Въпрос: Можете ли да опишете своето първо духовно преживяване, Вашата първа среща със Светлината? Какво е само по себе си това усещане?

Отговор: Първото духовно преживяване е общо за всички, тъй като по принцип хората минават през еднакви състояния.

Най-напред при срещата със светлината, човек усеща, че целият свят е изпълнен с любов. Това е една топла сила, действаща без всякакви граници.

Човек живее, вижда хора, целият свят и заедно с това усеща, че въздухът е станал по-плътен, топъл и нежен.

Такова е първото духовно усещане, което достига човек. Като правило той забравя за него.

Но във всеки случай то става, за да даде на човека някакво доказателство, поддръжка, да изгради в него нови съсъди на възприятие (келим), за да може да се придвижи.

След това първо духовно преживяване, дадено му свише, човек е длъжен да приложи много усилия и сам да достигне тези усещания, а след това и в милиарди пъти по-силни.

Но той вече ще властва над тях, ще ги разбира и работи с тях.

Всички тези впечатления, започвайки от най-първото и нататък, човек усеща вътре в развиващата се точка в сърцето, вътре в духовния съд на възприятие (кли), а не в рамката на физиологичните и психологични явления

От 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню-Йорк, 09.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако след урока, в течение на деня на мен не ми се удава да остана настроен духовно?

Отговор: Човек преминава през различни периоди. Случва се да му се иска да се занимава с кабала с часове и да не се откъсва.

А после настъпва момент, когато той сякаш се отдръпва и не му се занимава с нея. 

Но в крайна сметка вижда, че всичко е устроено грижливо за всеки от нас, и ако човек правилно използва свободното си  време, то Творецът му дава такива часове за работа, за да може в тях да реализира онова, което е научил. 

На него му изпращат всевъзможни проблеми – и в работата, и в мислите, и в желанията, но той чувства, че именно с всичките тези проблеми на него му е необходимо да остане в духовно единение, и през цялото време да се удържа във връзка и в усещане с него.

Него го отвлича работата с всичките и проблеми, началници, чуждото обкръжение. Та нали след урока той излиза в големия свят, който веднага изтрива впечатленията от духовното и го обърква.   

Но тъкмо тези условия са най-ефективни за напредване, ако човек се опитва да бъде свързан с духовното и да помни откъде идва всичко това, кой изпраща тези пречки и защо, с какво той трябва да бъде свързан и защо, и какво означава „Няма никой, освен Него – добрият и творящия добро’’.

Той е длъжен постоянно да чувства вътрешната връзка с Твореца, както с някой любим и скъп.

Опитайте се да оставате в такова състояние през целия ден и вие ще почувствате, че всичките тези условия ви създава Твореца в някакъв въображаем свят, през всичкия този фалш, тази илюзорна картина, за да търсите постоянно връзка с Него.  

И тогава ще видите, че всичкият този измислен свят е външна обвивка – това са формите на вашите желания, които през цялото време се променят във вас. 

Именно тези желания е нужно сега да присъедините към Твореца, и тогава те ще се превърнат в духовни форми.

От урока по книга Зоар, 13.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Този уикенд ще има Конгрес в Северна Америка озаглавен „Световен Зоар Конгрес”, на който наши приятели от целия свят ще се съберат. Вие веднъж казахте, че когато сте били в подобна ситуация на общо вдъхновение, сте попитали Рабаш „Какво ни липсва за постигане на целта?”. Той отговорил „Атака!”. Какво е атака и как можем да постигнем това състояние, този уикенд на Конгреса или дори сега, в този момент?

Отговор: По време на духовна атака, човек не мисли за това кога най-сетне тя ще свърши. Атака е, когато събера всичките си сили и действам с тях.

В нашия свят, атака е силен удар последван от възможност за почивка. Обаче духовността е съвършена и затова не може да бъде краткотрайна. Ако твоето желание е истинско, тогава то е вечно! Следователно, духовна атака означава мобилизиране на сили, които ти трябва непрекъснато да  концентрираш все повече, без почивка и без отдих. (Всъщност ти получаваш „отдих” отгоре като състоянието „Ханука”, което идва от думите „Хану-Ко” – спри тук. Това става при промяна начина на напредване на човек.)

