Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №5

Въпрос: Моят въпрос е свързан с разпространението. В училище разговарям със съучениците си за кабала.

Създава се впечатление, че това им е интересно и между нас възниква определен контакт, но когато се върнат у дома, пренебрежителното отношение на семейството и обкръжението им към това, проваля всичко. Как да създадем важността на целта в семействата?

Отговор: Затруднявам се да отговоря, защото не съм се занимавал никога с това. Тъй като, ние говорим за любовта към другарите и за любовта към ближния не със страничните хора, а с онези, които вече идват при нас.

Науката кабала казва, че е необходимо да разпространяваме нейните знания пасивно, без принуждаване. Трябва да дам на човека определена информация: защо страда светът, каква е причината всички да се чувстват зле, къде се „подхлъзваме”, защо възникват кризите.

И да се постараем да му обясним, че всичко това става съгласно програмата на природата, за да ни демонстрира, че егоистичното развитие по растяща експонента е завършило и сега ни предстои падане. Това означава, че ще усетим страдания и проблеми (възможно е да са сериозни), тъй като развитието в егоистичната плоскост е завършило и сега трябва да се издигнем над него.

Ето, такава информация трябва да разпространяваме в света. Но ако сега, започна да говоря за това с хората, ще трябва много часове да обяснявам, докато разберат. Ето защо, ние разпространяваме науката кабала пасивно, чрез книги или Интернет и тези, които се заинтересуват и почувстват, че това напълва  някаква тяхна потребност, ще ни намерят.

Известно е, че се намираме в полето на висшата сила, в полето на светлината. И ако в човека има склонност към собствено поправяне, своего рода възприемчивост към обединяване, към духовност, което е равнозначно на любовта към ближния, към отдаването и към Твореца, тогава той ще намери нашите първоизточници. Няма никаква необходимост да му се оказва натиск и да се разгръща голяма пропаганда.

Можеш да говориш с приятелите си за кабала – за това няма забрана. Но ако виждаш, че след това веднага забравят или им е безразлично, или веднага променят своето мнение, дори ако отначало са се съгласявали с нещо, то всичко това е знак, че очевидно, тази наука засега не е за тях.

Ако съм на твое място, бих им дал да прочетат книга, която според теб ще е подходяща за тях. Събери малка библиотека в дома си. Моят съвет е всички да го направите.

Всеки, който изучава кабала, трябва да има сбирка от книгите ни в пълен обем. Заедно с тях, дръжте 3-5 книги, най-вече подходящи за начинаещи и им давайте по ред да ги четат, а после ги прибирайте обратно. И тогава ще видите – проявяват ли те интерес или не.

Книгите имат особена сила. И макар, че обикновено чета и работя с текст на компютъра, все пак не мога да нямам пред себе си книга. Тя има духовен корен, а компютърът – не.

Но какво е ценното и достойно за подражание в този млад човек – това е неговото желание да разпространява науката кабала. Той е смелчага! И трябва да се учим от него.

Струва си, всеки от вас да провери своите възможности в разпространяването. Защото, колкото повече разпространявате науката кабала, толкова повече се обогатявате вътрешно. И в съответствие с това, колко хора получават чрез вас знания за духовния свят или духовно напълване, такова напълване ще премине и през вас. Вие, сякаш ги раждате и те вече стават ваши деца – това също способства за вашето израстване.

А човек, който не е приближил никой до науката кабала и на никой в този свят не е оказал духовно влияние, като че ли не е дал на никого живот и няма продължение. Всеки от нас трябва да бъде разпространител.

От 5-тия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40872]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Едно желание трябва да бъде общо. Във всеки един от нас има две части: мъжко и женско начало. Аз въздействам на теб, ти въздействаш на мен и на другите, а другите – отново на мен и т.н. Не може да бъде така – аз да се грижа само за себе си. Сам себе си аз никога не ще мога да напълня.

Заедно с общият организъм аз мога само да запълня останалите, предавайки им моето желание или напълване. Никога не ще мога самостоятелно да насоча нещо, право към себе си.

Това е значението на интегралната система. Нейната същност се състои в това, че никой не може да набави нищо за себе си чрез собствената си сила, а само чрез обкръжението. Да, и то при условие, че човек не мисли за себе си, а само за своите приятели.

И тогава неговите усилия се възвръщат към него, ако разбира се – той не мисли, че тези усилия ще се върнат обратно при него.

От урока по статията от брошурата към Песах, 14.04.2011

[40657]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Длъжни сме да спазваме законите на природата, искаме това или не. Всичко зависи само от това, доколко ние добре познаваме тези закони и следствията от тяхното изпълнение.

Сега в света се разкрива нов закон на природата – Законът на единството между цялата природа и човечеството. Това ние наричаме “глобален и интегрален свят“.

Този закон сме задължени да съблюдаваме също както и всички останали закони на природата – т.е. ние сме длъжни да мислим за единството и съединението между нас. Нашият свят с огромна скорост ни разкрива тази връзка между абсолютно всички негови части. С всеки ден ние все повече разкриваме как всичко в този свят е взаимосвързано, колко тясно се преплитат и зависят всички един от друг.

Виждаме, че колкото и да искаме да премахнем тези връзки между нас, между страните, народите, да се разделим един от друг – ние сме неспособни да направим това. Напротив, от ден на ден разкриваме все по-тясната връзка помежду ни, все по-голямата взаимозависимост – и това става без нашето желание.

Този, който вижда по-надалече, може да каже, че ако се разкрие цялата истина, то на нас ще ни се наложи да усетим пълната зависимост на всеки човек в света, когато – всеки ще зависи от всеки. И на мен няма да ми бъде добре дотогава, докато и всички останали около мен не се почувстват също добре.

За нас все още е непонятно как можем да съществуваме по такъв начин. Но това е аналоговия, интегрален закон за глобалната система. И за сега ние само произнасяме думички като “интегрална“, “глобална“, но за нас е абсолютно необходимо да разберем наистина какво представлява тази система.

Това означава, че всички нейни части са свързани една с друга, че ролята на всеки един е съвършено важна, и всеки се нуждае от всички. Това наистина е една страшна зависимост – и в мислите, и в действията, и в желанията, и в разчетите – всичко трябва да е напълно различно – интегрално.

До сега в нашия свят ние никога не сме изграждали интегрална система. А тя е подобна на тялото ни. Въпреки че в него може и да има някакви дребни нарушения и незначителни болести – това не е чак толкова опасно, дори може и да не се чувстаме болни, но ако се разкрива интегралната система – то ти чувстваш себе си добре,  само при условие на пълно равновесие и взаимовръзка на всички нейни части.

Трудно е дори да си представим, че в човешкото общество това ще се осъществи… Но това трябва да стане, и то съвсем скоро.

Вие изобщо разбирате ли, какви непоносими страдания ще бъдат усещани от пропастта между нашето днешно състояние и разкриващата ни се вече система на взаимовръзка между всички нас?! Защото помежду ни царят – омраза и разобщаване, а нас ще ни поставят в духовния модел, където всички ние ще бъдем длъжни да сме свързани един с друг чрез любов и отдаване, взаимно общуване, участие, разбирателство. И ти ще бъдеш – длъжен,  желаеш или не!

Като пример, сега ние се стараем да създадем между себе си подобна система, всичките части на която да се свързани една с друга. Но нима сме способни на това?… Обаче, природата вече плътно ни притиска, приближава ни към това и то в мащабите на цялата наша планета. Неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество – всички влизат в системата, в която всяка част е свързана с другите. Ти си направил нещо лошо някъде, в едно място – и изведнъж налита ураган, става цунами, пропада фондовата борса, избухва епидемия, растат разводите – хиляди всевъзможни действия.

Обикновените хора не виждат цялата тази система и никакви обяснения за нея и не им помагат да я видят и осъзнаят. Те не  вярват доколко всичко е взаимосвързано на всички нива на природата, от недрата на Земята и чак до всички краища на Вселената.

И с всеки ден ние ставаме все по-противоположни на тази разкриваща се глобална система. По такъв начин в нашия свят се разкрива духовният свят – пълната взаимна връзка между всички части от реалността. Ние все още не разбираме, в какъв нов свят влизаме. Но… законите на природата са абсолютни и милост и протекция не трябва  да чакаме отникъде.

Въпрос: Ако ние можехме да видим условието: ако не се сближим, не се обединим в такава степен то – ще стане например земетресение… Защо всичко това не ние показано явно?

Отговор: С други думи – защо Творецът (общата сила на природата) не се открие явно на хората ли? Той се разкрива неявно – чрез учените и кабалистите. Учените говорят за природата на този свят, доколкото могат те да я разкрият. А кабалистите ни разказват за по-висшите сфери.

И ако ти разкриеш това явно и би видял неизбежното бъдещо състояние, то ти би бил лишен изцяло от свободен избор! Твоя живот би свършил на момента! Това е все едно да кажеш на човек, че след 10 часа той ще умре. Защо не ни дават възможност да  знаем от по-рано? Защото тогава ти ще мислиш само за това – и за нищо друго. И това ще те лиши от всякаква свобода в избора. Ако ти видиш този закон това ще те превърне в роб! А Творецът желае ти съзнателно да разбереш, че – единството е прекрасно само по себе си.

От урока по  Книгата Зоар, 15.04.2011

[40780]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако гледам на схемата на висшите светове – къде там е човекът?

Отговор: „Човек” – това е парцуфът Зеир Анпин на света Ацилут.

Ако душата се включи в Малхут на света Ацилут и я заставят да достигне съответствие със Зеир Анпин на света Ацилут, съгласно желанието да се уподоби на Зеир Анпин, който се нарича Творец (Кадош Барух Ху) – то, по това действие за подобие, душата се нарича подобна – доме, Адам – „Човек” (Адам) – означава „подобен” (доме) на Зеир Анпин.

Тоест човек – това е желанието за наслаждение, на което се е удало да се издигне в Малхут на света Ацилут и да я приведе в сливане със Зеир Анпин. Защото сливането (зивуг) – това е мярка за подобие по свойства. В степента, доколкото ти се е удало да приведеш Малхут към такова сливане – ти се наричаш човек.

В зависимост от подобието на Твореца ти преминаваш стадия на подобие, на своето духовно развитие „човек”  – стадия на развитие на зародиша (ибур), или вече си се родил и си станал новороден (еника), или си дораснал до състоянието на „дете” (катнут), или на възрастен (гадлут).

Доколкото ти си съединил Малхут със З”А, съгласно силата на своето желание, доколкото си искал да се уподобиш на З”А (на Твореца, „Кадош Барух Ху”), реализирайки своето желание „отдолу нагоре” – в тази степен ти се наричаш човек.

А ако не – то ти се отнасяш към животинското ниво на своето развитие. Защото ако не се обръщаме с такава молба нагоре (не издигаме МА”Н), то сме напълно управлявани свише. Само този, който започне да изменя себе си от получаване на отдаване, включвайки се в системата от връзки на Малхут със З”А, се нарича човек.

Всичко се определя от моето желание да стана отдаващ, човек, Адам – подобен на Твореца! Това означава, че съм готов да приема върху себе си цялото „бреме на властта на небесата” (Малхут), тоест да изпълнявам всички закони на връзката между Малхут и З”А – само и само тя да се е осъществила. С това аз напълно поправям своята душа.

И с това, вече не съм подчинен, както животното, а имам свободата на избора, за да избера, че искам да изпълнявам закона за отдаването: „да обичаш ближния като самия себе си”. Това означава, че аз се съединявам с другите без всякакви прегради – Творецът се намира между нас и ни съединява.

Аз трябва да достигна състоянието, когато другият става за мен по-важен от самия мен. Както сега, аз мисля само за себе си и пренебрегвам останалите и ако това засяга моите лични интереси, то няма да се спра пред нищо – така трябва да заобичам ближния.

Това се нарича „както самия себе си”. Ако достигам любовта към ближния, то сам вече не съществувам. Аз не мога да мисля наполовина за него и наполовина за себе си – за себе си аз вече забравям. Това е законът на интегралната система.

Ако се включа в цялата тази система – само тогава нейната положителна реакция се възвръща към мен, Това се нарича безкористно отношение, без всякакви оглеждания за самия себе си. За себе си аз не мисля – за мен съществува и ме е грижа само това, което се намира извън мен. И само при това условие, то ще се върне обратно към мен.

От урока по статия на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 15.04.2011

[40751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1984, статия 3, „Любов към другарите„: В Тора е казано: „И срещнал Йосиф един човек, докато се лутал в полето и човекът го попитал: „Какво търсиш?“ Той отвърнал „Братята си търся. Кажи ми къде пасат те?“ И казал човекът: „Те си тръгнаха оттук“.

РАШИ обяснява: те са прекъснали братските връзки, т.е. не искат да се обединят с тебе. И това, в края на краищата, довело до това, че народа на Израел попаднал в египетско изгнание. А за да излезем от Египет, ние сме длъжни да се обединим в група, където всички да искат да живеят в братска любов.

Трябва да достигнем нивото на Висшата сила, единствено съществуваща в цялата реалност. Тя ни е създала, за да станем подобни на нея. Ние работим, стараем се и само така достигаме до потребност, до желание, до напълване, което представлява точно подобие на Висшата сила.

Намирайки се под нейно явно въздействие ние не можем да сме свободни – в такъв случай тя властва над нас. Всяко друго състояние поставя също така своите условия. Как да създаде възможност сами да изберем подобието с Висшата сила и да станем като нея?

Затова Творецът, т.е. силата на отдаване и любов се е скрил от нас и ни е дал властта на егоистичното желание, което е противоположно на Него. Но ние не виждаме тази противоположност, защото сме запознати само с едната страна на медала, която няма с какво да сравним.

Творецът е създал човечеството – множество хора, между които се простира порочна взаимовръзка. По този начин Той е закрепил егоизма, докато не го разкрием като зло, а светът, в който живеем – като Египет под властта на Фараона.

Тогава ще пожелаем да избягаме от състоянието си и за такъв случай Творецът ни е дал друга реалност – групата. В групата можем да установим други закони, противоположни на егоизма от външния свят. Намирайки се в човечеството, ние в същото време въвеждаме помежду си законите, свойствени на духовния свят. Така искаме да съществуваме – в духовен формат.

От една страна, този формат е противоположен на човечеството и затова ни е трудно да се обясняваме с другите така, че да ни разбират. Сблъскваме се със силното съпротивление от страна на човечеството. А от друга страна се стараем да разберем нашата връзка с духовното, с Твореца.

И затова хората, „блуждаещи в полето“, не знаещи къде се намират, получават импулс и се събират заедно. Такъв е законът на природата: има сила, която ги обединява един с друг, подобно на магнит, привличащ само железните части, които реагират на него, докато останалите части от пластмаса, стъкло и дърво не реагират и остават на местото си. Така се събират и частите, реагиращи на висшата светлина.

Светлината въздейства на човечеството отвън, набира все по-голяма мощ и фокусировка. Съответно, все повече и повече хора се присъединяват към това, което се нарича „група“ и започват да разбират, че трябва да установят помежду си такива закони, каквито са в духовния свят.

Подобни взаимоотношения кабалистите наричат „любов към другарите“. Това е просто название, зад което се крие не толкова любов, колкото голям и труден анализ. Ние проявяваме между себе си „злото“ – лошата връзка, произлизаща от нашата природа. И над нея трябва да установим духовна връзка, която наричаме „добро“.

Тогава ще видим в каква степен можем или не можем да пребиваваме в доброто над злото. В крайна сметка ние ще разберем, че няма зло без добро и няма добро без зло. И едното и другото трябва да съхраним, да не потискаме злото, защото именно над него разкриваме доброто.

Казано е: „любовта ще покрие всички престъпления”. А ако няма престъпления – няма и любов. Тя може да съществува само ако ги покрива.

Така и ние проявяваме понятието „любов към другарите”.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40804]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: А трябва ли вашите ученици, които изучават кабала, но не са евреи, да се придържат към празника Пасха и към другите празници? Много от нашите хора говорят, че трябва да побързат да купят маца и да направят Седер Песах.

Отговор: Скъпи мои ученици. Ще опитам още един път да отговоря, просто и окончателно, доколкото аз много пъти вече отговарях.

Еврейският народ – това е съществуваща до 1 в. от н.е. кабалистична група, която е основана от Авраам 1700 години преди това във Вавилон. От 1 в. от н.е. евреите са загубили своята духовна степен и са забравили кои са те. Днес това се възражда, защото светът се нуждае от кабала за своето поправяне.

Вие трябва да изучите всички еврейски първоизточници, защото всички те са написани от кабалисти и именно тях ние изучаваме в истинското им кабалистично тълкувание, а не както еврейският народ ги изучава от 1 в. от н.е. в земен вид, сякаш се говори за нашия свят.

В това число разбира се трябва да изучаваме и „Агада шел Песах“ – „Пасхално сказание“ за изхода от Египет – защото в него не се говори за изхода от страната Египет, а за нашия подем над егоизма. И можете да празнувате с нас този обичай – да седнете вечерта на празничната трапеза, можете виртуално да бъдете с нас и да ядете маца с фарширована риба или хляб със свинско – както искате.

Баал а-Сулам пише в „Последното поколение”, че дори в напълно поправено състояние, всеки народ остава така, както му се иска, в своите си религии и обичаи. Само отношенията между хората се изменят: от ненавист на любов – това е и изхода от Египет. Желая на всички нас такъв празник!

[40844]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→

От съвършенството на света на Безкрайността в нашия свят слиза творението, което все още недостигнало този свят, започва да се разделя на две части: мъжка и женска.

Тези две части, намиращи се преди това в пълна хармония, се стараят да задържат взаимната връзка. Но в последния момент, когато връзката им се прекъсва, те се разделят на две. Това послужило за начало на създаването на системата от нечистите светове, отделяща мъжката част от женската.

В степента, в която в света на Безкрайността между тях е имало безкрайното единство, в същата степен в нечистите светове те са безкрайно отделени. Оттам, те паднали в нашия свят, в който женската и мъжката част се намират в пълен разрив и в минимална степен на съединяване, за да поддържат съществуването в неживата, растителна, животинска форма на материята и на нивото „човек”.

Но въпреки това, силата на съединението се проявява в тях не в съучастието и взаимна помощ, а в това, че те всъщност се унищожават една друга и следователно се намират в състояние на пълна противоположност на духовния свят.

Науката кабала разказва, че нашият свят е започнал своето съществуване от съвършеното творение – Адам, разделяйки се на две части, които се отделили и прекъснали контакта помежду си, но все пак останали в някаква връзка и взаимозависимост. Именно от това започва животът в нашия свят – живот, пълен със страдания.

И нашата цел е от разрива на връзката с духовния свят да преминем към осъзнаването, че само вътрешното, духовното съединяване помежду ни е способно да създаде място за разкриването на Твореца. И тогава това ще се нарича: „Мъжът и жената, Шхина между тях”.

А резултат на духовното съединяване и взаимното включване на множеството мъжки и женски части, допълващи се една друга, се явява разкриването на Твореца в тях – онази тяхна обща съвършена част, в която се разкрива висшата светлина.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 08.03.2011

[40833]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво е Кадиш?

Отговор: Кадиш – това е освещаване. Кадош – свят(свещен). Свят – означава особен (специален), отделен, както се произнася при сватбения обряд: „Сега  ти си мекудешет на мен“– „Сега ти си посветена (избрана от целия свят) на мен „.

Има се предвид посвещаването на човека на Твореца. Когато човек достига следващото стъпало на поправяне на своята душа, на него той усеща най-голямото разкриване на Твореца, най-голямото напълване със светлина на своята душа. И това негово състояние предизвиква в него благодарност към Твореца – Кадиш:

Да се възвиси и освети Неговото велико име.

В света, сътворен от Неговата воля.

Да установи Своята царска власт

И да израстне спасението.

Да приближи идването на своя Машиах (Месия)

В живота и в дните ваши

Докато е жив Домът на Израел,

Скоро, в най-близко време, и да кажем: амен!

Да бъде велико името Му, благословеното вечно во веки веков!

И да бъде благословявано, възхвалявано, прославяно, възвеличавано, произнасяно, почитано, величано, възпявано името на светия [Творец], благословен Той, превише във всички благословения и песнопения, възхваления и утешения, произнасяни в света,

– и да кажем: амен!

Кабала обяснява, че Творецът се разкрива чрез напълването от Него на поправените души. Усещайки това състояние, човек, усеща в своето отношение към Твореца – Кадиш, защото самият той е станал свят като Твореца.

Святост означава свойството отдаване и любов. Който не е достигнал това свойство, произнася празни думи.

