Творецът изисква от нашите души обединение. Цялата неизправност е в това, че ние сме се отдалечили един от друг и се чувстваме чужди.

Поправянето е в това, да почувстваме себе си като част от едно тяло. И дори, не само като негови части, работещи заедно – това все още е недостатъчно.

Трябва аз да се включа във всеки и всеки – във всички останали – до безкрай! Като в холографска картина, където всяка част включва в себе си всички останали.

Ние, все още, не можем да си го представим чувствено, защото сме обратни на тази картина.

Смисълът на разбиването е бил именно в това, да се почувстваме напълно разделени и да не разбираме, как може да се включим един в друг, когато го няма моето Аз – как то се обединява с всички заедно и става единно цяло.

Когато се съединяват нашите точки в сърцето, илюзорната реалност на физическите тела изчезва и остават само нашите желания.

И колкото по – вярно всеки от нас се старае да си представи нашето съединение, с това той ще се приближава към истинския поглед над достоверно и единствено съществуващата реалност.

Трябва само да се приближим до нея и да я разкрием. И така, постепенно, ние ще се излекуваме от всички материални илюзии, които ни обкръжават.

Откъс от урока по Книгата “Зоар”, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Баал Сулам пише, че преминаването в природата на отдаването не е нищо повече от психологичен проблем?

Отговор: Психологичен проблем е да започнеш да се отнасяш към всичко в света като към преднамерено външно въздействие върху теб. После за нас ще се съединят заедно всички светове, но засега това е въпрос на психология.

Трябва да опитаме поне малко да се отделим от себе си, сякаш се гледаме отстрани и се оценяваме (при пияните има подобно усещане за раздвоение).

Главното е да проанализираме себе си и да кажем, че всичко, което ми се случва и в сърцето и в разума и въобще в живота ми – с всичко това Творецът ме напълва, управлява ме и играе с мен. Това не съм аз, това е Негова игра, а аз я наблюдавам.

Какво мога да направя? Целият съм във властта на вътрешното напълване, което Той ми дава. Но Той ми е дал още и една точка на «Архимед», за да наблюдавам от нея себе си и да кажа: «Всичко, което мислиш, всичко което чувстваш – идва от Него».

Въпрос: А как да се повдигна над тези състояния?

Отговор: Трябва да поискам от Него да измени природата ми. Той всеки път ми дава особени външни условия, а аз съм длъжен да Го моля да измени условията вътре в мен (моите свойства) и да ги приведе в съответствие с външните (свойствата на Твореца).

Например така, сякаш влизаме в място с особени външни условия, които не са ни по силите да издържим. Обикновено в такъв случай ние искаме да изменим обкръжаващата среда около себе си.

„Психологичното изменение“ се заключава в това да разберем, че не външните условия трябва да изменим, а себе си по отношение на външните условия, защото тях не можем да изменим.

Можем да изменим себе си по подобие на новата среда и тогава ще ни бъде комфортно в нея! Това е психологично изменение – нов подход към тези изменения, които стават днес с човечеството.

А ние и днес, както във всички векове, желаем да изменим обкръжаващата природа и да устроим света според нашето разбиране.

Но ние влязохме в друга система и този свят (т.е. Твореца, който ни устройва всичко това) иска от нас ние сами да започнем да се изменяме в Неговата посока.

Около мен възникват нови условия: в света се спуска тъмнина, всичко се обърква, съкращава се, става непонятно и плашещо, но аз съм длъжен да моля да се измени не света около мен, а аз самия.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 28.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.24: …Защото справедливостта се поправя и допълва само с помощта на милосърдието.

Както е казано: „Чрез милостиня (праведност) ще бъдеш утвърдена“. Става дума за Кнесет-Исраел, т.е. малхут.

Тъй като само чрез праведността постига тя съвършенство. …И това става благодарение на пробуждането отдолу.

Какво означава МАН, молба, сълзи, милостиня, „порта на сълзите“, молитва?

Това значи, че аз искам да стана подобен на Твореца. Само при условии, че моята молба е само за това, аз пробуждам Зеир Анпин, и Той въздейства на Малхут.

Само, ако низшият желае да се уподоби на висшия, висшият може да му подейства, да го издигне на следващото стъпало, да му даде сили и разбиране, което означава да си висш.

Защото, какво още може да даде висшият? Творецът притежава само съвършенство, и може да ни предаде само нивото на това съвършенство -постепенно, в съответствие с нашите състояния.

Затова, няма за какво да молим Твореца, а само за възможност постепенно да станем подобни на Него, като всеки път все повече се сравняваме по свойства с Него.

Той няма какво да ни даде, освен нашето поправяне, за да станем наистина подобни на Него. Такава е нашата връзката с Твореца.

Затова, всички останали викове и сълзи, които проливаме в този свят, не водят до нищо. В продължение на цялата ни история виждаме, че това не помага.

Само, ако постигна „точката на превключване“, започвайки от нея и продължавайки по-нататък аз искам да стана подобен на Твореца, когато точно определям кой е Той, какво представлява, какво не ми достига, към какво действително се стремя, ако аз направя своето желание подобно на Неговото желание – това веднага ще проработи.

Именна това се нарича молитва на бедния, сълзи, порта на сълзите и милостиня.

Откъс от вечерният урок по книгата «Зоар»,15.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ежедневните уроци се превръщат в навик. Как да се борим с това?

Отговор: Това е проблем, привичката притъпява вкуса и разрушава всичко, води до несериозно отношение. С това трябва да се борим с общи усилия! Иначе няма да можем да ускорим своето развитие и ще чакаме дълги години, за да влезем в духовното.

Невъзможно е да се промени тази система, тя вече съществува! И ти вече си включен в нея, просто трябва само да се присъединиш.

А според степента на участието си, изведнъж ще видиш, че тези другари, които са ти се стрували непоправени, всъщност представляват една изправена система. И само ти не си поправен.

Ти не искаш да се включиш в нея и затова ти се струва, сякаш около теб има други хора с различни желания. Но те не съществуват!

Ти изведнъж ще почувстваш, че си вътре в строга система, където само ти имаш собствен избор – да се пробудиш или не към духовното, за да пробудиш и другите. В отговор те ще пробудят теб. Такъв е законът за поведение в тази система, а освен теб – никой не е свободен!

Но доколкото ти не си готов и не желаеш да се включиш в тази система, пред теб действа целият този театър: другарите, различни хора, целият свят около тебе, цялата суета на света.

На тебе е дадена възможността да организираш тези сили около себе си така, че да те пробудят към духовното – за сметка на външното въздействие.

Използвай  дадените ти завист, ненавист, честолюбие, завиждай на околните, обичай ги и ги ненавиждай, пробуди се с всички средства, за сметка на всички дадени свойства.

Затова висшата система, Малхут в света на Безкрайността, ти се струва такъв свят, какъвто го виждаш сега около себе си! Ти може да си мислиш, че тя се намира в небесата? Тя не е на друго място – тя е точно тук, пред теб, но с изкривеното си виждане не я виждаш правилно.

От урок по статията на Рабаш „Любов към приятелите”, 23.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да прекарам точката в сърцето си през групата, която работи като духовен усилвател?

Отговор: Има външни средства, които използваме: книги, група, учител, системата ни на обучение и връзка с целия свят. Такива са условията, които кабалистите са определили по отношение на нас.

Ако ги реализираме, като построим за себе си външни рамки и внесем в тази система желанието си към духовното, то желанието започва да расте.

В мен първоначално се намира само една точка в сърцето, която предавам на другарите си, получавайки от тях всички техни точки! И тази система на връзка между нас, между душите, вече съществува.

Всичко вече е подготвено предварително при спускането на световете от горе на долу, за подема ми от нашия свят до света на Безкрайността.

Трябва само да съумея да се включа в тази система: да принизя себе си, да видя всички останали поправени и да пожелая да получа чрез тях светлината на поправянето.

И тогава ще получа от всички останали техните желания за отдаване, които ще увеличат моето желание. Макар първоначално в мен да е имало само малка точка в сърцето, насочена неизвестно към какво.

Но аз влагам в групата, аз съм искал да вляза в нея – т.е. извършил съм действие по отдаване! И в отговор на това, съм получил от другите истинска сила, истинско желание за отдаване!

Изведнъж ще видиш, че наистина това искаш и цениш. И тогава при теб идва страха: «А ще мога ли да постигна отдаване на Твореца или така и ще си отида от живота?…»

Това все още са егоистични мисли, но те вече са за това как да постигнем отдаване! Това се нарича «ло лишма»: а) да се стремим към отдаване и б) да мислим за изгодата.