Този Конгрес предлага страхотни възможности за напредване на всички ученици по целия свят. Въпреки, че ние се събираме в Северна Америка, ще има директно излъчване на всички уроци. И разбира се, това ще е посветено на обединението на цялото това голямо желание, духовния съсъд (Кли).

Надяваме се, всеки ще разбере, че науката Кабала говори именно за това обединение, а не за червени конци, заклинания и т.н. Чрез съюза на нашите желания, ние постигаме живот в безкрайно измерение. Да се надяваме, че ще успеем!

От третата част на Дневния урок по Кабала – 05.05.10, Матан Тора

Filed under: Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

В живота ми има достатъчно проблеми. Понякога дори си мисля: омръзна ми всичко, загубих всякакъв апетит.

Всичко животинско и земно трябва временно да оставя настрани и да изясня за себе си главното: какви са сега отношенията ми с обкръжението?

Презирам го, нямам нищо общо с него, нека пропада в ада… Негативно обръщение към обкръжението, което е и моето зло начало.

То се е проявило от разбиването: някога сме били обединени, а днес напротив, намираме се в пълно разединение. Това откритие е изключително важно и точно то ми е нужно.

Аз не ги отхвърлям, а събирам тези отрицателни моменти, показващи колко ненавиждам другите. Колко е страхотно, че това се разкрива!

Да, ненавиждам ги и ги презирам, писнало ми е от тях, ние сме безкрайно отдалечени и това е забележително.

И ето, вървя срещу тях, прилагам старание, уча се и разпространявам, за да напипам някаква връзка, да отскоча където е възможно.

Ако чувствам, че днес не ми е възможно дори да гледам другарите си, то вземам каквато и да е механична работа, за да съм в полза, докато постепенно не върна в общия поток..

Всеки може да изпадне в такова състояние, от което сам не може да стане. И затова той трябва да получи поддръжка от своята група и от цялото световно кли, като загубил съзнание, нуждаещ се от помощ.

А групата трябва да яю разпознаете при такива случаи, когато веднага оказва на ”пострадалия” бърза професионална помощ, подобно на лекарите, спасявайки духовен живот.

С това ние не изтриваме „ злото в човека”, а му оказваме поддръжка, за да го пробудим и доведем до средната линия, която ще го изгради. И тогава цялото зло ще стане добро.

От 5-ти урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню Йорк, 08.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Буквите, това са форми на желанията. Творецът е създал само желание за наслаждение, което приема всевъзможни форми на получаване и отдаване.

Но формата за получаване няма никакви права на съществуване в духовното. А от отдаващите форми ни интересува формата подобна на Твореца, т. е формите на отдаване от Бина в Малхут.

Всичко има 27 букви: 9 в ЗАТ де Бина ( от алеф до тет ), 9 в Зеир Анпин (от йуд до цадик), 4 в Малхут (куф, рейш, шин и тав) и 5 крайни букви МАНЦЕПАХ в парса.

Затова, когато говорим за книга, думи и изречения, то става дума за материя на желанията за наслаждение, която през цялото време се променя, приема различни форми, като че ли се правят от тесто. Така нашето желание променя своите форми, стремейки се да наподоби Твореца.

А когато човек завършва повторението на цялата серия свойства от първите думи (Битие–Берешит) и до последните (Израел), минавайки всичките букви на Тора, това значи, че си получил всичките форми и напълно си станал подобен на Твореца и си достигнал края на поправянето.

Затова е казано: ”Напиши книгата Тора в сърцето си”. Сърцето е желанието, а „книгата Тора” са всички съществуващи форми на отдаване на Твореца към творението. Нужно е да ги запишем в своите желания и тогава ставаме подобни Нему.

От вечерния урок по книгата Зоар, 05.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина възвръщаща към източника? Това някаква мистическа сила ли е?

Отговор: Обкръжаващата светлина – това е висша светлина, която се намира в съединението помежду ни.

Но всеки от нас сега не чувства своето съединение с другите, а е отделен от тях, намира се като в сън, в безсъзнателно състояние.

Той не усеща своето изправено състояние. Та нали ние всички сме свързани един с друг, но мен сякаш са ме ударили по главата и аз съм загубил съзнание, загубвайки усещане за тази връзка.

Светлината и сега присъства във връзката между нас и доколкото аз искам да се върна при нея – светлината ще действа върху мен. Едното срещу другото.

Ако се намирам вътре в системата, напълнена със светлина, където всички са съединени помежду си, но изключен от осъзнаването и, то аз прилагам усилия, за да се върна в нея.

Както когато ми си вие свят и губя съзнание, аз прилагам усилие, за да се опомня и да се удържа.

Ето така, аз прилагам вътрешно усилие, за да се завърна в съзнание в духовният свят и да почувствам връзката си с всички останали.

Светлината, която ми действа до такава степен, до колкото аз се стремя към изправено състояние, се нарича обкръжаваща светлина. Аз се намирам сега в Малхут на света на Безкрайността, съединен с нея на 100%.

Но проблемът е в това, че аз имам 125 слоя или стъпала на загуба на съзнание, относно онова истинското състояние, в което се намирам.

И ако искам да дойда отново в съзнание, то това желание ми действа в отговор.

Ние сме подобни на дете, което мечтае да стане възрастен – благодарение на това желание то израства.

От урока от ”Предисловие към книга Зоар”.16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а Сулам пише в статията си „Даряване на Тора“, че „отдаването“ се реализира както посредством действията на човек спрямо останалите хора, така и действията му спрямо Твореца.

Но и двете са насочени към една и съща цел: Достигане на частично подобие (125 степени на световете), а след това и пълно подобие (света на безкрайността, състоянието на сливане) с Твореца.

И когато човек извършва някакво действие заради отдаване, а не за собствена наслада, той не усеща разлика дали отдава на друг човек или на Твореца, защото всичко което излиза извън пределите на тялото му, се усеща като чуждо.

Какво означава да се работи заради Твореца? Как си Го представя?

Аз се обединявам с приятелите (хората със същата цел), заради което се издигам над егоизма си.

В това единство започвам да усещам по-вътрешно желание, което определям като Творец. Чрез връзка 1 въздействам на Него (връзка 2). Двете връзки ми въздействат с реакцията си.

Групата и Творецът това са два модела на „околните“, които се намират вътре в мен. Аз ги отличавам един от друг. С двата работя за отдаване, над своето Его.

И тук кръга се затваря… Повече няма никой друг. Оказва се, че всичко това ми се е представяло вътре в моето Его, чрез моето желание да се насладя.

Аз се издигам над егоизма си в състоянието „Друг – 1“ и над него още по-високо – в състояние, което се нарича „Друг – 2“.

Но всичко това се намира вътре в мен. Когато се казва: „От любовта към творенията към любовта към Твореца“ – става реч за две степени на поправянето на моето егоистично желание.

Когато аз „отдавам на ближния“, това означава, че искам да бъда подобен на Твореца, т.е. да се съединя с Него.

Всичко се намира вътре в мен. Един път моето желание се нарича: група; обкръжение; човечество; души, а друг път, в по-дълбоко усещане, то се нарича Творец.

Но всичко това, произтича вътре в моето желание, изправено на отдаване. Просто аз имам две нива на отношения – и към Твореца ми е по-трудно да се отнеса с отдаване, както и към приятелите.

От урока по статията на Баал а Сулам „Даряване на Тора“, 05.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо желанието да се насладим трябва така силно да страда, да претърпява толкова много удари, докато се превърне в желание за отдаване?

Ако аз усещам, че отдаването е добро свойство, защо е толкова трудно да се откажа от желанието си за получаване?

Отговор: Ти усещаш ударите и тежестта, защото отъждествяваш себе си с желанието за наслаждение и не може да видиш, че то не ти принадлежи .

Тези две желания – получаващото и отдаващото – са ангели, сили на Твореца, които са ти изпратени.

Това са две линии, които идват до теб свише. Ти си длъжен да се отъждествиш със средната линия, която се състои от тях двете, но не им принадлежи, а се намира над тях.

