Световен конгрес „Wе!”, Ню Джърси, урок  №7

Въпрос: Ако започне трета световна война, ще бъдат ли защитени по някакъв начин хората, които са избрали духовния път? Или всички, в еднаква степен ще преживеят ударите, които ще стовари Природата върху нас?

Тъй като „без хляб няма Тора”, как можем да бъдем сигурни, че при създалото се положение онези, които последват нашия път, ще имат необходимото за живота, за да продължат разпространяването на науката кабала?

Отговор: Ние трябва да разкрием единственото съществуващо съвършено състояние – света на Безкрайността. Колкото повече се стремим към него – всеки поотделно или в група – толкова по-близо се намираме до светлината и така, разбира се, ще подобрим нашето положение.

А за бъдещето, трябва да се безпокоя в тази степен, в която ми е дадено да се занимавам с вътрешната си духовна работа, с работата в моята група и с разпространението в света. Всичко останало трябва да оставя на Твореца – на Висшата сила.

В едно от своите писма, Баал а-Сулам пише за двата, привидно взаимно изключващи се принципа: „ако не аз на себе си, кой ще помогне на мен” и „няма никой, освен Него”.

За всичко, което се отнася до разпространяването на науката кабала, поправянето на себе си, на света, на групата – човек трябва да си каже: „ако не аз на себе си, кой ще помогне на мен”.

А след като е направил всичко, което е по силите му, трябва да каже: „няма никой освен Него”.

От 7-мия урок на конгреса „Wе!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41472]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че „целият народ на Исраел са поръчители един за друг”. От друга страна, водим разговор за глобалното състояние на цялото човечество, за необходимостта да разберем всеобщата взаимозависимост. Как се съчетава това?

Отговор: Хората, притежаващи духовно желание („точка в сърцето”) и наричащи се „Исраел”, са способни да осъзнаят ситуацията. Те могат сами да я поискат, да се устремят към нея, ако привлекат на помощ висшата светлина.

И затова, могат да станат проводници към Твореца за цялото човечество, което е способно да напредва, само във връзката, в сливането с Исраел. Не е по силите на човечеството да се стреми към поръчителство и към Твореца, защото хората нямат точки в сърцата. Но от безизходност, при заплахата от смърт, те могат да се присъединят към Исраел и да получат от него светлината, за да се движат заедно във втория ешалон – в качеството си на „ариергард”.

„Исраел” е главната част, а човечеството върви след тях по духовния път. Трудно е да се каже колко хора ще бъдат Исраел. Възможно е, утре към тях да се влеят милиарди китайци. Но така или иначе, хората с точка в сърцето, със самостоятелен духовен порив се наричат „Исраел” и стоят начело на общото напредване.

От урок по статията „Поръчителство”, 24.04.2011

[41406]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство”: „Всеки представител на Исраел станал поръчител за това, никой от народа да не изпитва нужда от нищо.

Това всеобщо поръчителство освободило всеки от каквито и да е грижи за своите нужди и позволило в пълен обем да бъде изпълнена заповедта за любовта към ближния като към себе си, отдавайки всичко, което има, на всеки нуждаещ се.

Защото човек повече няма да се грижи за потребностите на своето тяло, тъй като знае и е уверен, че шестстотин хиляди предано обичащи се намират до него и са в готовност да се погрижат за него.” 

Става дума за явление, което е дълбоко скрито, и в същото време съдържа много актуални за нашето време моменти.

Преди всичко как може това да съществува: нима обединявайки се с другите, ще мога да бъда сигурен, че отсега нататък нищо няма да ми липсва? От какво следва това?

По-нататък, ако погледнем на ситуацията от историческа гледна точка, тя изглежда още по-странна. Три милиона човека отиват в пустинята. Това съвсем не е шега – те нямат опит с живота в пустинята – не са номади, а пришълци от Египет, които са живели добър,  охолен живот, много развит по това време. Животът им е бил уреден във всяко отношение и изведнъж – в пустинята.

Как да организират системата за снабдяване? Как да опазят всички от глада и жаждата? Жените с кърмачета, старците – как да ги обезпечат?

Работата е в това, че при излизането от егоизма се разкрива нова сила, нова реалност, наречена „поръчителство”. Това е общото кли, духовният съсъд, духовното измерение, в което няма да изпитваш никакви лишения, а ще има онова, което се нарича „манна небесна”, включително и вода, и храна. Поръчителството ще обезпечи всички твои ежедневни потребности.

По какъв начин?

Става дума за условия, позволяващи да се стигне до равновесие, да се придобие хармония с Природата. Връзката с Природата ще постави човека в такова положение, когато изобилието на Твореца ще премине към него.

Условието на поръчителството се състои в това, че човекът се съгласява да получи „хляб от небесата”. С други думи, той предава себе си на отдаването, за да получи само необходимото, ако се нуждае от нещо. А ако не се нуждае, тогава не – защото отдаването си е отдаване.

Това условие е задължително. Тъй като излизането от Египет е същността на вътрешното съкращаване, издигането над егоистичното желание. А какво трябва да се направи по-нататък? По-нататък може да се работи само в обединение. След скока се изисква единство – сплотяване на намеренията, мислите, целите, за да станат всички те едно цяло. Именно тук поръчителството влиза в сила.

По нашите сили е само да го поискаме, да го пожелаем – но то се осъществява свише. За това е казано: „Ще направим и ще чуем”. Поръчителството се реализира посредством силата на висшата светлина. Ако сме съгласни, тази сила идва и въдворява сред нас обединението. 

При това, всичко се случва над егоистичното желание, когато човекът иска да престане да се грижи за себе си.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Египетското робство започва с това, че Йосеф иска да се обедини с братята, а между тях се разкрива ненавистта. Тук и става влизането в Египет, където те го продават.

Йосеф (праведникът, основата на света) – това е като основа, сфира, която съединява всички сфирот, намиращи се пред нея – „синовете на Яков”. Той е искал да обедини всички, но те не са поискали – всеки е пожелал да бъде сам за себе си. А Йосеф казва: „Вие трябва да се съедините в мен” – защото сфирата Есод обобщава в себе си всички останали сфирот, в нея няма нищо от самата нея.

Но всички останали свойства в човека са били против това и затова са започнали да усещат Египетското изгнание.

Тоест, цялата наша работа е само над съединяването, за което ти имаш световната група, местната група. Всеки от нас има възможността да напредва – и във физическата група и виртуално. И всеки вече има някаква подготовка за съединяването, само че ние засега не можем да вземем окончателно решението за него.

И е възможно всеки момент да ни се наложи окончателно да решим, че нищо не може да ни спаси, ако не се съединим помежду си – извън егоизма на всеки. Там, в точката на нашето съединение се намира духовното. Тази мъничка, тъмна точка изведнъж се разкрива, и в нея се открива вход в духовния свят – през такъв ограничен и тесен проход, че въобще е невъзможно да се повярва, че там може нещо да се открие.

Това става точно като раждане. Отначало изходът навън е закрит – зародишът се намира вътре в матката, която се нарича „Мем Стума” (буквата „мем” – свойството Бина, затворено от всички страни). И само след това, при условието на огромното желание да се роди, тази буква „мем” се разделя на две врати (две букви „далет” – врата/делет), на две оси (цирим/оси и същата дума – родилни схватки), и така се ражда новороденото.

Но за мига до това, в него няма никаква възможност да се разбере, да се предположи  и да се почувства, че състоянието, където се намира, може да разкрие.

Затова е необходимо силно обкръжение, което постоянно ще въздейства на всеки от нас и ще ни обезпечи поръчителството: силата за поддържане, силата за пробуждане, като ни възвръща през цялото време към намерението за съединяване.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията“, 21.04.2011

[41122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., „Да отидем при Фараона – 1“: Казано е: „Да отидем при Фараона”. Това означава: „Да отидем заедно, Аз също идвам с теб…”

Творецът говори с Моше – с точката в човека, с желанието, което иска да го измъкне (лимшох) от този свят във висшия свят, във висшето постижение. „Да отидем заедно”, – казва Той. Това вече е голямо разкриване – Творецът се проявява като Сила, реализираща поправянето.

„…Аз също идвам с теб, за да променя природата. И Аз искам само ти да Ме помолиш, за да ти помогна да промениш природата…”

От наша страна е необходима само молба, а по-точно искане, твърдо, точно и много, много мощно. Ние искаме от Твореца, още сега Той да поправи това, което е създал.

Казано е за това: „Победиха Ме синовете Мои”. С други думи: „Аз съм създал злото начало, а те искат от Мен, да го променя в тях на добро начало”. Именно тогава творението се нарича „синове”. Към това искане и ни води програмата за развитие.

„ Аз искам само да Ме помолиш, за да ти помогна Аз да измениш природата си и да я обърнеш от егоистичното желание в алтруистично”.

Само тази молба е готов да чуе Творецът. Никакви други молби, никакви викове и ридания не постигат резултат. Той е открит само за това – съгласно закона за подобие на свойствата. Ако ние плачем за това, което не води към единството, то в съответната степен получаваме още по-лошо състояние, за да ни помогне това зло да осъзнаем, какво си струва да поискаме всъщност.

От историята ние виждаме, че молитвите нямат никакъв ефект. Защо Висшата сила не ни идва на помощ? Защото, ние не се обръщаме с тази единствена молба, към която тя се вслушва и на която веднага се откликва.

И това е молбата за обединяването.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., “Да отидем при Фараона – 1“: Истинската молба започва тогава, когато човек вижда, че сам не може да помогне на себе си. Тогава, той знае съвършено точно, че няма друго средство освен молбата за помощ към Твореца.

Но това е при условие, че човек е положил големи усилия за обединение, ако е желал да сплоти групата, така че тя да го зареди с потребността от отдаване и любов, но  е почувствал, че не може, не способен е и не е готов на това, ако не се е сдобил с успех в правилното обединение. Творецът преднамерено изкарва човек от равновесие всеки път, проявявайки се във изображението на Фараон. Защото всъщност , те са едно и също. Относно това е казано: “Няма никой освен Него“. В света властва и действа само една Сила, една воля.

На края човек разбира, че друг изход няма – той е задължен да се предаде и закрещи, да помоли, да изиска от Твореца, Той да измени неговата природа. Човек започва да разпознава, че Творецът и Фараонът – идват от една Сила, която ги движи.

И в него няма нищо повече, освен тази точка на разбиране. Тя се намира извън Твореца и извън Фараона – извън цялата природа. Малка искра, решимо, капка духовно семе, духовен ген, тази основа, благодарение на която човек погледажда и вижда, че над всичко добро и над всичко лошо еднакво властва Творецът.

Играта е вече решена, и затова изход няма – човекът трябва сега да поиска – Творецът да промени всичко. И се обръща с искане към Висшата сила.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41242]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва да се опитаме да видим всички състояния, които очакваме да видим след изхода от Египет, докато все още сме в Египет, сега, когато работим в групата. Въпреки силата на егоизма, ние искаме да разкрием духовния свят тук и сега. Само като положим усилия ще привлечем силата, която ще го направи за нас.

Трябва да намерим мястото, в което желаем да сме едно, и да разберем как да положим усилие и да изискваме обединение. Ние правим всичко, което можем, чрез собствени усилия и чрез усилията на висшия. Ние молим, изискваме от Него и Го привличаме да ни помогне, но не забравяме и да дадем своя принос.

Едва когато добием ясна представа за мястото, усилието и характера на нашите действия ще направим правилния избор.

От урок по писмата на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40991]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако бихме видели тази игра на Твореца, то бихме разбрали, че в нашия живот нищо не става, което не би довело към единствената цел – необходимостта да се обърнем към Твореца. А силата, която постепенно, крачка след крачка ни развива  и заставя да се обърнем към Твореца се нарича „Фараон”, верният роб на Твореца.

Той хитро ни лъже, бие и организира трудностите в живота, поставя препятствията на пътя – всичко това е работа на Фараона.

Цялото ни напредване зависи от това, как приемаме ударите на Фараона, разочарованията и предоставящите ни се възможности. В никакъв случай не трябва да смятаме това за случайно, а трябва да виждаме във всичко „управляващата ръка” на Твореца и да мислим как да отреагираме на нея. С помощта на изясняването на тези ситуации, ние и напредваме.

А изясняването става само за сметка на нашето съединяване – тогава ние имаме правилна гледна точка, позволяваща ни да разберем какво иска Творецът. В крайна сметка, Той ще поиска от нас да се обединим, „като един човек с едно сърце”. И ако ние от тази гледна точка разглеждаме всичко, което става с нас, то бързо и правилно ще можем да разкрием какво иска от нас висшата сила.

Това е много просто само, ако човек не се отклонява от правилната точка на наблюдение за тези процеси, които стават с него.

Всички удари и преживявания ни водят към придобиване на свойството отдаване. Защото ние идваме заради нашата гордост и егоизъм, докато всички тези удари и преминати изменения не сформират в нас правилно отношение и позволят да разберем къде се намираме относно силата на отдаване.

Но само като се променим, в същия момент разбираме, че всичко това е било направено от любов. Творецът не е искал да показва своята власт и да ни застави да склоним, Той не ни е ревнувал за любовта ни към Фараона и предаността. Само Неговата огромна любов по отношение на нас, Го е заставила постепенно да ни учи. И Той, а не ние, е страдал повече от всичко, което се случва с нас. Точно, както родителите, които са принудени да правят инжекции на болното дете и да му дават горчиви лекарства.

От страната на Твореца никога не е имало и не може да има лошо отношение към нас, а само една абсолютна любов.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.04.2011

[41100]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо в пасхалната нощ трябва да се чете “Пасхалната Агада“, а не откъси от Танаха, както в останалите празници?
Отговор: За всеки един празник кабалистите от миналото са установили за нас определен ред. И, ако човек желае да осъществи в себе си особеното духовно състояние, духовната степен, дори и само като отпечатък на духовното, на него тези ръководства от учителите-кабалисти му говорят, какво да прави във всяко състояние.
Духовният корен се е доходнал  с материалния корен в групата от кабалисти, излезли от древен Вавилон, в тяхната връзка помежду им, и те са осъществили в духовни действия всички земни  обичаи, освен този на последното избавление – извършили са действията в материалния свят, заедно с действията в духовния.

Ако аз съм завършил развитието на ниво НаРаНхаЙ де-нефеш, то аз достигам до ниво нефеш де-руах. Но тук не достигам нивото нефеш де-руах, а със своите три килограма плът, аз излизам от майка си и продължавам да раста. А, по идея съм бил длъжен да започна да се развивам отвън, от една капка семе – както съм започнал и вътре в майката, само че на следващото стъпало…
Всичко това още веднъж подчертава особения, необичайния порядък на Песах – изходът от Египет, който става възможен само благодарение на това, че светлините на голямото състояние идват до светлините на малкото – и за сметка на това ние правим скок.
От урока по статията на Баал а-Сулам „За Агадата“, 18.04.2011

[41016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Все още не е имало готовност да се приеме Тора по вереме на Авраам, Ицхак и Яков. Това е станало възможно едва след изхода от Египет, когато на всеки е бил обезпечен с всичко необходимо, без каквато и да е грижа и съмнение.

Но когато все още са се намирали сред египтяните, определена част от техните нужди по необходимост са били в ръцете на дивите чужденци, пълни със самолюбие. По такъв начин на нито един представител на Израел не се е гарантирало обезпечаване на тази част от неговите нужди, която е била отдадена в ръцете на чужденците.

Ако човек се намира все още в своя егоизъм, което се нарича под властта на Фараона, народите на света в себе си, ако все още не може да се откаже от тези желания, да се издигне над тях и да ги затвори вътре, така че те да не властват над него, а той над тях, в такъв случай той още не е достоен за обединение. Другите не могат да се присъединят към него, а той – не може към другите.

Само при условие, че човек се избави от властта над егоизма си, ако може да се издигне над егоизма, да излезе от робството на различните „управници”, тогава на следващия етап той е готов за обединение и поръчителство.

По такъв начин съществуват ясни етапи: отначало се повдигаме над егоизма, а след това се присъединяваме към единната сила, към поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.04.2011

[41416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→