Получава се, че чрез групата ти получаваш вече по-вътрешно направление – към Твореца.

А когато се устремяваш към Твореца, ти се приближаваш към вярата, започваш да привличаш към себе си друга обкръжаваща светлина.

Не светлината се е изменила – всъщност ти си станал друг и затова светлината ти действа по друг начин. Сега тя може да ти даде свойството отдаване.

А когато придобиеш свойството отдаване, тогава започваш да се издигаш над егоизма си….

Ти си искал точно това от самото начало, но светлината е устроила всичко така, че сега то се е случило не чрез сила, а по твое собствено желание.

И изведнъж, ти започваш да чувстваш как те изпълва свойството вяра, т.е. свойството отдаване, тъй като вярата е отдаване, Бина.

Тя ти дава свобода от Егото ти! И не че тя те освобождава въобще от егоизма, но ти дава сила да се повдигнеш над него – това вече е над махсом.

Откъс от урока по статия 6 на Рабаш „Любов към приятелите”, 27.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„…Срещнал го човек, бродещ из полето и го попитал: Какво търсиш? Отвърнал му: Братята свои търся аз. Кажи ми къде пасат те?“

Човек, който се е отклонил от пътя, заблудил се в това житейско поле, не е в състояние да продължи да живее така – търси съвет и такива като него – братя.

Той чувства, че трябва да намери друг път, не в земната плоскост, съществувайки като животно, а да се издигне над този живот, на нивото на човека.

Затова търси тези, които „пасат“, т.е. управляват своите животни. Той иска да се присъедини към тях, за да станат негови братя и да го научат как също да бъде „пастир“,  да се издигне над животното в себе си.

Той чувства, че се е залутал в това поле, че той самият е това животно, скитащото там магаре (хамор – магаре, от думата хомер – материя). Той иска да повдигне човека в себе си, като го освободи от властта на животното. Затова той търси също такива хора, които управляват своите животни, за да може с тяхна помощ да укрепне в този път.

Сега за него те са братя –  той желае да ги намери!

Под „поле“ (желание) се има предвид мястото, на което трябва да израстат „даровете на земята“ (резултатите от живота). В полето бродят „животните“ – хората без висша цел – за да просъществуват тук и сега.

Но как да намеря пътя и да стана „човек“, за да се сдобия с „хляб“ (духовни сили и знание) от „полето“ и да дам „препитание“ (висшия живот) на целия свят?

А полевите работи са „оран“, „сеитба“ и „жътва“, т.е. работата на „човека“, благодарение на която той получава своето напълване.

Казано е: „това, което е посято със сълзи, с радост ще бъде пожънато“. Т.е. това е тежка работа, която ни се дава със сълзи, но само накрая ще получим добрия резултат. Трябва да вървим против сълзите, против тази тежест, затова ни е необходима силната поддръжка на обкръжението. Именно това се нарича поле, благословено от Твореца.

Човек плаче за животното в себе си, от което  е длъжен да се освободи и да се издигне на духовно ниво. А за това му е необходима силна поддръжка, за да му позволи повече да се държи за духовното, отколкото за материалното, което го дърпа надолу. Това е благословението на Твореца – само оттам може да се получи сила за придвижване напред.

Човек, бродещ по полето  е този, който блуждае вътре в своя разум. Той не знае как точно да действа по-нататък. Той знае само, че не желае повече да продължава да живее по животинските критерии за добро и зло, защото този живот така и ще си остане животински – всичко в същото  „поле“.

Но как да се издигна от нивото „магаре“ – материя – на нивото на човека? Та  аз не зная истинския път, водещ там. Аз трябва да намеря външна сила, която ще ме издърпа от там, подобно на семето, израснало от земята, нуждаещо се от хубава почва.

Аз сам не съм способен на това. Целият аз съм под властта на животното и нямам никаква възможност да се измъкна от своя животински живот. Така и ще завърша живота си, ако няма някоя външна сила, която да ме изтегли напред, нагоре, в друго измерение.

Затова аз по своя свободен избор се включвам в кабалистична група, където цари любов към другарите, разбирайки че без тях няма да мога да напредвам. Любов, това е когато всеки един чувства, че групата е по-важна от самия него, неговото „магаре“. Групата, това е неговият „човек“. И с нейна помощ той ще може да достигне до сливане с Твореца, да стане равен с Него, при условие, че отдава себе си на групата, за да получи от нея сили да се издигне над своето магаре, на нивото на човек.

Светлината строи в мен този човек, който идва при мен чрез групата. Групата се превръща в моето „тяло“, а изпълващата я светлина – светлината на живота ми. Единственият начин да достигна това, е чрез любов към другарите, когато аз ги обичам повече от самия себе си. Защото те се явяват моята душа, нейните части, а самият аз – само моето „магаре“, моят материал. И така, поддържайки се един друг, можем да помогнем на всеки да стане Човек.

Силите, които не ти позволяват да се съединиш с другарите, се наричат изгнание. Ние усещаме изгнанието при положение, че желаем да се съединим с групата, но не сме способни, защото вътре седи Фараонът и властва над народа на Израел, в мен. Но благодарение на това, че ние се стремим към любов към другарите, ще се удостоим да излезем от египетското изгнание и ще получим Тора -именно тази сила, която ще ни съедини.

Цялата история на Израелския народ в Египет и след това неговите странствания в пустинята, са разказ за етапите на изправянето на човека: от най-първата, началната духовна точка, до достигането на желанието „Исраел“ (направо към Твореца) – земята на Израел.

От урока по статията на Рабаш „Любов към приятелите“, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато дойде духовно падение, аз мога ли веднага да разбера, че трябва да го премина  и да се потопя в него?

Отговор: Ти се стремиш към изправено състояние и само тогава падаш. Иначе, ако ти максимално се опитваш да постигнеш добро състояние, няма да можеш да разкриеш своето егоистично падение.

Падението не е грешка по пътя, а е разкриване на допълнителен нов егоизъм в себе си. Това е все едно да си вдигнал щанга: събрал си всичката си сила, за да я вдигнеш, вдигнал си 100 кг, и изведнъж – тя пада! Какво се случва? Ти изведнъж осъзнаваш, че са добавили 10 кг, по 5 кг от двете страни. Затова си залитнал и паднал – почувствал си тяхната тежест.

След като си почувствал допълнителната тежест, вече знаеш каква сила ти трябва, за да я преодолееш. Тази аналогия в духовното е това, да знаеш над какво трябва да се издигнеш, да знаеш какво да искаш от силата за поправяне. Ти си паднал с тези добавени желания, допълнителните 10 кг. Почувствал си тежестта на добавените желания, които са ти разкрити и които се противопоставят на твоето желание. Сега имаш тези нови Келим (духовни съсъди, инструменти). Ако  сега помолиш за допълнителна сила за тях, ще можеш да повдигнеш 110-те кг.

Това означава, че не може да получиш тежестта в сърцето, докато не успееш! Само когато успееш, можеш да получиш допълнително егоистично желание. Разбира се, че ще паднеш. Това, обаче, е знак за твоя успех! Сега ти си успял да получиш допълнителна сила за поправяне.

Може да попиташ „Кога успявам, ако всеки път, когато се изправям,  веднага ме хвърлят обратно надолу? Защо не ми позволят да прекарам малко време, наслаждавайки се на постиженията си? Защо не получавам медала, който заслужавам?А след това мога да продължа“.

Това е невъзможно. Това се прави с цел да се научиш да се наслаждаваш от самата работа и да виждаш награда в това, че са ти дали възможност да дадеш още малко .

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.05.2010

Filed under: Духовна работа, Егоизъм - Няма коментари→

Творецът не е създавал материалния свят! Той съществува само в твоето въображение, защото ти се намираш в своя егоизъм.

В момента, в който преминеш към желание за отдаване и започнеш да придобиваш отдаващи желания, пред теб ще се разкрие висшата реалност, в която живееш и се развиваш.

А твоят долен слой на материалното желание продължава да съществува, тъй като той, трябва през цялото време да ти осигурява свобода на волята по отношение на духовното.

Както е в този свят: аз излизам на работа или до магазина, но знам, че имам своето постоянно място – дома, семейството.

В духовното също има постоянно място, където съществуваме. И от него се изкачваме по духовните стъпала, издигаме се и се спускаме, но долният слой на съществуване ни е гарантиран.

