Ако само за миг остана без подкрепата на обкръжението, веднага ще падна. Самият аз не съм закачен за духовното – за Твореца, отдаването.

Мога да се намирам вътре в своя духовния съсъд само, когато съм свързан с другите и получавам подкрепа от тях – или да бъда извън него. Щом загубя тяхната поддръжка – веднага падам.

Невъзможно е сам да напредваш и да постигнеш нещо. Няма да можеш нито за миг да се задържиш в духовното.

Ако на човек му се струва, че може да напредва сам, като чете самостоятелно каббалистични книги, изпълнява някакви действия и се задържа в духовния път – това е заблуда.

Той ще се самозалъгва и напразно ще се надява, че може да напредне. Без участие в група и връзка, наречена взаимно поръчителство, ние нямаме никакви шансове да се задържим в духовното нито за миг.

Да се намираш в духовно обкръжение не значи да бъдеш физически в него. Важно е доколко искаш да бъдеш под влияние на това обкръжение.

Защото ти искаш да поставиш себе си под въздействието на висшата сила, на Твореца. Но, ако чета сам кабалистични книги, няма да попадна под Неговото влияние, тъй като всичко прочетено ще премине през моя егоистичен филтър. Ще възприема книгата така, както я разбирам, чувствам и както ми се иска да я видя!

И само, ако прочетеното стигне до мен чрез обкръжението, тогава ще бъда под въздействието на Твореца, който „се намира сред своя народ” – вътре в групата, в съединението на душите се намира висшата светлина, Твореца.

Когато сме сами, нямаме никакъв шанс да напреднем духовно. Трябва да разберем, че само обединението е инструмент за разкриване на Твореца.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment →