Въпрос: Десетте египетски наказания- това наказание срещу египтяните ли е или срещу Израел?

Отговор: Разбира се че е срещу моите „египтяни”- моя егоизъм.За да поискам да изляза от Египет съм длъжен да почувствам, че ми е лошо в Египет, т.е. в моето сегашно желание.

Докато десет удара не поразят десетте основни желания, аз не усещам готовност за излизане. Все още ми се струва, че тук в мен има нещо хубаво.

Човек е така устроен,че не може да се откъсне от егоизма си. Баал а-Сулам пише, че сме длъжни да оставаме на всяко стъпало дотогава, докато не разкрием цялото негово зло. И тогава разкриващото се зло ни изтласква на по-високото стъпало. Така протича човешкото развитие-така се случва и в духовното. Докато не разкрия цялото зло, не мога да изляза от него.Откъде да взема сили за това? Едва когато злото се прояви в цялата си мощ, то самото ще стане силата, развиваща ме към доброто.

Ние говорим за общата природа на нещата, част от която се явява и духовния свят. За да излезем в него ние разкриваме в своята реалност още една сила – силата на отдаването, Твореца. Тя е скрита от желанието, в което се намираме, – и в това желание я разкриваме. И я разкриваме все повече и повече, докато не се изясни, че освен нея няма нищо. Оказва се, че силата на получаването въобще не съществува, като изключим само една точка.

От урока на тема „Подготовка към изхода от Египет“, 10.04.2011

[40274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не е лесно да се отговори на въпроса, къде е точката, от която човек може да определи дали ще получава наслаждение от егоизма или от отдаването. Човекът иска да бъде роб на Фараона или на Твореца?

Нашата главна задача е да достигнем точка, където ще помолим да променим нашия владетел, така че силата на отдаване да властва над нас вместо тази на получаване. Ние учим кабала, за да изпълним всички препоръки на кабалистите, за да можем да направим този избор.

Можем да достигнем до този избор или по пътя на страданията чрез естественото с времето развитие (Беито), или по пътя на светлината (Ахишена). По пътя на естествено развитие ни очакват само удари. Тук Творецът отнася всички възможни наслаждения от Фараона – нашия егоизъм или желанието за получаване за себе си – и затова ние усещаме страдание. Затова сме готови да излезем от властта на Фараона и да се отдалечим от него. В крайна сметка, самата природа ни принуждава да избягваме това, което ни кара да страдаме.

Но има и път на светлината – „ускоряване на времето (Ахишена)”. Това е, когато нашето егоистично желание все още ни позволява на получаваме наслаждение, но ние изпълняваме различни действия, за да изградим ново отношение към желанието за отдаване. И въпреки че получавам егоистично наслаждение и съм под властта на Фараона, не чувствам, че това е нещо отрицателно: аз се наслаждавам на живота. Но започвам да търся начин да се издигна над него и да не завися повече от него, да започна да ценя свойството отдаване.

Това означава, че аз се опитвам да вървя по пътя на светлината, така че свойството отдаване да ми повлияе и да ми даде разбирането, че Фараонът е зъл владетел. Неговото зло не е в наслажденията, които ми дава, а в това, че аз получавам тези наслаждения заради себе си. Този напълно нов критерий се базира не на наслаждения, а на тяхната посока, на това който получава: аз или другите (или Творецът заедно с другите).

И тогава вместо да преценявам пътя по усещанията, по наслаждение или страдание, аз преминавам на логично пресмятане какво е добро и зло, какво е истинно и грешно. Идвам до осъзнаването, че истина е отдаването, висшата сила, Творецът и аз искам тази истина! И дори ако се чувствам добре под властта на Фараона, все пак искам да се прилепя към отдаване.

Ако човек достигне до това осъзнаване, той се издига над естествената или животинска еволюция (Беито), прави решения на нивото „Ахишена”, и по този начин тласка себе си към излизане от властта на Фараона. И тогава той няма нужда да преминава физическо страдание и да получава удари върху желанието за получаване чрез различни кризи, които усещаме днес в света, и които само ще се увеличават в бъдеще, ако продължаваме да напредваме чрез естествения поток на събитията (Беито).

Неговото страдание става страданието на пътя „Ахишана”, страданието на любовта. В крайна сметка, той се стреми към отдаване – нещо противоположно на любов към себе си. Той моли Твореца или висшата светлина да промени неговото егоистично наслаждение на наслаждение от отдаване. Така човек напредва.

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40773]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек се опита да излезе от Египет, т.е. от себелюбието, той получава удари, които може да преодолее само обръщайки се към Твореца за помощ. Но освен това, съществува и материалният, земният егоизъм, който получава удари, семейни, здравни, икономически и т.н., на своето стъпало. Как да се отнасяме към тези проблеми?

Отговор: Каквито и проблеми да се появяват в моя живот, преди всичко аз трябва да ги видя като проблеми, идващи от Твореца. Дори ако нещо ме боли, аз пак трябва да се издигна над този проблем чрез вяра над знанието. Въпреки всичко, аз трябва да направя разчет над проблемите, а не под тяхната тежест. Аз трябва да остана свързан с „подателя”, с Твореца.

Що се касае до действията, в този свят аз трябва да разреша всички проблеми по общо приетите методи. Банката, работата, семейството, здравето – аз трябва да се погрижа за всичко така както всеки човек в този свят.

Така ти изграждаш двустранно отношение към проблемите:

• Най-напред, те идват от Твореца и ти си имаш работа само с Него. Ти искаш да имаш тези проблеми, защото те ти дават възможност да се издигнеш над знанието и да останеш свързан с Твореца. Тогава ти правилно ще се отнасяш към проблемите и дори ще започнеш да ги обичаш и уважаваш. В крайна сметка, без значение до колко те безпокоят, до колко сол слагат в раната и до колко ти влияят на нервите, имено това ти помага да се издигнеш над тях.
• Второ, ти разрешаваш идващите проблеми както е прието в материалния свят.

В твоето отношение трябва да присъстват тези две граници. Ти преписваш проблемите на Твореца и в същото време искаш да работиш с тях. Ние не оставяме Фараона извън нашия живот, а се наслаждаваме на неговите проблеми. В крайна сметка, само чрез тях ние можем да го отблъснем, да се отделим от него и да се изкачим все по-високо и по-високо.

Фараонът е най-скъпоценната плът, моята сърцевина, моята най-чувствителна точка, моето дете, най-важната и тънка струна вътре в мен.

Въпрос: Но Фараонът се противопоставя на обединението на приятелите. Какво общо имат материалните проблеми с това?

Отговор: Те също те отвличат от вътрешната работа. Не е случайно, че толкова много кабалисти са имали материални проблеми. Творецът преднамерено е предизвиквал върху тях болести и позор в очите на хората. Това е било с цел да им даде място за преодоляване.

В крайна сметка, всичко това е в резултат на утежняване на сърцето на Фараона. Желанието постепенно се разкрива вътре в теб и съобразно с него ти изпитваш различни проблеми и в другите, и в себе си.

Въпрос: Трябва ли да искам помощ в такива случаи? В крайна сметка, Творецът ни помага само в едно отношение – обединение.

Отговор: Правилно, а проблемите те възпрепятстват да направиш това. Когато си болен, ти е трудно да се концентрираш върху любов към другарите. По скоро ще забравиш всичко за тях. И това означава, че трябва да потърсиш помощ. Няма никой освен Него. Всичко идва от Твореца, но се случва по различни канали.

Ти трябва да постигнеш целта, но твоето тяло, твоето „малко магаре” е болно и не може да те носи. Тогава какво трябва да направиш? Да го оставиш да умре? Но ти се нуждаеш от него по пътя.

Защо възприемаш този свят отделно от висшата работа? Дори малките проблеми могат да бъдат от помощ, ако работиш с тях правилно. Без значение какво се случва с нас, важно е да запомним, че всичко идва от един единствен Източник, докато действително не почувстваме себе си в духовно изгнание.

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Коментар на Пасхалната Агада” на Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): Приятно ни е, когато ядем днешната маца (по време на вечерната пасхална трапеза), да си припомним опитването на египетската маца (в първата кабалистична група).

Защото (днес) ние също се намираме, един вид, в робство извън Земята на Исраел (Земята на Израел – на иврит е Ерец Исраел, което означава „Желание, насочено към Твореца”) и затова искаме с тази заповед да привлечем спасението (от Фараона – егоизма), за да се извърши то колкото може по-бързо в наши дни – затова днес ядем маца, подобно на нашите (духовни) бащи в Египет.

Разказва се за съществуването на група кабалисти, която под предводителството на Авраам е излязла от Вавилон (преди 3700 години), с цел да се съединят помежду си с връзките на любовта, както е казано: „Възлюби ближния като самия себе си”. И те почувствали върху себе си как се затруднява сърцето и се ожесточава властта на властващия над него его – Фараона.

Но въпреки всичко, започнали да преодоляват това затруднение макар че егоизмът нараствал все повече. Те постигнали вътрешното състояние на излизането от своя егоизъм, което се нарича изход от Египет, и вместо егоистичните връзки, които съществували между тях, те се свързали с връзките на отдаването и любовта, които означават излизане зад пределите на Египет.

Ето защо, всичките действия, които изпълняваме по време на празничната трапеза, се извършват от нас с единствено намерение: да стигнем до същото освобождаване от егото. Ние повтаряме всяко действие и обичай, установени от тази група кабалисти, съгласно Баал а-Сулам, който много подробно обяснява всеки етап от празничния ритуал, защото това изразява, доколко човек наистина желае да излезе от своя Египет!

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41004]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Комментари към Пасхалната Агада“ Баал а-Сулам (от статията „За Йехуд„): „Ето оскъдният хляб, който са яли нашите отци в земята Египетска“ (Пасхална агада): защото заповедта за вкусването на маца е била дадена на синовете на Израел още преди изхода им от Египет, когато са пребивавали в робство – в олицетворение на избавлението, което е трябвало да направят набързо.

Винаги става така, когато напредваме от едно състояние в друго, излизайки от степента, на която се намираме сега: в египетско робство, във властта на Фараона, на нашето упорито „зло начало“, което ни държи и не ни дава да се издигнем над завистта си, над ненавистта, сладострастието и честолюбието.

Колкото и да се опитваме, все още не ни се отдава да се издигнем над тези егоистични свойства и да се съединим помежду си с връзки, които съответстват на степента, след изхода от Египет – да станем „като един човек с едно сърце“, да постигнем взаимно поръчителство, за да се разкрие общата сила на отдаване и любов, която се нарича Творец.

И затова, намирайки се още под властта на Фараона, трябва да си представим следващото състояние – да играем в него както децата играят на това, как стават възрастни. Така и ние трябва да играем на „възрастен“ духовен живот.

От урока по статията на Баал а-Сулам „За Йехуд“, 18.04.2011

[41010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво намерение, с каква потребност трябва да влезем в Песах?

Отговор: Няма друго намерение или мисъл, освен идеята за единството. В нашето единство, ние искаме да разкрием Твореца, а Творецът е свойството отдаване и любов, фундаменталната сила на мирозданието, която желаем да разкрием помежду си.

Това не е любов „в нашето изпълнение” – тази сила действа над нашия егоизъм. Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления”. Тя стои над ненавистта и те, заедно, създават за мен усещането за Твореца.

При това, в мен може да господства само една от тези сили, но не и двете едновременно. И в моите очи, Творецът ще бъде толкова по-велик, колкото по-голяма бъде разликата (∆) между любовта и ненавистта.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Казвате, че ако сами не поискаме да се променим, природата ще ни принуди да го направим. Каква промяна в света може да извърши нашата малка кабалистична група, ако по-голямата част от него не иска да мисли за нищо?

Отговор: За по-голямата част от света е много по-лесно да се промени, отколкото за нас – тя не притежава свобода на волята! Именно ти притежаваш свобода на волята, защото имаш егоистично сърце и точка от другия свят.

В теб има две сили, затова се намираш в постоянно противоречие и борба между тях. Това касае теб, а не цялото човечество! А при тях всичко е наред: лошо е – да, лошо е, добре е – да, добре е, но за какъв духовен свят ми говориш ти?!

Ако ги няма двете сили – няма свобода на избора, няма подеми и падения, няма размисъл за това как да напредваш, няма вяра над знанията. Знания и вяра над знанията?! Малхут и над нея Бина?! В повечето хора я няма връзката между тези два свята. Има я само в нас – във всеки от нас! Това е наш проблем, а не на целия свят!

Затова, в момента, в който стигнеш до решението, ти започваш да въздействаш на всички останали души, които нямат свобода на волята – „вливаш” в тях своето решение, своя избор, своя стремеж и ги водиш след себе си – като пастир, който води стадо от хиляди крави. Разбира се, по-лесно е на кравите, отколкото на пастира, защото той трябва да знае пътя. Но нищо не можеш да направиш – ще ти се наложи да станеш пастир!

От 6-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[40895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Много важен принцип на духовната работа е, че тя, цялата се извършва срещу нашето желание, не като егоистичната работа в този свят.

Защото, когато съм принуден да работя в нашия свят, преди висичко внимателно преценявам струва ли си да направя това.

Или ми харесва самото занимание, и тогава то вече не се нарича работа, а приключение, пътешествие – когато се наслаждавам от самия процес. Или това е някакво трудно занимание, но аз се наслаждавам от неговия резултат – от заплащането, от възнаграждението.

Аз, винаги трябва да виждам изгода от работата, разбираема за моя разум и желание, заради която я работя. Всичко зависи само от това, доколко ценя очакваната награда – в зависимост от това, съм готов да влагам сили.

Но по духовния път, ние работим срещу природата си и нищо не ни поддържа. Затова нямаме никаква мотивация, „гориво” за извършване на действия, които ни се струват безмислени.

И разбираемо е, че се придвижваме по малко, от „ло лишма” (заради себе си), стигайки до „лишма” (заради отдаването). Както е казал Рамбам, „на жените, малките деца и робите”, т.е. на нас, намиращите се засега на тези нива, тайните (истинската цел) се разкриват постепенно. Наричат се тайни, защото засега, човекът не може да си представи откъде да вземе енергия, мотивация за работа.

Това е толкова невъзможно, както не мога да полетя! То е над моята природа. И затова изминаваме толкова дълъг път, придобивайки някакво разбиране, усещане, идващо към нас за сметка на светлината, която връща към Източника.

Това не става по естествен, рационален начин – напротив, колкото повече сили влагам, толкова повече се отдалечавам от целта – така оценявам това в своите усещания! И само в някои отделни, редки моменти, изведнъж разкривам, че само така ми се е струвало в моите егоистични възприятия, сякаш вървя назад – а от гледна точка на отдаващите желания, аз наистина съм напредвал. Така вървим напред.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 12. 02.2011

[40430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигна състояние, в което да поискам помощ от Твореца?

Отговор: Нас ни подтикват напред само чрез страдания и разочарования. Ако се намираме в своя егоизъм, как можем да се освободим от него и да напреднем? Това е възможно само ако видим неговата пълна безполезност. Аз не намирам в него никаква егоистична надежда за бъдеще – само празнота. Затова се разочаровам в своето его, опитвам се да се обърна към други източници и не намирам нищо.

Без значение колко се старая, аз не мога да се съединя с останалите с цел постигане на комфортен материален живот. И тогава започвам да мисля, че може би самото обединение съдържа някаква надежда за бъдеще и за духовния живот, който ще бъде по-добър и по-напълващ отколкото материалния живот. В крайна сметка, отдаването е добро – то напълва човек и отменя всички ограничения. Това се нарича „ло лишма”, егоистичен стремеж за духовното, с който всеки започва.

Това е необходим етап по пътя, по който искам да постигна Твореца и обединение в групата, тъй като аз се надявам да намеря своето добро бъдеще там. Всичко това е дори по-голям егоизъм, но той вече е насочен в правилната посока и ме принуждава да продължа по пътя. Всичко тук се разкрива постепенно съобразно верига от причина и следствие и е невъзможно да пропуснем някакъв етап.

От урока по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40237]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да приложим от целия процес по изхода от Египет за нашата ежедневна вътрешна работа?

Отговор: Трябва да се стремим само към едно състояние – към съединение в групата. Групата е мини човечество. Ние не можем веднага да действаме във вселенски мащаби, в цялата маса човечество, а в групата ние можем да отработим всички принципи на връзка между хората.

Там ще разкрием всички състояния – „слизане в Египет”, „живот в Египет”, „бягство от Египет”. Ще усетим ненавист към Фараона – егоизма, ударите от него, изясняване на нашата природа.

Всичко това се изяснява на едно място – в моята връзка с другарите. „Ближния” за мен – това са другарите ми, тъй като не мога да обикна целия свят. За мен групата е като цялото човечество, в нея мога да обработя всички свои вътрешни свойства.

Всеки път, когато се старая да се съединя с другарите си и като разкривам разбиването, ненавистта, отблъскването от другите, аз правя нови вътрешни изяснявания. Възможно е тези изяснявания да са все още работа в „Египет” или дори „преди това”. Не е важно.

Ние засега не можем ясно да различим тези етапи. И въобще до изхода от Египет в нас няма ясни различия. Едва след това започваме да разбираме, през какво именно сме преминали. Тъй като цялата тази работа става в тъмнина, под властта на егоистичното желание, когато аз се старая някак си да бъда в него, с него или против него. И затова тези изяснявания са неясни.

От урока по Книгата „Зоар”, 13.04.2011

[40542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→