Въпрос: Как да достигнем до усещането на срам и да извършим съкращение на своя егоизъм?

Отговор: Срамът – това е много високо чувство, то не идва в началото на пътя. Това е срам от Твореца, Даващия, от това, че Той е даващ, а аз – получаващ.

В нашия свят ние постоянно се ограничаваме от получаване, за да не се срамуваме. Ние сме длъжни да оправдаваме своето получаване.

Да съхраним чувството за собственото си достойнство, своето Аз – за нас това е по-скъпо от живота. Съгласни сме да умрем, но да не сме унизени.

Така е заложено в природата ни. Хората са готови да отидат на смърт, за да утвърдят своя Аз, своето честолюбие.

Срам – това е, когато чувствам, че моето Аз се изменя и изчезва. Ако аз губя своето желание и напълване, аз не чувствам, че преставам да съществувам.

Човек умира и не чувства, че абсолютно изчезва от реалността. Той има само едно усещане, че губи някаква нейна част, освобождава се от миналото си.

Но когато при мен дойде чувството за срам, то зачерква моето духовно съществуване. Това е такова вътрешно усещане, като че ли от мене сега нищо няма да остане!

То е повече от живота и смъртта, толкова е дълбоко. И против него не може да се устои. Човек е готов да се самоубие, само да не изчезне точката на неговото Аз.

Защото тялото – това е просто животно, ние не се страхуваме да го загубим. Ние виждаме как хората рискуват живота си. Но Творецът си играе с нас, засяга точката на нашето Аз – последователно и методично. За нас не остава избор, принудени сме да направим някакво действие, за да съхраним личността си.

Усещането, че аз съм длъжен да се повдигна над този живот, над смъртта, ми помага да се преродя. Аз съм готов на всичко. Казват ми да отдавам – отдавам. Да загубя това, което съм днес – заповядайте, аз съм съгласен! Само да остане тази точка на Аза.

Такова усещане може да даде само светлината възвръщаща към източника. Светлината ни въздейства и пробужда тази точка, която лежи в основата ни. Това е изходната точка „еш ми аин” (създадена от нищото). Това не е материал за наслаждение, а още по-дълбоко.

Средството за постигането му е кабалистичната група и учението. В групата се стараем да построим модел на духовно единство, както в света на Безкрайността.

А за сметка на ученето в условията на единство, ние привличаме светлина, която ни повдига към това състояние. Няма никакви други средства! Само група и учене в група.

Това е ужасно чувство, но именно то ни носи спасение!

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки Зоар, ние сме длъжни да чакаме от тази Книга спасение.

Както пише Баал Сулам в „Предисловие към Талмуда на Десетте Сфирот”, п.155: „Обаче крие се в кабалистичните книги велико и достойно за огласяване, чудесно свойство” – чрез изучаването на книгите ние се съединяваме с Източника, с Твореца, който се намира в друго измерение.

Аз се намирам в своето измерение, откъснат от Него, а тази книга създава връзка между мен и Тях, висшите измерения.

От там аз получавам тази светлина – лекарство, което според моя стремеж, се влива капка по капка в мене като инфузия.

Тора не иска от теб нещо нереално. Та нали свише те познават по-добре от самия тебе и изискват според възможностите ти.

Казват: „Седни редом с книгата. Ти си длъжен да се съединиш с твоето обкръжение, защото това е твоята духовна форма”.

Сега си на своето ниво. Ти си егоист, не понасяш никого и не искаш нищо освен егоистични наслаждения.

Ти дори не знаеш какво точно искаш, но на Висшият това е известно. Та нали Той създава в тебе всички тези желания, всички тези отвратителни свойства. А ти, само понякога леко чувстваш какво прави Той.

Но сътворявайки всичко това в теб, Творецът очаква само едно: „Поне мъничко се постарай да се съединиш с Мен – на основата на това, което ти се дава свише”.

Ти си длъжен да разкриеш своето днешно, истинско състояние – и само да пожелаеш да се уподобиш на висшето.

Но за да се уподобя на висшето, трябва да си представя такова състояние, където аз и групата сме заедно, във взаимно отдаване и поръчителство.

Ако аз си се представя заедно с тях, като едно цяло, между нас вече действа светлината и това е състоянието, което искам да усетя.

Аз искам да почувствам, че сме заедно и светлината ни изпълва, защото нашето обединение е светлина. Това състояние сме длъжни да си представим.

Ясно е, че не сме заедно и не сме свързани, но се стараем да се съединим. Това означава, че ние искаме да израснем в духовното, да се уподобим с висшето.

Тогава според стремежа, Зоар създава връзки между тебе и висшата степен и влива инфузия – капки светлина, наречени „капки успех” (мазалот), стичащи се в теб.

Няма никаква разлика между тебе и висшата степен, освен, че на висшата степен си свързан с другите.

Постарай се да си представиш това висше състояние на вътрешно обединение между всички – това е взаимно отдаване и се нарича „висша светлина”.

От това състояние, което си представяш, мечтаеш и се стремиш към него, върху теб действа силата на окръжаващата светлина, която те води към израстване.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво принуждава творението да приеме решение за извършване на съкращение (цимцум)?

Отговор: Срам! Творението усеща срам във всичките си желания и това не е решение на разума, а на чувствата. Аз чувствам, че не съм способен да остана получаващ!

Светлината, която ме изпълва, превръща за мен наслаждението в смърт. Тя ми дава такова усещане, че загубвам цялата светлина и цялото изпълване.

Светлината е наслаждение, и в същия миг, когато я получавам, ми се струва, че съм получил толкова много, изпълнен съм и съм усетил огромно и безкрайно наслаждение.

Но точно тогава започвам да разкривам, че съм го получил от някого и ме хваща срам – просто изгарям от срам. Аз чувствам такова голямо неудобство, защото това отменя моята личност. Изгарям от срам и ненавиждам и себе си и Него…

Това се нарича и изчезване на светлината и тук не са нужни  никакви разумни заключения и решения. Това са чувствени усещания, тъй като наслаждението пропада и аз не получавам изпълване.

Срамът от това, че получавам това е много високо чувство, дай Бог всекиму да го достигне.

От урока по статията „Въведение в науката кабала“, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава Ваикра, п.20: …Един владетел е поставен на вратите отвън и неговото име е Газриел, и с него заедно са дванайсет владетели, обкръжаващи го с „три”, „три”  от всяка страна, в четирите посоки.

Долната обща колесница (меркава), това е дванайсет: Михаел, Гавриел, Уриел, и Рафаел, във всеки от които три линии, ХАГАТ, равно на дванайсет.

И съответно има дванайсет във всяка от тях…

Всяко творение в духовното се състои от 12 части. Всеки най-малък елемент и цялата духовна реалност имат една и съща структура и свойства.

Ако се отсече една малка част, то тя ще съдържа в себе си всичките свойства на цялото.

И затова в духовното няма разлика между общото и частното и не е както в нашият свят, където частите се събират, за да образуват заедно едно цяло.

В духовният свят е важно качеството, а не количеството и общото не е сумата на своите части, а в него всяка част вече се явява това общо, но разкриващо се в качествено нова степен.

Духовната реалност се разкрива само в постижението на човека, вътре в неговите желания, т.е. ние постигаме формите на своето желание, които се наричат душа и светлината, действаща вътре в желанието, придаваща му такива форми.

Излиза, че цялата реалност това е една душа Адам Ришон. Всички светове, духовни обекти (парцуфими), ангели, форми, са 4-те нива на желанието (неживо, растително, животинско, човешко).

Цялото творение има една и съща структура, а освен него съществува само Ацмуто – същността на Твореца, която е непостижима за нас.

Можем само да гадаем, че това е корена на всичко това, което разкриваме, но не можем да Го постигнем.