Той е илюзорен, всъщност не съществува – той се намира само в нашето въображение, за да можем от тази отправна точка да започнем да действаме самостоятелно заради отдаване.

Излиза, че на всички ни, Творецът показва един филм, за да можем да съществуваме в тази реалност.

Затова, и най – големият кабалист, и най – големият глупак, виждат пред себе си един и същи материален свят.

Разбира се, че умният го вижда малко по – различно, защото разбира повече за него, но като цяло – всички виждат една картина.

А, ако има разлика (когато човекът има особени свойства) – това няма отношение към духовното.

Откъс от вечерния урок по книгата „Зоар“, 26.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава това, Висшият да ми предава светлината Хасадим, свойствата на отдаване?

Отговор: Това означава, че вместо неприятности, страдания, тъмнина, зло, аз усещам добро, светлина, изобилие, любов добро отношение, милосърдие.

Защо всичко така се променя? Защото моето възприятие, моите желания започват да се изменят!

Моите желания се поправят и тази същата тъмнина изведнъж я възприемам като добро и разбирам, че отдаването – това е добро!

Това не е тъмнина, а напротив  – нов живот, за който преди не съм знаел и съм мислел, че е смърт! А се оказва, че това е земята на истинския живот.

Така се случва с човек, който се съединява с другите и желае  да се включи в тях, и прави всичко, което е по силите му,  но открива, че това не е по  неговите сили.

Тогава той моли Твореца да работи заедно с него и да му помага в отмяната пред обкръжението. Така, Творецът става негов партньор и тримата се съединяват заедно: човек, Творец и общество.

Тъй като човек не може да се включи в обществото без Твореца, той Го кани да участват заедно.

И когато аз подготвям своите желания по този начин, изведнъж усещам, че отдаването не е тъмнина, а живот!

Светлината ми влияе така, че изведнъж, подсъзнателно, започвам да избягвам получаването и да ценя отдаването, и в този миг се променя отношението към тях.

Като че ли в мен само се случва това вътрешно изменение и все още не разбирам, как светлината  работи с мен.

Отначало започвам да ценя и почитам свойството отдаване, като че ли отдалеч, но след това вече – така много го искам и се стремя към него, просто жадувам светлината да изпълни моето искане и да ме поправи…

От урока по статията „Въведение в коментарите „Сулам”, 26.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната система е толкова сложна, че творението моли за едно, а  получава съвсем друго?

Отговор: Преди всичко – това не е вярно. Творецът и творението се разбират един с друг, работят заедно и между тях няма никакви спорове. Така е при условие, че те стават партньори.

Тогава творението получава това, за което моли, а Творецът преди това знае за какво моли творението и му дава всичко, което му е нужно, и няма никакви проблеми.

Проблемът възниква само при условие, че творението не моли съгласно реда на степените, а иска заради самонаслаждение и разбира се, вместо това се получава натоварване на сърцето и страдание – за да се види, че неговото състояние не е хубаво и посоката е грешна.

Затова само, когато няма правилна връзка между творението и Твореца, на   творението му се струва, че Творецът не го е разбрал, че не прави за него онова, което му е нужно, и то  предявява много претенции към Него.

„Къде е всичко това, което ми се полага?! Защо Ти не ме поправяш?! Защо не ме напълваш?!”

В момента, когато творението установи връзка с Твореца, то знае точно какви порции светлина получава и защо, къде трябва да работи с вяра над  знанието и къде – със собствени сили, и т. н.

Творецът е заинтересован от това човекът да Го открие и да върви заедно с Него. Но чрез какво човек се намира във връзка с Твореца? – Чрез вярата над знанието.

Творението желае да бъде във връзка с Твореца под махсома, вътре в получаващите желания, а Творецът му казва: „Не! Издигни се нагоре, в Бина, постигни свойството отдаване, и там ние ще се разберем ! Там  няма да имаш  никакви проблеми с Мен!”

Написано е: „Творецът е създал човека непосредствен, а хората са измислили многобройни сметки”. Многобройните сметки са вътре в желанието за наслаждение, тъй като в него има много всевъзможни желания.

Но ако всички тези желания  ги покриваш само с намерението за отдаване,  в теб няма многобройни сметки, а има само една, и един получател.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→