Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

През 60-те години човешкото развитие се е изменило рязко. Усложняването на техниката принудило развитите страни да развиват компютрите за нейното управление.

Осмислянето на комфорта, изчезването на дефицита на необходимите блага насочило енергията от придобиване на насъщния хляб, към развлеченията. Създаването на масовото потребление в обществото станало инструмент за поддържане ръста на икономиката.

Произвеждайки твърде много, развитите страни се сблъскали с кризата на свръхпроизводството и с кризата на свободното време – човекът е трябвало да бъде зает с нещо. СССР загива, несправяйки се с опита си да ангажира човека със саморазвитието му.

Западът намерил спасение в развлеченията (масовият туризъм, социалните мрежи), за да не мисли човек, трябва да е зает с възприемане на хаотично сменящи се едно след друго впечатления.

Представите на Жюл Верн за технологичния прогрес не са се потвърдили. Вместо база на Марс и подарена енергия, човекът получил диетична кола и вход в Интернет. Технологичният прогрес се пренася в новата сфера на социалните отношения. Човекът не само не полетял към звездите, а дори, едва кацнал на Луната.

Компютърните технологии и развлеченията се преплели в технологията на комплексното управление на обществото. Социалните технологии позволили да се отлива личността и обществото на научна основа, във всякакви форми. Западът усвоил важността на управление на обществото.

СССР е разрушен не от Пентагона и Силиконовата долина, а от Битълс, даващ привлекателен образ на Запада и заставяйки номенклатурната младеж да ненавижда своята страна.

Глобалната конкуренция се води в сферата на образи, формиращи масовото съзнание и на новите (социални мрежи, компютърни игри) методи на организация на обществото.

Ние се подиграваме на западните изследвания за хомосексуализма, не виждайки в това търсене на нови методи за управление на човека, за неговото преустройване на психофизиологичната му основа.

Социалното инженерство е по-важно от ПВО, както учи опитът за унищожаване на СССР. Не успявайки да противостои на социалните технологии, просто няма защо да се бомбандира.

Реплика: Идеята е правилна, но недообмислена. Вместо търсения на нови технологии за промяна на човека и обществото, ще се наложи разкриване на технологии и тяхното поправяне от висшата сила на светлината. Човечеството вече усеща къде да постави крак, за да направи правилната крачка напред…

[153932]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В нашите ръце има огромен коз, недостъпен за никоя материална, егоистична власт. Това е Висшата сила на Природата, която ние привличаме, съживяваме, извличаме я в нашия свят. И тази сила започва все повече и повече да се проявява, усеща се в нашия свят. Срещу нея никой не може да устои…

[153057]

Filed under: Клипове, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Кабалистите казват, че когато на човек му се разкрие духовния свят, той разбира, че през целия си минал живот се е намирал сякаш в сън. Какво означава това?

Отговор: Понякога ни се струва, че сякаш живеем в сън. А понякога сънищата ни придобиват такава сила и яснота, че ни оказват огромно влияние, повече, отколкото случващото се в обикновения живот. Толкова дълбоки усещания те оставят в нас.

Понякога насън продължават събития, преживени от нас и е трудно да различиш дали спиш или бодърстваш.

Въпрос: Но, в края на краищата, ние се събуждаме!?

Отговор: Въпросът е в това, действително ли сме се събудили или това само ни се присънва?

Ако погледнем нашата действителност, то е видно колко сме ограничени. Възприемаме тази реалност в петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и нищо повече! А може би има още някакви способи за възприемане на действителността, които са ни недостъпни?

Лишени сме даже от такова възприятие на действителността, каквото притежават животните. Например, кучето усеща света чрез миризми, а змията във вид на топлинни петна. Змията вижда картината на света, построена от топли и студени точки, точно както пикселите на екрана.

Живеем в свят, където всяка секунда може да се разкрие нещо ново и не чувстваме от къде идва то. Вселената се разширява, развива се целият ни живот – видимо това става съгласно някаква програма? Трябва ли да съществува програма на творението?

