Маца символизира състоянието, когато ядят „хляба на Бина”, идващ от стъпалото Бина, на отдаването. И макар ние самите да се намираме на стъпалото Малхут и да нямаме никаква възможност да се издигнем, с всички сили трябва да се стараем да извършим действието отдаване и да се съединим един с друг, дори да ни е напълно ясно и очевидно, че нищо няма да се получи! Това не е важно – на всяка цена трябва да изпълним тези действия, защото те привличат към нас висшата светлина, която след това ще извърши своето действие, което се нарича наше „освобождение”.

Излизането на човека от този свят – от свойството на егоистичното получаване, на прагматичното знание, от своето его, не става по обичайния начин, съгласно последователността на стъпалата. То е като процесът на раждането, който изцяло протича в тъмнина, много бързо, и зародишът трябва да се обърне с главата надолу и да излезе от един свят в друг – от своята майка, от своето вътрешно стъпало, във външния свят.

По същия начин се ражда нашата душа. Затова за никой друг празник не е определен такъв точен ред на действията по време на тържествената трапеза. Обикновено просто благославят храната и виното, но за пасхалната трапеза е установен специален ред (седер) и неговата последователност трябва строго да се спазва. Защото излизането на човека от неговото его, от нашия свят в усещането за духовния свят, в по-високото измерение, което се нарича негово духовно раждане, не става съгласно обичайните закони.

Обикновено желанията растат в последователността на стъпалата: два стадия на малкото състояние (катнут алеф и бет), два стадия на голямото състояние (гадлут алеф и бет), преминавайки последователно през вътрешното състояние и през външното, и отново – вътрешно и външно. Тоест желанията и светлината нарастват постепенно.

Но при раждането всичко става като че ли „неправилно” – обратно. И затова пасхалната трапеза се нарича „Седер” (ред, последователност), тоест особен ред, последователност, който не съответства на законите за последователното израстване по стъпалата.

Работата е в това, че стъпалото, през което преминаваме днес при „излизането от Египет”, е нашето раждане. А после родилата се душа само расте, но на това стъпало става истинското преобръщане. Затова целият ред на пасхалната трапеза – „кидуш” (благославяне), „урхац“ (измиване на ръцете), „карпас“ (потапяне на зеленина в солена вода), „яхац“ (разчупване на маца), „магид“ (разказване за излизането от Египет) и т.н – не става съгласно обичайния ред на съответствие между светлините и желанията, по който трябва да растат.

Затова дори намирайки се в Египет, в егоистичното желание, отнасяйки се един към друг егоистично и мислейки само за себе си (тъй като над нас властва Фараонът), трябва да извършим всевъзможни действия и да се постараем, въпреки цялата негова власт, да се издигнем над него и да се свържем един с друг по нов начин – да се съединим с връзката, която съществува извън Египет. Това означава, да се настроим за бъдещото освобождаване.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е същността на работата на мъжа и жената от гледна точка на анулиране на желанието за получаване на наслаждение в духовния свят?

Отговор: Няма никаква разлика в работата на мъжа и жената, защото те и двамата са желание за получаване на наслаждение – те и двамата са егоисти. Всеки един от тях трябва да издигне важността на целта, т.е. разкриването на висшата сила и нейното съединение с всички хора, за да разкрие висшия свят.

Чувствайки важността на целта, аз анулирам своето его и отблъсквам различни неща, които се появяват като препятствие за достигането и. Аз не спирам да получавам наслаждение от храната или от живота, аз не отхвърлям нищо в този свят, а работя само над важността на целта.

Казваме, че нашият свят е важен за нас и е изпълнен с големи наслаждения, но духовният свят е дори по-важен и по-привлекателен. Излиза, че до степента на тази важност, аз привидно не забелязвам всичко, което ме възпрепятства от достигане на духовното. Това е начинът, по който напредвам.

От лекцията пред аудиторията „Кабала на народа”, 08.03.2011
[40830]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Настъпи особен период – празникът Песах. Сякаш ни обгръща лека мъгла, предизвикана от умората и излизането от привичното състояние. В целия свят сега е особено време, когато действат обкръжаващите светлини, съгласно реда, произтичащ от закона за клоните и корена.

А освен това, ние встъпваме в празника, който има най-непосредствено отношение към нас. Няма духовен корен, който да ни е по-близък и необходим, от Песах. Само това искам аз. Излизайки от егоизма, ние отново и отново си напомняме за изхода от Египет и само го поправяме още, и още през целия оставащ път, до самия край на поправянето. В крайна сметка трябва напълно да се откъснем от Египет, до такава степен, че да го обърнем в противоположност – в отдаване.

Сега можем да направим откъсването – тази задача и стои сега пред нас. И не е важно, че сме малки, че не разбираме всичко. Нека не ни достига много – така ще бъде винаги. Усещането на тъмнина, обърканост, размътване на чувствата и разума – всичко това е необходимо. Трябва да ни отвличат – и в това сякаш няма недостатък. Всички ние чувстваме себе си смутени, объркани, слаби и т.н., всеки е готов само да спи. Това е най-доброто, оптималното състояние за нас.

И заедно с това, трябва да прилагаме добре контролирани и изострени усилия в направлението на нашето единство. Ако ни влече към сън – може и да поспим, но с правилното намерение, че даже и в това действие да сплотяваме точките в сърцата, и да заспим, неразделяйки се вътрешно един с друг.

Единството трябва да се „пробива”. Да се влезе вътре, независимо от сънливостта, – и ти започваш да получаваш пробуждане от другите.

На всеки от нас не му достига взаимовключване. Защото, ако аз съм включен във всички, а всички – в мен, това ще ми даде силите на стотици хиляди души. Това е резултат от поръчителството и ако не го изпълним, нищо не постигаме. Ние трябва да направляваме себе си към реализацията на единството.

Тази вечер с целия свят ще направим празнична трапеза, и главното ще бъде не това, че ядем и пием, не самият пасхален седер. Всичко това са обичаи, а главното е: възнамеряваме ли да се издигнем над своя егоизм към любовта и обединението?

Това е изходът от Египет. Всичко останало са тълкувания. Всички празнични атрибути – тава са само знаци, признаци на единното усилие. Ако аз оказвам натиск върху себе си, заедно с останалите, то с този натиск преминавам целия пасхален седер. Той ми се разкрива.

И затова сега на нас ни е необходимо мощно пробуждане. И ние действително сме способни да пробием. Защото виждаме как висшата сила ни подтиква напред, постоянно ни организира, грижи се за нас. Сега е необходимо да окажа натиск от своя страна и аз не виждам никакви прегради за това. Неголямо размътване на чувствата – нима това е Фараонът?

Не трябва да очакваме, че някога ще бъде по-лесно. Ние винаги се движим срещу желанията и помислите. Винаги ще те надвива съня, винаги ще те отвличат странични неща, винаги ще се объркваш. Такъв е пътят.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40985]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Молитва - Няма коментари→

Цялото развитие става по четирите стадия на АВАЯ, които се получават от комбинацията на двете свойства: желанието за наслаждение и желанието за отдаване, започващи да се свързват едно с друго.

Отначало преобладава желанието за получаване, след това желанието за отдаване, след това те действат заедно, и в крайна сметка се получава последният стадий Малхут, желаещ в своите егоистични желания да властва над всичко.

Затова, когато светлината въздейства на желанието, предизвиква неговото развитие по 4-те степени – до „стадий далет”. Такъв е законът на духовната физика. В резултат става развитие по стъпалата: нежива, растителна, животинска, човешка. И самият човек също се развива по тези 4-ри стадия: неживо, растително, животинско, човешко ниво вътре в човека.

И затова, ние всеки път трябва да влизаме в някакво състояние, да постоим в него, и да усетим неговия недостиг. Ние стоим на някакво стъпало на развитие, докато не разберем неговата недостатъчност и започваме да търсим следващото стъпало. Всичко това става съгласни закона за 4-те стадия на развитие, по който вътре в текущото стъпало винаги е заложена обратната страна на следващото, притегляща ни към себе си.

Затова ние отначало се наслаждаваме на всяко ново достигнато състояние, а след това започваме да усещаме себе си в него като в „изгнание” – то става недобро, недостатъчно. Така в „мъртвото” състояние на нас не ни достига „растителният” живот, на „растителното” стъпало – не ни достига животинското, а на животинското стъпало – не ни достига човешкия живот. А какво не достига на човека? – Творецът!

Така ние преминаваме тези 4-ри етапа, които се наричат 4-те изгнания, и всеки път усещаме себе си в „изгнание”, за да пожелаем да излезем от това състояние. И всеки път, когато вече не сме в състояние да останем в това състояние, защото усещането за недостиг става непоносимо, ние преминаваме в ново състояние – и този преход се нарича „освобождение”.

И така, съществуват 4-ри изгнания и 4-ри освобождения. До днешния ден, в нашата човешка история сме преминали 4 изгнания и 3 освобождения и стоим на прага на 4-тото, последно освобождение.

В нашето днешно състояние ние имаме всичко, освен Твореца – усещането за Него, връзката с Него, за да почувстваме Неговото свойство – отдаване и любов към ближния! Ако на човек не му достига именно това, значи, той е достигнал последния стадий – усещането за недостиг от разкриването на Твореца.

Не съществува по-голям недостиг – това е последният! Вижте, какъв недостиг трябва да достигнем в своите усилия, упражнения, съвместна работа. Човекът трябва да провери – действително ли му липсва именно това? Ако не – той все още не се е доближил до освобождението.

Макар, че е възможно, ако около него има силно обкръжение, за което вече е определено да излезе от изгнанието към освобождение, то те ще го изнесат заедно със себе си – като старец, жена или дете. Преди всичко, излизат мъжете (гварим), тоест тези, които са способни на преодоляване (медгабрим) и изтеглят след себе си всички останали – някак им помагат и ги водят. Главното е останалите да бъдат готови да се присъединят към тях и да не се съпротивляват – искали сте да излезете, но просто сами засега сте били слаби и не сте притежавали достатъчно сили, за да се съедините. Но не сте били против това!

Тоест, на нас ни е необходимо да достигнем състояние, когато ще усещаме недостиг, именно на свойството отдаване и любов, единство, поръчителство – това е състоянието, което се предшества от духовното раждане!

От урока по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда“, 18.04.2011

[41019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо преминаването от едното робство – на Фараона (властта на егоизма), към другото робство – на Твореца (властта на светлината), се нарича свобода?

Отговор: Робство или свобода се определя от това, как аз мога да използвам своята природа. Ако аз нямам избор и съм принуден да я използвам така, както тя ми диктува – това означава, че се намирам във властта на своята егоистическа природа, под гнета на Фараона. Тогава моето отношение към тази власт зависи от моето стъпало.

Ако установявам, че властта на егоизма над мен – това е зло, то започвам да усещам изгнанието. А усещането на изгнание има 4 стадия или „400 години”, в течение на които аз се развивам, докато не започна да осъзнавам, че изходът от изгнанието е възможен само с помощта на висшата сила, таяща се вътре в егоистичната природа. Аз я разкривам в последния 4-ти стадий. След това излизам от изгнанието.

Ако в своите вътрешни изяснявания разкривам своята зависимост от Твореца, който се крие вътре във Фараона и е ожесточил неговото сърце, ако откривам Твореца вътре във Фараона и разбирам, че Той специално ми устройва тези спънки, а Фараонът е само Негово облекло, зла маска, ако виждам през тази дреха Твореца, то се отнасям към тях двамата с разбиране.

Разбирам за какво ми е необходим Творецът, а за какво – обличането и как обличането ми помага да разкрия Твореца, защото иначе не бих могъл да Го разкрия. При това трябва да пазя това външно облекло, защото без него няма да мога да видя вътре висшата светлина, свойството отдаване. Именно, с помощта на обличането аз правилно се отнасям към светлината, към свойството отдаване, към Твореца.

Ако построявам в себе си правилно отношение, зрял подход, като не желая обличането да изчезне, разбирайки, че Фараонът ме приближава към Твореца, че именно чрез него мога да видя Твореца, и по никакъв друг начин, то напредвам по стъпалата, наречени „400 години”.

И ако работя правилно, то мога да изляза от Египет преди изтичането на 400 години, преди окончателния срок на изгнанието. Защото Тора говори за напредване по пътя „беито” (в своето време). И защото, там се споменава различна продължителност на изгнанието – 400 или 210 години, в зависимост от контекста.

Главният признак на моята готовност за изход от Египет – това е моето правилно отношение към Фараона и към Твореца, когато аз знам как реално, по правилен начин трябва да се издигна над Фараона и намирайки се между тях двамата, да определя своето напредване.

Защото свободата не означава, че се покорявам на Твореца, вместо на Фараона. Но аз предпочитам, ценя свойството отдаване, то е важно за мен, само по себе си, а не по силата на изгодата от него, в сравнение с получаването.

Творецът е велик не затова, че за мен, Той е предпочетеният пред Фараона, макар че само по такъв начин започвам да Го разкривам, като „преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Осъзнаването на величието на Твореца – това е резултат от въздействие на светлината. Аз започвам да разкривам, че изключителността и ценността на свойството за отдаване, само по себе си е над всичко, без всякакво сравнение с получаването. Творецът е велик, не на фона на Фараона, а сам по себе си. Но, това настъпва в резултат от въздействието на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 14.04.2011

[40668]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако не виждам величието на другарите, откъде да черпя сили?

Отговор: Преди всичко, човек е длъжен да си изготви стегнат дневен ред и да не си позволява нито един ден без урок. Три часа, или два часа, или поне час – в зависимост от обстоятелствата – но непременно. По този начин той вече действа по график, независимо дали го иска или не.

Освен това, обезателно трябва да се участва в разпространението. Това също помага да станеш част от системата и да се удържаш в нея. Ако човек не е свързан нито с обучението, нито с разпространението, той е духовно мъртъв. Излизането от системата причинява непоправима загуба. Оттук можеш да разбереш цялата сериозност на ситуацията.

Необходимо е да имаш стриктно разписание – иначе увисваш неизвестно къде и не е ясно кога ще се събудиш.

И разбира се, необходимо е колкото се може по-здраво да се привържеш към групата, да поемаш ангажименти заедно с другарите, да участваш в определени, подготвени от по-рано мероприятия, като в никакъв случай не нарушаваш поетите ангажименти.

Като краен резултат животът ти е изграден и ти вървиш напред, в съответствие с „механичния” график, който спазваш, като неотменен закон, като армейски устав. Това се нарича, – нежива основа, от която можеш да прорастнеш.

Как? Ти търсиш възможности да добавиш намерение, чувство, вътрешно усилие. Това също зависи от твоята взаимовръзка с другарите и съвместните действия.

Въобще, във всяко действие трябва да се залага тази връзка. Мнозина седят зад екраните на компютрите и не чувстват другите. Те се учат, просто за да се учат, а след това разказват, колко много са допринесли за разпространението. Всъщност, за това не знае никой, но даже ако приноса действително е велик, човек въпреки това е изключен от въздействието на групата и неговите усилия носят твърде малко полза.

И затова първия ни въпрос към човека е: доколко той може да удържа връзкат с другите? Нека да е виртуално – няма значение, но връзката е необходима. И тогава чрез тези свързващи нишки нека човек намери за себе си пътя към обединението и участието.

Не е възможно по друг начин. Ежедневното разпространение, ежедневното обучение и връзката с някоя от групите – това е задължителен набор, без който не виждам човек да има какъвто и да било шанс.

От урока по статията Рабаш, 15.04.2011

[40799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Коментар на Пасхалната Агада” от Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): „През тази година – тук, през следващата година – свободни хора”. Ние изпълняваме тази заповед при вкусването на маца, както са правели нашите бащи в Египет, възнамерявайки по този начин да пробудят спасението, което безусловно ни очаква в бъдеще.

С това показваме своята увереност, че непременно ще излезем на свобода – ще се освободим от чуждата власт на своето его, което преднамерено ни угнетява. Когато поискаме да излезем от нея и сме готови да се издигнем над егоизма, тогава ще се освободим от него.

Фараонът затруднява нашето сърце, сякаш добавя тежест върху щангата, с която човек прави физически упражнения. Всеки път се налага да повдигаме все по-голяма тежест и все повече пъти, за да постигнем някакъв резултат. Фараонът се нарича „помощ, стояща срещу Него” – срещу Твореца. Творецът нарочно настройва жестокия Фараон против нас, за да бъдем принудени да се обединим срещу него.

А при нас обединението не се получава, независимо от всичките ни поредни опити. Колкото повече усилия полагаме, толкова по-силен става Фараонът и само ни добавя товар. И ни се струва, че отслабваме и губим сили по пътя, но това не е така. Напротив, ставаме все по-силни – просто работата става все по-тежка: и по количество, и по качество.

Но ако не я отхвърляме и продължим по този път, то постепенно изграждаме за себе си обкръжение и ставаме готови за излизането от Египет. Всичко зависи от нашата подготовка.

Силите ни трябва да нараснат до такава степен, че при Фараона да не остане повече товар, който да добави, за да затрудни нашето сърце! И тогава ще се освободим от Египет.

Не знаем предварително кога най-накрая ще дойде състоянието, при което силата на нашето единство и стремежът да се обединим ще стане по-голяма от тежката ръка на Фараона и той няма да има какво да добави. Обратно, колкото повече напредваме, толкова повече за нас се сгъстява тъмнината, започваме да строим „бедните градове”, които не ни донасят никакво напълване, и стенем от тази тежка работа.

Тоест ние преминаваме през тежки състояния, а в края и през „10-те наказания”, и през черната египетска тъмнина, и през всевъзможни проблеми, които трябва да преодолеем, заради създаването на връзката помежду ни. Колкото и тежко да ни е било това, колкото и разделени да сме се чувствали, ако се съединим, ще се откъснем  нагоре от своята природа.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да се накарам да се обединявам с другарите си ако нямам желание за това?

Отговор: Разбира се, че трябва да се накарам. Как, тогава, ще разкрием Фараона, ако не проявим своето желание да се освободим от него?

Ако аз не оказвам натиск върху себе си, за да се обединя с другите, значи не показвам желанието си да изляза от егоизма. Излиза, че ми е добре и в Египет – тоест аз напредвам по пътя на страданията /беито/, а не „ускорявам времето” /ахишена/.

„Да ускориш времето” значи да положиш усилия свръх желанието си, тоест против него. Аз нямам никакво желание да се съединявам с другите, никакво желание да отменям себе си, никаква необходимост от Твореца – аз просто искам за себе си добър живот. Но да открия духовния свят, както си го представям – също е примамливо, за да се издигна над целия този свят и да витая между ангелите.

Разбира се, аз още не си представям, че духовното е принизяване на себе си и съединение с другите. И ако аз си оставам в своето обичайно „човешко” желание – идвам да се уча, занимавам се с разпространение, но не те притискам, за да се съединяваш с останалите и да се отмениш по отношение на другарите, тогава не извършвам духовна работа. Това не се нарича напредване за сметка на „ускоряване на времето” /ахишена/.

Аз мога да свърша хиляди неща в групата, всеки ден да присъствам на урока, да разпространявам, красиво да говоря – но всичко това още не означава, че духовно напредвам, изучавам кабала и вървя по пътя на светлината /ахишена/.

Само когато аз против своето желание оказвам натиск върху себе си и се заставям да се съединя с групата, за да може поне в някаква форма да се обединя с всички в едно сърце, и дори искуствено, с някакви вътрешни мисли и желания да бъда заедно с останалите – то всичките тези усилия се наричат „ахишена” и вътрешна работа. А всичко останало – не.

Затова има хора, които вече години учат в групата, но не са направили нито една крачка напред. А ако човек започва да прави такива крачки напред, полагайки вътрешни усилия, за да се съедини с другите във вътрешните им желания, много бързо достига изхода от Египет. Главното е да се вкопчиш в тази точка и да и въздействаш.

Няколко такива добри удара в една точка – и излизаме.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 14.04.2011

[40705]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо пътят към любовта е толкова труден и объркан?

Отговор: Обърканите сме ние.

В мен царува егоистично желание и всичко, което чувствам и мисля го чувствам и мисля в него- заради собствената изгода.

Представи си, че се въплътяваш в някой друг и започваш да разсъждаваш като него. Едва преди сто години хората са достигнали до разбирането на подобни неща.Неслучайно този период се олицетворява от Фройд и Айнщайн, които не само паралелно са правили епохални разкрития, но и са поддържали приятелски отношения.

След стотици хиляди години развитие, едва столетие назад великите умове на човечеството са изобретили най-после психоанализата- с други думи са пристъпили към вътрешния анализ на човека на материалното ниво. Едва тогава започва изследване на човешкото възприемане:”Аз и заобикалящият свят, аз и ближния”.

Това не е лесно.Огромен срок е бил необходим, за да се приближим поне към животинската душа на човека.Какво да говорим за духовното.Цялата работа е в това,че не можем, не искаме да се въплътим в другите.Обществото е длъжно да се погрижи всеки да направи това, да пробва, да започне да си изяснява как изглежда в очите на ближния си и какво иска този ближен.

Това е много трудно, а става въпрос за психологически упражнения в плоскостта на нашия свят, които още не се отнасят към духовното. Искаш повече? Заповядай. Организирай си обкръжение, което ще започне, в крайна сметка, да ти въздейства.

Пътят е дълъг именно поради това, че никой не ти въздейства. А без въздействие няма напредване. Откъде човек ще вземе духовните детайли на възприятието? Само от обкръжението.

От урока по статията на Рабаш, 13.04.2011

[40585]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вече Ви питаха на лекцията в Ню-Йорк дали кабала може да се изучава от всички или само от обрязани евреи? Отговора Ви тогава предизвика раздразнението на част от присъстващите. Моля да го прокоментирате.

Отговор: Кабала се нарича „Пнимиют Тора“ (вътрешна Тора) и „Тора-Емет“ (истинската Тора), защото говори за истинското изпълняване на заповедите – поправянето на 613 егоистични желания на човека, а не за тяхното формално (не поправяйки eгоизма си) физическо изпълнение.

С това изискванията на кабала към човека се отличават от изискванията на религиите към човека, както е казано:”Мнението на Тора е обратно на мнението на еснафите.”

А Тора изисква поправянето на всички наши желания от егоистично използване към любов към ближния. И затова говори за обрязване на сърцето, където под сърце се подразбират всички наши желания, както е казано в Тора:

– „И ти ще обрежеш крайната плът на сърцето“. (Дварим 10:15).

– „И Богът Всевишен твой ще обреже твоето сърце“. (Дварим 30:6).

Може ли необрязаният да изучава кабала? – Разбира се, че не! Забранено означава невъзможно. Защото да изучаваш означава не просто да четеш, а да постигнеш висшия свят, за който говори кабала. А той се разкрива на човека само след обрязване на крайната му плът.

Какво е това? Нашата душа се състои от 10 сфирот или от 613 желания. Но често ги групират в 320. От 320 желания 1/10 част ние не можем да поправим сами и затова тези 32 желания е забранено да се използват при разкриването на висшия свят. На иврит числото 32 се обозначава от буквите ЛБ /ламед-бет/, което се чете като една дума „сърце” /лев/. И затова е казано да се обреже „сърцето”.

[40836]

Ясно е, че не става дума за операция на сърцето. Но защо мъжкия детероден орган заменя сърцето?- Защото връзката между духовните обекти се извършва чрез обрязването на малхут, крайната плът на желанието и съединението със сфира есод, която в тялото на човека се символизира с поправения за раждане и развитие на следващото духовно състояние мъжки орган на зачатието.

За съжаление не е просто да се обясни това за една лекция. Но кабала не претендира за простота – тя претендира за истина!

[40836]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Заповеди - Няма коментари→