Ние сме създадени от материал, който не е способен да получи светлина. Затова цялата ни възможност за съществуване е само в това – да се включим в Бина, в Твореца.

Бина работи над нас и ни повдига към Себе си. Нейната долна част (АХАП) се спуска към нас и ни се представя като тъмнина, която ние не искаме.

Тя ни свети със своята светлина на отдаване и милосърдие (Хасадим), но ние усещаме това като тъмнина, тъй като не искаме да отдаваме!

Но когато, работейки помежду си, с помощта на обкръжаващата светлина, ние се готвим да видим това отдаване като желано, то постепенно започваме да разпознаваме, че вътре в нас се намира Висшият и че той действително е Висш, тоест започваме да ценим свойството отдаване като възвишено.

И тогава сме готови да се съединим с Него и да променим себе си. Готови сме да забравим за своето егоистично желание и да се прикрепим към Висшето като капката сперма в майчината утроба.

Затова Висшият може да ни повдигне нагоре –  нашите желания са готови да се прикрепят към Него.

Но къде нагоре? Нима в духовното има друго място – по-горе или по-долу? Не, право тук, вътре в нас Той започва да развива свойството  отдаване – все повече и повече.

Това означава, че Той ни повдига, защото ние оценяваме свойството отдаване като подем.

А всяка направена от нас крачка става благодарение на това, че все по-силно се съединяваме помежду си и създаваме  система, която може да предоставим на Висшия за поправяне.

Така ние се повдигаме нагоре в Бина и тази светлина, която е била в нея, се разпространява надолу в този свят.

Тоест, тези желания, които са се прикрепили към Висшето, могат вече не просто да се отменят, но сами да взимат и да реализират в себе си  свойството  отдаване, да го поемат вътрешно и да го използват.

Разбира се, желанието остава получаващо, но то променя своето намерение. Така и нашият свят, създаден от желание да се насладим, също започва да получава постепенно осветяване свише, защото в него се появява желание да отдава.

Oткъс от урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам””, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние тепърва ще разкрием, че са ни необходими всички хора, живеещи на Земята – всеки един от 7-те милиарда.

Обкръжението действа за човека като усилвател на силите, тъй като собствената сила на всеки е много малка.

Колкото повече са хората в обществото, под чието влияние се поставям, толкова по – голяма сила ще получа.

Това ще определи височината на стъпалото, на което ще мога да се уподобя с Твореца, и каква степен на сливане с Него ще постигна.

Аз не бих могъл да го постигна самостоятелно. Кабалистичната група е мястото, където се прилепям към Твореца, и тя определя, на каква височина се сравнявам с Него.

Групата се превръща за мен в дом, където Творецът и творението се срещат. И, когато ние се срещаме с Него, то мен вече ме няма – има всички „НИЕ“, които са се превърнали за мен в моето „Аз“.

„Затворникът не може да се освободи сам от затвора“, но това могат да направят за него другарите, като го вдъхновяват духовно, давайки му своите сили.

И всеки трябва да помисли, как може да помогне на другаря си да свързва всяко свое състояние с целта, и да разбере неговата потребност, като се радва на разкриващите се в него «грешници».

Не е важно през какви състояния преминаваме – подеми или падения, важното е, че се придвижваме към целта.

И тогава разбираме, че сме длъжни да ги преминем – както болният преминава лечение, което може би му е неприятно, но той вече предвкусва своето оздравяване.

Затова, трябва един на друг да си повдигаме настроението – и не просто лекомислено да се веселим, а да си даваме един на друг жизнен дух, тоест духовен живот, на който човек се радва.

Настроението е много важно, защото дава жизнена сила. А възвишено настроение няма да получиш от материалния живот, нито от богатство, нито от власт.

Само тук, един човек може да помогне на друг, ако той е загубил сила на вярата, сила за живот, тоест, когато е изчезнала подкрепата на обкръжението – единственото средство, което ни придвижва напред.

И само друг човек може да ни внуши усещане за важността на отдаването, за увереност и пълноценен живот.

Всеки трябва да помогне на другаря си в това и да му даде пример за пламенност по пътя към целта, която много скоро ще бъде постигната.

Откъс от урока по статията на Рабаш „Човекът да помогне на ближния“, 25.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: За кого аз моля светлина, възвръщаща към източника – за моите сякаш поправени другари, или за себе си?

Отговор: Човек моли, изхождайки от дълбоката вътрешна потребност на желанието. Желанието трябва да бъде за обществото. Нали ако говорим за достигане на духовното, то в духовното няма лична сметка с никого.

Няма такова нещо, че в духовното съществувам аз. Аз – това е общност на души, в които съм включен. И затова човек не може да остава там сам, откъснат от другите.

Така че за какъв живот той моли сила? Сила на живота – за общо тяло на една душа.

Значи той е длъжен да моли за сила, за да отдава на това тяло. Целият му живот се определя от това колко той отдава на общата система.

Затова даже ако молитвата му е предизвикана от желание да получи сили, тази молитва е за това да има сили у него да отдава на общото тяло на душата. И затова моли ли се той за всички или моли за себе си – това е една и съща молитва.

Когато говорим за това, че има „молитва на единия” и има „молитва на многото” – това е все още непоправена молитва. Няма друга молитва освен „молитвата на многото” – молитва за обществото.

Но докато човек все още не се намира в напълно поправено състояние, той изцяло моли за себе си, а частично за обществото. Съгласно това го поправят, коригират неговото направление, за да се чувства къде по-добре, къде по-зле, и така го довеждат до правилната молитва.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялото зло ни е подготвено още с разбиването свише. Затова как можем да говорим за Творението, че то прегрешава, ако това е създание на Твореца, резултат от Неговитe действия?

Каквото и да прави човекът, то винаги ще бъде следствие от Твореца. Винаги може да се посочи източникът, от когото идва всичко.

А и Той сам признава, че е създал Зло и само Зло – „Аз създадох  Зло!” (”Барати ецер ара!”).

Единствено свободната воля, позволяваща ни да избираме между доброто и злото и да изискаме от Твореца поправяне на Злото в нас, се реализира чрез обкръжението.

Обръщайки се към групата, човек открива,че има в него „празно пространство”, което не принадлежи нито на Твореца, нито на творението – „клипат Нога”. В него няма нито добро, нито зло, а ти го определяш със свободния си избор.

Работейки в група, ти започваш да виждаш, че има нещо оставено на теб от Твореца за вземане на решение. Това е особена точка – твоята независимост.

В нея ти ще се наричаш човек, ако започнеш да създаваш от тази „бяла”, свободна точка  образа на Твореца, ще вземеш  решение, че желаеш да станеш  като Него.

Но ти си длъжен още да разкриеш тази точка. Засега в теб се разкрива решимо (спомен) от разбиването.

Тази  точка вече е зачатък на екрана, който ти си длъжен да изградиш от решимо. Тя се разкрива в работата ни с групата.

С вътрешните си усилия, ние разчистваме нападението на всевъзможни обвивки(клипот) и различни навици – и изведнъж откриваме под тях нещо, непринадлежащо на Твореца. Това действително е чудо.

В тази точка човек е длъжен да каже: „От мен зависи целият свят. Аз го накланям към добро или зло – чрез своите решения във всеки миг”.

Тогава, през цялото време, човек стои като въжеиграч върху въжето, и всеки път е длъжен да взема ново решение на страната на доброто, за да не падне от въжето. Това значи, че във всеки момент той избира да върви по пътя на истината.

Затова Баал Сулам казва, че пътят към Твореца е много тънка нишка и човек, ходейки по него, трябва много да внимава  да не се отклони нито вдясно, нито вляво.

Но всичко това е при условие, че той разкрива точката в началото на въжето – своята свобода на избор в работата с обкръжението си.

А след това всички следващи точки, по които той върви, са точките на правилното му съединяване с обкръжението, което той избира, реализирайки свободната си воля.

Чoвек сам строи това въже от точки, които разкрива. Той сам ходи по него,  като всеки път накланя себе си и целия свят към добро.

Всъщност пред него не съществува нищо – нито точката , която той разкрива, нито въжето от тези точки – правият път към Твореца. Защото пътят не се разстила от Твореца до нас.

Ние получаваме само решимот, който са останали на всяко стъпало при спускането отгоре надолу. Но въжето не съществува – самите ние го построяваме отдолу нагоре. В крайна сметка именно то се нарича „човек”.

Всички тези парцуфими, които ние пресъздаваме отдолу нагоре, не са парцуфимите, съществуващи при слизането отгоре надолу.

Наистина, изкачвайки се по стъпалата, ние разкриваме всяко стъпало 620 пъти по-голямо, отколкото е било при спускането надолу. Това е съвършено друга степен – ние самите я строим.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да изразя любовта си към другарите, ако не се намирам все още в духовния свят?

Отговор: Трябва да се покаже на всички, колко внимателно възприемаш всичко, че си постоянен в стремежите си да достигнеш духовното, че желаеш да участваш в работата, в разпространението, готов си да се съединиш с другарите и да ги обичаш – доколко ти влагаш себе си.

Ти трябва открито да покажеш пример и с това да пробудиш останалите.

Погледнете как действаме в този свят с децата си. През цялото време им показваме пример, подтиквайки ги към действие. Ако искаме малкото дете да ни се усмихне – ние му се усмихваме.

И така трябва да се действа по отношение на другарите. Ако аз правя нещо за него, то в следващия момент се впечатлявам от неговата реакция.

Даже, макар да се престоря, че съм вдъхновен духовно, но това престорено вдъхновение да го запали и той да започне да се пробужда. А пък аз от неговото вдъхновение се пробуждам наистина.

Започнах от лъжата – а чрез него се вдъхнових истински! Затова си построявам обкръжение, за да приемам неговите желания като закон за себе си.

През цялото време аз влияя на обкръжението, показвайки своята любов към другарите, важността на целта и готовността да променя себе си – а в отговор получавам от него всички тези съставни, за сметка на които достигам Твореца. И аз ги получавам с толкова пъти повече, колкото са хората в групата.

Аз получавам от групата поправените сили, които ги няма в мен!

От урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите”,23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„За любовта към приятелите“

1. За какво ми е нужна любовта към приятелите?

Любовта към приятелите, това е връзката между душите.

„Аз“ е моята душа, „приятел“, това е чуждата душа, а „любов“, това е такава връзка между нас, когато той става за мен и аз за него по-важен, отколкото всеки един сам за себе си. Аз трябва да усещам желанията му по-близки от своите – това се нарича любов към ближния, както към самия себе си.

Но това не е усещане на материалните желания от нашия свят и тяхното обслужване, а съединението на нашите желания за достигане на Твореца.

Т.е. аз строя съвършено нова духовна конструкция – общата душа Адам Ришон, която преди това никога не е съществувала и която е много по-висша от всичко материално.

2. Защо съм избрал именно тези приятели, а те – мен?

Нима аз съм избирал тези приятели? Силата свише ме е довела в тази група . Откъде започва моята свобода на избора?

Ние сами строим своя избор – всеки един, през цялото време, проверявайки за какво ни е необходимо да се съединим с приятелите.

– Виждам ли аз в тях, а те в мен точката в сърцето – желанието да се съединим и да достигнем сливане с Твореца?

– В каква връзка трябва да се намираме, за да Го разкрием между нас, съгласно закона за подобието на свойствата?

3. Длъжен ли е всеки един от приятелите открито да проявява любовта си или е достатъчно тя да бъде скрита в сърцето му?

Всеки трябва да прояви открито любовта си към групата. С това той ще увеличи любовта в сърцата на приятелите, а след това той самият ще се впечатли от тях. Ако той е притежавал само своята сила за любов към приятелите, то сега той ще получи сили от всички приятели в групата.

Винаги трябва да се помни целта на групата – сливането с Твореца.

Кабалистичната група се основава на любовта към приятелите, защото това е трамплин за достигане на любов към Твореца.

Затова сме длъжни да покажем един на друг примери за любов към ближния.

4. Трябва ли да знаем какво именно не стига на всеки приятел, за да го напълним, или е достатъчно в общи линии да обичаме приятелите?

Достатъчно е в общи линии да обичаме приятелите, за да бъдем уверени, че на приятелят ни не му стига мотивация, поддръжка в пътя, вдъхновение, усещане за важността на Твореца и групата и доколкото е възможно да му обезпечим всичко това.

От урока по статията на Рабаш „От любов към другарите“, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ти не виждаш в другарите си силен стремеж към духовното и не се впечатляваш от обкръжението, не се вдъхновяваш за отдаване – значи ти самият не влагаш от себе си в него. Започни да влагаш от себе си в другарите и ще видиш, как в отговор на това – те ще ти повлияят.

Това е много проста формула! Аз се включвам в група и заедно с всички достигам до състояние, когато ние започваме да си влияем един на друг.

Този наш кръг се превръща в духовен съсъд (кли), в който се обединяват всички наши желания към духовното, всички точки в сърцата, а над тях е анти-егоистичният екран, нашето взаимно отдаване.

Сега, когато всички ние си влияем един на друг, трябва да проверим, дали го правим заради отдаване на Твореца? Ако да – то ние имаме екран и отразена светлина. И незабавно ни се разкрива висшата сила, според подобието на нашите свойства.

Аз -> група -> душа – това е формулата!

Откъс от урока по статията на Рабаш „За любовта към другарите“, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изучавайки кабала, ние влизаме в контакт със самата светлина.

Тъй като, съединявайки се с желаещите същата цел и учейки заедно, ние активно се включваме в Малхут на света на Безкрайността, където всички хора се намират в своето вътрешно единство, като едно цяло.

И понеже, ние желаем да съществуваме в такова състояние активно, ние притегляме към себе си скритата светлина от това съвършено състояние и с това, ускоряваме своето духовно развитие.

Това се нарича да станеш Исра-ел – стремящ се „право към Твореца“, който „ускорява времето“ и със своето учене, сам притегля към себе си светлина и я заставя да се разкрие.

А също „освещава времената“ – т.е. иска, светлината да го насочи към отдаване (святост – това е свойството отдаване).

Получава се, че учебните занятия в кабалистична група ни дават в ръцете „юзда“ или „кормило“, с помощта на които ние можем да управляваме себе си – своите форми на развитие и неговата скорост, ставайки независими от светлината.

Но от друга страна, светлината е много силна, и в нея има програма за развитие на всеки от нас и на всички нас заедно.

Затова, опитвайки се сами да ускорим своето развитие, изведнъж започваме да чувстваме, колко сме зависими от тази светлина, от нейното пробуждане. Само с нейна помощ можем да се придвижим.

Светлината ме издига и спуска, пробуждайки в мен желание да се развивам, за да направя от себе си човек „подобен на Твореца“ и да се издигна от животинското ниво, от целия този материален живот.

Аз самият чакам, кога светлината ще започне да ми действа и се готвя напълно да му се отдам, да мога още по – активно да се включа в учебните занятия, в групата, в разпространението, да разреша всички въпроси, които съм натрупал по време на тъмнината и скриването.

Получава се, че аз съм този „петел“ от притчата за петела и прилепа, които очакват разсъмването. Аз очаквам светлината да дойде и да освети пътя ми, и се радвам, че светлината идва.

А „прилепът“ е този, който не е подготвил себе си за идването на светлината и възприема пробуждането свише обратно – като тъмнина.

Намираме се в един свят – всичките 7 милиарда човека. Но този, който се готви за идването на светлината, разкриването на Твореца, чувства, че всичко, ставащо в света, е предназначено за разкриване на светлината.

А ако не се готви – то светлината, която се приближава към нас, се възприема като тъмнина.

И макар да се намираме в една обща система, само тези, които очакват идването на светлината, я усещат като желана, и за тях тя действително е светлина.

А тези, които не искат да се приближат към светлината, към любовта към ближния, към отдаването – ще усещат все по-голяма криза и проблеми в този свят.