От вечерният урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След като всичко вече е казано и направено, каква е тайната за постигане на целта? Би трябвало да има такава, тъй като само малък процент от хората, които идват при науката Кабала, са способни да я постигнат.

Отговор: Ще ти издам една тайна: Ако човек не напусне пътя, то тогава, независимо какво се случва с него по пътя, той постига целта. Няма друга формула към успеха.

Човек преминава през много трудни състояния. Понякога той поглежда назад и дори не може да повярва, че всичко това му се е случило. Обаче, без значение какво се случва във всеки момент, човек трябва да вижда само една цел пред себе си и това е ключът към успеха. Само това е важно.

Следователно,  бих  пожелал на човек само едно нещо: Упоритост в постигането на целта! Нищо друго няма да помогне, нито особен ум или тънки чувства, нито тежки усилия, знание, нито дори приятелите, които са до теб. Ти просто трябва да сграбчиш целта със зъби като булдог и да не пускаш, независимо какво се случва.

Filed under: Духовна работа - 1 коментар →

Зоар, глава „Бехукотай”, п.5: Балак бил мъдрец и велик маг в действията си, повече от Билам.

А всичко, което човек желае в този свят при служенето на Твореца, трябва да възбуди със своите действия отдолу.

Понеже с действията отдолу се възбуждат действията на върха.

Ние, като че ли сме зависими от желанията свише, от светлината, която трябва да ни пробуди. Но със своята работа, която възбуждаме в ниското, ние извикваме пробуждане на върха.

Макар, че по повод „пробуждането отдолу” и „пробуждането свише” е казано: „Аз съм – първи и аз съм – последен!”, т.е. всичко се извършва от Твореца, но между тези негови две действия, ние сме длъжни да се включим в процеса сами.

Разбира се, всичко започва от Твореца, но когато на човек се дава възбуждане свише (точката в сърцето), края на връвта – всичко останало за виси само от него. И ето тук ние обикновено се объркваме…

Ако човек се намира в нисшата точка на падение, той не може сам да се повдигне от нея, както е казано: „Заключеният не може сам да се освободи от затвора”.

Но ако накрая са му хвърлили спасително въже, то всичко останало вече зависи от него. И тогава от него се иска отчет – използвал ли е той своя шанс правилно или не…

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Каква е разликата между света на Безкрайността и нашия свят?

В света на Безкрайността всичко съществува в единно затворено пространство, където всички ние сме заедно, всичко е общо, всичко принадлежи на всички и на всеки. Няма разлика между мене и другите, между принадлежащото на мен и принадлежащото на другите. Всичко съществува без всякакви граници.

А в нашия свят е обратно. Всичко е напълно разделено и човек – иска или не – през цялото време пази своите граници.

Той трябва да разруши тези граници, за да може поне малко да се сближи с другия, а след това, отново се затваря в себе си, като че ли природата го тегли обратно. И отново иска да се сближи с другите – и отново се затваря.

Затова, докато не сме достигнали Безкрайността, съществува един много важен принцип в нашата духовна работа.

На този принцип се основава работата на система за електрически трептения, състояща се от кондензатор и индукционна бобина, съединени в електрическа верига.

Ако подадем енергия на този контур, тя минава първо през кондензатора, а оттам – в бобината. После отново влиза в кондензатора и пак отново – в бобината. По този начин тя може да се върти в тях.

Този принцип важи не само за електрическите вериги. Защото това, което се осъществява в един механизъм в природата работи също в цялата природа и в различни нейни части, само че в различна форма в зависимост от типа на системите : физически, биологични, обществени /отношенията на човека с обществото/.

Затова, отношенията между мен и групата трябва да се строят на същия принцип: въодушевлението и важността на целта, които се създават в мен, аз предавам на групата, а когато аз се сривам, то получавам от групата това въодушевление, което съм вложил в нея при това умножено по мощността на групата. По този начин ние работим, въртейки се в затворена верига.

