Въпрос: От време на време попадам на вашите обсъждания относно състоянието на групата и на всеки един поотделно, и съм поразен, какви сте неизправни все още, колко сте низки, доколко групата все още не е група, без приятелство, къде е вашият напредък?

Отговор: Благодаря ви за въпроса, вероятно от него ще разберете и своето състояние. Колкото по-високо се издига човек, толкова той и неговата група му изглеждат все по-порочни и слаби.

Защото висшата светлина О”М  им свети и те виждат себе си спрямо все по-висши степени.

А когато говорят за себе си, то на страничния слушател му се струва, че и той се намира с тях, на същото ниво и дори по-високо, тъй като не вижда в себе си такива проблеми, а измерва себе си, относително нивото, на което самият той се намира!!!

Казано е, че „по правите пътища на Твореца могат да вървят само праведниците”, които след всичко порочно  в себе си, което им се разкрива, оправдават Твореца, който им разкрива такива състояния, тъй като, ”Няма никой, освен Него”.

За пример, погледнете как народа на Израел греши на всяка крачка в Тора и в своят духовен път! Виж също ”Горящият храст в Коцк” и др.

На тези отстрани им се струва, че са по-добри от тези, които отдават всичко от себе си за духовното развитие. Защото в тях няма трите линии, да вървят над себе си, въпреки здравият смисъл.

И както е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на властелините” (даат Тора афуха ми даат баал абайтим). Тяхното неправилно (земно, егоистично) разбиране на нашите състояния, ги отделя  от нас, което е най-добре за двете страни.

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Анализирайки своите желания, ние трябва да проникнем в тях много дълбоко, за да разберем, че те, заедно с егоистичните им намерения, произлизат от Твореца.

Трябва да достигнем самата дълбочина на осъзнаване на желанието, и от нейния корен да разберем, откъде произхожда това желание.

И когато открием, че самото желание и неговото егоистично намерение ни е изпратено от Твореца, ние разбираме, че няма избор и ние повече няма към кого да се обръщаме с молба за неговото изменение, а само към Твореца!

А иначе човек няма нужда от Тора – той не крещи и не се обръща към Твореца. Той още не се чувства творение, над което властва висша сила, към която може да се обърне.

Нашето егоистично начало е ангелът, който ни приближава към Твореца. Ние получаваме удари и в резултат до нас достига, че за тях има причина, и че ги изпраща някой, който е над нас.

Може да се стигне до този извод с цената на страдания, а може – с помощта на учение, обкръжение и духовно развитие.

„Мъдрецът вижда бъдещето“ – зараждащото се състояние, още преди да го достигне – и може да го измени.

Физическите страдания от този свят се превръщат в страдания от любов, когато аз привличам към себе си малко висша светлина, и в сравнение с нея, усещам своето състояние.

Тогава аз започвам да страдам от това, че в мен няма любов към ближния и любов към Твореца. Тук се намира и точката на нашия свободен избор.

Главното е, да се добереш до корена на страданието и да разбереш, че то преднамерено ни е изпратено отгоре.

И знак за това, че сме достигнали самата дълбочина и корена е ако ние разбираме, че няма избор и започваме да крещим на Твореца.

А ако ние все още свързваме своето страдание с всевъзможни причини в този свят и с самите себе си – значи, още не сме достигнали неговото дъно.

Аз се спускам все по – дълбоко и по – дълбоко в страданието, по неговите степени: алеф, бет, гимел (нежива, растителна, животинска) и мисля, че получавам удар от природата.

Но когато достигам последния му стадий, бхина далет, там аз разкривам, кой е неговия източник – над природата, в Твореца, като наказващ пръст на Твореца, и тогава аз Му крещя.

Но може ли да се ускори и смекчи този процес? – Може! Затова ни е дадена Тора, за да вървим не по пътя на страданието, а по бързия и лек път, и по собствено желание.

Аз организирам около себе си група, отгоре, чрез учене – притеглям светлина (например изучавам Зоар), и бързо постигам същия резултат.

Това се нарича пътя на Тора. Разликата между двата пътя е в хиляди години страдания.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава’’Вайкра”, т. 87: Доколкото Тората е излязла от Бина, първите скрижали също са написани от Бина.

Казано е: „начертано е на скрижалите”. Чети не начертано (харут), а свобода (херут).

Това е истинската свобода, понеже представлява мястото, от което зависи свободата. Тъй като свободата от всички лоши сили се достига само с помощта на светлините на Бина.

В Тората няма спорни неща, в които да не се свеждат всички неща в едно цяло – към Малхут, и да не се стичат в един общ източник – в Есод.

Ние сме материал на творението, желание да се насладим, да напълним себе си. То може само да получава. Ако неговото намерение е само да получава за себе си, това е намерение, а не желание, и ние го наричаме „зло”.

А желанието – това е материал, който не се променя, за него не може да се каже, че е добро или лошо.  Определя го намерението – добро ли е то или лошо. И в него е нашата свобода  да избираме.

В желанията, намиращи се в нас, на неживо, растително и животинско ниво, ние нямаме свобода на избор, в тях нищо не можем да променим.

Това се потвърждава все повече от всички научни изследвания. Единствената възможна промяна е на човешко ниво, в намерението, което е над желанието.

Само по себе си, желанието е създадено от Твореца и ни е дадено в неизменящ се вид. А намерението над желанието ни е дадено изначално егоистично, „за себе си”, и ние сме длъжни да постановим, че това намерение е лошо, доколкото е насочено срещу обединението, срещу отдаването на ближния, отдаването на Твореца.

Но намерението може да бъде и обратно, „заради другите”, отдаване, и тогава то се нарича „доброто начало’’.

Тоест „злото начало” и „доброто начало”, доброто и злото, се определят по намерението, а самото „начало” е неизменящо се желание.

Това намерение е само на ниво човек. Намерението да се уподобиш на Твореца се нарича добро, а противоположното на Него – зло. То се реализира в обединяването или отдалечаването от другите.

Затова, от своите намерения аз трябва да избера само онези, в които имам свободата на избор да се присъединя към другите в общо намерение за взаимно отдаване, чрез което ние ще се уподобим с Твореца.

И само тук аз определям доброто или злото – или относително своят егоизъм, или онова, което постановява Твореца.

Затова, ако желаем да изправим себе си, това може да направи само Бина – висшето свойство за отдаване.

Идвайки към желанието за наслаждение, тя изменя лошото му свойство в добро, тоест намерението за получаване в  намерение за отдаване.

От урока по книга Зоар, 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.

Как мога да помня, че всичко това произтича вътре в мен и става дума за връзка между нас?

Отговор: Право да си кажем, това е без значение, „Каквото не прави разумът – прави го времето”. Времето за учене и сближаване с другарите.

Ако човек по време на урока (с главата), не може да мисли за целта (сърцето), – нека слуша своето сърце.

Главното е – да удържаш през цялото време мисълта си за това, какво ти желаеш да усвоиш от изучаваното. Без това Тора не действа.

Тора въздейства съгласно намерението на човека, както е казано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора като подправка към него”.

Имаш ли в себе си зло начало? Донеси го – тогава ще получиш Тора, като подправка към него (средство за неговото изправяне).

А ако нямаш в себе си злото начало, с какво ще ти помогне подправката? Кабалистите ни дават прости примери.

Имаш ли супа? Искаш ли към нея да прибавиш пипер, сол и всевъзможни подправки? – Заповядай! А ако ти нямаш супа, с какво ще ти помогнат пиперът и солта? Сами за себе си те са отвратителни.

В нашият случай: ние трябва първо да сготвим „супата”. Без нея подправките са излишни. Даже да искаме, няма да можем да ги ползваме.

В процеса на приготвянето на супата – групата, тогава възниква необходимост от подправките – за да ни съедини Светлината. Тора е нужна само на онези, които имат (открито) зло начало.

Затова, към четене на книгата Зоар и към всички наши занимания, ние сме длъжни преди всичко да подходим с правилно намерение, знаейки какво желаем, т.е. да подготвим своята зла природа.

Ти имаш ли какво да изправяш, в теб има ли зло начало – ще получиш за него изправяне. А ако не откриеш в себе си злото – длъжен си първо да го намериш.

Ако се чувстваш праведник, Тора не е за теб, тя е  за грешниците – за да ги изправя.

Затова, по-големият от другите разкрива в себе си по-голям егоизъм, по-голямо зло – и той има какво да изправя.

И затова, не е важно доколко човек разбира по време на занятията. „Не умниците изучават Тора” (ло ахахам ломед). Важното е – той да чувства, че има какво да изправя във връзките с другарите си.

Защото трябва да се съединим в едно желание, душата на Адам, трябва да станем братя – по цел.

И макар сега да се ненавиждаме, не искаме и се пренебрегваме  един друг, но  разбираме, че целта е – съединение.

Затова, ние чакаме да дойде светлината, да ни върне към източника. Тогава ще станем едно цяло желание и между нас ще се разкрие Творецът.

От урока от книга Зоар 17.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започнали сме нашата работа върху изграждането на Кабалистична група. Ако през деня, ние мислим за статията на деня, която учим, ще видим огромна промяна в нас. Когато толкова много сърца и желания действат според метода на Баал Сулам, стремейки се към целта и изяснявайки я, самото действие вече ни обединява.

Заедно ние привличаме Светлината, която започва да действа върху нас и ние чувстваме огромни промени. Тези промени, обаче, може да изглежда, че са към по-лошо. И какво от това? Тяхната цел е да ни научат, че напредването става над нашия егоизъм, над нашето желание да получаваме наслаждение и да чувстваме егоистическа награда.

Работих много усилено, но на следващия ден почувствах дори повече тежест в сърцето, моята собствена незначителност, слабост, равнодушие, омраза и безразличие. Въпреки това, аз трябва да стана и да продължа да вървя. Това е подобно на скитането в пустинята, описано в Тора. „Открил си своето зло? Чудесно! Сега ще научиш как да го поправиш и да продължиш пътя.”

От урока по статията „Цел на обединението-1”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма по-голям празник от празника на получаването на Тората. Ако не беше Тората, ние щяхме да водим животинско съществувание „дотогава, докато се върти земята”.

Но ние получихме възможността да използваме висшата сила и с нейна помощ да преминем във висшето измерение, да продължим нашето съществуване, нашият живот в духовното измерение.

От този свят, от тази реалност, която сега усещаме, ние можем плавно да преминем в ново състояние, в друг свят, в друго измерение, несвързано по никакъв начин с планетата Земя и с тази Вселена.

Ние можем да разкрием себе си съществуващи във вечна, съвършена, пълна с хармония форма, без ограниченията на материалния свят.

С помощта на висшата сила пред нас ще се отвори изход от нашия свят, от този оскъден живот, към съвършено съществуване.

Средството за този преход от нашето измерение към висшето се нарича „Тора” – особена сила, която постепенно ще ни изменя към нови състояния и според степента нашите промени, ние плавно ще преминаваме в него.

Докато всички мои „земни”, тоест егоистични свойства, не се променят в духовни, алтруистични.

Човек получава възможност да премине към вечно и съвършено съществуване. Затова получаването на такава възможност се явява като най-важно събитие в нашия живот, истински празник!

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Откъс от статията на Рабаш «Цел на групата»: Ние сме се събрали тук, за да положим основите за изграждане на група, обединяваща всички, които желаят да вървят по пътя и методиката на Баал Сулам, за да се издигнат на стъпалото на човека, а не да си останат животни.

От тази статия трябва да извадим основните принципи:

1. Какво значи «да се съберем»?

2. Какво е «методика на Баал Сулам»?

3. Какво значи «стъпало на човека»?

4. За какво е създаден човека: за наслаждение или за трепет пред Твореца?

5. Условието за постигане на всичко това е подобие на свойствата на Твореца.

6. Самото желание да се насладиш не е лошо – то е материала на цялото творение. Зло желание (ецер ра) се нарича нашето нежелание да се обединим, да поправим разбиването на Душата на части – нашите частни души.

