Задължение на човека е да прилага усилия за постигане на духовното, за които е казано: “Прилагал усилия – и намерил!” И за това науката кабала дава такива средства: група, учител, оригинални книги – първоизточници.

Тези средства трябва да се използват с намерение да се разкрие в групата връзката между нейните участници. И вместо връзки, разкриваме ненавист и отблъскване. Тоест откриваме двата противоположни полюса на природата: силата на доброто и силата на злото – свойството отдаване, което желаем да достигнем, и егоистичното свойство получаване, което на практика разкриваме помежду си.

Благодарение на усещането на това огромно различие и важността на постигане на отдаване, създаваме обща молитва и искаме поправяне. Всички тези действия се наричат “заповеди”. Тоест заповеди – това са нашите усилия по постигане на отдаването, които са възложени на нас.

А вследствие на тези действия, ако те поне малко са правилни, започва да действа светлината, възвръщаща към източника. Даже, ако нашите действия не са съвсем точни, не са насочени към истинското отдаване (лишма), а засега са егоистични (ло лишма) – все пак светлината леко ни свети.

Разбира се, колкото по-правилни стават нашите намерения, колкото по-желана бъде нашата връзка, колкото по-вярно започнем да разбираме колко необходимо и важно ни е да създадем общо желание – толкова повече ще свети светлината. Както се казва “всеки грош се добавя към общата сметка” – всички тези неголеми въздействия на светлината, случващи се в отговор на нашите усилия, в крайна сметка, се натрупват в един голям “капитал”.

Въздействието на обкръжаващата светлина се нарича Тора, както е казано: “Аз създадох злото начало, и Тора – като средство за неговото поправяне”. Тоест ти прилагаш усилия, за да поправиш своето желание, а светлината те връща към източника.

Светлината (Тора) – не е в твоята власт, а в ръцете на Твореца. Тя свети в тази степен, колкото ти се стараеш да ѝ съответстваш, и те връща към източника, към доброто, тоест те поправя и те уподобява на себе си. Именно това се наричат заповеди (действията, възложени на нас) и Тора (светлината на поправянето).

Затова е казано, че ако човек “от детството си” (тоест от самото начало, докато още нищо не е постигнал), прилага усилия и се стреми да постигне вярата (отдаването), то светлината, възвръщаща към източника (Тора), ще му действа “до самата старост”. Тоест той ще се вдига и ще пада по стъпалата, а светлината ще му помага и ще го води.

Светлината ще продължава да му свети даже в следващото превъплъщение и смяна на физическото тяло нищо няма да измени в тази обща картина.

От урока по статията на Рабаш, 10.11.2011

[60310]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →