Въпрос: Какво е поръчителство?

Отговор: Вчера на детския урок дадох такъв пример: всеки човек притежава много малка егоистична сила.

С нея не сме способни да достигнем духовното, тъй като духовният свят е напълно отдаващ и освен това се намира на по-висша степен от нашия, т. е. трябва да бъдем една степен по-силни, отколкото сме.

Как да направим от малката сила голяма и да я превърнем от получаваща в отдаваща? Чрез обединение! Длъжни сме да се обединим във формата на взаимно поръчителство, т.е. цялостно да се съединим, отвъд всякакви граници. Как?

Да допуснем , че има 50 човека, от най-малкия до най-големия. Ако всички се включат в най-малкия, то той ще стане великан, да кажем с ръст 20 метра и тегло 1000 кг. А ако се включат всички в най-големия, който е една глава над всички? Едно и също, ще се получи точно такъв великан –същите 20 метра и 1000 кг. Това означава, че при взаимното включване няма малки и големи, а всички стават равни.

Кога те ще влязат в духовния свят? Ако са включени един в друг, те ще го направят заедно. Това се нарича поръчителство.

Така трябва да видим нашия общ духовен съсъд (душа, кли). В него няма разлика между съставящите го души, нито по „ръст”, нито по „тегло”.

Новите, които се включват към нас ще постигнат това, което всички ние постигаме.

Такава е тази особена, чудесна сила, изразяваща се в поръчителството.

От урока по книгата Зоар, 07.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Творецът чува ли моята молитва? Той може ли да се промени по отношение на мен?

Отговор: Не! Той е постоянен, а ти продължаваш да Го молиш да се измени. Всъщност ти му казваш: „Знаеш ли, вчера Ти не беше много мил, моля Те, бъди по-добър с мен”. Но как той ще се промени?

Ако не разбираш, тогава защо ти е да молиш? Ако молиш, поискай от Него да измени теб, тогава ще почувстваш друго отношение от Твореца.

Виж примера с родителите и малкото дете. Те променят ли отношението си към него? Те винаги се отнасят с любов към него, но понякога детето казва: „мама е лоша”. Какво кара майката да се измени от „добра” в „лоша” в детското възприятие? Не майката, а детето се променя.

Примерът показва какво трябва да се промени: Ти!

От урока по книгата „Шамати”, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш”, п.2: Но всичко било сътворено с Тора, и всичко достигнало съвършенство благодарение на Тора. И както Тора започва с буквата „бет”, така и светът бил създаден с буквата „бет”.

Защото преди Творецът да сътвори света, т.е. Нуква, явили се пред  Него всичките букви и всяка от тях се явила отделно, като започнали от края, т.е. в този ред тав-шин-рейш-коф, а не алеф-бет-гимел-далет.

п.3: Явила се пред него буквата „тав” и казала: „Желаеш ли Ти да сътвориш света с мен? Казал й Творецът: „Не. Защото заради теб ще умрат многото праведници. …И затова светът няма да бъде сътворен от теб.”

п.4: Явили се три букви: шин, коф, рейш, и всяка се явила самостоятелно. Казал им Творецът: „Вие не сте достойни чрез вас да бъде сътворен света, защото вие сте букви, с които се нарича „лъжата” (шекер), а лъжата не е достойна да застава пред Мене”.

Може да се сравни това с начина, по който се молим на Твореца да ни помогне да съединим желанието (кли). Защото буквите са  строежа на малхут. Всъщност, именно нея желаем да изградим от нашите точки в сърцата. Затова, като че ли, отиваме при Твореца с нашите желания (въпреки че още не осъзнаваме това), плачем като бебета, без да знаем какво точно да искаме, но това действа така, сякаш  ние се обръщаме към Твореца във всевъзможни форми и букви, а в отговор  не получаваме нищо – докато не открием правилното желание, правилната буква.

п.5: Явили се буквите: пей и цади, а също и всички останали, докато не стигнали до буквата „каф”. Когато каф се спуснала от кетер (короната), затреперали и висшите и низшите, докато не станало всичко с помощта на буквата „бет”, която е знак на благословия (брахи), и с нейна помощ светът достигнал съвершенство и бил сътворен.

Ние трябва да достигнем такова желание, такова състояние, в което само с благословията свише може да се роди нашият духовен съсъд, с никакви други наши усилия – само ако ние се включим в същата сила на благословение, в единство с Твореца.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - Няма коментари→

Ние не можем дори да си представим доколко средата, в която сме израснали, ни е формирала за цял живот.

Непрекъснато получаваме примери за това, как да печелим с егоистичното си желание. Така се държат всички останали – и ние се научихме на това от тях.

Никога не сме получавали примери за това, как да извършваме действието отдаване! Дори, когато ни учат на „добро” поведение, ни обясняват, че то е в наш интерес.

Непрекъснато получаваме егоистични примери – просто ни „пришиват“ програмата за получаване, която има за цел непрекъснато да бъдем егоистично печелещи. И тогава навикът става втора природа и аз вече не мога по друг начин да видя и разбера света.

Възможно е, той да се появи пред мен съвсем различен, ако можех да го видя на вълната на отдаването, а не на получаването. Кой знае, може би щях да видя в него напълно различни неща, които сега са невидими за мен.

Аз просто пораснах и станах такъв. И разбира се, сега се изисква много работа, за да преобърна своята природа.

Но е възможно да дойде време, когато децата ще растат по съвсем различен начин, в среда от такива учители, родители, роднини, както и цялото общество, в което хората ще действат помежду си алтруистично и така ще влияят на децата …

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако само за миг остана без подкрепата на обкръжението, веднага ще падна. Самият аз не съм закачен за духовното – за Твореца, отдаването.

Мога да се намирам вътре в своя духовния съсъд само, когато съм свързан с другите и получавам подкрепа от тях – или да бъда извън него. Щом загубя тяхната поддръжка – веднага падам.

Невъзможно е сам да напредваш и да постигнеш нещо. Няма да можеш нито за миг да се задържиш в духовното.

Ако на човек му се струва, че може да напредва сам, като чете самостоятелно каббалистични книги, изпълнява някакви действия и се задържа в духовния път – това е заблуда.

Той ще се самозалъгва и напразно ще се надява, че може да напредне. Без участие в група и връзка, наречена взаимно поръчителство, ние нямаме никакви шансове да се задържим в духовното нито за миг.

Да се намираш в духовно обкръжение не значи да бъдеш физически в него. Важно е доколко искаш да бъдеш под влияние на това обкръжение.

Защото ти искаш да поставиш себе си под въздействието на висшата сила, на Твореца. Но, ако чета сам кабалистични книги, няма да попадна под Неговото влияние, тъй като всичко прочетено ще премине през моя егоистичен филтър. Ще възприема книгата така, както я разбирам, чувствам и както ми се иска да я видя!

И само, ако прочетеното стигне до мен чрез обкръжението, тогава ще бъда под въздействието на Твореца, който „се намира сред своя народ“ – вътре в групата, в съединението на душите се намира висшата светлина, Твореца.

Когато сме сами, нямаме никакъв шанс да напреднем духовно. Трябва да разберем, че само обединението е инструмент за разкриване на Твореца.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Няма светлина без съсъд, няма изпълване без желание. Висшата светлина е в абсолютен покой, но изпълва и обгръща цялото мироздание. Всичко зависи само от нашето желание, от нашите съсъди на възприятие.

Ако нашето желание се стреми именно към това изпълване, ние ще го усетим. А ако желанието не съответства точно на честотата или свойството на изпълване, т.е., между желанието и изпълването няма подобие на свойствата, ние не усещаме изпълване, както е в много случи в нашия свят.

Ние сме длъжни да доведем желанието си към висшата светлина, за да може тя да го изпълни. А желанието трябва да съответства на светлината, т.е. да съществува в отдаването. Откъде взимаме силата за отдаване? Кабалистите казват, че силата на отдаване съществува във всеки човек, но е много малка и в самия човек тя малка и ще остане.

Тя може да израства само за сметка на това, че човек се обединява с другите. Ако той желае да достигне отдаването и е готов да прави всичко в името на това, да получи от групата, от другарите и тяхното желание за отдаване, то ще получи от тях много такива желания – в тази степен, в която принизи себе си и издигне другарите в своите очи. Така той може да получи от тях по-голямо желание за отдаване – и по количество и по качество.

Ако той има желание да отдава, по време на четене на Книгата Зоар, светлината ще може да въздейства върху него, ще започне да подрежда в него това желание и да го изпълва.

Затова, подготовката към четенето на Книгата Зоар трябва да се провежда в групата, във взаимното включване един в друг, за да формира силно желание. И тогава ние ще преуспеем.

Ние можем да ускорим времето, да го съкратим, без да се задълбочаваме в продължителни физически страдания, а да ги трансформираме в страдания на любовта – страдания от това, че не притежаваме свойството да отдаваме, желание да отдаваме и ние сме задължени да го постигнем. Ние можем да действаме спрямо другарите в групата и така да придобием това желание.

Получава се така, че всичко е в ръцете ни. Ние може да съкратим времето. Ние можем да съкратим времето до нула. Творецът е създал единствено точката „нещо от нищото”. Всичко останало той е дал на нас, за да можем да увеличим желанието си до точката в сърцето – до мащабите на Малхут от Безкрайността. Това е възможно само за сметка на обединението.

Затова ние притежаваме само една възможност да достиганем желанието към светлината – чрез старанието да бъдем заедно в нашите малки отдаващи желания.

От урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Макар, че всички ние сме се родили със свой специален корен на душата, на различни нива и с различни желания, поради това, че има взаимно включване на душите, всеки може да усвои желанията на другите.

Освен това е казано, че всеки може да се издигне до степента на Моше. Но как е възможно да стане, ако съм се родил с малък корен на душата?

Макар, че всичко зависи от човека! Дори роден с невисок корен на душата, той може да се съедини с по – високи желания, да ги поправи и да се издигне до най – високото ниво.

Тогава се казва, че Творецът му изпраща подкарвача на магарета (магаре/хамор от думата материал/хомер) – душа, която му помага да се свърже с по – високи желания, а също и да ги поправи.

И тогава всеки може да се издигне до степента на Праотците: Авраам, Ицхак, Яаков – най – великите души, а също – до степента Моше – най – великият от пророците.

Затова, когато човек се ражда (ражда себе си!) в духовния свят, той може да получи от всички останали техните желания, и, благодарение на тяхното използване, да стане също толкова важен, колкото е най-високата душа.

И тук душите не си пречат една на друга. Всички се издигат до максималното ниво на поправяне – до пълната светлина НАРАНХАЙ.

Откъс от вечерния урок по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „заслуга на Праотците“?

Отговор: В общата система на душите има такава част, която е изпълнила своето поправяне. Tя се нарича “Праотци”.

Тази част се намира в поправено състояние и е изпълнена със светлина. Тези души са много светли и затова, те са могли напълно да поправят своите части във всеобщата система на Адам Ришон. Но как ние сега да поправим себе си?

Ние можем да постигнем поправяне като се присъединим към тях. Ако аз се опитам да направя това, тогава се наричам “праведник”. Тъй като искам да постигна  същото състояние, в каквото се намират те и да оправдая Твореца и Творението.

И тогава започва да ми влияе “заслугата на Праотците”(а иначе тя не действа), и аз получавам от тях светлината, възвръщаща към източника.

Затова, ми е необходима системата, наричана ”кабалистична група”, за да реализирам вътре в нея съветите, които са ми дали тези кабалисти (Праотци).

Те говорят за това, какво трябва да направя със себе си, за да мога да се включа в общата система на душите, в тяхната поправена част.

Това се нарича “да се възползваш от заслугите на Праотците”. Те са ми дали  Кабала (Тора), разказали са ми как да достигна и използвам поправянето, което те вече са направили в общата система.

Аз вече не трябва да изтезавам тялото си, а е достатъчно само да привлека към себе си обкръжаваща светлина чрез тяхната поправена система.

Моят избор е само в това, да се включа в групата и чрез нея, да мога да се насоча към поправената система, която се нарича “Праотци”.

“Праотците” са направили изправления в разбитата система на АдамРишон. Благодарение на това, всички хора, във всички времена и във всички ситуации, чрез правилното обкръжение, могат да станат подобни на Праотците и да се включат в тях, получавайки от там светлината, възвръщаща към източника, използвайки силата на постигнатата от тях светлина.

Ние, в своята кабалистична група, искаме да станем подобни на тази поправена група от души, която се нарича “Праотци”.

Затова всеки трябва да каже: „Кога моите действия ще се сравнят с деянията на Праотците?” И така ние имаме пример, как със своята група да се включим в тяхната група. В това се състои целият ни избор  и наследство  на заслугите на Праотците.

Ако нашата група  влезе вътре, в поправената част на Адам Ришон, която се нарича “Праотци”, изравни се с тях по свойства, и се слее с тях, тогава ние ще се възползваме от техните “заслуги” и ще се върнем към това поправено състояние, което съществува там.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 03.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да провери доколко е напреднал от урок на урок?

Отговор: Човек трябва да работи, за да изясни това за себе си. Какво искам? Заради себе си ли го правя или заради отдаването? Изградил ли съм връзка с другарите си? Нуждая ли се от тях или не? Работя ли заради егоистичното си желание или заради намерението за отдаване, на страната на Твореца или творението, отвъд егоизма или вътре в него? Целият напредък се основава на такъв самоанализ.

Възможно е след хубав урок тези прояснения да разкрият лошото ми състояние, но те ще са по-прецизни. А това означава, че напредвам! Всеки ден трябва да ми дава простичък резултат: необходимо е утре да дойда на следващия урок с още по-изяснено желание. Имам или нямам желание няма значение, защото то се дава Свише. Възможно ли е обаче това състояние да бъде по-добре определено?

Този анализ ще ме доведе до задънена улица, където всичко става неясно и замъглено. Но това също показва по-голяма яснота и избистряне. Светлината, която идва до мен по време на урок, ми осигурява определения; дали те са позитивни или не няма значение. Тези дефиниции ми позволяват да правя по-чисто и точно изследване, за да оценя себе се, своето състояние по отношение на Твореца или целта – във всички насоки.

По този начин Светлината влияе на желанието. Когато Тя го освети, аз виждам повече. Дори да спра да разбирам каквото и да било и внезапно да се объркам, това също се нарича „да видя повече”. Тези ситуации също предлагат степен на разбиране.

От урока по книгата „Зоар”, 02.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Има такова понятие като „сключване на съюз”, когато страните подписват задължение за добри отношения в бъдеще, ако отношенията се влошат, появяват се проблеми в отношенията и недоразумения, пламва омраза, на мястото на разбирането настъпва неразбиране.

Но даже ако аз попадна в състояние, когато ми се струва очевидно, че втората страна е станала мой враг, аз все едно ще се отнасям към нея съгласно договора, който някога съм подписал с него – като с приятел. В това се състои силата на съюза.

Кога може да се сключи такъв съюз? Ако ние сме близки, съвпадаме по свойства, то ние сключваме съюз. Той сега не ни е необходим, тъй като между нас цари разбиране, даже любов!

Но ние подписваме такъв договор за случая, когато ще почувствам опозиция, омраза – тогава аз ще се обвържа със сила да се държа към съблюдаването на старите отношения.

Тоест, аз мога да „падна” – да видя теб и себе си ненавиждащи се един  друг, но въпреки това, аз съм длъжен да се отнасям с теб както преди. Аз знам, че всичко зависи от мен и цялата действителност извън мен е единна и съвършена.

От тук и произлиза самото понятие съюз – аз се базирам на това, че всички промени стават само в мен: и добрите и лошите.

И за това, когато подписвам такъв съюз, аз се настройвам и се насочвам към това, че светът е добър и съвършен, а всички промени настъпват само в мен. На такава основа се сключва духовния съюз и той съществува вечно.

Такъв съюз са сключили нашите Праотци (старите кабалисти), поправяйки своята част от общата душа – което се нарича „Заслуга на Праотците”.

И ние можем да се възползваме от тази заслуга, ако се присъединим към тях и се върнем в състоянието на онзи съюз, който съществува между тях.

От урока по статията на Рабаш, 30.06.2010.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→