Въпрос: Ще си спомни ли душата ми всичко, което съм учил в този живот? Ще продължа ли да уча кабала и ще дойда ли пак в група в следващия ми живот?

Отговор: Единственото, което човек взема със себе си от този живот, е изминатия от него духовен път. Това не изчезва.

Нали по отношение на духовното ние сме били и си оставаме в същата тази реалност, само, че тя е леко скрита от нас.

През цялото време се намирам в душата си, независимо че не я усещам. Но аз и днес работя с нея и преминавам през разни състояния.

Всичко това се случва във вечната ми душа. Това, което виждам сега около себе си, са физически тела и този свят е „мираж” на духовното ми състояние.

И ако работя вътрешно, то в следващото превъплъщение аз започвам с по-напреднало духовно състояние: т.е. бързо ще вляза в кабалистична група, ще бъда по-успешен в обучението.

Целият изминат път остава в мен като духовни гени (решимот), той не изчезва. В духовния свят въобще нищо не се губи – губим само в нашия свят, защото той въобще целият пропада.

А от всичко, което съм придобил за своето егоистично желание, разбира се нищо не остава, нали това желание изчезва. Ще се съхрани се само външното обличане.

Всеки път, когато душата преминава нови жизнени кръговрати, тя си построява обкръжение, съгласно своите способности и необходимостта да поправи себе си.

Защо се намирам именно в такова обкръжение, а не в друго? Защото такава е потребността на душата ми. За телата не се води никаква сметка – те се намират във връзка едно с друго, в този свят с всички събития в него, само в тази степен, в която душата се поправя.

А тялото не се взема изобщо под внимание. То въобще реално не съществува – това е някаква виртуална илюзия, представяща се пред нас в такава форма.

Всъщност, съществува само една душа, но именно нея не чувстваме… А нейното развитие определя еднозначно това, което се случва с телата ни.

Затова Баал Сулам пише в края на „Предисловие към книга Зоар”, че само поправянето на душата ще ни помогне да поправим този свят и да усетим също земния живот като по-добър.

Всички престъпления, случващи се в света, са следствие от непоправеността на душата. А в самият този свят няма никакви действия, няма поправяне – всички изменения са възможни само чрез душата.

Откъс от урока по статия на Рабаш, 02.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →