Ние не можем дори да си представим доколко средата, в която сме израснали, ни е формирала за цял живот.

Непрекъснато получаваме примери за това, как да печелим с егоистичното си желание. Така се държат всички останали – и ние се научихме на това от тях.

Никога не сме получавали примери за това, как да извършваме действието отдаване! Дори, когато ни учат на „добро” поведение, ни обясняват, че то е в наш интерес.

Непрекъснато получаваме егоистични примери – просто ни „пришиват” програмата за получаване, която има за цел непрекъснато да бъдем егоистично печелещи. И тогава навикът става втора природа и аз вече не мога по друг начин да видя и разбера света.

Възможно е, той да се появи пред мен съвсем различен, ако можех да го видя на вълната на отдаването, а не на получаването. Кой знае, може би щях да видя в него напълно различни неща, които сега са невидими за мен.

Аз просто пораснах и станах такъв. И разбира се, сега се изисква много работа, за да преобърна своята природа.

Но е възможно да дойде време, когато децата ще растат по съвсем различен начин, в среда от такива учители, родители, роднини, както и цялото общество, в което хората ще действат помежду си алтруистично и така ще влияят на децата …

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →