Въведение в коментара на Сулам: Дясната линия се бори с лявата и иска да отмени светлината Хохма на лявата линия, за да властва само светлината Хасадим.

А лявата линия иска да отмени светлината Хасадим на дясната линия и да остави да властва единствено светлината Хохма.

И заради този спор и двете не светят, защото в светлината Хасадим на дясната линия не достига сиянието на Хохма и тя е като тяло без глава.

А светлината Хохма на лявата линия – съвършената тъмнина, защото не може да свети без светлината Хасадим.

И да поправи този спор може само средната линия, която се създава  от човек, издигайки се там с молитва, съединявайки се с висшия свят и принуждавайки лявата линия да се съедини с дясната.

Двете линии – дясната и лявата са ни приготвени свише, но средната линия – това е нашата работа.

Ние издигаме молба (МАН) за екран и така достигаме изправяне – дясната и лявата линии се съединяват, допълвайки се една друга и достигат компромис.

Тук става дума за желанието на човека, който се включва във вече готова, механична система на дясната и лявата линии и поражда ново качество.

Аз действам с вяра, по-висша от знанието, с желанието, което не зависи от нищо, каквото и да се случи. Мен не ме вълнува нито дясната, нито лявата линии, нито Хасадим, нито Хохма – за мен важното е съединението с Твореца.

Затова аз не възприемам това като компромис (защото едната линия не е способна да отмени себе си пред другата), а само като средство за постигане на единство. Затова този компромис е възможен!

Все едно, аз идвам при двама души, които с ярост спорят по между си и нито един не е готов да отстъпи от своето мнение.

Но аз не смятам да ги съединявам и да ги помирявам. Аз имам по-възвишената цел – да достигна нещо по-висше. Използвам силите и на двете  линии.

Аз си поставям целта: да стана подобен на Твореца и да се слея с Него, по-високо от всичко. И тогава двете линии могат да се съединят и допълнят една друга и, по отношение на тази цел, те чувстват съвършенство.

Всяка от тях не достига това,  което иска, но се успокоява от своята съпричастност към постигане на целта.

На тях им свети средната линия – тя е малка в сравнение с другите две, но постига съвършенството на Твореца.

И това е по-високо съвершенство, отколкото всяка една от тях би могла да постигне сама, защото то идва  от сливането с Твореца.

Откъс от урока по статята “Предисловие към коментарите “Сулам””, 30.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →