Въпрос: Физическите действия помагат за обединението. Без тях ми остава само мисленно да си представям какво е единството  с другарите. Как да премина от външното към вътрешното?

Отговор: Това ще дойде. Има различни състояния. Естествено, началото на пътя е свързано с физическите действия, по време на които ние да можем да си представим общото обединение.

Тук е важно да се помни, че нашето напредване не се основава на  усилията  на един човек. Защо ти помагат само общите физически действия? Защо не чувстваш сега вътрешното единство? Защото другите не са загрижени за това, ти да почувстваш това единство. И самите те са в същата ситуация.

Започни да бъдеш загрижен за другите, а не за това, колко правилно или неправилно си представяш ти нашата взаимовръзка. Тъй като така или иначе в абсолютно всички нас работи егоизмът. Започни да мислиш за това – другите да почувстват нашето общо обединение. Започни да се загрижваш за тях – и твоята работа ще ти се върне към тебе стократно. Точно и това е молитвата на многото, молитвата за многото.

От урока по статията от брошурата към  „Песах“, 14.04.2011

[40659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Излязохме на нов етап и започваме да разбираме, че изолирани хора просто няма, че цялото човечество всъщност е едно цяло. В това единство е включена неживата, растителната и животинска природа и само вътре в него възприемаме реалността.

Вече се приближаваме до такова разбиране за света. Необходимо е само да запазим неговия проблясък и да се стараем през цялото време да гледаме света през тази призма.

Заобикаля ни многобразие от хора и действия, частите на реалността ни се струват раздробени и независими една от друга, а ние трябва да ги обединяваме, да ги спояваме в едно цяло. В това се състои нашата работа, изискваща големи усилия. А освен това, необходимо е да търсим своето място в тази реалност, да се грижим за себе си и отново да се връщаме към единството…

Лошо е, ако човек не гледа на всичко това като на един завършен „слайд”. В такъв случай той несъмнено греши. Преди всичко, необходимо е състоянието да се види, колкото се може повече поправено и вече после, през тази призма, да погледнеш своята картина – реалността, развиваща се пред теб в усещанията. По този начин създаваш два екрана, две картини: желана и действителна.

Първата картина е цялостното съвършенство, което си представяш. А втората е несъвършенството, представящо се в твоите усещания. Защото ти виждаш света така, а другите иначе. Между тези две картини са и твоите вложени старания, водещи към последващата молитва за поправяне.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек много греши, ако невярно си представя общата картина на действителността. В нея сметката се води не с отделния индивид, а с единния механизъм, какъвто е той всъщност.

Всички ние сме едно цяло, и не съществуват никога единични молитви, а има само молитва на множеството за общата система, която е невъзможно да се раздели на части.

И затова човек трябва постоянно да работи срещу своята въображаема обособеност, срещу целта, която му се струва лична.

Той трябва непрекъснато да се бори с пречките, рисуващи пред него разбитата действителност, вместо единната душа, пълна с висша светлина, според закона за подобие на свойствата.

Ако човек не коригира отклонението от истинската картина – тогава, разбира се, неговите действия са лоши и неправилни. Те само го карат да описва все нови кръгове, докато не открие грешка в диагностиката на истинското положение на нещата и не дойде до истинската молитва.

Цялата ни работа е да различаваме погрешността, отклонението от това, което съществува в действителността. Ние се вслушваме в думите на кабалистите или сами се опитваме да си представим действителността, за да открием разминаването, над което трябва да работим и да молим за поправяне.

Ние трябва да си представяме единството на Исраел, Тора и Твореца, да се стремим да изпълняваме съветите на кабалистите. Това е необходимо, иначе се отклоняваме от истината и попадаме във властта на лъжата, без дори да го съзнаваме.

От урока по статия от брошурата за Песах“, 14.04.2011

[40698]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Външният свят създава множество пречки за вътрешната работа. Защо той все пак е необходим?

Отговор: Ако ти не би бил свързан с външното общество, ако ти не беше “разпръснат“ сред хората, твоето поправяне би заело много повече време, стотици години.

Отвън на теб ти разкриват пластовете на твоето собствено егоистично желание,  все още много далечни от поправянето. Хората, с които ти работиш и се сблъскваш в живота, техните желания и намерения – това всичко са “слоеве“ от твоите желания, които още не са достигнали до етапа на поправянето.

Нима не съществуват извън теб? Не. Ти виждаш себе си. Те изобщо не са странични – в теб са всичките тези свойства, изглеждащи ти чужди хора.

Няма нищо извън човека. Трудно се съвместяват различните ракурси, те никак не се съчетават в единно изображение – и така ще бъде дотогава, докато ние не встъпим в духовния свят. Но все пак когато ти се стараеш да си представиш единството на противоположностите, това ти помага по пътя. Объркванията сами по себе си са голямо поправяне. Не се страхувай, да се объркваш: всички части се събират заедно, а после светлината ги съединява.

От урока по статията от брошурата към „Песах“, 14.04.2011

[40688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За хората Песах е исторически празник, свързан с излизането от Египет: „Някога сме били роби, построили за Фараона няколко града и пирамиди, а след това сме се освободили”.

Но в действителност ние не празнуваме датата от календара на историята. Защото днес ситуацията е много по-лоша от тогава.  Достатъчно е да сравним положението на народа на Исраел в Древния Египет със сегашното му състояние – и веднага ще се втурнеш да целуваш ръцете на Фараона, само и само да те пусне да се върнеш обратно.

Евреите живеели в земята Гóшен – най-благодатния край на Египет, с най-плодородните земи и охранени стада. Прави каквото искаш, защото Фараонът не само властва, но и те пази. Никой няма с пръст да те докосне – каците са пълни с месо, мрежите – с риба, а в хранилищата има плодове. Ти си „роб”, само защото трябва да слушаш Фараона. А това означава: действай така, както ти заповядва твоят егоизъм и нищо повече.

Евреите живеели добре и неслучайно роптаели пред Моше: „Къде са месото и рибата, лука и чесъна, които ядяхме в Египет!? Беше ни добре, къде ни заведе?

За какво си спомняме на този празник? Нима тогава сме били заобиколени от ненавистници, както е сега? Напротив, възползвали сме се от всички блага, а властта на Фараона ни е защитавала от враговете. В своята страна той ни е позволявал да живеем както искаме – на отделна територия, според собствените си закони. Какво лошо има в това, в сравнение с настоящата ситуация?

Днес, както пише Баал а-Сулам, ако евреите можеха да се преселят в други страни, в Израел нямаше да остане почти никой.

Трябва да разберете: Египет се превръща в затвор, когато се замислиш за духовното изгнание, когато не ти достига Твореца. Ако не е необходимостта от духовно спасение, Египет, сам по себе си, е земя, в която текат мляко и мед. Тук имаш всичко, освен Твореца, освен отговора на въпроса за смисъла на живота. Всичко останало е в изобилие – живееш царски живот, но не ти достига само едно: „Искам отдаването и любовта към ближния”.

Когато започнеш да искаш точно това, тогава ще видиш Египет като изгнание. Само това го няма тук – любовта към ближния. И ето, излиза, че празнуваме Песах в памет на хубавия живот в Египет, а не за спасението, от което никой няма нужда. Защото да излезем от Египет означава, да захвърлим всичко, което имаме, освен любовта.

Усещаме ли в себе си изгнанието? Напротив – хората не разбират за какво става дума. А любовта към ближния трябва да стане единственото ти желание. Моше иска от Фараона:

– Пусни моя народ! Искам да напусна!

– Какво не ти достига, Моше? Израсна в ръцете ми. Остани принце египетски. Защо правиш революция? Заради любовта към ближния ли? Да не си полудял!

Само в края на пътя Египет става за нас страна на изгнанието. А дотогава имаме достатъчно от всичко, освен отдаването.

Излиза, че празнуваме в чест на това, че някога не ни е достигала любовта към ближния. Само ако можехме действително да го обясним на народа и да покажем истинското положение на нещата в наши дни. Нима днес сме съгласни да оставим сития живот заради любовта към Твореца, към ближния, към другарите, заради взаимното отдаване, взаимното участие? Близо ли сме до това? Заслужено ли празнуваме празника на освобождението!

Защото става дума за освобождаването от егоизма, когато той има всичко, а аз искам да избягам от това, ненавиждам изобилието, не го искам. Не ми е нужна обилната храна, нито безопасността, нито комфорта и здравето – нищо. Готов съм да се задавя с водата в Граничното море или да изсъхна от жажда в пустинята, само и само да се измъкна от оковите.

Така че искаме ли да бъдем на свобода?

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал с помощта на светлината на Безкрайността безкрайно желание за получаване. По отношение на светлината това желание започва да усеща себе си разделено на много части или сегменти, подобно на нашето тяло, което се състои от различни системи и подсистеми като лимфната, кръвоносната, нервната и много други.

Има по-важни и по-маловажни системи. Всички системи са еднакво важни в съвършеното състояние и когато една малка частица липсва, цялата система престава да бъде съвършена. Това е ясно.

Но когато говорим за начина, по който оперират системите в процеса на поправяне, когато се издигаме от този свят към света на Безкрайността, съществува определен ред на поправяне. Поправянето става отдолу нагоре.

Първо са били поправени душите на „праотците”: Авраам, Ицхак и Яков, които представляват трите линии, трите големи системи – ХАБАД, после ХАГАД – „синовете”, а след това ние, последното поколение – НЕХИ. Ние принадлежим на последното поколение на Месията, ние правим крайното поправяне и затова сме най-големите егоисти, а нашите „праотци” най-чистите, най-фините души.

Всички различни видове души съществуват в общата душа: мъже и жени, души, отнасящи се към Рош, Тох, Соф, към крайниците, ръцете и краката, към дясната, лявата и средната линия, към такива важни органи като мозъка, сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове и т.н. Мъдростта на кабала обяснява подробно всичко това.

В съответствие с това, ние се събираме в групи по света и се свързваме по определен начин. Всеки един от нас се пробужда, защото коренът на неговата душа се пробужда, всеки един идва от различни места в едно общо желание и цялата тази система трябва да се обедини в едно цяло. Затова всички ние сме събрани в група, в която се опитваме да се обединим помежду си.

Групата е цялостна система и ако се съединим в групата, то това ще бъде благодарение на висшата сила. Когато постигнем обединение, ние ще изградим именно системата, която ще се удостои с издигане.

Ние не трябва нищо да променяме. Ние трябва само да се напредваме. Ние не сме тези, които създават структурата на групата, и никога не разбираме защо сме в група именно с тези хора. Това сме получили и точка! Ние не знаем или не разбираме дали тези хора са достойни за духовен напредък. Творецът знае! Това се разкрива от висшето чрез светлината, която въздейства на всички желания.

Светлината избира желанията, които трябва да бъдат поправени сега, в наше време. Всяка година и всяка минута се разкриват нови желания и нови хора разкриват мъдростта на кабала.

От програмата „Неделна глава”, 10.02.2011

[39982]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Въпрос: По какви признаци можем да определим, че човек напредва в изучаването на книгата „Зоар”?

Отговор: Не е важно какви книги изучавате, защото освен книгата „Зоар”, ние изучаваме и „Талмуд Есер Сфирот”, и статии, и писма на Баал а-Сулам и Рабаш, които обясняват как да напреднем към единство между нас и към общо учене. Те ни помагат правилно да се организираме. След като се организираме помежду си в учебна група, ние започваме да изучаваме същинската кабала.

Целта на учебната групата в кабала е не за изучаване на материалите, а да се стремим чрез тяхното четене  да реализираме „сгула”, т.е. да пробудим въздействието на светлината върху себе си от по-висше стъпало. Ако по време на ученето ние желаем светлината да се разкрие вътре в нашето единство, тогава чрез това усилие изграждаме по-високо стъпало и така нашето усилие предизвиква появата на това стъпало.

Но ако учим само за да разберем материала, тогава не изучаваме Тора. Това е така защото Тора се отнася имено към нашето усилие и проявяващото се в него ново стъпало.

Затова напредването в изучаване на първоизточниците („Зоар”, книгите на Ари, ТЕС) се определя от силата на стремежа за разкриване на следващото стъпало вътре в себе си, а не от желанието просто да знаем материала.

Няма напредване в разбирането или натрупването на знания, защото докато не  усетим висшия свят, всички наши мнения са неверни.

От урока по книгата „Зоар”, 12.04.2011

[40443]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние сме егоисти и можем да правим само това, което е важно за нашето его. Как да се избавим от него?

Затова ние изпълняваме препоръките на кабалистите. Имаме две възможности:

1. Да напредваме под ударите на нашата природа, да се развиваме от безизходност, докато все пак не пожелаем да се избавим от страданията. Но постоянното бягство от злото е дълъг и много тежък път.

2. Като се възползваме от увеличителното стъкло на разума, без да чакаме ударите да започнат. В статията „Същност на религията и нейната цел” Баал а-Сулам обяснява, че можем да повишим своята възприемчивост и ясно да разпознаваме знаците по пътя, което се нарича да разбереш от половин дума. Тъй като мъдрият вижда това, на което другите не обръщат внимание.

Някои записват мъдрите съвети, но не ги пропускат през сърцето си. Има всякакви случаи, всеки си има своя „съдба”. Доколкото човек чуе това, което му се казва, дотолкова и ще напредне, ако е готов да направи разлика между егото си и духовния път, ако правилно тълкува същността на изгнанието и избавлението и е готов да отстоява своето, макар то да е неприятно за егоизма му.

Човек работи, за да извиси в очите си важността на подема над егоизма, независимо , че това му доставя болка и му се струва като загуба. Всеки път той проявява нови неща и с всеки нов щрих загубата на егоизма вече не е тягостна в сравнение с откриващото се духовно постижение. И тогава отново добавят въглени в гърлото на себелюбието му – до следващия подем.

От урока по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

През целият ни път нашата тояга постоянно или се превръща в змия, или отново става тояга, опора в духовния път. Тоест вървим или по-ниско от знанието и в знанието, или с вяра над знанието.

И когато отново се повдигнеш след като си паднал и си започнал със своя разум да съдиш какво е добро за теб, трябва да се предпазиш от това, връщането към вярата над знанието също да не бъде егоистично решение, към което те задължава разума.

Иначе се получава, че вървиш с вяра под знанието, а не над него, намирайки се вътре в знанието ти падаш още по-долу.

Това е много фино и остро изясняване, пробождащо сърцето ни, и трябва да умеем да гледаме истината в очите, за да не се отдаде на Твореца да ни разиграва и да ни заставя да паднем. Тъй като ние трябва да хванем „змията“ за опашката и да я повдигнем от земята, за да се превърне отново в тояга, а не да паднем под бремето на тези състояния, под тежестта на тази змия.

Нужно е време, за да може в човек да се наложат тези понятия и да започне да разбира дали се намира в такава работа или не, прави ли такива изяснения или не. Работата с „тоягата“ и „змията“ е вече работа на самия егоизъм, когато човек се намира между  двете влияещи му сили: Фараона и Твореца.

И всичко зависи от това, какво ще направи той с тоягата – ще я изпусне ли на земята или ще я вдигне – така той ще строи своя собствен духовен съсъд (кли), своето „Аз“.

И това не означава да бъде просто добър психолог и да умее да излезе от себе си и да погледне на себе си отстрани, за да повярва. Това все още са просто психологически прийоми, а не вътрешна духовна работа.

Тук става дума за такива изяснявания, които стават в човека, който е установил някакво отношение между Твореца и самият себе си. От тези две точки той започва да строи Фараона и Твореца, а самия себе си – посредата.

И тогава ще може да се бори с любовта към самия себе си, която така стремително го увлича, и благодарение на своята ненавист към това егоистично свойство да се издигне над своя егоизъм.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 13.04.2011

[40551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако не съм евреин и не празнувам Песах?

Отговор: Тогава празнувай, какъв е проблемът? Защо да не можеш да имаш отношение към това? Нали се отнасяш към „Исраел” – към желанието, устремено право към Твореца (яшар-Ел).

А освен това, можеш да празнуваш този празник в чест на това, че някога е имало група кабалисти, преминала целия път на поправяне, която се  разбила, за да ни помогне днес отново да се издигнем. Празнувайки Песах, асоциираме себе си с тази група – не с народа, а именно с групата кабалисти.

Всеки, който иска да се измъкне от сегашното си състояние към духовния свят, трябва да уважава и цени тази група, която е проправила пътя и е написала за нас книги с инструкции, с помощта на които можем да вървим напред. Ние честваме нашите учители, без каквато и да е връзка с националната принадлежност. Принадлежим на тази група, искаме да сме причастни към нея.

А после, когато излезем в духовния свят ще открием, че сме заедно с тях, че нашата група – това не са само другарите от целия свят, но и те също. Главно те – всички кабалисти от всички поколения, отказали се някога от Вавилон, за да застанат на духовния път. И ние сме в тяхната група.

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40579]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→