Виждаме, че в природата всичко се случва съгласно ясни, неизменни закони. И ако с нас изведнъж стане някакво случайно събитие, то само свидетелства, че ние не знаем от къде ни е дошло. Но може да не се съмняваме, че то е било закономерен резултат от някаква формула.

Въпрос: Сега в сън ли се намирам, или в реален живот?

Отговор: Това е невъзможно да се определи.

Въпрос: Но аз виждам около себе си стая, различни предмети, хора?

Отговор: В съня можеш да виждаш и чувстваш абсолютно същото. И в съня, и наяве виждаме някаква картинка, и в същото време не сме способни да определим реална ли е тя или не.

Само събуждайки се, можем да кажем, че преди това е било на сън. Но ние живеем в този живот и засега не се събуждаме. Вътре в този живот ни се присънва, че ту спим, ту се събуждаме, и освен това, нищо повече не знаем. А може би има по-високи нива на съня и бодърстването? За тях говори науката кабала.

Изучавайки кабала, човек може да достигне отваряне на очите си, повдигане на такава висота, че ще му се открие цялата реалност. Тогава ще разбере, че цялото предишно време се е намирал в сън.

В наше време, в нашето поколение, ние трябва вече да се събудим и да излезем от тази забрава, в която съществуваме, не разбирайки целта на своя живот. Кабала ни дава методика, с помощта на която действително можем да се събудим.

От програмата на радио 103FM, 08.02.2015

[154125]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Кой е Творецът? Той ми е съвършено непознат.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова са ни необходими обясненията, които ни дава науката кабала. Да усетиш Твореца може само при изпълнение на условията на закона за съответствие на формите. Тоест, трябва да придобием форма, подобна на висшата сила, да придобием същите свойства като Твореца.

Свойството на Твореца е абсолютното добро, любов, даряване, което се нарича с една дума „отдаване“. Творецът е готов да отдаде всичко на всеки. Ние притежаваме противоположната природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас, от всички и колкото се може повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки миг искаме нещо ново: едно, второ, трето. В това се състои целият ни живот, всяка секунда да преследваме нови наслаждения. И затова нашият орган за възприемане, се нарича, в общи линии, желание за получаване, за наслада.

А усещането за Твореца се нарича желание за отдаване, да наслаждаваш. Ние сме противоположни един на друг. Това не е например като човекът и змията, които просто не се разбират, но въпреки това имат нещо общо. Имат очи, сетивност и затова се виждат и усещат един друг, заедно живеят в един свят.

Докато с висшата сила не се намираме заедно в този свят, тя разполага със съвсем други свойства. То е като радио вълните, които минават през нас и не ги забелязваме. Не ги прихващаме и затова, като че ли те не съществуват.

Но тази висша сила управлява цялото мироздание, въздейства му и му дава живот. И даже нещо повече, тя ни обучава поколение след поколение, през цялата история на нашето развитие, наречено еволюция. В крайна сметка, тя ни води към необходимостта да разкрием тази висша сила, оставяйки ни без никакъв друг избор.

Ние сме все по-близко до това осъзнаване, тъй като съвременното поколение наистина се нуждае от разкриване на Твореца. В противен случай, то не може да оцелее. И всичко това произлиза от същата тази висша сила – добра и даряваща, любяща и отдаваща. Тя ни води към тази драматична ситуация, където нямаме друг изход, освен да я разкрием.

От 516-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153916]

Filed under: Възприемане на реалността, Любов, Творец - No Comments→

Да не допускат на главата си плешивост, да не бръснат края на своята брада, да не правят прорези по своето тяло. [Тора, “Левит”, “Емор”, 21:05]

Човек не трябва да променя своите желания, трябва само правилно да ги насочва. Казано с други думи, аз не трябва да се ограничавам в своите желания, да ги прекършвам и потискам, а само точно да ги направлявам посредством тяхната съвместимост към единната цел.

Преди всичко, взимам две желания и анализирам, как мога да ги обединя, така че те заедно да стигнат до следващото стъпало и на него да се обединят в едно цяло, а на следващото стъпало да намерят още желания с които могат също да се обединят, така че в своето единство да достигнат на по-следващото стъпало. И така по йерархията до най-висшето единно желание, което съединява в себе си всички останали така, че в него може да се прояви Твореца.

Независимо че желанията са свързани помежду си и са устремени към единство, то те са различни. Получава се мозайка от допълващи се едно друго до съвършенство желания. От една страна, в нея се проявява целостта, а от друга страна виждаме различните части, цветове, форми.

Можем да четем тази мозайка, разбирайки нейното единство, защото тя се състои от множество части. Ако това беше просто проява на единение, да допуснем само бял цвят, щеше да ни е много по-трудно. А когато мозайката на желанията проблясва в цялата палитра на цветовете, ние я възприемаме като мелодия.

Въпрос:  А нима това разноцветие не преминава по-нататък в един цвят?

Отговор: Възприема се като единно цяло, но именно защото се състои от много нюанси. В противен случай ние нищо няма да усещаме.

Ние усещаме хармонията в музиката, независимо че тя се състои от различни тонове и преходи. Но това се възприема от нас като обща хармония, като единство. А ако разкъсаме цялата партитура на съставните ѝ части, то няма да имаме никакво единство.

Именно затова хора от различни националности, с различни професии и различна менталност, събирайки се заедно, могат да достигнат единна цел, единно желание. И колкото по-високо се издигаме към обединението, толкова по-голямо разнообразие ще се проявява у нас, така че да го реализираме.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 21.05.2014

[153718]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Мнение: Нарастващата по целия свят паника, която вече усещаме и спада на световната икономика, явно предопределят криза през 2015г. Човечеството е започнало да осъзнава, че „възстановяването“ е невъзможно, а насочените действия за стабилизиране на ситуацията, са само завеса, скриваща приближаващия хаос.

Цялата съвременна икономика е построена на неконтролирано пускане на парични маси. Тази практика води до създаване на фалшиви фондови пазари и след това до техния срив. Кризата през 2015г. ще се превърне в общ колапс, който не може да бъде избегнат.

Реплика: Автор на бележките е предсказалият кризата през 2008г. А не сме в състояние да се справим с кризата, защото я смятаме за чисто „земно“ проявление, че нейните причини са в нашите икономо- политически- обществени погрешни сметки.

Истинската причина за кризата е в нашите грешни сметки с програмата на природата. Отношенията помежду ни и с обкръжаващата ни природа, трябва да се развиват към състоянието „Адам“ – подобие с висшата сила на природата, свойството отдаване и любов, пълното взаимодействие на цялото човечество, както са свързани помежду си на неживо, растително, животинско ниво всички части на природата.

[154055]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Готови ли сте за бягство

Въпрос: Конфликтите в израелското общество стават все по-изострени, защото егоизмът на политиците е нараснал и поставя все повече и повече личните интереси пред обществените. По време на последната военна операция се стигна до „късо съединение“ между представителите на властите и отговарящите за безопасността на страната. Как да се справим?

Отговор: Системата е непоправена. За да се достигане до истински промени трябва първо да се започне от народа и от неговото обучение. Можем да изменим управлението само посредством промени в обществото.

Днес управляващите отразяват ситуацията в страната. Живеем в егоистично общество, в което всеки мисли за своето лично благо. Ние не сме свързани помежду си, не чувстваме че съдбата ни зависи от обединението, от това да бъдем „като един човек с едно сърце“. Не сме заедно загрижени за безопасността на страната, тъй като всеки, преди всичко, се стреми да осигури собствената си безопасност.

Освен това много хора са готови да избягат някъде, където могат по-добре да се устроят. Най-важното е да имат така възможност, а съдбата на Израел не е важна за тях. Ако се даде шанс на хората да се устроят някъде по света, където да има подходящи условия за живот, то никой няма да остане тук. Според проучванията половината от младите хора биха искали да напуснат страната. Що се отнася до останалите, то те биха желали да останат тук, защото са свикнали. А хората, стремящи се за власт в народа, са с още по-ярко изразени лични интереси.