[40842]

Filed under: Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано „този свят е сътворен единствено за Исраел”, а не за народите на света, въпреки че тяхното поправяне е целта на творението?

Отговор: Ние трябва да следваме научните определения на мъдростта кабала. „Свят” (олам) означава „скриване” (алама). Скриването е създадено само за Исраел, тези които се стремят „направо към Твореца”. Тези, които желаят да достигнат Твореца, трябва да преминат през скриване, страдание и удари, за да изградят в себе си отрицателна форма, противоположна на Твореца, а след това да пожелаят да достигнат свойствата на Твореца – отдаване отделено от получаване.

Това трябва да достигнем. При това нашето желание не трябва да бъде подобно на Твореца в цялата Негова мощ. Не! Ти можеш да имаш желание, което тежи само 1 грам, но то трябва да бъде поправено! Поправено желание означава, че ти знаеш какво е да бъдеш отделен от получаване. Това свойство е най-важното и ние трябва да го усетим.

В крайна сметка, ние можем да отдаваме само ако виждаме изгода. Както е написано, ние „сменяме крава за маймуна”, получавайки това, което считаме за по-предпочитано. Например, за мен една книга е по-важна отколкото парите. Тогава аз давам пари, за да получа книга. Това се нарича придобивка.

Но защо е придобивка? Ти не заплати ли със свои пари? Не. Това, което съм дал, е по-маловажно отколкото полученото. Ако трябваше да дам в замяна нещо равно по размер, то аз не бих могъл да го направя. Аз винаги трябва да си представям, че за мен полученото е по-предпочитано отколкото отдаденото. И колкото е по-голяма разликата между тях, толкова повече това ме напълва, тъй като имам по-голяма печалба: „Погледни какво намерих! Почти е като дар!”

Така живееш ти: твоето напълване трябва да бъде колкото се може по-предпочитано отколкото отдаденото в замяна. И тогава това не се нарича отдаване.

Как човек усеща отделянето от получаването заради отдаването без той да получи нищо в замяна? Аз съм склонен да работя без да получа нищо в замяна, ако вярвам, че по този начин заработвам бъдещия свят. Това е сякаш аз си отварям сметка в бъдещето и правя вноски в нея. Това дори е по-надеждно: никой няма да ги открадне и нищо няма да се изгуби както в този свят.

Но как усещаш, че си напълно отделен от резултата на отдаване, че нямаш никаква облага и че е напълно отделено от теб? Ти работиш усърдно през целия си живот и никой, дори и Творецът, не знае нищо за теб. Но ти знаеш за това, ти работиш и желаеш да останеш само в това. Но ако работиш, за да не се чувстваш виновен, това е твоята отплата.

Как можем да се отървем от желанията за получаване? Ти трябва да чувстваш това отделяне като 1 грам и това е всичко – ти не се нуждаеш от нищо повече. Тогава си готов за разкриване. В крайна сметка, това вече е образ на истинското свойство на отдаване, образ на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 11.04.2011

[40367]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво привлича мъжа към конкретната жена? В това привличане има ли духовен корен?

Отговор: Ако разглеждаме този въпрос на ниво духовен свят, то тук, в нашия свят, хората изпитват влечение на физиологично, животинско ниво.

Нивото “човек“ в нас е – стъпалото, на което ние трябва да се обединим за да разкрием Твореца, така че да прозрем новото ниво на съществуване. Затова, аз избирам за себе си съответстващ ми не по външните признаци (на нивото на физиологичното тяло “душа“ не съществува), а този, който ще успее да ми бъде максимално полезен за постигането на целта.

И същия такъв избор ние правим и по отношение на другарите, групата и книгите. На всяка крачка аз винаги избирам най-полезното средство.

И ако трябва да си представим как да се оженим съгласно духовния свят, то от всички възможности аз избирам онази жена, с помощта на която, по най-спокойния и ефективен начин  ще достигна целта!

Подразбира се, че всички предпочитания при избора на партньор, съотнасящи се към този свят – губят своята важност. Този избор човек прави сам за себе си. Надявам се, че в нашето обкръжение ние ще видим такива двойки.

От лекция в аудитория „Кабала за народа“, 08.03.2011

[40827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Мъжът и жената - Няма коментари→