетем връзките на любовта. По такъв начин поправяме себе си, разкриваме между нас подобието на универсалната Сила, Твореца, и преминаваме към сливане с Тях.

В статията ”Свят”, Баал а-Сулам обяснява това с помощта на сериозен, научен подход, който ни позволява да действаме, отхвърляйки всичко, което няма реално съществуване в света.

Нашият живот, напредването ни в света и ние самите – всичко това е настроено, за да изпълним ”работата на Твореца”, т.е. да се поправим и да Му се уподобим. Принципът на реализация е прост: любовта към ближния е отдаване на ближния. А отдаването на ближния означава, че поставям желанието на другия по-високо, отколкото собственото. Подобно на майката, която се грижи за детето, защото съм призван в служене на другия, на ближния, на всички, на цялото човечество. И ако достигна тази степен означава, че съм поправил себе си. А какво се случва с моето Аз?

Издигаш се над себе си, казва Баал а-Сулам. Но все още в теб остава ”животното”, за което си се грижил по-рано. И в степента как го оставяш, пренасяйки грижите си, желанията и мислите към другите – там намираш душата си. Тя се намира извън тялото – във връзката с ближния, в твоята грижа за него, в стремежа си към него. Ако имено така ще се отнасяш към ближния, то ще намериш съсъд за душата си, заедно с напълването.

Ето защо ”животното” се нуждае единствено от теб, за да излезеш наяве от него. То ще се обновява в кръгооборотите на живота и смъртта, докато не успееш изцяло да се освободиш, в любов към ближния. Тогава нуждата от животното отпада и се прекратяват животинските ти кръгообороти.

От урок по статия”Свят”, 04.11.2011

[59798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, в какво се състои свободната воля оставена на човека, след като винаги избирам най-изгодния вариант от всички възможни?

Отговор: Самата точка на свободен избор не съществува –защото избора е знак, че съм изминал вече всички подготвителни етапи, които предшестват избора, и сега ме карат да направя тъкмо такъв избор от няколко или няколко хиляди такива варианти.

Самото действие, което наричаме момент на избора – не е никакъв избор. Това вече е реализация на всичките предходни приготовления, които сега ме карат да кажа, че аз искам именно това, а не онова.

Ако имам някакъв свой избор – аз не се намирам в точката на избора. Точката на избора – е подготовката за този момент. И тази подготовка може да бъде много дълга, многостранна, включвайки много различни действия, които в края на краищата, ще ме доведат до някакъв определен избор.

Аз сега формирам в себе си всевъзможни наклонности, мисли, желания, свойства, поддръжка от обкръжението, семейството, учението, разпространението – и с това всъщност аз избирам вътре в себе си, създавам условия, които ще ми помогнат да взема след това нещо определено.

То не е като в нашия свят, когато отивам в магазина и си избирам какво да си купя, предпочитайки едно нещо пред друго. В духовното така не става. Изборът в духовния свят е продължителна, последователна работа, с която постигам определено желание – голямо, открояващо се и насочено към нещо конкретно. А през това време, всичките останали желания гаснат редом с него и не ми пречат да избера онова, към което изначално съм се прицелил.

Особено това се отнася към нашите действия в групата. Аз идвам заедно с всички да се храня на трапезата, приятно да си изкарам времето, да разговарям, да се уча, да участвам във всевъзможни мероприятия, в разпространението – и всичко това, за да се вдъхновя от тях, от величието на целта. Това означава, че аз избирам тази цел!

Но кога съм я избрал? Аз вече цяла година я избирам! През цялата година съм извършвал различни действия , в резултат на които, всеки път все по-точно и по-точно съм се насочвал към целта. Ето това се нарича избор!

А не като в нашия свят, където гледам и избирам, какво в този момент ми се иска: този бонбон или този сладолед. Това съвсем не е така.

От урока по статия на Рабаш, 04.11.2011

[59781]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да се съглася на това другарят ми да получи награда за моята работа?

Отговор: Ако това е действие за отдаване, то работя и намирам наслаждение от самата работа. А напълването искам да предам на другия.

Но тук има тънкост, защото ако чувствам, че извличам полза от работата си – то даже няма да ме интересува възнаграждението. Все едно да кажеш на малкото дете: „Ако подредиш всички кубчета, ще получиш 10 долара“. А то не разбира какво е това 10 долара – на него му харесва да подрежда кубчета! Затова, тези 10 долара, които са така ценни за теб – за него не са възнаграждение.

Получава се, че ако извличам наслаждение от работата по-голямо, отколкото наградата за нея – то тя самата става моето възнаграждение, а предишната награда губи значение. Тоест просто сменям една отплата за друга. Но нима за това става въпрос в духовната работа?

Става въпрос за възнаграждението, което много искам, а работата за мен не е наслаждение, а труд. Но аз се преодолявам с помощта на получената сила на светлината, за да мога, въпреки всичко, да предпочета работата, а възнаграждението да предам на другите. А без това преодоляване, просто ще сменям едно егоистично напълване за друго.

Или ме пращат, като подгонен, да тичам и да донеса писмо – или съм спортист, който тича и се наслаждава от самото тичане. Чувствате ли разликата? Главното е съпротивлението, силата на противостоене, да не изчезне, а да се добави. Именно за сметка на това, че я използваме, увеличаваме силата на отдаването и разкриваме светлината.

НАРАНХАЙ – това е светлината на отдаване, която се разкрива именно над преодоляването. Иначе няма къде да се разкрие. Това е като токът, който се проявява от съпротивлението и тогава може да се получи от него мощност.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59650]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На корекция подлежат само тези желания, които имат допълнение – специална форма на отношение към желанието, която се нарича намерение.

Има инстинктивни желания за напълване на неживото, растително и животинско ниво, които просто са заложени в нас от природата. А има и желания, действащи за сметка на намерението, които предполагат особено отношение към източника на напълване, а не към самото наслаждение.

Аз искам да бъда богат, не защото ще получа наслаждение от това, което купувам с тези пари, а защото завиждам на богатия си съсед. Искам да бъда голям, красив, строен – през цялото време се сравнявам с останалите. Тук се намесва някакво отношение към другите, от което извличам допълнително наслаждение. Ако изчезне отношението към ближния, то у мен няма да има никаква причина за това наслаждение.

Егоистичното желание е резултат от факта, че някога сме били свързани, а след това сме се разделили. И това отстраняване, разделяне действа върху желанието, като го увеличава и му придава форма на отношение към чуждите, странични желания, и в крайна сметка – към Твореца. Тоест към нещо намиращо извън мен.

А простото инстинктивно желание аз искам само да го напълня и това е. При това съвсем не ме вълнуват останалите – това е само мое желание. Но желанията на „човешко“ ниво – това не са вродените ми желания, а придобитите. Аз съм ги придобил за сметка на това, че някога съм бил свързан с останалите или сега се намирам в такова обкръжение, което разпалва в мен такива желания.

Поправят се именно такива желания, в които има намерение, което е резултат от миналото съединение в едно желание. Затова то присъства в нас и през цялото време се пробужда, искайки поправянето си.

Именно за сметка на поправянето на това намерение ние стигаме до разбиране на сътворението, на Твореца – усещането е 620 пъти повече напълване и връзка.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59653]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Любов към Твореца и любов към творенията”: Поръчителството трябва да обхване целия свят. Нито един човек няма да достигне желания финал по пътя на духовното без помощта на всичките жители на света.

И това е много важно. Дори големият кабалист никога няма да достигне до края на поправянето, докато не го достигне целия свят до последния детайл. Така и тялото не може да бъде съвършено, ако е нарушена работата на една негова клетка дори. Защото става дума за цялата система.

А значи, целият свят трябва да дойде до края на поправянето и въпросът е само в това, в какъв ред се поправяме. Някои от душите са се събудили по времето на Авраам, някои в по-следващите кръговрати, някои се събуждат днес, а други все още не са се събудили. Всеки с времето си и според мястото в общата работа по поправянето.

И затова всеки човек, чрез своето поправяне скланя към добро целия свят.

В човека е включен целият свят и самият той е включен във всеки – това означава, че всички се поправят посредством него. Това малко ни обяснява законите на интегралната система, която открива днес всеобщата взаимна връзка.

Казано е: “Един грешник унищожава много благо“. Тъй като със своя грях той сякаш заграбва онова добро, което е сложил на общата чаша на везните и връща целия свят назад.

Това е то взаимното поръчителство – реалната ситуация де-факто. Само че по-рано тя е била скрита и затова от нас не се е изисквало да изпълняваме този закон, а днес той се проявява и предявява пред нас съответните изисквания.

Има желаемо и действително. Действителното е разкриващата се система на всеобщата взаимна връзка, където сме включени един в друг. Баал а-Сулам преди 80 години е написал, че целият свят е едно семейство. Тогава хората още не са усещали това, но днес накрая започваме да откриваме тази връзка, за сега все още не толкова тясна, както е в семейството. Взаимната зависимост все още не желана, но е вече очевидна.

Ден след ден тази система от връзки ще се изявява все по-ясно. Ще видим, че всеки влияе на всички и е подложен на влиянието на всички. Това ще ни се стори като нещо ужасно: как може да се намираме в подчинение на целия свят?

Просто няма накъде да бягаме – това означава, че аз трябва колкото се може по-скоро да се погрижа за световното възпитание и поправяне, за правилните и добри човешки взаимни отношения между хората. Щом тази кошмарна взаимна връзка съществува, то всички ние трябва да пробудим във всеки мъничко жалост или страдание към другите. Тъй като сме свързани в щастие и в беда и нашето влияние се предава от всеки на всички и от всички на всеки.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и към творението”, 03.11.2011

[59666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се влезе на Конгреса и какъв трябва да бъде резултатът?

Отговор: За да даде Конгресът добри резултати, всички трябва ”да горят” от очакване и въодушевление, всички трябва да изпитват по-силен ”глад” за единството, в който се разкрива царящата между нас Висша сила. Казано е: ”Живея в моя народ”. Това е и подготовката за Конгреса.

А в резултат трябва действително да разкрием силата на обединението ни, на практика да проявим висшата светлина, енергията на взаимовръзката между нас – не в емоциите, а в реалното усещане. Това ще бъде настоящата светлина – с определена степен на авиют, с определен механизъм на предаване между нас.

Долавяйки тези свойства, започваме да разкриваме нещо извънтелесно – да разкриваме в нови съсъди, в ново възприятие. Тогава ще напуснем тялото и ще попаднем в реалност, съществуваща извън плътта, и така ще встъпим в човешкото измерение.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творението”, 03.11.2011

[59656]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→