Въпрос: Примерът с поръчителството на клетъчно ниво е доста убедителен. Можем да си представим как клетките действат за благото на тялото, оставяйки за себе си само насъщно необходимото. Но защо е толкова трудно да си представим поръчителството на нашата човешка степен?

Отговор: Защото ние не виждаме с очите си тази система. Ако можехме да я видим сега, то бихме се лишили от свободата на волята и бихме били принудени да съблюдаваме нейните закони. Ако ме заставят с необходимостта от отдаване, ако имам два избора: да умра или да отдавам всичко от себе си за благото на другите, то тогава разбира се аз се съгласявам: „Вземете всичко, което имам”.

Мен буквално ми опират пистолет в челото:

– Отдай всичко, което имаш!

– Вземете, какво да се прави.

Няма да умирам я – и тогава ще ми вземат всичко. Това е липса на избор.

Ето защо нашата взаимовръзка е скрита от очите ни и не можете да я спазвате. Какво да се прави! Чрез обкръжението аз трябва да достигна до такова състояние, когато сам ще си опра пистолета в челото.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41409]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос от дете: Творецът обещал на Ной, че повече няма да има потоп. Защо тогава пак е дошло цунами?

Отговор: Труден въпрос. Не съм свикнал да гледам на Тора, като на исторически разказ. Непоправеността, която се случила тогава – прегрешението на Адам и всички останали прегрешения, чак до наши дни – е само една и едва сега започваме поправянето.

Причината за такива бедствия като цунами или земетресения, които е имало в миналото и очевидно ще има в бъдеще се състои в това, че ние предизвикваме дисбаланс.

Нима Творецът обещава, че няма да има удари? Не. Той обещава, че няма да има потоп, помитащ целия свят!

Потоп означава, че прииждат злобни води и остава само точката в сърцето, а всичко останало се отмива. Това наистина се е случило веднъж – трябвало е да се случи такова бедствие – но не повече. Предстоят ни само поправяния. Но ако не се поправим навреме, то сами ще предизвикаме удари.

Надявам се, че ще можем да ги избегнем, но всички трябва да чувстват вина за случилото се. Защото, щом се е разкрила науката кабала и разбираме, че с връзката между нас ще поправим света, тогава сме способни да предодвратим нещастията.

Спомнете си как Творецът казал на Авраам: „Ако намеря в Содом 10 праведници, няма да го разруша, да направя земетресение”. Но не се намерили 10 праведници и станало земетресение.

Ние притежаваме силата, ако искаме да предпазим света от страдания. Всичко зависи от нас. Надявам се, че ще успеем да го направим, защото трябва най-накрая да се отнесем към това сериозно.

От 7-мия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41304]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Само чрез съединението може да се постигне разкриването на Твореца и на духовния живот. Но без обкръжение, човек никога не може правилно да си представи духовното, а също така отдаването и любовта към ближния.

Той трябва да си изгради обкръжение, което развива в него това „изкуствено”, неестествено желание – стремежа да се съедини с другите. Защото това е заблуда по отношение на нашия егоизъм, който не вижда в него никаква полза за себе си.

И когато обкръжението започне да отглежда в него новото желание, новите ценности, само тогава човекът ще открие, че има сила, съпротивляваща се на съединяването – Фараонът!

Дотогава той не си е представял, че е толкова трудно да се съедини – не му се е искало много, но се е отнасял към това някак „неутрално”. Но колкото повече се е запалвал от своето обкръжение по идеята за обединението като от добрата реклама, стремейки се към тази изкуствена ценност, която по-рано изобщо не е усещал, толкова по-силно е ставало препятствието по неговия път – особената сила, пречеща само на това съединение.

Тя е съгласна да ти даде всичко, което искаш, всички наслаждения на този живот в този свят само кажи – какво искаш? Пари, почит, власт, знания, пътешествия, всякакви развлечения, каквито пожелаеш. Какви ли не напълвания е изобретило човечеството за себе си в последно време, които не са съществували през миналите векове. Ние произвеждаме 30-40 пъти повече всякакви стоки, от които няма никаква нужда.

На всеки половин-една година трябва да смениш всичко с ново: от компютъра – до мебелите и дрехите. Така заблуждават човека и всичко това е работа на Фараона, но на материално, животинско ниво.

А когато постигнем желанието за съединяване, тогава в нас се разкрива истинският, неумолимият Фараон, който изсмуква от нас всичките ни усилия и ги обръща в своя полза. Ето тогава се открива силата, която е готова да ти даде всичко – освен съединението!

И тук започваме да разбираме целта на Фараона и защо той така отчаяно се съпротивлява точно на съединяването. Първо, за да изпитаме нужда от помощта на Твореца, на висшата сила! И второ, за да израсне до своята пълна, окончателна степен нашето желание да се съединим и да ни издигне до висотата, до нивото на самия Творец!

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41262]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че по време на четене на книгата „Зоар”, ние трябва да се съсредоточим върху обединението. Но как се проявява то? За какви действия трябва да мисля? Защото думата „обединение” нищо не ми говори…

Отговор: Усещането за единство се строи в човека постепенно, в течение на много месеци, докато той не започне да чувства „вкус” в обединението с другаря си, да разкрива в него някаква реалност, действителност. Ние преминаваме през всички действия, в процеса на които някога, в продължение на милиони години на развитие, от неживото ниво се образувало растителното, от растителното – животинското, от животинското – човешкото. Но ние преминаваме през тези състояния с огромна скорост.

Ти питаш за състояние, което още не съществува в теб. Ти се опитваш да напипаш къде може да се разкрие това усещане за обединение, единство, отдаване, изход от себе си, от егото си. Но нищо не ти е ясно.

Това вече е постижение. Ти започваш да се приближаваш към състояние, което търсиш и не знаеш как да намериш: „Братята си търся”. Търся съединение и не го намирам. Съществува ли изобщо?… Какво е то? Как да се захвана за него?!

Това е „пустота преди разкриването”. Ти вече стоиш на прага на разкриването. Винаги е така. Въпросът за състоянието, което още не си постигнал – то е точно състоянието преди разкриването. Трябва само да продължиш, да дадеш време на светлината да поработи. Ако се намираш в група, на урок, ако се занимаваш с разпространение, ако правиш всичко, което е в твоите сили – позволи на светлината да действа.

Написано е в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п. 133: „И само героите сред тях, чието търпение е устояло, са победили тези стражи и отваряйки входната врата, се удостоили в същия този момент да видят лика на царя”. Само търпение! Десет години – нека бъдат десет. Още десет? – Съгласен съм.

А тези, които считат себе си за умници, „скачайки от влака” – и след 10 години виждаш, че при тях нищо не се получава. Можеш да кажеш: „Но аз също нямам нищо?!” – В теб има голямо желание, разбиране, че не ти достига за единството.

От урок по книгата „Зоар”, 22.04.2011

[41222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Дали ни харесва или не, във всяко състояние трябва да почувстваме недостиг, т.е. от настоящето състояние да си представим бъдещото. Ако го изградя правилно, тогава въпреки всички свои усилия, аз ще почувствам колко отдалечен съм от него. С други думи, аз действително го искам, но не мога да го постигна.

Това се нарича „недостиг”, подготовка за бъдещото състояние, което винаги се разкрива преди преминаване в ново състояние. Чувството на недостиг е многомерно и неприятно.

Следващото състояние блести над мен и поради това блестене аз започвам да го ценя повече, докато възприемам своето настоящо състояние като неизправно и недостатъчно. Аз чувствам доколко ми липсва сила да се издигна и доколко го желая.

В резултат аз достигам до сходство със своето страстно желание да се издигна и до осъзнаване, че нямам начин да го постигна, и имено тогава изпадам в молитва, вик, и висшата светлина идва да ми помогне. В крайна сметка, този вик (молитва) показва моето голямо желание, което притегля правилната светлината, която ми помага да се издигна до следващото стъпало.

Аз трябва да достигна до вик, който съдържа два компонента: 1) моето голямо желание да достигна до отдаване и 2) осъзнаването, че никога няма да го постигна. Само когато почти ще експлодирам от това напрежение, предизвикано от моето желание и безсилие да го реализирам, светлината реагира на болката и ми повлиява.

Безсмислено е да чакаме светлината сама да дойде. Тя идва в отговор на моето желание за отдаване и ме притегля със сила, достатъчна да ме издигне до по-висшето стъпало.

От урок по статия на Баал а-Сулам „За Юда”, 18.04.2011

[41023]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

И говорил Творецът с Моше и казал: „Аз съм Творецът”… (Берешит, глава 6)

Всъщност, това е най-главният принцип, тъй като науката кабала по определение е предназначена именно за тази висока цел – разкриването на Твореца на творенията в този свят. Тоест това е методика за разкриване на Твореца – висшата сила, единствената сила, съществуваща в природата – самата първооснова на Природата.

Както във физиката, някога Айнщайн е мечтал да разкрие универсалната формула на цялото мироздание, чувствайки, че всичко е управлявано от някаква единна сила, единна формула, една причина и една цел. И той много искал да разкрие тази формула, тази сила.

Именно тази единна сила разкрива науката кабала. Само че не го прави в пределите на този свят, защото не виждайки по-далеч от него, не е възможно тази сила да бъде разкрита докрай. Този свят е само свят на следствията и всичко, което съществува в него, слиза от висшия свят. Науката кабала разкрива единната формула, единствената сила, за която е казано: „Няма никой друг, освен Него” – основната сила на Природата.

Тя се нарича „Творец”, Елоким, Кадош Барух Ху, Зеир Анпин на света Ацилут – тази висша сила има много имена, които й даваме, съгласно нашето постижение. Тези „десет незаличими имена на Твореца” даваме на една единствена сила, която ни се представя в 9 основни форми, наричащи се „9 първи сфирот” (тет ришонот) – а ние ги възприемаме, усещаме и разкриваме в своята десета сфира – Малхут, в степента на нейното съответствие с деветте първи сфирот.

Затова, основната „заповед” е да разкрием формулата: „Аз съм Творецът!” – тоест да усетим Твореца, благодарение на своето подобие на Него. И тогава творението постига равенство, сливане с Твореца, с Неговото ниво и реализира целта на своето създаване. В резултат, ние уравновесяваме и привеждаме в хармония цялата природа, доставяйки по този начин удоволствие на Твореца.

Всеки път, когато правим някаква крачка по посока на духовното постижение, трябва да разберем, че напредваме, за да постигнем Твореца – силата на отдаването и любовта, която ни се представя в такъв вид. Всички наши действия трябва да бъдат насочени в една посока – към разкриването на Твореца на творенията в този свят.

И макар в нас да се редуват много различни мисли, намерения, разчети, представи за духовното, в крайна сметка, всяко намерение, действие, мисъл, трябва да се сведат до една цел – разкриването на общата формула на мирозданието: „Аз съм Творецът!” – единствената сила, освен която няма нищо друго.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41265]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Възприемам картината на реалността изключително през призмата на своето егоистично желание. Очевидно съществува някаква реалност извън мен. Себе си чувствам като твърдо тяло, запълващо определен обем.

Въздействат ми топлината, студът, силата на привличане, вятърът, вълните и много други фактори. По такъв начин усещам някаква реалност отвън, но я усещам само тогава, когато нейните последствия се проявяват в моето тяло.

Самият източник е напълно недостъпен за мен. До мен може да настъпи краят на света, но докато не попадне в моето полезрение, не го усещам. Кой знае колко измерения ме заобикалят и какви грандиозни събития се случват в тях – аз просто не ги улавям.

Живея в своята реалност, сред множество други реалности, които съществуват паралелно. По същия начин две вълни преминават една през друга, без какъвто и да е контакт, тъй като се излъчват в различни диапазони. Така и аз се намирам сред много светове, но живея в своя свят – в онази част от цялото, която мога да възприема.

Но в някакъв момент започвам да усещам, че моят свят е тесен и малък. Страдам от живота в него. И тогава ми разкриват групата, наставника по пътя, инструкциите, книгите – за да успея да усетя всички останали светове, към които засега съм лишен от възприемчивост, макар да се намирам в тях. Комплексно тази мъдрост се нарича кабала – наука за възприемането, наука за усещането, наука за разкриването.

Реалността на мирозданието като цяло – това е Висшата сила, Творецът. Как да се добера до нея, ако не я усещам? Разказват ми за нея, а аз трябва постепенно да развивам своите сетивни органи. Иначе няма да имам възможност да работя с тях. Необходимо е да се науча да ги контролирам, да ги управлявам, за да мога после с тяхна помощ да изследвам цялата широка, огромна външна реалност.

Как?

„Ние разкрихме – ми казват кабалистите – че можеш да направиш това посредством упражнения, ако ги изпълняваш в рамките на своите взаимоотношения с другарите. Те също не усещат широката реалност, но вие можете да играете помежду си игра: да започнете да се обединявате, да се грижите един за друг, да изграждате общество, в което ще подбуждате другите към отдаване, любов и взаимност.

Сякаш ще се издигнете над своя егоизъм, и макар всъщност всичко това да е игра, макар да ви движи същото его, самите усилия ще проявят нови щрихи във вас. Благодарение на тези нови впечатления, вие ще напредвате. Дори отдаването и единството да са недостижими – играйте, действайте в този свой малък свят.

Защо е нужно това? За да усетите потребност, за да разберете какво имате, и какво не ви достига. Тези нови детайли на възприятието ще създадат във вас определено отношение и ще разкриете, че чрез него получавате нови усещания, предназначени именно за новото измерение. Внезапно ще разберете, че действително можете да съществувате не във вашия свят, който е пропит с получаване и поглъщане, а в огромните външни светове, където всичко е наобратно.

Какво значи „обратно”? Как може да бъде почувствано това? Ще го почувствате именно като играете помежду си. Тогава всеки ще усети, че има някакво свойство извън егото, което е обърнато към ближния, към другите. Макар и егоистично, вие ще се докоснете до него – като децата в своите игри. Те също играят на автомобилни състезатели, летци, каубои, и това ги развива. По същия начин, и вие ще напредвате в живота”.

От урока по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41154]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Реакцията на душата от преминаваните от нея състояния намира израз в думите, записани от кабалистите и събрани в Молитвеник, който се нарича „Сидур” (сидур/„ред” на преминаване на състоянията). Ние не разбираме за какво е написано в молитвеника и за какви впечатления на душата говорят тези наименования, букви, съединения на буквите, свързването на думите в изреченията.

Целият молитвеник е организиран така, че за всяка душа, която усеща измененията, през които трябва да премине в определено състояние, този процес се изразява с едни и същи думи на молитвата. Не е задължително тези думи се казват на глас – душата ще ги почувства отвътре – тази молитва ще стане нейната вътрешна структура.

Всяка буква – това е определен ред, последователност от сили за получаване и отдаване. А в буквите има също така „огласявания” – напълвания, цялата ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот – светлини, точки, коронки над буквите, букви), тоест преминаваните от нас състояния.

Вътре в нас, желанията се променят и приемат всевъзможни форми, които предизвикват различни усещания. А тези усещания, прехвърлени на хартия, получават такива форми на духовните елементи като: букви, думи, изречения.

Тоест молитвата е външният израз на вътрешните духовни усещания. А в действителност, не е задължително човекът да има молитвеник. Ако преминава вътре в себе си през такива състояния, то те и ще бъдат неговата молитва.

Молитвеникът е необходим, за да видим формата на буквите и да си представим (ако вече сме способни на това), през какви състояния трябва да преминем – да си представим, какво ни очаква занапред. Ако вече се намирам в духовния свят, от онова, което чета в молитвеника, мога малко да разкрия това, което ще се случи с мен – в какви състояния ще навляза.

Както в този свят, където съм запознат с човешките преживявания и затова, докато чета някакъв роман, мога да съпреживявам ставащите в него събития и да ги преживявам в себе си. Същото е и в духовния свят.

От урока по книгата на Ари „Портата на намеренията”, 21.04.2011

[41128]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Нашето желание започва да приема правилна форма.

Ние искаме да се обединим, да разкрием във всеки влечение към единството, независимо от егоизма. Това е много важно: въпреки егоизма, полагам старание, за да се устремя вътрешно, да се приближа до другарите и да удържам всички в тясна връзка – като хора, близки по дух и цел.

А главното сега е, да разчитам на тях: ако вече сме единни, то те ще се погрижат да не забравям за нашия път и да се укрепвам в общото сплотяване.

Стремя се да се слея с другарите и се надявам, че моят стремеж ще ми позволи да получа от тях неизчерпаемото желание за единство. Това е всичко, което ни е необходимо. От самото начало и до края на поправянето, от нас не изискват нищо, освен това.

Затова е и казано, че любовта към ближния като към себе си е общото, обобщаващо правило на цялата Тора. Няма нищо повече и само в тази посока трябва да следваме пътя – без значение колко ни отвращава това. Ако искаме да изпълним програмата на творението по ускорения сценарий, има само една възможност: от противното, от най-ненавистното и отвратителното, да правя крачки към любовта към ближния.

Е, какво друго ти остава да направиш…

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2011

[41140]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Бо”, п. 169: „… Нима в Песах вече светят мохин де-гадлут (светлината хохма), макар Исраел (устремилите се към разкриването на Твореца), още да не са направили „прия” (поправяне на своето егоистично желание?

Тъй като тук става дума за пробуждане отдолу (от човека), а в нощта на Песах, светенето мохин (светлината хохма) било предизвикано само с пробуждането свише (от Твореца).” 

До излизането от Египет ти си длъжен да използваш всички свои сили, доколкото е възможно. Но нямаш никакви шансове да стигнеш до самото излизане и да го осъществиш, тъй като това е вече висше стъпало. Тук трябва да дойде светлината Хохма, която ще направи за теб това преминаване (на иврит Песах – от думата „пасах”, да престъпя, да прескоча), ще осъществи този скок. И затова той става само чрез пробуждане свише.

Подготовката е възложена на теб, а реализацията – на Твореца. И същото се случва със състоянието, наречено „събота”. Защото то не настъпва според календара. От една страна то е предизвикано от пробуждане свише. От друга страна е казано: „Който не е работил в навечерието на съботата, какво ще яде в събота?”. Тоест ако не си извършил поправяне през всичките шест дни на седмицата, няма да стигнеш до седмия – съботата.

И винаги е така. Трябва да изпълниш на своето стъпало всичко, което зависи от теб и ти е възложено да направиш, а после свише идва светлината – и те издига на следващото стъпало.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.04.2011

[41029]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→