Разобличаване на егоизма

Въпрос: Ако трябва да подкрепим да има промени в обществото, то какви трябва да са те?

Отговор: Не можем да живеем и да се развиваме тук, ако не станем истински народ на Израел, живеещ на земята Израел. Става дума за две понятия, които трябва да реализираме.

„Израел“ (ישראל) означава „направо към Висшия“ (ישר-אל). С други думи, всички трябва да се съединим на принципа „обичай ближния, както себе си“ и да се насочим към една по-висша сила.

Същността на висшата сила е силата на любовта, обединение и взаимно отдаване. Ето към какво трябва да се стремим. Това не е свързано с религиозни или сектантски вярвания, а се отнася до обединение, чиято същност е формулирана в главното и основно правило в Тора: „Възлюби ближния, както себе си“.

Въпрос: Всички са чували за това. Но егоизмът нараства и нараства, желанията става все по-необуздани и човек не вижда нищо извън себе си. Какво отношение има днес към нас това древно изречение?

Отговор: То е вечно. Тези условия не са се променили от тогава до днес. Именно в наши дни хората са готови да видят и разберат как нарастващият егоизъм им копае гроба. Егоизмът действително расте, но сега човек може да види накъде го води. Той вижда, че пред него има само пропаст.

Нови хора, нови лидери

Въпрос: В музея на един от Израелските лидери от последния век, стаята, в която е живял, е била възстановена: малко място, само с един стол и маса с дължина метър и половина. От там той е ръководил страната. Как е възможно да говорим за обединение в наши дни, когато страната е разклатена от корупционни скандали, а лидерите се обзавеждат с разкошни домове? Откъде ще дойде любовта?

Отговор: От отчаяние. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Тези лидери с големи къщи, скъпи апартаменти и прочее богатства и удоволствия се чувстват зависими. По този начин си играе нарасналият до небесата егоизъм с нас. Човек е принуден да краде – тази нужда го мотивира. Той чувства, че това не е целта, че това не е живота и въпреки всичко не е готов да направи какво и да било. Той просто не може да избяга от кражбата, не може да избяга от лъжата, защото това е неговата природа.

Какво да се прави с тях? В крайна сметка е ясно, че този път води всички до гибел. Заслужава ли си да стигнем до нов холокост или Трета световна война?

Всеки разбира, че все още никой не притежава метод, позволяващ ни да се спасим от вътрешния ни враг, от егоизма ни, който ни тласка към кражби, лъжи, фалшификации и интриги. Истината е, че никой не получава удоволствие от това, но всички са принудени да отхапят от общия пай и се опитат да си организират топло и сигурно кътче.

Но днес няма вече останали сигурни кътчета по света. Сигурността ще дойде само чрез промяна на обществото, на човечеството. Това са промени, които ще донесат обединение.

В глобалния свят трябва да сме свързани така, че всеки да чувства другите като себе си. Затова се разкрива науката кабала, която ни дава решение на проблемите и обяснява какво трябва да се направи. От нас зависи да я приемем и с нейна помощ да преминем към поправяне на света. Настъпва време за общо консолидиране в единна система, в единно семейство.

Само обучение и просвещение ще издигнат общия интерес над личния. Днешните лидери са производни на народа и няма какво да искаме от тях или от него. Постепенно образованието ще доведе до промени в народа и тогава това ще породи хора, които ще могат да възпитат новите лидери.

От Тв програмата “Нов живот”, беседа 275, 16.12.2014

 [151255]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към Книгата Зоар”, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, “място”, за разкриване на Твореца.

Това “място” създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята “честота”.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от “вала” на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на “животинско” равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: “Направи своето желание като неговото желание”. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го “съкратил”, “покрил” с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Мидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

Filed under: Духовна работа в група, Тора - No Comments→

М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо за усещането на Твореца трябва да променяме свойствата си?