7. Ние не разрушаваме егоистичното желание, а само поправяме неговото намерение «за себе си» на намерение за отдаване «на другите». Тоест, в желанието си да получим, ние винаги сме противоположни на Твореца, а в намерението да отдаваме – се присъединяваме към Него.

8. Сливането с Твореца е в подобието на нашите свойствата с Неговите. Намерението за отдаване, ние постигаме в работа с група. Тази задача е постижима и може да бъде проверена, а създаденото от нас общо желание за отдаване се явява общата душа, която Творецът запълва.

9. Всяко наше състояние се състои от две противоположни, и в зависимост от степента на напредване, разривът между тях се увеличава.

Аз разкривам: а) все по – голямата нищожност на самия себе си и б) все по – голямото величие на целта.

Аз трябва да съединя всичко това в една точка и по този начин да почувствам разбиването на душите, за да заставя висшата светлина да ме поправи и между мен и другите хора да се възцари отдаването.

Това се нарича даряване на Тора – светлината на поправянето. А след това се разкрива и Даващият Тора – в нашето поправено отношение към ближния, в общия духовен съсъд (кли).

Откъс от урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Буквите – това са свойства, които нашето желание приема, под въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

Творецът е създал материала – нашето желание да се насладим. Това желание, под влияние на светлината, приема различни форми – свойства, подобни на светлината.

Сам по себе си материалът – това е желание за получаване на наслаждение, желание за напълване. Но с помощта на светлината, то приема противоположни на себе си висши форми – свойства на отдаване и любов.

И затова ние назоваваме тези свойства форми, доколкото те се отделят от желанията, изпъкват напред. Желанието придобива някакви външни форми, които могат да се разпознаят.

Защото, ако това беше просто материал, аз не бих го възприел. А до колкото той има някаква форма, аз я разпознавам: кръг, квадрат, правоъгълник – без форма аз не бих го разпознал.

Светлината, въздействайки на желанието за наслаждение, създава в него различни „изпъкналости и падини”, позволявайки му да отдели своите свойства на отдаване, които по начало не са вътре в желанието.

И затова наричаме тези свойства – форми. Какво означава „форма”? Материал, който в нещо е станал подобен на светлината, се нарича форма на материята.

Има общо 27 такива форми: 22 – това са буквите от „алеф” до „тав” и още 5 последни букви – манцепах. Защо? Защото от ЗАТ де Бина, частите на Бина, въздействащи върху нас, излизат 22 форми на отдаване: 9 от Бина, 9 от ЗА и 4 от Малхут. И още 5 крайни, ограничителни форми.

Затова има 27 форми, които нашият материал приема под въздействието на светлината.

Затова с помощта на тези 27 форми, ние можем да обясним какво прави с нас Твореца, какво Той иска от нас, по какъв начин можем да се уподобим на Него – в тези 27 форми, които ние приемаме под въздействието на светлината върху нашия материал. А засега, той е съвършено безформен – просто гора от желания.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво толкова особено има в усилието, че то ни променя?

Отговор: Усилието се отчита не в самите желания, а в стремежа ни да си изясним разликата между нас и светлината, т.е. между Твореца и творението.

Усилието е насочено изцяло към тази точка на творението, където се проявява различието между съществуващия („йеш ми йеш“) и „възникналия от нищото“ (йеш ми айн“).

През цялото време си изясняваме разривът, който първоначално е възникнал между Твореца и творението. Затова усилието е насочено само към изясняване на това, кой е Той и кой съм аз.

Такава е вътрешната същност на този процес, но за мен тя се въплъщава в по-осезаеми неща: получаване на светлината, издигане по степените или ново усещане, в по-външна форма спрямо желанието ми.

Но вътре действа само тази точка на качественото различие между Твореца и творението – акта на самото Сътворение, това единствено действие, извършено от Твореца.

Това е висшата тайна на това как от съществуващия (йеш) е произлязло нещо от нищото (йеш ми айн).

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→