Ние всички се намираме в света на Безкрайността, но всичко зависи от нашата подготовка – ние можем да почувстваме в него и безкрайната светлина, и безкрайната тъмнина, или въобще нищо – все едно съществуваме без съзнание, водейки само животинско съществуване.

Всичко зависи от нашето желание да станем човеци – т.е. „подобни“ на Твореца в Неговите любов и отдаване.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал Сулам пише в статията си „Поръчителство”, че всички стремящи се към Твореца са един народ, което се нарича Поръчителство.

И Тора (светлината на изправяне) е била дарена едва, след като всеки е бил попитан, съгласен ли е да приеме върху себе си изпълнението на заповедите за любов към ближния, както е написано: „възлюби ближния като себе си”, т.е. да се грижим за другите не по-малко, отколкото природата ни заставя да се грижим за себе си.

Това е условието, при което можем да притеглим светлината на поправяне към себе си. Само, ако разкрием, че искаме да се обединим, ще дойде светлината и ще изправи нашия духовен съсъд.

Поръчителство – това е когато представляваме едно тяло, един организъм, всички зависим един от друг, издигайки се над нашите желания.

Затова всеки е длъжен да има анти-егоистичен екран и да се намира в духовния свят на степен отдаване (хафец хесед), а към материалния си живот, да се отнася към като необходимост за духовния подем.

Всеки напълва другия и разбира, че е длъжен да бъде свързан с него, целият му живот е заради това, точно както клетките на тялото.

Всяка клетка и орган в тялото живеят, за да изпълняват своята функция по отношение на общия организъм.

Смисълът на живота – това е любов и отдаване. И когато ние усещаме такава връзка помежду си – това се нарича духовен живот!

Ако поискаме така да се съединим, ще получим сила това да стане!

От урока по статията на Баал Сулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо през цялото време говорим за връзки между нас и не говорим за връзка с Твореца?

Отговор: Сега става дума за реализацията на нашата задача и затова отделяме такова голямо внимание на връзката между нас.

Крайната цел е сливане с Твореца по закона за подобието на свойствата, което означава за нас да станем „Човеци”, Адам (т.е. „подобни на Твореца”).

Затова ни е необходимо да подготвим своя духовен съсъд (кли) и да го направим подобен на висшия. Този съсъд трябва да бъде един за всички, където всичките му части се съединяват като един човек с едно сърце.

В него се съдържа цялата ни ненавист, завист, честолюбие, високомерие и жажда за власт. Трябва да се издигнем и съединим над всичко това, за да станем подобни на Твореца и да достигнем сливане с Него.

Струва ни се, като че ли Творецът е някъде извън нас, но в резултат, Той се разкрива вътре в този общ духовен съсъд, който ние изграждаме помежду си.

Затова, за да има правилно виждане, ни е нужно да можем да се възприемем като намиращи се на едно място. Ние изграждаме тази област, за да разкрием Твореца! Тя се намира именно там, където се съединяваме един с друг, над своя егоизъм.

Нашият егоизъм ще остане долу, а над него – ние изграждаме връзката между нас. И ако нашата връзка бъде действително здрава, основана на силата на светлината, възвръщаща към източника, то в нея ще разкрием Твореца (Боре), което означава „ела и виж”(бо-ре)

И не, че Той се намира някъде високо в небесата, а аз  правя нещо тук долу, за да Го разкрия на небето.

Аз Го разкривам именно вътре във връзката между душите, между органите на духовното тяло, като напълващ го с вътрешна светлина.

На хората им се струва, като че ли ние отделяме Твореца и говорим само за съединение един с друг, защото вътрешно не са готови да се съгласят, че има връзка между нашата работа, обучението, разпространението, съединението един с друг и Твореца.

Всеки възприема Твореца като нещо високо и е готов да се съедини с него, а с другия човек – не. Но те не разбират, че това е едно и също.

По-дълбоката вътрешна връзка между хората се нарича „Творец”, свойството на отдаването, но природата на човека не му позволява да се съгласи с това…

От урока по статията на Баал  аСулам „Поръчителство”. 18.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Творец - Няма коментари→