Отговор: Например, кучето усеща света чрез миризмите. Кучетата почти не виждат и изобщо за тях зрението не е важно. Но поради това те имат необичайно развити обоняние и слух, които им заместват всичко останало. Кучето чува какво прави стопанинът му на разстояние сто метра и тича към него.

Освен това то притежават необикновено развит нюх. Виждаме как кучета, бягайки по улицата, през цялото време нещо помирисват. За тях миризмите са като карта на света. Затова, ако искам да бъда по-близък за кучето, трябва и аз да развия в себе си подобно обоняние и слух като на кучето. И тогава ние с него ще се разбираме и ще можем да си общуваме на един език.

А ако поискам да видя света така както го вижда змията? Змиите се ориентират само по усещането на топлината. За тях не съществува нищо друго: само топло или студено. Но това усещане дотолкова е развито в змията, че на нея ѝ е достатъчно, за да почувства целия свят, все едно го вижда с очите си.

На нас ни се струва, че ако виждаме с очите си, тогава повече нищо не ни трябва. Но в действителност, редом с нас има още множество допълнителни явления, които не възприемаме. Затова нищо не знаем за тях и се задоволяваме с това, което е необходимо за съществуването на нашето физическо тяло.

Така и змията се задоволява само от топлинните усещания. Но ако искам да се приближа към змията, трябва да развия в себе си допълнително усещане за топло и студено. И тогава с него аз ще мога да се ориентирам дори със затворени очи.

С други думи, всичко улавяме според сетивните си органи. Творецът притежава такива свойства, че Той просто преминава през нас, а ние не Го усещаме, точно както не усещаме радиовълните, изпълващи ефира. Трябва да сформираме особен сетивен орган, който да има свойства, подобни на Твореца.

Ако искаме да разберем змията или кучето, необходимо ни е да развием в себе си усещане за топло и студено, както у змията, или обоняние, както у кучето. По същият начин е необходимо да развием сетивен орган, подобен на Твореца, за да Го уловим.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015  

[153870]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Въпрос: Във всички древни духовни учения има понятие “духовно просветление”. Има ли такова понятие в кабала?

Отговор: В кабала има понятие “проблясък”, тоест малка светлина, не разкриваща се напълно. Затова тя се нарича не “светлина”, а “проблясване” – това не е цялата светлина, а съкратената. Има много ситуации, в които се ползваме от такава съкратена светлина.

Въпрос: Много древни духовни учения разказват, че в течение на поколения е имало хора, които са разкрили светлината и този миг е преобърнал целият им живот. Те преживели това, което обикновените хора не чувстват и станали просветлени хора.

Те са разбрали, че целта на съществуване на човека е да усети тази светлина и че тяхната мисия е да помогне на останалите хора да я разкрият. Те са създали методики, които и до ден днешен съществуват във всички краища на земята. Какво мислите за това, действително ли всички методики водят към светлината?

Отговор: Няма съмнение, че в течение на историята много хора са открили светлината, висшата сила, достигайки различни нива на постижение, дълбочина и висота. Те са ги разкрили благодарение на своя единствен стремеж да обичат хората.

Срещал съм такива хора, принадлежащи на различни култури: евреи, християни, мюсюлмани–софисти, будисти. Обикновено те се държат далеч от простата религия. Всички те говорят за едно и също: че трябва да се обичат хората и посредством тази любов се приближаваш към светенето, към висшата сила.

Нямам предвид различни съвременни мистики, които могат дори да повредят здравето и да нарушат паметта, но всички древни духовни учения говорят за любовта.

Можете да ме попитате защо съм избрал именно кабала? Работата е в това, че намерих в кабала научен метод, позволяващ на всеки да се сдобие с успех. Това е, което го няма в други методики. И затова в крайна сметка, всички ще използват методиката на кабала.

Действително, много пътища водят към Твореца, но има сред тях такъв метод, който е по-древен от всички останали и при това, е научен и пригоден за всички. Той не изисква от човека никакви физически действия. И се потвърждава с хилядолетия опит на неговото използване.

Затова се занимавам с кабала и мисля, че в близко време човечеството ще се възползва от нейната методика, за да излезе от кризата, в която се оказахме и да стигне до светлината.