Тогава ще започнеш да усещаш, че имаш нова реалност, съвършено отделена от тях.

Те само ти помагат, подобно на два магнита, които от разстояние въздействат, от двете страни, на един къс желязо.

Ти си свързан с тези сили, но само по такъв начин, че в резултат от въздействието им да установиш себе си в средната линия.

Но ти не отъждествяваш себе си с нито една от тях – нито с желанието за наслаждение, нито с желанието за отдаване.

Творецът е създал желанието за наслаждение като „нещо от нищо“. А желанието за отдаване, това е самият Той – „съществуващо от съществуващия“.

Ти нямаш отношение нито към едното, нито към другото, иначе не разполагаш с независимост. Твоята независимост е в това, посредством тях двете да създадеш своето собствено „Аз“.

Защо сега се чувстваме зле? За да се освободя от желанието да се насладя и да не отъждествявам себе си с него, а да се издигна над него.

Първоначално ударите идват във вид на срам и унижение, за да те отделят от желанието за получаване, понеже в него ти само страдаш.

Но след това е обратното: Ти искаш това желание още повече да расте, защото над него, както над магнит, ти строиш себе си.

От урока по книгата Зоар, 04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялият проблем в духовното придвижване се състои в това, че ние подхождаме към кабала, към разкриване на висшия свят, като към научна теория, която трябва да постигнем с разума си и да реализираме с нашите сили.

А кабала ни предлага нещо съвсем необичайно – придобиване на нови свойства. И докато в човека не се появи това ново свойство, той не ще узнае за какво говори кабала.

Цялата кабала е методика за развитие на ново свойство в човека, на «любов към ближния» (именно то се нарича «Творец») – от Неговото пълно отричане до пълното му разкриване. Изходните ни «земни» чувства и разум изобщо не се отнасят към разкриване на Твореца.

Разкриването на Твореца – това е създаване на неговите свойства вътре в човека. Кабала е методика за формиране в нас на нови свойства на отдаване, състояния на Твореца. Цялата наша реалност се състои от две съставни – чувства и разум.

Човек създава в себе си образа на Твореца, получава нови разум и чувство, вместо предходните, и по такъв начин преминава от възприемане (усещане) на този свят към възприемане (усещане) на висшия свят.

Новото усещане в човека се нарича Творец – «Боре» означава «ела и виж». А също се нарича и «душа».

Главната трудност на начинаещия е неспособността му да свърже цялото свое развитие със светлината, която трябва да ни промени, с тази сила, която трябва да ни донесе нови чувства и радост.

Ние се вкопчваме във външните форми и искаме да възприемем текста, написан от кабалистите, със своите земни чувства и разум, приспособявайки духовното към земното съществуване.

Но във всичко, описано в Кабала, няма нито една дума за нашия свят. Нашето състояние ни е нужно само за да привлечем чрез занятия и група силата на светлината, връщаща ни към източника и да чакаме в себе си раждането на нови чувства и разум. Те ще ни дадат възприятие на новата реалност.

И цялата борба със собствената ни природа се състои в това как преди всичко да преминем към нови инструменти за възприемане на света, а след това към усещане в тях и познание.

Из урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора“, 04.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: В нашият свят отдаваме егоистично, като получаваме наслада от своето отдаване.

И във висшите светове, отдаването също носи наслада – какво е тук преимуществото?

Отговор: Ако на мен в този свят отдаването ми дава наслада, то аз през цялото време ще отдавам!

Но въпросът е защо го правя – за насладата? В това е цялото различие между материалния и духовния свят.

Дори и в този свят, хората са готови да дадат всичко само, за да получат наслада. Основното е насладата, а самото действие няма значение.

Ако ние обичаме някого, сме готови да му дадем всичко, включително и живота си. Вътре в нас действа, като че ли някакъв прибор, отделящ наркотика на любовта, на насладата.

Но ако не обичаме, няма да отдаваме, защото не чувстваме наслада в това.

Сега въпросът е, за какво ни трябва любовта – за отдаване или за наслада?

В това е и разликата между двата свята…

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→