Всичко се свежда до това, да преминем от възприемане на действителността в егоистичните си сетива, към възприемане в алтруистичните сетива.

В това е цялата разлика между усещането на този свят и усещането на висшия свят, между сегашното ни възприемане на действителността, живота в лъжи, в отделеност от Твореца, извън усещането, къде се намираме, и разбирането, усещането и знанието къде съществуваме, в Кого и с Кого живеем.

Промяната на възприятието се извършва с усилието на човека. Но предварително трябва да има желание за неговата промяна, тъй като то ще се случи само, ако го пожелаем.

Затова трябва с усилие да  си представим  висшата действителност, да създаваме нейния образ в себе си (за което говорят кабалистичните книги) и да градим в групата  такива отношения помежду си.

Тогава по време на обучението, когато четем за тази висша действителност, ние ще искаме да дойде сила свише, да ни отвори сетивата, тези шлюзове на усещанията и ние бихме разкрили къде всъщност се намираме, и не бихме седели в тази лъжлива, измислена картина, която ни се представя днес в замъглените ни сетива.

Затова, цялата наша работа е да дадем правилно определение на това, какво се нарича истинска действителност.

Всеки от нас, с всички сили, колкото е възможно, е длъжен да се старае да си представи, да си нарисува , да сформира за себе си някакъв висш образ, в който всички ние сме съединени в нашите желания заедно с Твореца. Няма никаква разлика между нас, а вътре в нас, между нас – цари Творецът, свойството отдаване и взаимна любов.

Освен това състояние няма нищо друго, никакви въображаеми картини и ние молим тази действителност да ни подейства и да се въплъти в нас. Това трябва да стане с помощта на нашите усилия.

Именно към това човек трябва постоянно да се стреми по време на четене на книгата Зоар и други кабалистични книги. И затова тези книги говорят за истинската действителност. Иначе бихме могли да четем книги, написани в друг стил или въобще не би имало смисъл да ги четем.

Затова, четейки в тези книги за висшата действителност, сме длъжни да се стараем да я постигнем. Както пише Баал Сулам в „Предисловие към ТЕС”, т.155: „Благодарение на силното желание и стремежа да разберат изучавания материал, пробуждат в себе си светлината, обкръжаваща душите им”, от това единствено съществуващо състояние – и така поправят себе си.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ще си спомни ли душата ми всичко, което съм учил в този живот? Ще продължа ли да уча кабала и ще дойда ли пак в група в следващия ми живот?

Отговор: Единственото, което човек взема със себе си от този живот, е изминатия от него духовен път. Това не изчезва.

Нали по отношение на духовното ние сме били и си оставаме в същата тази реалност, само, че тя е леко скрита от нас.

През цялото време се намирам в душата си, независимо че не я усещам. Но аз и днес работя с нея и преминавам през разни състояния.

Всичко това се случва във вечната ми душа. Това, което виждам сега около себе си, са физически тела и този свят е „мираж” на духовното ми състояние.

И ако работя вътрешно, то в следващото превъплъщение аз започвам с по-напреднало духовно състояние: т.е. бързо ще вляза в кабалистична група, ще бъда по-успешен в обучението.

Целият изминат път остава в мен като духовни гени (решимот), той не изчезва. В духовния свят въобще нищо не се губи – губим само в нашия свят, защото той въобще целият пропада.

А от всичко, което съм придобил за своето егоистично желание, разбира се нищо не остава, нали това желание изчезва. Ще се съхрани се само външното обличане.

Всеки път, когато душата преминава нови жизнени кръговрати, тя си построява обкръжение, съгласно своите способности и необходимостта да поправи себе си.

Защо се намирам именно в такова обкръжение, а не в друго? Защото такава е потребността на душата ми. За телата не се води никаква сметка – те се намират във връзка едно с друго, в този свят с всички събития в него, само в тази степен, в която душата се поправя.

А тялото не се взема изобщо под внимание. То въобще реално не съществува – това е някаква виртуална илюзия, представяща се пред нас в такава форма.

Всъщност, съществува само една душа, но именно нея не чувстваме… А нейното развитие определя еднозначно това, което се случва с телата ни.

Затова Баал Сулам пише в края на „Предисловие към книга Зоар”, че само поправянето на душата ще ни помогне да поправим този свят и да усетим също земния живот като по-добър.

Всички престъпления, случващи се в света, са следствие от непоправеността на душата. А в самият този свят няма никакви действия, няма поправяне – всички изменения са възможни само чрез душата.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Тецаве”, т.102: … Казано е: „Пригответе два козела: единият за Мен, а другият – за онзи, доносника, нечистата страна, та да си помисли, че е ял от Моята трапеза и да не узнае за радостта на другата ни трапеза, и да вземе тази част”. Т.е. ГАР на лявата линия, които отправят в пустинята, на мястото на разрушението, за да го върнат към властта, т.е. към средната точка на разрушената част на света.

Във всички кабалистични книги четем за действия, които трябва да извършим, за да разкрием реалния свят, да достигнем правилно виждане и усещане.

Да допуснем, че аз не виждам, къде именно се намирам. Тогава се старая да изостря своите чувства, да изчистя стъклата на очилата си, да разсея мъглата пред очите си – аз извършвам всевъзможни действия, които ще ми помогнат да се ориентирам в това неясно, непознато място.

Именно такива предписания ни дават кабалистите: как ние сме длъжни да очистим каналите на възприятията си, всичките си сетива – зрение, слух, вкус, обоняние, усещане (5 сфирот), за да се ориентираме в новото пространство, да го разпознаем.

Затова Зоар ни разказва, че ако  имаш спънка с възприятията, наричана „ГАР на лявата линия”, то трябва да се отстрани от употреба, „да я изпратим в пустинята”.

Тоест, Зоар ни описва как да работим с нашите чувствени органи, как все повече да се доближим до вярната ориентация в пространството, в което пребиваваме.

Всъщност, цялата наука кабала ни говори само за едно, как вместо този измислен свят да достигнем възприятията на новата реалност.

Тъй като ние никъде не пътуваме, не летим и не преминаваме –  намираме се на същото място, в същото състояние, а само все повече и повече усъвършенстваме нашите сетива.

Затова кабала се нарича наука за получаване, наука на възприятията (на иврит думата „кабала” е от думата „лекабел” – получавам).

Откъс от урока по Книга Зоар. 03.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо, откакто започнахме да изучаваме книгата Зоар, имаме толкова много възходи и падения и те са толкова силни?

Отговор: Сега, ние влизаме в процес на лечение и затова усещаме такива колебания в състоянието си.

Всеки път, когато усещам възход и падение, това е признак, че съм реализирал поредното решимо.

А колко решимот имам – аз не знам. Но съм длъжен да премина през всичките решимот едно след друго и не мога да прескоча и да пропусна нито едно от тях.

Аз трябва да реализирам всичките по своя пътя, по веригата решимот от тук до безкрайността. А пътят от тук до безкрайността – това е пътят на моето съединение с другите души в едно цяло, за да открия там самия Творец.

Затова, всички състояния, които преминавам са признаци за реализацията на моите решимот. И затова, с колкото по-голяма скорост човек усеща измененията, толкова по-добре. Но главното е да се продължава.

Тук трябва да действаме над разума. Трябва да бъде точно разпределено времето за учебни занимания, за разпространение, за работа в група, за съединяване с другарите.

Необходимо е, през деня да не забравяме за целта, напомняйки си за нея или със звънеца на будилника, или чрез съобщение по телефона, използвайки всички възможни средства, помагащи да се реализират още малко решимот, едно след друго – и така „грош по грош се събира голяма сума.“

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всяка душа, поправяйки себе си, подобрява състоянието на общата душа и с това помага на всички останали да се поправят, и те на свой ред, също да добавят своите поправяния към общата душа

1. Всеки трябва да реализира корена на душата си, тоест да доведе духовния си ген (решимо) до своето лично окончателно поправяне (Гмар Тикун прати).

2. Твоето лично окончателно поправено състояние е твоето пълно включване в общата душа Адам Ришон.

Какво е обща душа Адам Ришон – това аз целият ли съм, или аз съм част от нея? Общата душа – това съм аз целият, а всички останали вече са поправени. Аз вземам от тях желанията им, които трябва да напълня.

Аз съм като малък орган на тялото, който трябва да осигури на цялото тяло, на всички негови части своя дял, своята работа.

Затова, цялото тяло се разкрива по отношение на мен само в степента, в която го напълвам.

Да предположим, че аз се отнасям към кръвоносната, лимфната или нервната система и затова, аз откривам само свързаните с нея части на организма. По такъв начин, разкривам цялата система Адам Ришон спрямо себе си.

Аз присъединявам към себе си цялото огромно желание на общата душа и по отношение на останалите ставам като майка, ЗАТ де – Бина, като „крава, желаеща да нахрани“. Защото, аз съм длъжен да ги напълня с плодовете на своята работа.

Затова, когато присъединявам към себе си всичките им желания, които не са напълнени, защото аз не съм изпълнил цялата си работа и съм оставил във всеки от тях празно място, аз започвам да чувствам цялата система Адам Ришон.

Защото това е мой духовен съсъд, мое желание. То, като че ли, се намира в другите, но то е мое!

И излиза, че аз работя като Твореца, желаещ да напълни творенията. Аз действам като отдаващ по отношение на чуждото желание, а те за мен са получаващи.

И аз се съединявам с тях и се отнасям с любов, така, както Творецът се отнася към цялата обща душа. Но се свързвам с този отрязък от душата, който се отнася до мен, до системата, която трябва да напълня.

Така постигам състояние, в което се чувствам като цялостния Адам Ришон, и по този начин разкривам напълно Твореца.

Отъждествявайки се с цялата система Адам Ришон, с която мога да се съединя, и влагайки във всеки своята част от работата, аз се съединявам с всичките части в поправена форма.

Защото, всички са поправени, освен мен. И излиза, че разкривам Адам Ришон такъв, какъвто е, и придобивам живота на общата душа, Малхут на света на Безкрайността.

Всеки човек трябва да се реализира по този начин: да поправи своето лично отношение, частния си егоизм, да включи в себе си желанията на другите, да усети, че те са негови собствени, да ги напълни и чрез тях да постигне пълната система Адам Ришон, а в нея – да разкрие Твореца.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо 90% от възникващите пред мен препятствия, са свързани с физическото тяло? (гладен съм, уморен съм и т.н.)

Нали материалното е по-малко важно от духовното, там има само една малка искра живот?

Отговор: Ти питаш: защо не са ни дали да работим с духовните желания, светлини, екрани, вместо с материалните?

Но, когато започнеш да виждаш света на вълните на отдаването, с лекота преставаш да забелязваш този свят. Той престава да бъде определящ за теб.

Ти оставаш да съществуваш в него, свързваш се с хората – но този свят губи собствения си смисъл, когато е откъснат от висшето.

Защото той е само следствие, отражение на духовните светове, които ти проектират реалността по този начин.

Има специална техника, когато във въздуха се прожектират обемни картини с помощта на лазерни лъчи. Изведнъж, в празното пространство се появяват различни фигури …

Чрез такива илюзорни образи се представя пред теб този свят, защото той е само отпечатък на съществуващото в духовното.

Егоистичното ни желание проектира нашия свят по този начин и засега, то може да съществува само в такава форма. И тази форма не изчезва до самия край на поправянето.

Рашби може да се намира тук, с нас и ще види нашия материален свят, макар самият той да е напълно поправен.

Тъй като този свят ще изчезне от нашите усещания, само след общото окончателно поправяне.

Този свят се отнася към общото желание за наслаждение. Това желание е егоистично, но то не е против Твореца. Това е просто желание на животното да живее и да получава наслаждение.

Затова, то не се смята за престъпление и тук няма какво да се поправя. Трябва просто да се използва животинското его и от него да се моделира желанието за отдаване – душата.

Откъс от вечерният урок по Книгата „Зоар”, 26.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въведение в коментара на Сулам: Дясната линия се бори с лявата и иска да отмени светлината Хохма на лявата линия, за да властва само светлината Хасадим.

А лявата линия иска да отмени светлината Хасадим на дясната линия и да остави да властва единствено светлината Хохма.

И заради този спор и двете не светят, защото в светлината Хасадим на дясната линия не достига сиянието на Хохма и тя е като тяло без глава.

А светлината Хохма на лявата линия – съвършената тъмнина, защото не може да свети без светлината Хасадим.

И да поправи този спор може само средната линия, която се създава  от човек, издигайки се там с молитва, съединявайки се с висшия свят и принуждавайки лявата линия да се съедини с дясната.

Двете линии – дясната и лявата са ни приготвени свише, но средната линия – това е нашата работа.

Ние издигаме молба (МАН) за екран и така достигаме изправяне – дясната и лявата линии се съединяват, допълвайки се една друга и достигат компромис.

Тук става дума за желанието на човека, който се включва във вече готова, механична система на дясната и лявата линии и поражда ново качество.

Аз действам с вяра, по-висша от знанието, с желанието, което не зависи от нищо, каквото и да се случи. Мен не ме вълнува нито дясната, нито лявата линии, нито Хасадим, нито Хохма – за мен важното е съединението с Твореца.

Затова аз не възприемам това като компромис (защото едната линия не е способна да отмени себе си пред другата), а само като средство за постигане на единство. Затова този компромис е възможен!

Все едно, аз идвам при двама души, които с ярост спорят по между си и нито един не е готов да отстъпи от своето мнение.

Но аз не смятам да ги съединявам и да ги помирявам. Аз имам по-възвишената цел – да достигна нещо по-висше. Използвам силите и на двете  линии.

Аз си поставям целта: да стана подобен на Твореца и да се слея с Него, по-високо от всичко. И тогава двете линии могат да се съединят и допълнят една друга и, по отношение на тази цел, те чувстват съвършенство.

Всяка от тях не достига това,  което иска, но се успокоява от своята съпричастност към постигане на целта.

На тях им свети средната линия – тя е малка в сравнение с другите две, но постига съвършенството на Твореца.

И това е по-високо съвершенство, отколкото всяка една от тях би могла да постигне сама, защото то идва  от сливането с Твореца.

Откъс от урока по статята „Предисловие към коментарите „Сулам““, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Глава от Книгата Зоар, която четем, се нарича „Аз повелявам” (Тецаве). Какво означава „повеля” в духовното?

Отговор: Това е цялата заповед, възложена на нас. Макар и да се включваме в работата на Твореца, ние сме длъжни преди всичко да се стараем да осъзнаем нашето желание и причините за нашето сътворение.

Тъй като, без това, ние не се явяваме творение. Творение се нарича този, който усеща, че се намира в състояние, противоположно на Твореца, обратно на Него.

Но това не е достатъчно. Това е само първото осъзнаване на своята природа. След това, човек трябва да опита да се уподоби на Твореца, и тогава ще открие, доколко той не е способен на това.

Когато все пак върви по-нататък, желаейки да постигне следващото ниво на осъзнаване на себе си, той открива, че не желае да се уподоби на Твореца.

Освен, че е противоположен на Твореца и не е способен да стане подобен на Него, той още и не желае това.

Едновременно с това, човек всеки път повишава значимостта на Твореца в себе си, важността на целта и вижда своето състояние низко и нищожно.

Той продължава да търси по-нататък и само тогава разбира, че съществува система на връзки между душите, от които той може да получи допълнителни сили.  Тогава действително, ще пожелае и ще съумее да разкрие цялата си противоположност на Твореца и отсъствието на желания и възможност да  се уподоби на Него.

Едновременно с това, той ще усети настоятелната необходимостта от поправяне, постигане отдаване на Твореца – многократно повече, отколкото е могъл да постигне сам за себе си.

Тогава вече, с  „тежката екипировка”, които е придобил, със силата на групата, със свойството поръчителство,  в което като гарант присъства Творецът и поддържа цялата тази система, човек идва и се обръща към Него, тъй като вече има с какво да се обърне. А дотогава той не може правилно да състави молбата си.

Така човек достига въздействието на светлината, връщаща към източника. Той е реализирал своята свобода на избор и е дошъл до състояние, в което Творецът му дава сили.

Тогава, вътре в тази светлина, той започва да вижда какво е длъжен да поправи, както е казано: „В светлината Твоя ще видим светлина”. Човек започва да вижда повелята на Твореца – какво точно е длъжен да поправи, всички свои 613 непоправени свойства, едно след друго.

Той разбира в какво е неизправно всяко свойство, всяка сила и желание, как да го поправи, какво придобива за сметка на това поправяне, как то влияе на цялата обща система и чрез нея – на Твореца, давайки Му възможност да се разкрие.

Така, стъпка по стъпка, той постепенно преминава целия процес на Тора и заповедите, поправяйки всички свои желания с намерение да отдава заради отдаването и дори да получава заради отдаването – не за да се наслаждава, а заради Висшия.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да се занимаваш истински с Тора”?

Отговор: Както пише Баал Сулам, това означава да се занимаваш с Кабала и да я реализираш върху себе си.

Светлината, която ни поправя се нарича Тора. Тя се намира срещу мен и осветява отдалеч моето решимо (моя информационен ген).

Аз съм се развивал във всички предишни поколения по веригата решимот и съм достигнал решимо, което се нарича „точка в сърцето”.

Тя се пробужда под въздействието на светлината и ми дава усещане за това, че има нещо по-висше от живота в тялото, с което съм живял преди.

  

Всичките ни действия произвеждат светлина, възвръщаща ни към източника. Така тя ни пробужда и отначало ни развива на животинско ниво. Но сега е дошло времето да стана човек.

Сам не мога да направя никакво действие, и затова се обръщам към системата души (кабалистичната група) и получавам от нея допълнително желание и допълнителна важност от Твореца: т. е  усещане за Неговата важност и за собствената ми нищожност.

Разликата между едното и другото, създава в мен добавено желание, което се нарича МАН (молитва).

Този МАН аз издигам нагоре.Всъщност, в това се заключава и цялата ми работа. Аз издигам МАН, т.е. желание да достигна Твореца 10 пъти повече, отколкото е било в началото, в моята точка в сърцето, което означава, че съм си свършил работата!

Всичко това все още  се нарича „подготовка”, „занимание” с Тора и още не е изучаване. Но светлината сега започва да ме осветява с по-голяма сила и това вече е Обкръжаваща светлина 2.

Тя ме осветява по-различно по „пряката линия”, със силата на моя стремеж. Усещането за важността на Твореца се нарича Кетер, а собствената ми нищожност- Малхут.

Това е, аз вече действам относно целта, като строя своите желания по правата на двете крайни точки Кетер и Малхут: Творецът е на върха, а аз съм долу. Горе е отдаване, а долу –получаване.

Затова светлината идва към мен вече в друга, пряка форма, и започва да организира моите свойства.

Тя ми показва, кое вътре в мен е по-важно, и кое не е, поставяйки всичко в ред. Това е Обкръжаваща светлина  2, която идва да създаде ред и, съгласно този ред, започва да ме променя.

Това означава, че аз вече „уча” Тора и  изучавам какви изменения се проявяват в мен, следствие на обкръжаващата светлина.

Откъс от урока по статията „Предговор към ТЕС”, 31.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Единственото, което можем да направим в нашата духовна работа е да се включим в група, да се поставим под влияние на обкръжението.

Обкръжението притежава такава сила, че неговата големина няма особено значение. Важното е, доколко смятам това обкръжение за свое.

Да допуснем, че моите близки ми влияят повече, отколкото далечни за мен хора. Съществуват седем милиарда души, но не съм така подложен на тяхното влияние, както на влиянието на моите близки, които са, може би, само седем души.

Затова, ако човек си организира обкръжение, желаейки да получи впечатление от него, то му въздейства и анулира влиянието на останалото човечество, сякаш то не съществува.

За сметка на това, човек има сили, изясняване, по – голямо желание, в ръцете си има средство, с помощта на което може да напредва.

От урока по писмо на Баал Сулам, 28.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→