От513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153861]

Filed under: Кабала - No Comments→

Изследване: Съединението между невроните прилича на социална мрежа – всяка нервна клетка е свързана с много други. Най-тясна връзка се образува между тези клетки, които са най-сходни една с друга.

Сайтове като Facebook позволяват да се поддържат контакти с много познати. В мозъка има голям брой слаби съединения, но тяхното влияние едно на друго е незначително. Слабите връзки обезпечават пластичност на мозъка. Ако обстоятелствата рязко се променят, те могат да се усилият.

При това при повечето хора съществува много по-малък кръг от близки приятели. С такива приятели ние имаме повече общо и тяхното мнение е по-важно за нас, отколкото мнението на останалите. Няколко неврона със сходни функции оказват най-силно въздействие един на друг. Работейки заедно, те разпространяват информация за външния свят.

Реплика: Както са устроени връзките между нервните клетки чрез невроните в мозъка, така трябва да бъдат устроени и връзките между нас – и едните и другите трябва да приведем към добра връзка и уравновесено взаимодействие. Тогава ще можем да възприемем съвършеното творение на Твореца

[153749]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Кабала е индивидуалното усещане на Твореца на всеки човек лично. В кабала няма никаква мистика. Това е наука за цялото мироздание, изучаването накоято позволява на човек да си отговори на въпроса за причината и целта на своето съществуване, да определи своето място в живота.

[153140]

Filed under: Кабала, Клипове - No Comments→

Изследване: В продължение на десетилетия IQ, (показателя за коефициента на интелигентност), сред жителите на западните страни се е повишавал постоянно, за сметка на подобряване на храненето, нарастване нивото на образование и здравеопазване. Но след продължителния растеж, IQ започва да намалява.

Това е т.н. ефект на Флин. Например, във Финландия IQ вече не нараства от 1997 година.  Снижаването на IQ е бавно и постоянно. Ако погледнем ситуацията отпреди 30 години и съпоставим начина на живот и състоянието на здравето на младежите , то ситуацията се влошава.

Постмодернизмът е епохата, когато обществото започва да разбира, че да си герой не е удобно, че е по-лесно да живееш като обикновен човек, че всеки има право да е такъв, какъвто е, че всеки е прав по своему, че човек има право да избира пол, родина. Нараства стойността на днешния, а не на бъдещия живот, на отказа от светлото бъдеще.

Идеята за справедливост губи значение като движеща сила. Братството, справедливостта, роднинските отношения са настрана. Съществува аз-ът. Липсват националните идеи, ориентирите, знамената, след които масово вървят всички. Има различни групи със собствени интереси и възгледи. Но идеята за сплотена нация е завършила.

Нарастнала е потребността от културна самоизява- чрез комуникацията в интернет. В модерната епоха работата е обединявала хората, а сега- медиите и интернет. Няма господстваща идеология, господстваща религия.

Реплика: Ние сме използвали нашия егоизъм напълно и сме стигнали да неговото насищане. Новото поколение няма към какво да се стреми, има храна, секс, всичко е достъпно, има много свободно време. В такава среда няма необходимост от повишаване на IQ.

Обратно, започвайки от нашето време, човекът ще деградира постоянно. Особено с внедряването на новите технологии и с освобождаване до 90% от населението на планетата от необходимия труд. Ако не ги привлечем към усвояване на МИВО (методика за интегрално възпитание и образование) – задължителното, интелектуално  развитие по подобие с Природата!

[153880]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Творецът и сега говори с нас, само че ние не разбираме това, не го долавяме?

Отговор: Творецът е единствената сила, която напълва цялото мироздание и която движи всичко.

Тя управлява всичко съществуващо в реалността: нашата Вселена и всички звезди, силите, въздействащи на Земята, движението на Слънцето и Луната, моят живот и живота на всеки от седемте милиарда хора, неживата природа, растенията и животните, всички наши мисли и желания.

Това е силата, която запазва вътре в себе си цялата реалност и запълва цялото мироздание. В нейната програма е заложено – чрез обща еволюция да се приведе човечеството, т.е. най-развитата част на света, към необходимостта да се разкрие Творецът.

Въпрос: Ако Творецът организира целия ни живот, защо не чувстваме това?

Отговор: Защото е скрито от нас. На нас ни се струва, че животът ни зависи от обкръжаващите ни хора и обстоятелства. Не виждаме, че всичко произтича от Твореца – не притежаваме тези органи за възприятие, с които можем да Го усетим.

Творецът говори с нас чрез всичко, което се случва в живота ни, но ние не разбираме Неговия език. Освен мен не съществува никой друг: само аз и Творецът, който постоянно разговаря с мен. Всички изменения, които усещам: хубаво и лошо време, слънчевата светлина, топлина, студ, моите вътрешни чувства и мисли – всичко идва от Твореца.

Но аз не го осъзнавам, преди всичко, защото не чувствам необходимост от това какво би станало, ако опозная Твореца. Нямам такава остра потребност да Го разкрия, когато почувствам, че това е единственото, което не ми достига в живота.

Ако Творецът действително ми стане дотолкова необходим, тогава ще получа методиката, която се нарича “науката кабала” и обяснява как да се разкрие висшата сила. Да разбера  – означава да разкрия. Разкриването на Твореца се извършва за сметка на вътрешното поправяне на човека.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153961]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Съобщение: Вълновата функция – е обективна реалност.

Вълновата функция описва състоянието на микрочастиците. С нея са свързани по-голямата част от проявите на квантовата теория, отличаващи я от класическата физика.

Квадратът на модула на пси-функцията определя вероятността частиците да приемат едно или друго състояние. Тя може да бъде представена под формата на сума от насъбраните състояния, а самият процес на измерване се свежда до извличане на едно от многото възможни състояния.

Учените се придържат към едно от двете мнения за вълновата функция:

1. пси-функцията е реална, т.е. тя е част от обективната реалност. Обективност означава, че такова свойство като вълновата функция по никакъв начин не е свързано с човека и с неговата представа за природата. На вълновата функция й е все едно какво „мисли“ човек за нея.
2. вълновата функция — е математически обект, изведен поради недостатъчност на знания за квантовия свят. Така е смятал Айнщайн: „Нима Луната съществува само, когато я наблюдавате?“ – казвал той. Тази концепция означава, че вълновата функция е само инструмент на познанието и няма отношение към обективната реалност.

А също така това не противоречи на интерпретацията на експериментите на учените, съгласно която бъдещето може да влияе на миналото.

Реплика: Кабала счита, че въобще НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА, освен : Творец и Творение. Творецът е желание за отдаване, напълване, любов, вечна и постоянна светлина, която запълва творенията – желанието да получава, да се наслади с тях.

Когато усетило наслаждение от напълването от светлината и когато усетило отношението на светлината към него, нейната любов, творението почувствало своята противоположност на Твореца, срама, и не можело повече да получава светлина. Това действие се нарича съкращение №1. И Творението по-нататък решава, че ще действа както Творецът: ще Го наслаждава, както той наслаждава творението.

Всички ние сме части от това желание и ако можем да сравняваме с Твореца част от своето желание (да го превърнем от егоизъм, от желание за получаване,  в безкористна любов, в желание за отдаване), то в това поправено желание незабавно усещаме (разкриваме) Твореца. А дотогава усещаме този свят като изходно състояние на (духовното)  отсъствие на Твореца и Себе си.

Излиза, че цялата картина на света, която ние „виждаме“, е не нещо друго, а наши вътрешни свойства, които виждаме (усещаме) пред себе си на фона на бялата светлина. С други думи, светът който чувстваме – това са нашите „вътрешности“, „обърнати“ навън, за да можем по-добре да ги видим и поправим.

[153821]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят. Не по това да е пред всички, да разбира повече от другите, да е по-силен духовно, да е по-близо от всички до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Въпрос: Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Отговор: Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

От 513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153799]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Страх от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

Отговор: Живеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→