Въпрос: Как след конгрес да съхраним, в себе си, онова състояние, което сме постигнали там, тъй като обикновено, винаги следва падение?

Отговор: Ние не можем да си го позволим, подобно на това както не можем да кажем на една майка да не се грижи за детето си, когато е болна. Има такива ситуации, в които необходимостта засенчва всичко. И само при смърт на майката, някой друг поема грижите за детето ѝ.

В нашия случай – нямаме време за почивка, безсъдържателно многословие и падения. Светът около нас се развива много бързо, а ние изоставаме и сме длъжни да бъдем „в крак” с неговото темпо.

В момента, все повече и повече, започваме да усещаме всичко лошо, ставащо се по света, което е свързано с нас до такава степен, доколкото закъсняваме с поправянето си.

Затова аз не трябва дори да допускам мисълта за падение след конгреса – това не трябва да става .

Освен това, до лятото предстоят редица важни събития: Конгреси в Италия, Испания, Москва. Трябва всички ние да се сплотим и да се готвим за тях. Ето защо, нямаме никакво междучасие. Всичко е много сгъстено във времето. И това е добре доколкото отговаря на темпа на промените в света.

От лекция на Конгреса, 25.03.2011

[40548]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да правиш дупка в общата лодка?

Отговор: Това означава, че аз преднамерено мисля не за общата, а за личната изгода. Нашата лодка са нашите общи мисли и желания, обединяващи се в единна мрежа.

Ако аз не мисля за тази мрежа, ако даже в нещо се отделя от всички, ако не се потапям в тях, ако не се свързвам с тях, ако не изчезвам в тях, не анулирам напълно себе си пред тях – значи аз правя дупка.

„Дупка“ е, когато странични мисли, желания и разчети чрез мен се прилепват към цялата група. С други думи, когато водата протича в лодката и ни заплашва да потопи всички.

От урока по статия от брошурата за Пасха, 14.04.2011

[40666]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам, че трябва да се моля за напълването на желанията на другаря. Но как мога да знам какво е неговото желание?

Отговор: Необходимо е да виждаме другарите като най-великите хора на поколението, съединени помежду си в една поправена мрежа от връзки, в която няма никакъв недостатък.

И само аз засега се намирам извън тази прекрасна връзка и трябва да се съединя с тях, доколкото е възможно да поддържам тяхното единство.

Ето защо, трябва да приемам желанието на другаря като желание да се съединя с теб и с всички. Това се нарича да вляза в мрежата на връзката между нас като клетка, която се присъединява към единния организъм. А всички останали части на организма вече са свързани помежду си в единство и хармония.

От урок по книгата „Зоар”, 15.04.2011

[40789]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Работейки в група, започваме да разбираме, че никой не може да ни даде истината. Никой не е намерил отчетлива, ясна, стабилна основа – всички блуждаят в полето, без да знаят къде е истината. Но ако започнем да се обединяваме помежду си, ще видим истината, пътя, правилната основа.

Другарите си задават въпроси: „Как да живея? Къде е духовното? Къде е Творецът? Не се знае. Какво да правя? Как да намеря истината в живота, когато целият свят блуждае и греши?”

Тук кабалистите ни обясняват: Творецът се е скрил преднамерено, а в настоящия момент не разбирате нищо от написаното в кабалистичните книги.

Само едно нещо можете да схванете и изпълните – обединението. Започнете да се обединявате един с друг тук и сега, станете вътрешно сплотени. Вашето единство е вече по-високо, истинско духовно стъпало, позволяващо ви да продължите по пътя. И ако това единство нараства, значи се движите правилно.

Излиза, че от една страна в нашия свят не знаем и не виждаме нищо, а от друга – можем да се обединяваме съгласно простото условие – като един човек с едно сърце, когато всички са равни. И в това единство намираме духовното. Като през малко и тясно отверстие преминаваме в духовното измерение. Именно този отвор е входът.

Достатъчно е да изпълним това условие сред тъмнината на нашия свят – и в своето единство ще разкрием всичко макар предварително нищо да не знаем. Необходимо е само обединението ни да бъде взаимно и равно между всички.

Всеки трябва постоянно да проверява себе си – прекланя ли глава пред другите, за да бъдат всички равни – като един човек, с едно сърце. Тогава от това единство ще се проявят различни явления, сили, действия, за които дори не сме си помисляли.

Затова, човек няма защо да негодува от своя живот, от неведението и неразбирането. Не трябва с гняв да питаме Твореца: „Колко дълго още ще чакам? Нима е възможно да ми изпратиш толкова страдания?” Той е дал всичко. Обединете се – и в своето единство ще намерите всички закони, всички детайли, всички етапи, които се намират пред вас, цялата методика за поправяне. 

От урок по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40801]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мъдростта на Кабала е противоположна на общоприетото мнение, защото духовното е противоположно на материалното. Духовното е насочено изключително към отдаване, докато материалното е изцяло получаване, в зависимост от съответното намерение. Въпреки че съдейки по действията на човек, не винаги е ясно.

Особено важно в духовното е никога да не разделяме творението на различни, противоположни, противоречиви сили, а по-скоро да определяме всичко като една сила: „Няма никой друг освен Него.” Това е основата на Кабала.

Ето защо, трябва да приписваме на една сила това, което  ни изглежда като добро или зло на всяка степен. Човек трябва да види себе си като държащ две юзди: силата на доброто и силата на злото. Творецът държи двете юзди Отгоре: доброто и злото, и чрез тях разговаря с човека, за да го научи.

Човек трябва да разбере, че отношението на Твореца към него идва в тези две форми, което означава, че същата тази Висша сила работи или с лицевата си, или с обратната си страна – Твореца или Фараона. Тогава човек расте с помощта на двете сили и е благодарен за лошото така както за доброто. В крайна сметка, и двете идват, за да го доведат по-близо до сливането с Висшата сила.

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40228]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: От какво се нуждае групата за изход от Египет (егоистичното робство)?

Отговор: Нуждаем се от взаимна грижа един за друг, от чувство, че няма да излезем освен ако не го направим заедно.

Помните ли условието, при което Фараонът се съгласил да пусне Мойсей? Първо, той дал позволение на Мойсей и на още няколко човека. После се съгласил да освободи само едно племе от Израел. След това  казал, че само мъжете могат да излязат, изоставяйки жените и децата. Но Мойсей не се съгласил на това. Тогава Фараонът казал, че те могат да напуснат само че без добитъка. Мойсей отново не се съгласил на това.

Мойсей и Фараонът продължили да спорят, докато хората на Израел не избягали от Египет, взимайки със себе си цялото си имущество и дори това, което принадлежи на египтяните. Ние преминаваме цял процес преди да се подготвим за изход от Египет.

Все още ни липсва взаимна загриженост за това, че освен ако всеки от нас не е загрижен за другия, няма да можем да избягаме от Египет. Всеки трябва да се грижи за останалите и  желанието ми определя колко силна ще е загрижеността им. Аз запалвам сърцата на останалите с моето собствено сърце. Трябва да се тревожа за всеки от нас, издигайки се над своя собствен егоизъм и свързвайки се над него с точките в сърцата. Нека всеки от нас има голямо желание, в противен случай той ще пробие дупка в  общата ни лодка.

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40243]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е смисълът на заповедта „Помнете деня, в който излязохме от Египет” във вътрешната работа на човек?

Отговор: В „Зоар” е написано (глава „Бо”, п.121), че в Тора ще се спомене изходът от Египет 50 пъти. Освен това, е написано, че всеки ден човек трябва да вижда себе си като излизащ от Египет и това е защото цялата ни работа се случва само спрямо Египет.

Духовната работа на човек по поправяне на егоистичната природа започва от състоянието „Авраам” – основата на свойството отдаване. Но как можем да развием това свойство?

Затова в човек се надига въпросът на „Авраам” към Твореца: Как моите потомци ще наследят велика земя? (глава „Лех-Леха”). Това означава: Как мога да развия в себе си (тъй като моите потомци са моите бъдещи състояния) голямо желание за отдаване и любов, за да получава цялата Твоя светлина от Теб?

Това получава следния отговор (от Твореца към Авраам) „Знай, че твоите потомци ще бъдат в изгнание 400 години”, където 400 години са всичките четири нива на егоизъм. Тоест Творецът казва на човек, че той напълно ще бъде потопен в егоизъм и по този начин ще добие желание, равно на светлината на Безкрайността.

Отначало ще се просмучете от това желание да погълнете всичко и тогава ще откриете, че то е порочно, и ще пожелаете да излезете от него. Щом веднъж излезете от него, вие ще започнете да го поправяте от егоистично желание на отдаване. Това означава излизане от Египет и влизане в святата земя.

По този начин, поправяйки постепенно егоизма, ние придобиваме, издигаме се по 125 стъпала, до пълното поправяне (Гмар Тикун). Така, целият ни духовен път се разделя на три части:

1. От първоначалната точка (Авраам, стремежа да разкрием Твореца) до влизането в Египет.

2. В Египет, където развиваме стремеж към Твореца, което осъществява развитието на егоизма, осъзнаването, че то е зло, и излизането от него.

3. Поправянето на нашето егоистично желание, до пълното му поправяне.

Всичко се върти около „Египет”: част от нашия път е „преди него” и част е „след него”. Но Египет е централната точка. Затова човек трябва да чувства, че излиза от Египет всеки ден, тоест че всеки ден той взима част от егоистичното желание и я поправя, и получава нова светлина в нея. Това се нарича „нов ден”. И това продължава на всички нива.

От урок по книгата „Зоар”, 13.04.2011

[40540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какви са главните признаци, че човек се е приближил до излизането от Египет?

Отговор: Признакът за това, че е близо до излизането от Египет, е голямото желание да се съедини с другите, тъй като разбира, че само в това е неговото спасение. И същевременно човек вижда, че не е способен да го направи, защото вътре в него няма никакви искри на отдаването.

А освен това чувства, че съществува висшата сила „няма никой, освен Него”, която създава в него и първото впечатление, и второто – готов e да се издигне с нея нагоре, над своето състояние, за да постигне съединението.

„Излизане от Египет” се нарича моето съединяване с останалите. Това означава, че бягам от своята неприязън към останалите, от своето зло – към доброто, към свободата. Това е свобода от ангела на смъртта, от разединението, което възприемам като смърт. И постигам съединение с останалите, което за мен се нарича живот.

Когато се включа в мрежата, в която всички са свързани заедно, това вече се нарича да вляза в „новата земя”, в новото желание, където властва Творецът, силата на отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.04.2011

[40708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По пътя ние се сблъскваме с многочислени противоречия, с различни “слайдове”, които никак не ни се отдава да съвместим.

После, те ще достигнат до съответствие, а засега избирай това, което повече от всичко ти подхожда за устремлението към единството. И ако ти правиш критичен анализ, то да е само с условие, че не се отдръпваш от единството и, че това не те сбива от пътя.

Объркването е добро, когато позволява да усилим нашето обединение. Първата работа е да разбереш единството, дори и малко – а после започни да повишаваш неговата мощ, отново и отново преодолявайки “неяснотите“. И никога не губи курса към целта.

Това е и нашата работа. Благодарение на нея човек започва да разкрива истинската действителност, правилното възприятие на реалността, единството Исраел, Тора и Творец. Той въздига молба за поправяне, и всичко в неговите очи постепенно се свежда до едно. А  това, което все още не се вписва в общата картина, става мястото за прилагане на усилията.

Най-важното е – да уловиш единството и да не го пускаш, а само да  добавяш към него още и още. И така за никакви падения след конгрес не може да става и дума. Падението, ти, всеки път разкриваш сам. Отделяйки се от единството и, присъединявайки се към него отново, добавяйки усилия и провирайки се през мъглата, ти неотклонно вървиш напред и се готвиш за поредната атака.

От урока по статията от брошури към „Песах“, 14.04.2011

[40655]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Състоянието, което се нарича Песах – това е първото обединение, което ще ни се удаде да достигнем, след като разкрием разделянето, омразата и отблъскването, които са между нас.
Ако не обръщаме внимание на нищо, а се стремим да се съединим и разберем, че сме неспособни на това – виждайки как набира сила Фараонът, който стои между нас като стена и ни разделя, тогава ще започнем да се нуждаем от силата на Твореца. Ние желаем Той да властва между нас и да ни позволи да се съединим един с друг.
Тъй като само съединени заедно ще можем да излезем от “Египет“ – състоянието на разобщаване, и да се издигнем в състоянието, където ще бъдем свързани заедно. Този преход от нивото на разединяване към нивото на съединение се и нарича “изходът от Египет“.
Разбираемо е, че за такъв изход е необходима много голяма светлина, тъй като сами, ние не сме способни да се свържем един с друг – дори и много да го желаем. Но благодарение на това желание за единство, и разкриваме Фараона – това огромно зло. И то ни се струва толкова по-голямо, колкото по-голяма е силата, с която ние искаме това обединение а –   не можем да го осъществим. Както и да се опитваме да достигнем до това свойство отдаване – неспособни сме на това.
И тогава, както е казано: “Застенаха синовете на Исраел от тази работа“ и завикали към Твореца: “Спаси ни!“ – обръщайки се към тази висша сила на отдаване и любов, която скрито управлява целия свят. Нека тя се разкрие и се възцари в нас – в противоположност на нашата егоистична природа. Нека воюва с нашия егоизъм по наша молба – само така ние можем да го победим. А всъщност – Твореца е, който побеждава, но – само, когато Го помолим за помощ.
От такава гледна точка трябва да се гледа на всички събития, разгръщащи се сега в света, на всеобщо нарастващата криза, на разобщаването между хората и стрмежът им да властват един над друг. В противоположност на целия свят, ние в нашата група трябва да действаме заради съединението и единството.
И въпреки че, по количество не можем да се сравняваме с тях, както е казано,  “Исраел (хората, стремящи се към Твореца) – е най-много численият сред всичките народи“, – но ние сме силни, заради качествата ни, защото зад нас стои висшата сила, ако ние се присъединим, отнесем се към Нея и искаме да работим с Нея.
Затова, цялата тази криза и проблеми, всички плашещи ни събития, които се случват са предназначени за това, да ни помогнат да се обединим и за сметка на това да изменим също така и този материален свят, и човешкото общество. В нашата ситуация и материалната и духовната сфери работят заедно.
Не трябва да се отчайваме, когато не виждаме незабавен резултат от всяко наше действие – всички те оставят своята следа. И всяко грошче се прибавя към общата сметка – дотогава, докато не израсне тя дотолкова, че да ни позволи да се склоним към висшата сила, да Я застави да подейства и измени човешката природа.
Целият свят мисли, че трябва да се поправи самия свят, тоест за сметка на нашите действия в този свят може нещо да се промени. Но ние разбираме, че да се промени трябва човекът – и тогава също и целият свят ще се промени, ще се измени нашето възприятие на реалността. Затова, нашият подход, нашите действия, отношениети ни към действителността  са противоположни на приетите в света, и естествено – светът не може да ни разбере! Но по-малко той ще се присъединява към нас, спрямо това, как ще разбере той това, че иначе в него няма никаква надежда за
бъдещето.
Така ние постепенно ще успеем да приведем светът към поправяне – цялото човечество ще направи тази крачка, излизайки от своя егоизъм, което ще бъде нашия празник Песах – празникът на освобождението.
От урока по статията от книги „Шамати“, 14.04.2011
[40641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→