Откъс от 9-ти урок на конгреса «Зоар 2010», Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Издигайки се от степен на степен, преминавайки през различни състояния, човек е длъжен да не забравя, че има само една сила – не той самият и не обкръжението, а само Висша сила, всеобща Природа, Творец, организиращ му всички тези състояния и че той се намира във връзка с Него.

Вярно е, че трябва да се принизя пред обкръжението. Вярно е, че трябва да се уча от книгите, написани от мъдрите хора – кабалисти, всеки път построявайки себе си наново.

Но чрез всички тези средства, през цялата тази обвивка, в целият този театър, аз съм свързан с единствения Режисьор, който ми устройва всичко това по правилото «отпред и отзад Ти ме обгръщаш».

Тогава аз не просто преминавам степени и състояния, изграждам отношения с групата, а през цялото време се намирам във връзка с Него – чрез всички тези средства, които Той е поставил между нас в качеството на адаптори, с които разкриваме Него.

Постепенно, изучавайки ги, аз виждам, че всички препятствия, цялото скриване между мен и Него, са предназначени да ми помогнат да изменя себе си, все повече и повече да се уподобя на Него – Режисьора, който ми организира всичко това.

Тогава аз започвам да възприемам обкръжението, атмосферата, другарите, обучението, учителя като Негови представители.

Преставам да им предавам някакава собствена значимост и съществуване, и постепенно те изчезват в очите ми, като притежаващи собствени сили, власт и влияние.

Аз все повече ги съотнасям към Твореца, и в тази степен ги оправдавам, оправдавам и Твореца, който постъпва така с мен и придобивам връзка с Него.

Тогава обичам всички, та нали те са ми помогнали да достигна сливането с Него и целият свят се нарича «свята Шхина» – едно желание, в което светлината напълва всичко. И това желание е мое.

Откъс от 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010“, Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.5: …И както е нужно да се възбуди Висшата святост чрез действие и реч, така тези, които произхождат от нечистата страна, са длъжни да се възбудят от своя страна с действие и чрез произнасяне с уста.

И независимо от това, че Билам е бил най-големият маг в света, Балак е бил по-голям маг от него. В света на магиите Балак е бил най-велик сред мъдреците.

Какво значи това, защо трябва да пробуждам нечистата страна с действие и реч?! Нима не е по-добре да си мълча и нищо да не правя, за да не разлая тези кучета?

Но не, именно с правилните си действия и реч, пробуждайки ту страната на нечистотата, ту светостта – между тях аз се придвижвам към върха.

«Магьосничество» – това означава, да взема силата на Твореца и да я използвам с хитрост, т.е. да объркам човека, разкривайки му истинската, зла природа.

Това са сили, които се намират вътре в нас и без тях би било невъзможно да се разкрие нашият егоизъм.

Тези ангели от страна на злото, работещи над нас: Билам, Балак, Азазел, Аман и прочие, са сили на разбиването, части на нашата душа. Това не са някакви външни за нас сили – извън нас действа само Твореца.

До разбиването всички души са били свързани в една система и са се намирали в абсолютна хармония, слети в «Един, Единен и Единствен».

А когато се е случило разбиването, тези части на душата се оказали свързани помежду си егоистично, получавайки изгода от своята връзка, помагаща им да се ядат един друг.

Подобно на това, когато някой народ се обедини, за да нападне и завоюва друг народ.

Тази нечиста сила, от една страна, тази чудесна сила на единството, идва към нас от Твореца, а от друга страна ние я използваме с егоистична цел, във вреда на другите.

И ако умеем хитро да я използваме, то може за определен период от време много да успеем, макар и да ни е ясно, че накрая всичко ще рухне.

Но в началото всички злодеи и диктатори призовават народа уж към единство, взаимна помощ, социализъм. Злата сила не може да завладее човека, ако в началото не се маскира като добра…

Тя го подкупва с някаква част, която е правдива, но вътре се крие огромна лъжа. В това се състои магьосничеството.

На повърхността ни се струва, че ни се предлага нещо много хубаво, а вътре се крие лъжа, с която искат да ни излъжат и използват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→